За да стане първосвещеник, коенът трябва да притежава пет качества.

Какви качества трябва да притежава коенът, за да има право да изпълнява службата на първосвещеник?

1. Мъдростта е най-главното изискване.

Извършвайки служба, първосвещеникът представлявал целия народ. За изпълнението на тази задача, той трябва да бъде голям в Тора. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

Да бъдеш голям в Тора, означава да умееш да използваш висшата светлина за поправяне на егоизма. Когато човек получава светлината хохма (светлината на мъдростта) не за себе си, а за поправянето на всички останали души, тогава той се нарича мъдър.

2. Приятен външен вид

Независимо, че външната красота не се явява съществено и важно качество, подобава на първосвещеника, от уважение към Твореца и Храма, да бъде приятен на външен вид. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

„На външен вид“ се има предвид, всички външни свойства на човека, намиращи се на определено ниво, да са насочени за доброто на другите.

От духовна гледна точка „красив човек„ е човекът от когото сияе светлина. При това се има предвид не тялото, а свойството. Тъй като в Кабала се говори само за свойства, поправени или непоправени желания, както и за нивото, на което са направени подправянията.

От ТВ програмата “Тайната на вечната книга”

[153416]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?

Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.

Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.

Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително (“Исра-Ел” – в превод “Право към Твореца”).

Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит “мазал”, от думата “нозел” – “стичам”), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.

Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.

Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.

Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.

Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.

Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.

Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.

[153122]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Съприкосновение със света

Съвременните средства за комуникация, включително и компютрите и смартфоните, носят на човека връзка с глобалния свят. Това изцяло изменя переспективата: мога да „се докосна“ до разни неща и аз сякаш им влияя, мога да се свържа с всеки, да узная всичко, което искам.

Виждам големия свят и своето място в него. Намирам кръгове за общуване в тази обща сфера и се утвърждавам в тях. Аз познавам хората и те ме знаят.

Създават се форуми, групи за общуване, съвместни площадки за работа и отдих. Мога дори да поседя с някой във виртуално кафе. Може би хобито ми също се реализира във виртуалната мрежа.

При това евтино и мога да си позволя неща, които по-рано не съм могъл да реализирам. Например материални неща, които прочитам или разглеждам за една седмица, биха ми стрували десетки, ако ли не и стотици долари.

Всичко е достъпно и достижимо. И това изменя моя светоглед – постепенно се изяснява, че съм свързан с целия свят, а целият свят е свързан с мен.

Стъпки към истината

Още един момент: като работим с интерактивен интерфейс, ние все по-малко говорим и слушаме. Основният поток информация преминава през визуален канал. И в това има преимущество: човек придава голямо значение на мислите, на мисленето. Тъй като именно то действа във виртуалната връзка. Да, ние изразяваме мислите си чрез думи, символи, но в тях сега има повече конкретност. Учим се по-ясно да се изразяваме и това е добре.

Смартфоните и компютрите направиха нашето общуване по-пряко и ясно. За това способства изобилието на информация, обхващаща целия спектър от прекрасното до ужасяващото. Изхвърлили сме миналите фалшиви покривала и ако искаме можем да говорим без резерви, без скрупули, без лицемерие.

Екранът от течни кристали е станал, като мой прозорец към света – и едновременно с това ме е научил да бъда по-прям, да съм по-откровен. Информацията, която представят. става прекалено достъпна. Човекът в интернет е „гол“ – той е свалил маската на лъжите, на фалша и притворството. Политиката, пресата, семейните отношения – всичко се разобличава, освобождава се от лъжата.

С това ние правим сериозен пробив към истинската същност. Нека се изясни, че всички лъжат, но точно в това се заключава истината. Важно е да разберем това. Ще узнаем кои сме всъщност. Изоставяйки условностите от началото на миналия век, ще отхвърлим лъжливия етикет. Днес сме много по-откровени. Младото поколение прави каквото си иска, без да го е грижа за мнението на околните. А старото поколение знае, че не може да властва над младите.

Да се доберем до същността без да отстъпваме

Въпрос: Ако сме създали добра и полезна технология, защо тя ни води към осъзнаване на злото? Що за зло е това?

Отговор: Технологията е добра, а природата ни е глупава, егоистична. Тя ни разделя, разпръсва ни на различни страни. В същия този интернет, на малки и големи екрани, навсякъде виждаме собственото си изображение, като в огледало.

Ние сме много близо до осъзнаване на злото, което се крие в нашата природа, в състоянието ни, а главното е в неспособността ни да направим каквото и да е с това. И цялата „красота“ на момента – е в това, че след като се доберем до същността, да вдигнем ръце, а не да ги отпуснем, да започнем да търсим решение, което изхожда вече не от нас, а от друг източник.

От 504-а беседа за новия живот, 20.01.2015

[153222]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→