Въпрос: Най-вълнуващият въпрос за човека е: ”Какво е Творецът, който се разпорежда с целия ни живот?” Само няколко избрани хора, през цялата история на човечеството, са могли да разкрият Твореца. Как да се направи така, че повече хора да могат да постигнат висшата сила и да се насладят на това разкритие?

Отговор: Творецът е разкрит за всички, но за да Го усетим, трябва да променим природата си. Затова е и казано, че „не всеки, който пожелае да разкрие Твореца, може да го направи”. За това е необходима сериозна работа.

Въпрос: Какво е това Творец? Всеки народ си Го представя по своему. Тора Го описва ту като такъв, който ни се сърди, ту като любещ и милосърден. Има ли Творецът някакъв образ или характер, по който да прилича на нас?

Отговор: Преди всичко, трябва да си изясним какво е нашето възприемане на реалността. Нали ако усещаме някакво явление, това съвсем не означава, че то в действителност съществува извън нас. Ако вече съществува, възможно е да е в друг вид, а не така, както ни се представя .

Сега виждаме някаква картина на света, но ако обладавахме други свойства, бихме усещали тази реалност в съвсем друг вид. Тя цялата се представя само вътре в нашите сетивни органи.

Всеки човек има зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Най-важните са зрението и слухът. Чрез тези сетивни органи на възприятие улавяме и изграждаме картината на реалността. Тя се определя от нашите собствени свойства.

Ако в нас не са заложени модели за възприятие, определени свойства, не бихме усещали реалността. И обратно, възможно е около нас да има множество допълнителни форми в различни измерения, а не само в триизмерното пространство.

На нас ни се струва, че се намира стена, зад която няма нищо, а в действителност, редом с нас могат да съществуват цели светове, напълнени с всевъзможни обитатели, но ние нищо да не знаем. Тези светове не ни засягат, не се улавят с нашите сетивни органи и затова за нас те сякаш не съществуват.

От цялото безкрайно многообразие на форми и светове за нас съществува само този свят. Тъй като улавяме само него от цялата безкрайна реалност.

Творецът е висшата сила, която се намира над нас, т.е. по-силна е от нас, по-могъща, по-умна. Как тогава да Го уловим? Нали ако дори Го почувстваме, това става само в собствените ни свойства?

Първият етап е да се насочим към възприемането на висшата сила. Затова трябва да променим свойствата си – да придобием допълнителни органи за възприятие, позволяващи улавянето на Твореца.

След като Го усетя, от този момент и нататък, аз продължавам да подобрявам и усъвършенствам свойствата си, за да мога все по-добре да улавям Твореца, да Го усещам, разбирам, докато не Го постигна изцяло и напълно.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153813]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

На сърцето не можеш да заповядваш

Началото е в постинг Боговете на нашето време, ч.1

В света има много наставници, всеки от които устремява своето паство към божество от един или друг род. Те са навсякъде – в религиите, в различните практики от типа йога, във вярванията на южноамериканските индианци…

Към тях следва да добавим психолозите от различни школи и направления, а също новите концепции, проявяващи се през последните петдесет години.

Но, изследвайки този спектър, видях по мое време, че на сърце ми е друго и не може да се сближи с техните богове.

Струваше ми се, че Бог е необходимо да се « обрисува», да се формира в себе си, а ми предлагаха нещо изкуствено, изискващо от човека спазване на различни външни условия, било то физически действия, словесни “мантри”, танци, особен хранителен режим, особено дишане, особен начин на живот и др. Всичко това се отнася до нашето съществуване в материалния свят и не мога да го приема.

Преминавайки през “много ръце”, така и не повярвах на никого. Почувствах, че това няма да ме напълни. Една-две срещи са достатъчни, за да направя този извод. Отначало откриваш новото и то леко те обърква, подхваща те, увлича те, но последвалия анализ и проверка откриват, че не ти е по сърце.

Наука на науките

В резултат на това, стигнах до науката кабала и веднага почувствах, че тя говори за това, пред което моето сърце капитулира. Тук наистина мога да намеря контакт с Бога, с други думи, с Висшата сила, при това самата тази, която съм търсил.

Науката кабала определя Бога по следния начин: “Няма никой освен Него”, “Добър и Творящ добро”, “Напълващ света”. Той е всичко и човек придобива възможност да Го постигне, съгласно закона за подобие на свойствата, но само при условие, ако се издигне до Неговата природа.

Казано по друг начин, можеш да Го разкриваш само в степента на своето равенство на подобието с Него.

Бях на 33 години, когато открих за себе си науката кабала. Преди се занимавах професионално с научна дейност и видях, че кабалистичната методика съответства на традиционната наука, също на психологията и философията. Кабала обхваща всички сериозни, солидни концепции и постижения на човека в този свят и правилно ги използва.

Като цяло, кабалистичната методика е научна, базира се на емпиричното наблюдение: “Можеш да се ръководиш само от това, което виждаш”, “Което не разкрием, това няма да познаем по име и по дума”.

Тук няма вяра, в общоприетото разбиране на тази дума. Всичко е обусловено от постижението, а постижението е максимално ясно, дълбоко и достоверно знание, което придобивам.

Готовност за промени в себе си

Въпрос: И все пак, може ли да се установи връзка с Бог без методика?

Отговор: Не. Точно обратно, цялата кабалистична методика е предназначена за това, да установи връзка с Него.

Въпрос: Но, нали е казано, че Бог пряко е говорил с Авраам?

Отговор: За да разберем първоизточниците, е необходимо първо да се научи езика, на който са написани. Имам предвид, не иврит, а така наречения “език на клоните”. Човек трябва да промени вътрешните си свойства, своето отношение към живота, към обкръжението. Необходимо е да приема целия свят като средство за промяната в себе си: “Всички са създадени за мен, за да се изменя с тяхната помощ, съобразно Бога”.

И ето тогава, правилно използвайки целия свят, постепенно  уподобявам на Бог своите желания, свойства, устремления и ще вляза в контакт с Него.

И обратно, ако връзката с Него не се базира на вътрешни промени, то тя е мнима, въображаема.

Защото живеем в свят, подчиняващ се на твърди закони. И общият закон на Вселената се нарича “Закон за подобие на свойствата” – способен съм да възприема всяко нещо, в което и да е, от петте си усещания или извън тях, в “шестото чувство”, само ако то е подобно с нещо на усещаното явление. Аз улавям всичко и всекиго, а този външен фактор ме усеща само в този случай, когато имаме, макар и отчасти обща природа с него.

Но не всички са готови за това. Мнозина биха били готови да разкрият Бог, понеже това ще открие целта за тях и ще измени целия им живот, ще покаже какво е добро и какво е лошо в него. Ще се промени цялата скала с техните приоритети, ще се прояви резултата на техния живот в този свят…

Но кога делото ще достигне реалната равносметка на изискваните усилия за това? Защото 99 процента се завръщат към обикновения живот и едва единици продължават пътя, докато не достигнат подобието на свойствата, разкривайки така Твореца.

Тогава, накрая, аз и Той се оказваме заедно.

Следователно, има Бог. Наистина съществува Висша сила, властваща над всичко. На всеки от нас е предоставила възможност да опознае, да разбере себе си, по пътя на промяна на собствената природа. Програмата за това изменение се нарича “науката кабала“.

От 515-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153972]

Filed under: Език на кабала, Творец - 1 Comment →