Въпрос: Как можем правилно да използваме силата на светлината, която привличаме, докато четем книгата „Зоар”, за да можем именно в паденията да разкрием връзката с духовния път и желание за тази връзка?

Отговор: Именно в паденията възниква истинската молитва. Казано е „От дълбините Те повиках”( Псалм, 130/1), тоест от падението.

Падението е много полезно време за човека, защото тогава той вижда и усеща недостиг от напълване, потребност, желание. Длъжен е да разпознае този недостиг от напълване, правилно да го оформи, да разбере какво именно не му достига и накъде да насочи това желание.

Ако той разкрива всички тези недостатъци от напълване, желание, стремежи, тъмнина и обърканост, насочвайки всичко това към свързване с другите, за да разкрие там свойството отдаване – това е добре.

Не ни достигат само желания и потребност. Най-големият проблем е, ако човек не разбира какво му липсва. Той може да се учи много години, да усеща голямо въодушевление и да чувства, че сякаш напредва и всичко е наред – той усеща, постига и напредва. Но той се задвижва само от една сила – силата на получаване, егоизмът – както в този свят и не напредва духовно.

Духовният напредък е възможен само чрез разочарования, падения, откъсване на човек от желанието да се свърже с другите хора. За разлика от желанието да се съедини, към което той изкуствено се стреми, строи го със собствените си усилия, но усеща отхвърляне от връзката с другите. Това отхвърляне вече правилно открива отсъствието на единство с останалите.Тогава той работи над това отхвърляне, за да се съедини с другите и така придобива истинско желание.

От урок по книгата “Зоар”, 11.05.2011

[42761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment →