Занимавайки се с кабала продължително време, постепенно човек променя своите определения за подеми и падения, за добро и зло. Преди е оценявал всичко спрямо своето желание да се наслади, спрямо егоизма, стремежът да преуспее.

Но сега вижда, че духовния успех се оценява не така, както материалния в нашия свят. Не по това да е пред всички, да разбира повече от другите, да е по-силен духовно, да е по-близо от всички до висшата сила.

Неговото отношение се изменя напълно. За духовен подем смята това състояние, когато нищо не иска за себе си, а повече обича другите и се грижи за тях. Той иска да достави радост на висшата сила безкористно до такава степен, че дори не иска тази сила да знае за него.

Стреми се да прави добро. И тогава започва да проверява себе си, дали е способен да отдава само на висшата сила, защото тя е над него или е готов на такова отношение към всеки човек на този свят? Така изяснява отношението си към хората, нали е казано, че от любовта към хората идва любовта към Твореца.

Човекът преминава през много състояния, процес, който отнема няколко години. Задължен е да го премине, докато не бъдат поправени всичките му основни вътрешни качества. И тогава чувства, че в него се появява такова осветяване, което вече не идва и не изчезва, а е повече или по-малко постоянно.

Това светене му помага да осъществи отдавна замисленото, да отмени себе си във всяко състояние, което би се случило с него, да види, че всяко състояние идва от единствената висша сила. Затова то е съвършено и вечно, като в Рая.

Само като анулираме своя егоизъм, можем да направим така, че да усещаме себе си в света на доброто, независимо от това какво се случва с нас. И човек иска да чувства доброто не защото е приятно, а защото така се отъждествява с висшата сила.

Наистина, сега разбира, че от самото начало се е намирал постоянно само в едно състояние, което е напълно съвършено. И само непоправените ни желания, разбити в началото на творението, по време на прегрешението при Дървото на Познанието, развалят цялата картина за нас. Ние гледаме на всичко чрез своя егоизъм и затова виждаме толкова непоправен целия свят. Ако се издигнем над своя егоизъм и го отменим, ще видим истинския свят, безкраен, съвършен и вечен.

Въпрос: Понякога човекът преживява необикновено чувство, като че ли сърцето му се разширява и целия свят се съединява в обща хармония и в едно течение. Защо не можем през цялото време да виждаме света такъв?

Отговор: Не виждаме истинската картина на света, защото егоизмът ни преобръща всичко, точно обратно. В резултат, вместо доброто, виждаме злото.

Всички престъпления, които виждаме в нашия свят, ни се представят поради непоправените ни свойства. Ако можехме да поправим тези свойства, то бихме видели, че светът е пълен с добро и в него няма нищо освен добра сила.

От 513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153799]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment →