Entries in the '' Category

Няма “последен“ урок!

каббалист МИхаэль ЛайтманМеждународен конгрес ”Арвут”, урок N:8

През трите дни на конгреса проведохме огромна подготовка, намирахме се в големи очаквания и надежди, бяхме в прекрасни обятия – всичко това продължава и ще продължи. И все пак има сред нас хора, считащи този урок за последен. Но нали утре продължаваме да се срещаме на ежедневните ни уроци? Затова няма нито последен, нито първи урок, а има само непрекъсната верига на нашето развитие.

Трябва да достигаме още по-дълбоки връзки на срещите ни, трябва да пазим постигнатата връзка, да не се изпуска постигнатата топлота, царящи помежду ни, да се стремим към още по-голямо усещане за потапянето в облака от топлина, взаимност, единение, всеобща прегръдка – и да продължим това по-нататък в живота.

А, що се отнася до явлението падение, ще го присъединим към същата тази прегръдка, правейки я още по-крепка, отколкото на конгреса. Защото в духовното раждане трябва да участват две сили: формираща, удържаща ни, и подтикваща ни към новия свят. Без тяхното противоборство в нас, няма да се родим. И затова трябва да привикнем към усещането за любов и противоречие, отдалечаване и сближаване, проявяващи се едновременно в нас. А между тях усещаме духовното си раждане.

От 8-я урок на международния конгрес „Арвут“, 08.12.2011

[62746]

Нашият общ огън

Международен конгрес „Арвут“. Урок №8

Баал а-Сулам, писмо 13: Трябва да знаете, че множество искри на отдаване има във всеки от групата. И ако бихте могли да съберете тези искри на едно място, в братско единение, в любов и дружба, то, разбира се, в този важен за вас час ще имате духовно ниво от светлината на живота.

Не ни достига само едно – още по-тясно да свържем помежду си нашите искри. Няма пречки, никакви прегради – само още малко да се свържем в единно цяло, за да горим заедно.

Книгата “ Знаме стана Ефраим“: Който го тегли към Твореца, добре е винаги да се събира заедно, в една група. Обединявайки се долу, те предизвикват обединение на своя корен на върха.

Тогава този корен ни оказва своето въздействие и завършва започнатото, както е казано: „Въдворяващият мир във висотите Свои въвежда мир и над нас“. Издигаме молба за поправяне (МАН), пробуждаме долу своите желания – и тогава отгоре към нас слиза силата на обединение, завършваща действието.

По-този начин, от нас се изисква само „половин монета“, половината работа – да пожелаем единство. И реализирано то ще бъде отгоре, когато нашето изискване стане правилно.

Рабаш, „Необходимост от любов към приятелите“: Има особено свойство в сливането с другарите. Защото при сливането на мненията мислите преминават от един към друг, и затова всеки се прониква със силите на другите. Благодарение на това във всеки съществува силата на цялата група. И дори всеки – един, притежава всички сили на групата.

Нека всеки да се отличава от другите, но обединението му придава силата на всички другари. Представете си, какво е, когато всеки се преизпълва със силите на всички. Всъщност това е силата на Безкрайността. Защото  се присъединяваме към огромна група, към другарите от целия свят. Повече и не е нужно.

Сам никой няма сили, да премине дори на първото най-ниското духовно стъпало. Само обединявайки се количествено и качествено, постигаме света нефеш, руах, нешама, хая, йехида, преминаваме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон по пътя в света на Безкрайността.

Всичките 125 степени на духовно постижение се достигат по пътя на израстващото обединение. В него всеки път намирам особен съсъд, способен на още по-голямо отдаване, – и, съответно разкривам още по-голяма светлина.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62743]

Нюансите на теорията на двувластие

Баал а-Сулам,  „Свят“: На някои им е трудно да се съгласят с предположението, съгласно което, всички ни управлява природата. И така стигнаха до второто предположение за двама управляващи: един – творец, творящ добро, и друг творец, творящ зло. И развили тази теория, подкрепена от различните доказателства и примери.

Теорията на двувластието  е естествен етап от развитието. Природата различно ни въздейства, и различаваме в това въздействие позитиви и негативи. На нас ни е добре и зле – и съответно делим реалността на две половини. Защото нямаме друг сензор, освен получаващото желание.

В петте органа на чувствата – това са един вид механични сензори, чийто показания сами по себе си още нищо не ми говорят. Зад зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието стои желание за наслаждение. Именно то и се проявява като позитив (+) или негатив (-) тези данни, които възприемам. Именно това ми е важно, и само то разпознава моето желание – какво за мен е добро и какво лошо.

Като следствие, започвам да деля реалността на две части: позитивна и негативна. Това ярко се проявява при децата, които избягват някакви места или предмети, а към други, напротив, ги тегли. И човечеството е на такъв етап на развитие, когато всичко е разпределено между две сили. Самата наша природа ни навежда към това, защото живеем с усещания.

Тази теория е много проста, но важно е да се проумее, че тя не се ограничава с личните добри и лоши усещания, а ги пренася на природата, приписвайки й съответните намерения за наша сметка. По-такъв начин приписваме на природата някаква власт, отношение, намерение да ни помогне или да ни навреди. И обратно, без това никой не смята, че в природата има намерение, замисъл, план, – тя представлява нещо невъодушевено, и не повече от това.

Ако  природата има власт, то не е безлична. Това не са безлики закони, обусловени от взаимодействието на елементарни частици. Не, властта на природата е друго нещо. Тя може да бъде единна, а може да бъде и двояка. Въобще, двувластието е много логична теория, защото всичко в света е построено на две противоположности, на плюс и минус, започвайки с електрони и протони в атомна структура. На пръв поглед, действително две власти противостоят една на друга, и всичко зависи от баланса на силите между тях.

Това е и предизвикало създаването на митологии от човечеството. Надарили сме природата с желание, програма и цел, и това е станало важен етап по пътя.

От урока по статия „Свят“, 02.12.2001

[62396]