Въпрос: Всичко зависи от нашето желание. А как да излезем от своите „шаблонни” желания, свързани с този свят?

Отговор: Ние не възприемаме света като „кръгъл”, на нас все още ни се струва, че той е линеен и че с помощта на егоизма можем да преуспеем в него.

А междувременно той вече е сменил „програмата”: сега вече успех може да се постигне само чрез обединение. Това е вече съвсем различен алгоритъм на света, а ние  постарому „не сме в час”.

Хиляди години човек е преуспявал съобразно големината на своя егоизъм, но през последните 50 години този тренд завършва. Ние все повече напредваме към интегрален свят, а в интегралния свят изгода извлича този, който повече е свързан с другите. Ние виждаме, че колкото повече връзки изгражда човек, толкова повече страни привлича, и толкова по-големи успехи има. Хората инстинктивно чувстват това и се стремят към интегрални решения.

Ние, обаче, все още не разбираме, че спасението от бедите изисква да бъдем свързани и на човешко ниво – над банковата система, световната индустрия и прочие глобални механизми.

Тази ситуация започна да се оформя след Втората световна война, когато бяха създадени ООН, ЮНЕСКО и други международни организации. Но и те все още действат с егоистични методи, вместо да приемат цялостен, всеобхватен подход.

По принцип, подобни образования трябва да се основават на друга концепция: всички са важни, всички страни изискват еднакво отношение. Защо едни имат право на вето върху всяко решение, а други – не? И какво, че някой е велик, а друг – малък? В „кръглата” система точно големите трябва повече да отстъпват, защото иначе те се грижат само за себе си.

Нашият подход е абсолютно извратен и все пак ние вече чувстваме, че светът става истински „кръгъл”, интегрален и свързан.

От урок по статията „Мир в света”, 11.05.2011

[42770]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →