Мнение (Юджийн Чърнийч): Състоя се трансатлантически алианс между Ротшилд (притежаващи състояние над 3,2 трилиона долара) и Рокфелер (с един трилион по-малко от Ротшилд). Но номер едно от семействата остана Барухи. Възможно е тяхното финансово състояние да е по-малко от това на Ротшилд и Рокфелер, но положението им в световната върхушка е много по-високо и сериозно.

През 1613 година те създадоха Standard Chartered Bank – банката на банките! Истинската власт е тайната власт. Ротшилд продължава да управлява. Следващата стъпка е да бъдат премахнати „младите пари“ и тяхната конфискация ще отложи световния икономически срив с 5 до 10 години.

Така общите усилия на старите семейства са насочени към премахване на финансовите парвенюта. Като цяло, антилибералният курс набира сила в глобалната икономика. Една напълно нова епоха – епохата на антилиберализма – се разкрива пред очите ни.

Реплика: Каквото и да са решили „в мълчание“ семействата на върха, Природата води творението до подобие с Висшата Сила, постигане на свойството отдаване и любов. Това ще се случи или насила, или доброволно, и всеки един може да направи избор, започвайки от Ротшилд, Рокфелер, Барухи и достигайки до най-бедните!

[153242]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Кабала говори само за това, което се извършва вътре в човека: „Исраел, народите на света” – всичко това са наши вътрешни свойства. Използвам такива думи, сякаш говоря за този свят. Но никога нямам него предвид, а винаги мисля за вътрешните свойства на човека.

Кабалистите използват обикновените земни думи, за да опишат духовния свят, защото ние нямаме други думи! Ако ти би видял духовния свят, не би намерил никакви думи, за да изразиш впечатленията си. Не би знаел, как да наречеш тези явления, които произтичат там.

Можем да напишем на листове хартия названията на всички предмети, намиращи се в стаята, и да им залепим етикети: „лампа”, „врата”, „стена”, „прозорец”, „библиотека”. Всеки предмет си има наименование. Но ако поправиш своите свойства, според степента на това поправяне, преместиш стената, която ни отделя от духовния свят и видиш висшия свят, ти няма да знаеш как да наречеш това, което се намира там.

Не би намерил никакви думи, за да опишеш съществуващите там сили и техните действия, произтичащите явления. И как би обяснил на другия това, което виждаш в духовния свят? Аз бих те попитал: „Е, разкажи макар и малко, какво има там? Аз също искам да погледна, макар и с едното око!” Но ти не би имал никаква възможност да ми обясниш.

Кабалистичните книги са тези, които обясняват това, което не подлежи на обяснение. Затова кабалистите са намерили решение. Ние всички живеем в този свят: и кабалистите, и обикновените хора. Всички сме запознати с този свят.

И кабалистите казват: Ние ще ви разкажем за духовния свят. Ще напишем за него книги: Тора, Вавилонският и Йерусалимският Талмуд, Мишна, Зоар, Учение за Десетте Сфирот. Всички тези книги се наричат „святи” – това не са обикновени книги, тъй като разказват за висшия свят.

Но ние не можем да разкажем за духовния свят с духовни думи, защото там няма думи. И затова ви разказваме историята, сякаш тя би се случила в нашия свят, обаче тя цялата се отнася към висшата реалност.

Духовният свят е паралелен на нашия свят. Той е свят на силите, желанията, впечатленията, усещанията – свят на чувствата! Но тези чувства не са егоистични, както при нас на земята, а излизащи от свойството отдаване, което не съществува в нашия свят. Това е усещането на любовта, отдаването, съединяването, взаимността – само положителни чувства.

Из програмата “Глави на Тора с Шмуеле Виложни”, 02.02.2015

[153482]

Filed under: Език на кабала, Кабала - No Comments→

Началото е в постинга: Връзката между съдбата и звездите

Въпрос: Съдбата, това е пътят, който предварително ми е предначертан, по който трябва да стигна от точка А до точка Б?

Отговор: Ти си длъжен! Дори ако поискаш да тръгнеш в друго направление, съдбата ще те тласка към нужното място. Ако ти не се отправяш натам, получаваш удар. Тогава казваш, че това е „зла съдба“. Всъщност, самият ти не се насочваш в нужната посока.

А може би не разбираш случващото се, хвърляш се от една страна на друга и отново при теб идват „признаците на успеха“ един след друг, и отново си подложен на удари – тъй като не разбираш как да установиш отношения с тази сила, която те тласка и развива, и е задължена да те преведе към поставената пред тебе цел – към тази форма, която трябва да приемеш в края на развитието. Защото това са силите на нашето развитие във всичките еволюционни процеси, през които преминаваме.

Сега се намираме в много особена точка на нашата еволюция, когато тези въздействащи ни „признаци на успеха“ се отнасят вече към човешкото ниво, към степента Човек.

Днес всеки от нас и всички заедно можем да се въоръжим със знание, в кое направление да се обърнем, за какво идват тези сили, на какво иска да ни научи всеки детайл от живота ни, как мога да се организирам по отношение на заобикалящото ме общество, във всеки миг, когато нещо ме притиска, принуждава ме да действам, нещо ми пречи или помага. Мога да събера всички тези сили заедно и да изградя от тях карта на моя живот.

Съществувайки в природата и поемайки въздействието на различните сили – на топлината и студа, налягането, дъжда и слънцето, различните пречки от неживото, растителното и животинско ниво, аз мога да използвам тези сили, за да напредвам. Но най-важното е да се задействат силите, които нормално не усещам – тези същите „капки на успеха“.

Можем ли да изменим съдбата?

Въпрос: Не мога да променя съдбата, а успеха – да?

Отговор: Съдбата също може да се промени. Съдбата това е качеството на моето развитие: как виждам пътя. Могат да бъдат страдания, войни, живот и смърт и отново живот и смърт – и така стотици години. Или пък мога да премина всичко това много бързо.

Само трябва да зная към каква крайна форма, към какъв образ да се развивам, какво да променя в себе си и какво – не, в какво да влагам сили и в какво – не, какво обкръжение да организирам, което е в ръцете ми, а кое – не. Защото „ капките на успеха“ действат на човека целеустремено.

Какво е това съдба?

Въпрос: Какво е това съдба?

Отговор: Обикновено възприемаме съдбата като нещо предопределено, на което е невъзможно да се повлияе. В този смисъл съдбата е това, как бих преминал пътя, ако сам не съм взел участие в това.

Това е пътя „беито“ – „в своето време“, когато не участвам в него, просто живея – хвърлят ме от една страна на друга, аз съм болен или здрав, хващат ме, бият ме или убиват, и изведнъж печеля милион или го губя, живея, умирам и отново се раждам. Така от кръгооборот в кръгооборот, се намирам в ръцете на сляпата съдба.

Връзката между звездите, съдбата и „признаците на успеха“.

Въпрос: Каква е връзката между звездите, съдбата и „признаците на съдбата“?

Отговор: Това са символи. Всъщност, ние трябва да знаем каква е крайната ни цел и как постоянно да се движим към нея. Тогава силите на нашето развитие ще дойдат за наше добро. Затова трябва да изучаваме науката кабала, която ни обяснява какво да правим, за да напредваме по добрия път.

Следва продължение……

От 484- та беседа за новия живот, 08.01.2015

[152323]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Мнение (Ювал Ноа Арари, автор на „Sapiens:  Кратка история на човечеството“ и лектор в Историческия отдел към Еврейския университет в Йерусалим.): „От II-ри век пр. н.е., повечето хора са живели в империи. През XX-ти век, водещата политическа идея е била идеалът за национална държава, суверенна, и хората са били източник на цялата власт. Върховното задължение на държавата е било да защитава интересите на нацията.“

„Съответно, идеята е, че трябва да има толкова независими държави, колкото нации се появят в света.“

„През XXI-ви век, национализмът бързо губи почва. Отделни империи остават в миналото. В бъдещето, хората ще живеят в една световна империя. Обединено правителство за цялата Земя  ни очаква в близко бъдеще.“

„Все повече и повече хора достигат до заключението, че единственият законен източник на политическа власт е човечеството, а не отделни нации, и че основната цел на политиката трябва да бъде интересът на целия човешки род и отстояване на човешките права. В този случай, наличието на 200 национални държави е пречка.“

„Светът все още е разпокъсан политически, но реалната автономия на нациите-държави бързо намалява. Нито една държава не е в състояние да провежда независима икономическа политика, да обявява и провежда  война по прищявка, и дори да извършва своя собствена вътрешна политика.“

„Държавите все повече се влияят от глобалните пазари, международни корпорации и неправителствени организации, а международното публично мнение и общата съдебна система стават все по-влиятелни.“

„Държавите са принудени да се съобразяват с международните стандарти за финансово поведение, екологична политика и правосъдие. Мощни потоци на капитал, труд и информация се разпространяват по цял свят, трансформирайки го, а границите и позициите на отделни национални държави носят по-малко значение.“

„Световната империя се създава пред нашите очи и ще бъде управлявана не от отделна държава или етническа група – този нов свят ще бъде управляван от мултинационален елит, а една обща култура и общи интереси ще го свържат заедно.

Коментар: Удовлетворяващо е да се види как едно по-висше знание започва постепенно да се установява в умовете на хората в нашия свят. Правилната гледна точка на развитие се разкрива за тях, според  целта на природата: да доведе всички нейни части до едно взаимодопълващо цяло. Нашата съдба зависи от това колко разумно и активно можем да участваме в този процес.

[153074]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→