Всички промени, протичащи във Вселената, след възникване на замисъла за творението се отнасят само до творението. А Творецът е неизменен, както е казано: „Аз своето проявление АВАЯ не съм изменял“. По отношение на Него нищо повече не се случва – поискал да създаде творение, за да го наслади – и го направил.

Всички действия се случват вътре в творението – в неговото осъзнаване, разбиране, усещане, развитие. Така творението се развива от една точка, която всъщност го отделя от Твореца. Тази особена точка, е създадена от Твореца, благодарение на която създаденото се нарича творение, желание.

Всичко останало, с изключение на тази точка, трябва да бъде абсолютно подобно на Твореца. А за да ги доведе до такова подобие и да се създаде връзка между творението и Твореца, творението е разделено на огромно множество части.

Тези части са разделени и се отблъскват взаимно с егоизма си, желанието да се насладят, злото начало, егоистичните намерения. Така се чувства творението, разпокъсано и разнообразно, разделено на множество различни системи, които се противопоставят една на друга. Но всичко това съществува само вътре в творението, в неговото усещане.

Това усещане се нарича „скритие“ (алама) – цяла система от светове (олам), съществуващи за това, за да може най-накрая творението да разбере, че именно скритието го отделя от Твореца. В Твореца има пълно съвършенство, единство. Той е един и в Него няма никакви различия. А вътре в творението има безкрайно много различни части, противоречащи си една на друга.

Като резултат, творението разкрива, че именно това разделяне не му позволява да се съедини с Твореца и създава неравенство между тях. Това предизвиква особено усещане, наречено срам – усещане за своето различие, благодарение на което творението започва да действа, да се стреми да се уподоби на Твореца. И тогава вижда, че за това трябва да се обедини с всички, които сега мрази, отхвърля, пренебрегва, не взема под внимание.

С цел да постигне равенство с Твореца, творението е готово да направи този преход, действията за поправяне. Само да постигне сливане. Пълното равенство на действието и свойствата се нарича сливане.

Това е постепенен и стъпаловиден процес, в който ние реализираме програмата на творението. Ние трябва да се почувстваме във всички други състояния, вървейки към съединението или вече постигайки го – тоест, по всички стъпала на стълбата развиваме все повече своето единство.

В резултат на това ще видим себе си като съвършено други създания. И групата изглежда различно. Не просто съюз на другарите в един отбор,  а ново духовно образувание с общите мисли и желания в другата реалност. Но всяко ново състояние се стреми да постигане по-голяма връзка, която и в нашия и в духовния свят се нарича съединение с другарите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2011

[62164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →