Entries in the '' Category

Възможно ли е да се радваме на успехите на ближния?

Въпрос: Трябва ли да потърся себе си в Пасхалното Сказание, разказващо за изхода от египетското робство, и да направя аналогия със сегашния си живот?

Отговор: Казано е, че ”действията на отците са пример за синовете”, а също и, че човекът трябва всеки ден да вижда себе си излизащ от Египет.

Въпрос: Какво означава да бъдеш роб в Египет?

Отговор: Робът е много висока степен. Да усещаш себе си като роб, означава да осъзнаеш, че се намираш вътре в егоизма си, който властва над теб и не ти позволява да излезеш от него дори ако поискаш.

Ние гледаме към прозореца на съседа, излизаме на улицата, тръгваме по шосето, ходим на работа – навсякъде действаме според егоистичната си природа. Колкото и да се стараем да бъдем дружелюбни и вежливи, след няколко минути ние избухваме и се ядосваме.

Авраам на първо място обяснявал на хората тези сили, които ги управляват. Той учил, че мислите, желанията, които се пробуждат в нас, са следствие на егоистичната ни природа.

Необходимо е постоянно да анализирам мислите си и отношението си към другите, опознавайки самия себе си, за да разбера какъв съм аз и кой ме управлява. В крайна сметка аз си изяснявам, че се движа от зла сила, тъй като през цялото време тя ме противопоставя на останалите, кара ме да завиждам на техните покупки, дела, успехи.

Но нека да сравним това с отношението ни към нашето дете. Как бихме се отнасяли към ближните, ако те бяха най-близките за нас хора – нашите деца? Тогава си изясняваме,че нашето отношение е зло. Към своето дете, разбира се, ние се отнасяме по различен начин, отколкото към чуждия човек, защото чувстваме инстинктивна, животинска любов.

Въпрос: Защо трябва да обичам чуждите хора както собствените си деца?

Отговор: Иначе егоизмът няма да ми даде да съществувам, тровейки целия ми живот. Той през цялото време ме противопоставя на другите, превръщайки живота ми в безкрайна война. Достатъчно е да видим какво става в човешкото общество в целия свят.

Колкото по-свързани ставаме в интегралния свят, толкова по-силно се ненавиждаме. Нашият егоизъм все повече се проявява, защото ставаме по-близки и започват разногласията между нас. И затова тук ние се съгласяваме, че природата ни е зла.

По-лесно, разбира се, е да забележиш това у другите, отколкото в самия себе си, но трябва да се учим, за да можем в крайна сметка да осъзнаем, че нашата природа ни носи зло. Защото тя не ни дава да се наслаждаваме на живота.

Ако аз гледам на света и се радвам на чуждите успехи и напредък, сякаш тези успехи са на моите деца, ще ми бъде приятно да живея. Аз винаги ще бъда в прекрасно настроение. А сега аз виждам новата кола на съседа и страдам от завист – нима това е хубав живот?

Ние дори не си представяме колко удоволствие бихме получавали, гледайки на ближния с възторг, все едно синът ни си е купил новата кола.

От 537-а беседа за новия живот, 22.03.2015

[156450]

Пътят на доброто или пътят на страданията (клип)

Така или иначе, ние сме задължени да стигнем до зададената ни свише цел: или побутвани с огромни страдания, или по хубав, добър път, стремейки се сами към тази цел.И тогава ти започваш да познаваш цялата дълбочина на системата, която се представя пред теб. Тя се превръща за теб в поток, увличащ те напред, но ти сам управляваш неговото течение!

[155703]

С навигатор по пътя на живота

Въпрос: Ако изучавам Кабала, ще узная ли за моите предишни прераждания и за моето бъдеще, така че да внеса малко ред в своя живот? Сега живея само за днес, за този момент, без да знам какво ще се случи утре.

Отговор: На първо място, човек изучава точно в какво му е дадена свобода на избора, къде са нейните граници и доколко може да повлияе на съдбата си. Осъзнава какво го обърква във всяка ситуация и на всяка стъпка. Вижда два пътя пред себе си и има възможността да избира между добрия и лошия път.

Лошият път е пътят на страданието, в който съдбата ни бута и подтиква с всеки изминал ден чрез страдания и сръчквания. Но ние имаме възможността да изберем пътя на Светлината, по който можем да използваме силите на природата, скрити сега от нас и да вървим напред, преди да са ни сполетели удари.

Мъдростта на Кабала ни учи да копнеем за следващата цел постоянно, по такъв начин и форма, че да напредваме по-бързо от ударите, идващи зад нас.

Въпрос: Готов ли е човек да избегне ударите на съдбата?

Отговор: Човек е в състояние да се издигне над удара, както и целият народ.

Въпрос: Възможно ли е да се разбере, каква е следващата „спирка“ по пътя на нашия живот, дори преди да сме я достигнали?

Отговор: Със сигурност е възможно, защото мъдростта на Кабала отваря и разкрива пред нас цялата програма и с помощта на духовните сили откриваме в каква форма трябва да сме свързани, за да достигнем следващия етап, да преминем през него плавно и лесно.

Кабала ни дава възможност да напредваме в живота така, като че ли имаме Навигатор, който постоянно ни казва кой е най-добрият път, кога да свием надясно, и кога наляво. Разкрива ни цялата карта от миналото и бъдещето и изобщо всяка секунда в историята на човечеството и не само историята на този свят, но и между земните прераждания.

Човечеството сега е достигнало до специално състояние в цялата си история, то се намира в задънена улица. Но всъщност това е добро състояние, защото в края на краищата ни задължава да осъзнаем къде сме и защо това се случва. Тази критична ситуация ще ни принуди да си изясним въпроса за смисъла на живота ни. Тогава ще открием какво трябва да направим и ще видим каква награда ще получим в замяна.

От програма за радиостанция 103FM, 15. 02. 2015 г.

[155438]

Всичко за разкриването на любовта

Въпрос: Защо само науката кабала дава отговор на въпроса за смисъла на живота?

Отговор: Ние търсим отговора в ясна, научна форма, а не вярваме на нечии твърдения, написани в някакви книги. Трябва сами да стигнем до отговора.

Науката кабала е изградена върху ясни постижения, както е казано, „в съдията няма повече от това, което виждат очите му”. Постижението е най-ясното разбиране на човека. Така трябва да бъде.

Потапяйки се в мъдростта на кабала, ние придобиваме научни инструменти за изследване и разкриваме всичко до такава степен, че изобщо не се съмняваме в това. Но проблемът в науката кабала е в това, че аз разкривам в себе си такива инструменти, възможности, свойства, с помощта на които мога да разкрия Твореца, мрежата, свързваща цялото творение, висшия свят.

Аз живея в два свята: тялото ми живее в този свят и заедно с това усещам висшата реалност. Това го усещам само доколкото го постигам. И всеки, който желае да усети същото, трябва да премине този път: да се учи, да изпълнява упражнения и тогава постепенно ще влезе в разкриване на същата висша реалност.

Въпрос: През цялото време говорите за разкритие: разкриване на всеобхватната сила, единствения закон, действащ в природата. Излиза, че има нещо, което и сега съществува, но аз не го усещам? Какво означава да разкрия?

Отговор: Има много явления,за които ти е известно, но не ги усещаш. Нима възприемаш радиовълните? Не. Около нас протичат множество явления, но ние не ги възприемаме. Ние сме построили различни уреди, с помощта на които можем да открием тези или други явления.

Но в науката кабала не можем да създадем външни уреди, сами трябва да се променим вътрешно, защото нашето възприемане, нашият мозък и чувства са ограничени и трябва да ги разширим.

Трябва да разкрием тази обща сила на природата, наречена „Творец”. „Творец” / на иврит „Боре”/ означава „Ела”/”Бо” и „Виж”/”Ре”, тъй като трябва достигнем състояние, в което да Го видим, т.е. да разкрием, да постигнем.

Въпрос: След като достигна това разкритие, висшата реалност, какво трябва да правя?

Отговор: Самото разкритие те задължава. По същия начин, както всяко разкритие в този свят те задължава да се отнасяш по друг начин, защото ти сам се променяш в съответствие с него – ти се изпълваш с ново знание, усещане.

Въпрос: Но с какво ме напълва разкриването на висшата реалност, Творецът?

Отговор: Ти усещаш, че се напълваш с любов към ближния. Така разкриването на Твореца напълва човека. Това е огромно изменение, което претърпява човекът. Защото „възлюби ближния като себе си” е законът за поръчителството – това е всеобщият закон на висшата реалност и ние трябва да се издигнем до него и да съществуваме в него.

От програмата на радиостанция 103FM. 18.01.2015

[156190]

Бъдещето на Европа е в нашите ръце

Въпрос: Как виждате бъдещето на Европа и решаването на обезпокоителния конфликт между емигрантите и местното население?

Отговор: Европа разшири емиграцията без да бъде изискана интеграция. Вследствие на това изчезва националната идентичност. В Европа се появи прекомерно етническо многообразие.

Има два подхода към проблема: мулти култура и/или асимилация.

Проблемът е в разрушените връзки в обществото. То става глобално, интегрално, но и все повече егоистично разделено. Негова характерна особеност е социалното отчуждение. Но възстановяването на предишното гражданско общество е невъзможно.

Изграждането му е възможно само в поддържането на цялото многообразие и издигането над него на общо „покривало от любов”. Това е възможно само с приемането на методиката Кабала. До това може да се стигне или по пътя на страданието, или по пътя на светлината. А изборът на пътя определя успеха на нашето разпространение на интегралното образование и възпитание (науката Кабала).

[155945]

Да събереш от себе си Съвършенството

Ние се намираме в ужасно състояние и не разбираме, че то е най-доброто, че именно от него ние можем да съберем себе си в подобие на Твореца. И тогава ще започнем да разбираме Неговият замисъл, защо той е разбил първоначалното Съвършенство и ни е дал възможност отново да създадем това Съвършенство от самите себе си.

[154768]

Законът на мирозданието

Въпрос: В науката кабала се говори за единствената сила, която свързва в себе си всички природни сили в един закон, управляващ цялата система на мирозданието, цялата тази игра, наречена наш живот. Какво представлява този закон? Как се усеща той когато човек започне да го разбира?

Отговор: Този универсален закон се нарича „поръчителство”. Всички части на природата – нежива, растителна, животинска и човешка, всички сили, цялата природа, е напълно и изцяло свързана в една система, и всички нейни части се поддържат една друга до такава степен, че изграждат съвършена форма.

Въпрос: Този закон действа ли и на човешко ниво?

Отговор: Да, но проблемът е, че човечеството трябва да запълни своята ниша. Това направено е умишлено – за да достигнем нивото на единствената сила и да станем нейни партньори.

Тази единствена сила включва в себе си цялата реалност, всички времена, всички светове, по-високо е от времето, пространството, движението, по-високо от нашето осъзнаване, огромна сфера, в която действа само една сила. Сила, която можем не само да разкрием, но и да се издигнем на нейното ниво.

Тази цел ние трябва да постигнем тук, в нашия живот. Тогава се освобождаваме от всички ограничения на времето, движението и пространството, от живота и смъртта – за нас това не съществува. Постигаме истината за своя свят приживе.

От програмата на радиостанция 103FM, 18.01.2015

[156187]

Свободен човек или роб на своята природа?

Въпрос: Аз не се чувствам в робство, струва ми се, че съм свободен човек. Как се отнася към мен напътствието всяка година на празника Песах да си се представям излизащ от египетско робство?

Отговор: Струва ни се, че сме свободни, защото не чувстваме, че зависим от другите. Стараем се да устроим живота си така, че с никой да не сме свързани, само и нас никой да не ни търси. Такава е природата ни.

Заради тази независимост изобретяваме нови компютри, мобилни телефони. Във всеки дом има толкова домашни прибори, така че колкото може по-малко да се нуждаем от помощта на другите. Така е удобно на нашата егоистична природа и ние изпълняваме нейното изискване – аз никого не пипам и нека и мен никой да не ме пипа.

Всъщност, всички ние сме свързани и зависим един от друг. Става ясно, че цялата нежива, растителна и животинска природа представляват една интегрална система, където всичко е свързано едно с друго. Затова науката кабала ни предупреждава, че зависим един от друг и ни предстои да разкрием тази зависимост.

Ако не достигнем обединение, ще ни бъде много зле. Засега не чувстваме много добре необходимостта от това, затова науката кабала не се е разкрила на предишните поколения и е била скрита хиляди години. Не сме имали необходимост от нея, защото сме били неспособни да разкрием, че зависим един от друг.

Днес целият свят усеща тази взаимна зависимост. Спрямо степента, в която той ще разкрива тази негативната връзка, той ще се обръща към еврейския народ, защото само този народ владее методиката, позволяваща обединението над всички различия.

Тази методика е много търсена по света в наши дни. Затова, ако не я предоставим на другите народи, ще почувстваме силен натиск. Антисемитизмът ще расте и народите по света ще предявяват към еврейския народ все повече претенции, обвинявайки ни за всичките си беди.

Те няма да знаят причината за омразата си към нас, но тя се състои именно в това. Натискът може  да се проявява в различни форми, както виждаме, отношението на САЩ  към Израел се влошава с всеки ден.

Въпрос: Когато днес гледате света, определяте нашето състояние като робство?

Отговор: Разбира се, намираме се в робството на своята природа. Аз постоянно изпълнявам заповедите на вътрешната си природа и й се подчонявам без всякакви разяснения, критики или съпротива. Просто не съм способен да вървя срещу нея.

Моето егоистично желание ми заповядва да успявам, да получавам изгода, без да се съобразявам с никой друг. Ако се намирам в интегрална връзка с другите, то как бих могъл да не се съобразявам с тях? Ограничен съм във всичките си действия.

Въпрос: Тоест, проблема не е в това, че преуспявам, а в това, че го правя за сметка на другите?

Отговор: Аз даже не мога да успея по такъв начин. Днес дори цялата държава не може да успее, ако е изолирана от другите. Всички разкриват необходимостта от връзки с другите, само че не могат да го направят по правилен начин. Никой не знае как да установи добри връзки между себе си: Америка, Русия, Китай, Европа, евреи и араби.

Никой не може да се отличи и да излезе на първо място, ако не го прави за доброто на общите връзки. Излиза, че най- успешният е този, който най- точно от всички отчита нашите взаимовръзки и действа съгласно това. Това и означава изход на свобода от робството. На това са задължени да се научат всички – цялото човечество.

От програмата на радиостанция 103 FM, 15.03.2015

[156073]

Въпрос, водещ към вечен живот

Въпрос: Израстнах на село, сред природата и от тогава съм много свързан с нея. Когато гледаш цветята или облаците в небето, или морските вълни, виждаш, че нямат въпроси, съществуват в покой и благо, всеки на своето място, те са прекрасни и съвършени.

И си задаваш въпроса: „А къде съм аз? Защо в моя живот няма такава хармония и красота?“ Защо човекът, най-развитото създание в природата, освен това е и най-нещастното?

Отговор: Колкото повече е развито творението, толкова повече то страда. Нима камъните страдат? Тяхната вътрешна сила действа така, че да се удържат в тази форм,а и това е всичко. Растението вече страда, защото се развива, нужни са му дъжд, слънце, топлина, страда от студа, изложено е на всякакви външни влияния.

При животните е още по-лошо. Те през цялото време трябва да бягат от някой, да се защитават, постоянно търсят храна. Природата не им е обезпечила изобилие, сами трябва да се грижат за себе си.

А човекът, както е казано: „Ръката му е върху всички и ръцете на всички са върху него.“ Той действително зависи от всички, въпреки че е най-развит.

Въпрос: Но защо на човека му е толкова тежко в живота? Жена ми работи в детска градина и разказва как с всяка следваща година децата стават все по-нещастни. Животът им е толкова тежък, сякаш от малки страдат, живеят в постоянен стрес, агресивни са едно към друго. Никъде няма добра атмосфера – нито в къщи, нито в детската градина. Защо живеем под постоянно напрежение?

Отговор: За да се приведем към целта на творението, трябва да си задаваме трудни въпроси, да живеем труден живот, иначе нищо няма да постигнем. Особено в наше време, защото в края на ХХ-ти век сме дошли до такава точка от развитието на човечеството, за която са говорили кабалистите: започвайки от 1995 г. и нататък, човечеството влиза в период на идването на Машиаха. Машиаха не е човек на бяло магаре, както много си мислят, а е сила, която ни изтегля на следващото ниво на развитие.

Въпрос: Това ли е целта на творението, за която говорите?

Отговор: Да. Ние трябва да достигнем състоянието „ Адам“ – стъпалото „ Човек“.

Днес живеем съгласно животинското ниво, а не човешкото, тъй като се грижим само за тялото си и за това как да устроим свое гнездо, дом. Нима с това постигаме смисълът на живота? Целият смисъл на съществуването ни за нас е в това да установим живота си, с което се занимават и животните.

В сравнение с тях, ние сме само по-сложни създания, но не повече от това. Не ставаме по-щастливи, защото не постигаме смисъла на живота. Не знаем защо се раждаме, как живеем, кой ни управлява, какво се случва след смъртта ни.

Въпрос: Човек се ражда, за да страда?

Отговор: Не. Точно обратното! Всички страдания, които усещаме, са само природни сили, подтикващи ни към достигане на съвършенство, хармония, щастие, светлина.

Въпрос: Важно ли е да се задават въпроси за смисъла на живота?

Отговор: Да. Защото можеш по време на живота си в този свят да излезеш на нивото на вечния свят, както е казано: „Своя свят ще видиш приживе.“

Хората, които започват да изучават науката кабала идват със същия въпрос: „Какъв е смисълът на живота ми?“ Човек трябва да пита за това. Даже ако всичко при него е наред, той пита: „За какво все пак живея?“

Той иска да знае защо всичко е устроено така, че няма отговор, не му е известно накъде да се насочи. Да стане сутрин, да отиде на работа, да се върне вечер в къщи и какво по-нататък?! Той иска да знае, че може би има по-висока цел, да може да оправдае съществуването си. Защото е много тежко да се каже, че живея, само да обезпеча семейството си и децата ми – само за това.

Вече сме се развили до такова състояние, че сме задължени да си задаваме въпроса за смисъла на живота и да намерим отговор на него.

От програмата на радиостанци 103 FM, 18.01.2015

[155266]

Настройване към Твореца

Въпрос: Понякога казваме, че Творецът е в мен, а друг път – че Творецът е във връзката между нас. Как да свържем тези две понятия?

Отговор: Тук няма никаква дилема. Как мога да намеря Твореца? Как мога да видя себе си и да измеря, какъв съм аз: добър, лош, силен, слаб? Затова ми трябва нещо извън мен – еталон , спрямо който мога да се сравня.

За това трябва да усетя някакви други свойства, т.е. хора извън мен, и да се променя относно тях. За да се ориентирам правилно, са ми необходими близки, далечни, ненавистници, доброжелатели, противници,  т.е. цялото човечество.

При това не ми стига само една мишена, за да попадна в някаква цел. Трябва правилно да се настроя за връзка с Твореца, когато ми трябва всичко: неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество. Ако си поставя целта така, че да вървя по абсолютно правилния, по добрия път, тогава точно на този път ще видя Твореца.

Всички тези свойства се намират в мен, и само чрез доброто отношение към тях, ще се настроя да видя Твореца, защото Творецът е съвкупност от цялата доброта, любов и отдаване.

Въпрос: Когато говорите за правилна настройка, веднага си представям цялото човечество, цялата природа, камъни, небеса, космос. Изпълнима ли е тази задача?

Отговор: Правилната настройка се извършва много просто. Ти трябва да убедиш всички свои вътрешни свойства: неживи, растителни, животински и човешки, които представляват твоята обкръжаваща природа, в това, че само животът във взаимна любов е най-добрата възможност за съществуване.

Ако ти ги убедиш в това, т.е. поправиш свойствата си, които ти изглеждат, че съществуват извън теб, значи си достигнал това състояние.

Въпрос: Така ли ще мога да работя с всеки, който ми изглежда като враг?

Отговор: Врагът най-точно ти показва всичките ти отрицателни свойства. Това се нарича „помощ срещу теб”, така напредваме.

В действителност всичко е много просто, само ако правилно се настроиш и се стараеш да не изпаднеш от тази настройка.

Въпрос: В Тора е казано: ако някой дойде да те убие, ти го убий пръв. Как да стане това?

Отговор: Когато откриеш в себе си такова свойство, с което по никакъв начин не можеш да се пребориш, въпреки че по всички признаци, описани в Тора, ти го обкръжаваш с любов, разбиране, единение с него, и виждаш, че все едно, то е непоправимо – ти си длъжен да го „убиеш”.

Това се явява и неговото поправяне. Чрез този метод на поправяне убиваш това свойство в себе си, защото до такава степен не си в състояние да го преработиш, че то въстава срещу теб.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга”, 08.10.2014

[156021]