Нито един човек в нашия свят не притежава душа. Душата е една за всички. Тя е това пространство между нас, което е запълнено с алтруистични отношения един към друг, изградени над предишните егоистични. Това е полето на взаимно привличане, в което ние усещаме Твореца, висшия свят…

[146962]

Filed under: Духовна работа, Клипове, Тора - No Comments→

 Личен достъп до висшите сфери.

При настъпването на 21-ви век, а също така и сега не
малко хора са увлечени от идеята за канала на свързване с висшата реалност. Спиритическите сеанси отстъпиха място на „контактьорството“ и други „свръхестествени“ комуникации.

Някои предприемачи не сключват сделки, докато не се посъветват със своя личен „медиум“ или „гадател“ и тем подобни. Хората, които твърдо стоят на краката си, въртящи милиарди, имащи икономическа или военна власт, занимаващи се с научни изследвания, независимо от това, вярват във възможността за свързване с висшите сили, за да разберат бъдещето си и въобще да получат някаква информация от „проверени“ източници.

Поддаваме се на тази надежда, защото наистина нищо не знаем и не разбираме света в който живеем.

И ето тук науката кабала ни дава възможност да разберем скритата част на духовния свят. Да го разберем, значи да създадем нови сетивни органи, идентични с петте телесни. Като допълнение към тези „животински“ осезания, мога да създам в себе си качествено нови органи на зрението, слуха, вкуса, обонянието и усещането, наричащи се: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

С тяхна помощ започвам да усещам действителността по друг начин, а не като телесен образ и усещанията, които ще изпитам с тях, ще станат за мен това, което се нарича “душа”.

Да промениш вектора

Въпрос: Коя именно част от мен ще възприема новата реалност?

Отговор: Тази част още я няма, тя трябва да се създаде.

Днес обрисуват картината на света, обкръжението ми, както и самия мен, като желание за наслаждение. Този непроменим стремеж за наслада е “вграден” в мен първоначално и в мен няма нищо друго. Иска ми се да получавам удоволствие от всичко, което моето желание може да разпознае.

Със своите пет сетивни органа аз възприемам материалния живот: Вселената, Земята, семейството, приятелите, колегите и т.н. Всичко това се проявява в мен сега.

Въпреки това мога да изградя нещо ново – пет допълнителни сетивни органа, които вече действат не като сила на получаване, не като желание за наслаждение, а като желание за отдаване на наслада, като обич, като даване, като грижа за ближния.

Ако придобия такова желание и започна да го развивам, то изведнъж ще се забележи, че и то, подобно на материалното желание, се базира на пет сетивни органа. Само че всички те са адресирани навън от мен, към любов и отдаване, докато сегашните усещания работят за приемане навътре в мен.

Същността тук е, че новите ориентирани навън усещания, не са свързани с мен посредством обратна връзка и чрез вектора на отдаване, чрез движението от мен навън, аз усещам, откривам висшия, духовен свят. Това е и моята душа.

Ако посредством петте егоистични сетивни органа възприемам материалния, телесен живот, то при стремежа за отдаване и любов, започвам да възприемам духовното битие.

[153539]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Виртуални хранилища

Въпрос: В последно време слушаме все повече за начините на комуникация с висшите сили, с информационното поле на Вселената.

Един от съвременните подходи, обещаващи такъв комуникационен канал, се нарича “ченълинг”. По дефиниция, в основата му е заложено понятието за по-висша реалност, с която влизаме във връзка.

Аналогично, може да се даде пример с виртуалното съхраняване на данни тип облак, предоставящо дистанционен достъп до своето съдържание.

Тук се открива богато поле за фантазията, истинска “девствена земя”, която се облагородява пред очите ни. На тази тема, която предизвиква жив интерес, са написани десетки книги. Дали в нея има зрънце истина? Съществуват ли “облаци” от по-висок порядък? Може ли да се въведе парола и да се влезе в някаква система от общото световно знание?

Отговор: Мястото, в което съществуваме, несъмнено съдържа огромно количество знания. Според степента на своето развитие, се включваме към това “хранилище”, захранваме се оттам и напредваме в живота.

При това, откриваме нещо ново за себе си, за което не сме знаели преди. Но от обективна гледна точка, тези явления не трябва да се наричат нови. Те са съществували в природата от момента на образуване на Вселената или от по-късни етапи на развитие. Не измисляме новости, а постигаме съществуващото.

Ето защо, Нютон е сравнил себе си с дете, играещо на морския бряг, “което от време на време намира, по-гладко камъче или раковина, по-пъстра от другите, в същото време, когато великият океан на истината се разстила пред него неизследван”. Такава е степента на нашите знания за Вселената. Цялата ни наука представлява такива точкови опити за комуникация с океана от мъдрост.

В плен на старите догми

Всъщност, почти нищо не знаем за себе си, не ни е известен механизмът на нашето възприемане на реалността. Разбираме само картината, представяща се пред очите ни, изключително ограничена от нашите сетивни органи.

Този диапазон е толкова ограничен, че даже не можем да си представим друго качествено усещане. Би ни се искало да разширим хоризонта, но според своята природа просто не се нуждаем от “добавки”, както кучето не се нуждае от пети крак.

Зрението, слухът, вкусът , обонянието и осезанието ме ограничават със своята, така изглеждаща достатъчност. Вследствие на това, виждам само трохичка от величествена картина, пронизана от безкрайни честоти и безкрайна информация. Да, и този фрагмент се изкривява от многобройните „завеси“, преди да се очертае в усещането ми.

Всъщност, изобщо не става въпрос за външната действителност. Когато виждам пред себе си дърво, очите ми възприемат не него, а вълните, данните, които преминават в мен чрез електрически и химически „преобразуватели“, докато не се очертаят във вида на тази форма, която се нарича „дърво“. Нямам представа какво се намира отвън, извън мен и изобщо, има ли там нещо или „дървото“ е част от мен.

Темата за комуникация с някакви сили или явления е пълна с въпроси без отговор. Проблемът е в това, че тук няма какво да се изследва, даже да се дискутира, тъй като нямаме възможност да се намираме извън своите сетивни органи.

Ето защо, „ченълинг“ е това, което се нарича „дива територия“, където всеки може да декларира, каквото му хрумне и ничия правота не е доказуема, „по дефиниция“.

В историята има много хора, търсещи канали за връзка с висшите сили. В сравнение с миналите периоди на разцвет, днес тази сфера изглежда доста скромно, но все още носи доход.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153489]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→