Въпрос: Благословението – е силата на Бина, идваща свише и издигаща душите. Има ли такова понятие, като благословение между другарите или между душите?

Отговор: Не. Между  другарите и между душите може да има само поддръжка, защото аз не мога да предам на другите силата на отдаване. Аз мога да им помогна само със своята поддръжка, за да могат те да придобият тази сила свише – само там е източника на сили и изправяне.

Но без помощта на другарите в създаването на връзки на общо желание с тях, разкриване на свойството отдаване (Твореца), наричано «МАН», аз не мога да се обърна за изправяне към Твореца.

В мен самият няма желание да се обърна към Него. Това желание трябва да дойде от разкриването на отсъствието на връзка между мен и другарите ми.

Затова ние нямаме избор – можем само да разкрием състоянията между нас и именно тях да повдигнем към изправяне.

За това аз трябва да разкрия тези състояния като лоши, да усетя насъщната нужда да ги видя добри, да придобия силата на вярата, увереност в това, че мога несъмнено да се обърна с молба и има към Кого да се обърна, че имам поддръжката на групата.

И само в този случай, ако се обръщам със сила, която получавам от групата, а не със своята собствена, само ако групата ме поддържа, за да постигна изправяне – и с това се обръщам към Твореца.

Т.е. всеки от нас се обръща лично, но с това, което е взел от разкриването на разбиването и разкриването на поръчителството и с тези две сили той отправя молба към Твореца.

Тогава тази молба се нарича «МАН» («мейн нуквин» – водите на нуква). В нея има сила на поддържане, сила на взаимопомощ, която те искат да окажат един на друг и силата на техните желания да поправи разбиването, намерението подготвено от Твореца за тях.

Следователно те имат с какво да се свържат с духовното, с Твореца, тъй като тяхната взаимна поддръжка – е вече връзка с духовното, с Твореца, а ненапълнеността, която те разкриват – е отсъствието на връзката, разбиването.

От една страна, в техния МАН има сила на взаимно отдаване, поддръжка, която те са готови да окажат един на друг. Но всичко това е нуква, където няма реална сила на отдаване, а разкриване на взаимното разбиване.

Получава се така, че и недостатъка от напълване и силата на поддръжката, която всеки от нас отправя в своята молба, е намерил само в проверката на връзката между всички. Тогава това работи, тъй като ти имаш с какво да се обърнеш към Твореца.

А материалното няма отношение към поправянето, към духовното, към разбиването. В нито един от нас изначално няма нищо духовно, което да има нужда да бъде поправено, с което да можем да работим, ако не разкриваме нашите разбити отношения. От тях и по-нататък започва духовното – с разкриването на разбиването.

От урока по Книгата Зоар, 26.09.2010

[21974]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да се подготвим за разкриване на разбитата връзка между нас?

Отговор: Подготовката за разкриване на разбитата връзка между нас се нарича време на подготовка.

Това е първият етап на придвижване в науката кабала – науката за разкриване на висшия свят и висшите сили на всекиго в нашия свят.

Човек идва в науката кабала, но колкото и да е чел и колкото и да са му разказвали – той не възприема нейната тематика.

Изисква се не усилие да запомняш, или способност да разбираш – а въздействие на светлината, в резултат на усилието не в изучаването, а в опитите за обединение – и тогава той започва постепенно да слуша, тоест да чувства вътрешни отзвуци на това, което слуша и чете. И в него се появяват някакви вътрешни усещания.

Почетете книга на котето. Защо то не слуша? Защото в него няма чувства, които биха реагирали на вашата информация. В него няма „място” (желание) за нейното получаване/усещане/осъзнаване.

Така и с човека, идващ в науката кабала – той не може да възприеме нашата информация. И не затова, че не знае думите, а затова, защото в него още няма вътрешен модел на чувства и мисли, за да реагира на информацията от Книгата Зоар.

Затова е необходимо „време за подготовка”, в течение на което ние строим в нашето желание (материал) различни модели на чувства, връзки, реакции на духовните определения.

Изграждането в нас на такива нови сетива за усещане на духовните определения, става само при изучаването на кабала в група, която извиква въздействието на скритата висша светлина.

Именно тя създава в нас модели, нови, досега непознати на нас усещания за светлина, отдаване, обединение и прочее духовни определения.

Изисква се много време за образуването в човека на необходимия набор от чувствени реакции на основните духовни определения. В това се заключава и възпитанието в нашия свят: ако преместим детето в по-горен клас, ще видим, че то не разбира какво изискват от него, нищо не възприема.

Баал аСулам пише, че има време за даряване и време за получаване. Даряването разкрива процес, водещ към получаването. В същото време не може да има даване и получаване заедно. Защото е нужно да се създаде в човека „място”, в което той да усети недостатък в това, че ти дават.

Цялото наше предвижване по духовния път, се свежда до създаването в нас на възможността да усетим висшия свят. Той и сега е около нас, само че ние не го чувстваме. Творецът вече ни го дава, но в нас още няма желание за него. Нямаме потребност от отдаване и любов, а именно това е духовното!

Как да го разкрием? – В даровете на Твореца има светлина, която ни въздейства, пробужда ни по правилото „светлината раздвижва келим” – „разтърсва” желанията, и те започват да разбират все по-добре светлината и да я желаят все повече – това е свойството отдаване. Завършва времето за даряване и започва времето за получаване…

От урока по Книгата Зоар, 26.09.2010

[21947]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

По статията на Баал аСулам „Шестстотин хиляди души”: Поправяйки се, всяка душа, привлича всичката светлина на общата душа, и с това предизвиква поправяне на душите на цялото поколение. И така зависят всички души една от друга.

Това става в следствие на пълната взаимовръзка между всички души. Затова нито една душа не може да се повдигне, без да поведе след себе си всички души. Нейният подем зависи от тях.

Това е интегрална система, където всичко е взаимосвързано. Поправяйки се, всяка душа поправя връзката си с другите души и затова приближава и тях към изправяне.

Да изправиш себе си – това означава, да поправиш своята връзка с останалите. От това тяхното собствено състояние си остава предишното, аз само ги подготвям за изправянето, което те по-късно ще извършат.

Защото аз стоя пред тях като предшестващо ги поколение. Осъществявам връзка с тях, без те да знаят и разбират това, което правя.

Аз използвам цялата система души, за да поправя връзките в нея, доколкото това е възможно. Но душите, които все още не са готови за това, не могат да разберат и почувстват моите действия.

Те самите още не са достигнали до такова изправяне, но аз ги използвам в изправянето и това се нарича подготовка на синовете от страна на бащите.

Точно по същия начин, по който ние усъвършенстваме този свят за бъдещото поколение. А децата ни идват и ползват всичко наготово.

Ние поправяме отношенията между нас, изправяме нашия слой до заличаване разликите между душите и от наша страна цялото човечество е поправено.

Но самите те не го чувстват. Когато дойде тяхното време за изправяне, те ще получат всичко готово за това.

Защо на тях всичко им се полага? Аз също някога съм получил помощ от предишните поколения, от миналите души.

Всяко следващо поколение се ражда с още по-голям егоизъм, затова без такава подготовка, то не може да свърши своята работа.

Всички извършват относително еднаква работа: и който трябва да поправи по-голям егоизъм, получава повече помощ.

От урока по статията 600 хиляди души, 26.09.2010

[21988]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят хората се обединяват, за да преуспеят в някое дело. Как да се съединим в душите си?

Отговор: За да преуспея в духовното, аз трябва да се свържа с тези хора, които искат да достигнат същото състояние, същата цел, и заедно да си изясним, че без такава особена връзка между нас, няма да можем да си представим целта. Защото тя изведнъж изчезва между нас!

Тя не е някъде там горе, а трябва да бъде между нас. Но поради това, че не се притискаме плътно един към друг, а се разпръсваме, целта пада в пропастта, която ни разделя. Защото ненавистта която ни разделя е безкрайна и бездънна.

Излиза, че ако съществуваме аз и ти, а между нас има пропаст с безкрайна дълбочина, и на самото й дъно – духовната цел, съединението. Нищо не можем да направим!

Ние искаме да се съединим с теб и не можем, разкривайки тази пропаст, а над нея всеки път се стремим да построим мост! И така строим мост след мост, докато не преминем през цялата безкрайна дълбочина.

Така се получават 125 степени на разкриване на ненавистта. А ненавистта я разкриваме благодарение на това, че всеки път над ненавистта, разкриваме любов.

Ненавистта се определя от дълбочината на желанията на двама ни, и над нея ние се свързваме чрез любов, отразената светлина, създавайки съсъд, кли, и тогава той вече принадлежи на нас двамата! Екрана, това е връзката между нас, а ненавистта – неговото вътрешно желание.

И колкото повече се издига отразена светлина, благодарение на връзката ни, в тази степен можем да получим пряка светлина и да се насладим. Защото с това наслаждение ние наслаждаваме един друг!

Всеки се наслаждава от това, че другият се наслаждава. А повече няма какво да дадем един на друг – ние отдаваме на другия своето собствено наслаждение.

Така е, защото всички сме създадени получаващи и можем само да получаваме. Ние можем да отдаваме само в намерението. А какво друго мога да дам на другия, освен намерението?

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.09.2010

[21980]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят, хората се обичат и ненавиждат помежду си, подаряват си подаръци или се убиват един друг. А какво се случва в света на душите?

Отговор: Душите имат само една задача – съединяване до пълното сливане. Както отделните капки се сливат в една – невъзможно е да бъдат отделени, а се получава нова същност – взаимното отдаване.

Материалният свят – тази част от разбитото желание се поправя само в най-последното поправяне. А засега в него се разкрива любовта.

Там, където управлява любовта, всеки загубва усещането за себе си и се включва безгранично в другите, напълно се слива с тях. Но предишната ненавист съхранява своите „отрицателни” свойства.

Подобно на парадокса в квантовата физика, когато една частица може да бъде на две места едновременно. И това не е така, защото тя се премества от едно място на друго с безкрайна скорост – не, тя в един и същи момент се намира на две места, бидейки една! Но как е възможно това?!

В крайна сметка, ние ще открием, че навсякъде в цялото мироздание има всичко на всичко една частица, намираща се на всички места едновременно. Защото ако сме признали, че няма скорост и една частица може да бъде на две места, то по същия начин, тя може да бъде на безкраен брой места.

И освен това, тя няма форма, защото формата на частицата зависи от това къде сме я открили. И излиза, че няма нищо друго, освен една точка, създадена от Твореца „от нищото” („еш ми аин”), а всичко останало е нейна производна!

Затова, колкото по-близо се приближаваме до духовното, толкова по-ясно ще разкриваме, че няма друга възможност да говорим за него, освен с езика на кабалистичните книги.

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.09.2010

[21983]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Заобикалящата висша светлина изпълва цялата реалност и всичко зависи само от това кой я получава. Нищо никога не се променя; Творецът е създал точка желание в Неговата светлина и няма нищо друго. Цялото развитие се случва в тази точка, която се развива като променя размерите си, защото тя усеща, че получава нещо от някого. Следователно, желание е точно тази точка, която се развива във възприятието на получаващия.

Желанието не се развива само, а се развива чрез усещането, че има Даващ. В първият стадий на развитие (Бина Алеф) творението се усеща като получаващо. В момента, в който усети Даващия, то започва да се променя.

Във вторият стадий (Бина Бет) то желае да бъде подобно на Даващия и започва да мисли как може да постигне това. Така се полага основата за начало на Зеир Анпин, третият стадий (Бина Гимел), където е създадено подобие с Твореца чрез получаване заради отдаване.

И след като е добило усещането за това, какво значи да бъдеш подобен на Твореца, творението преминава в четвъртия стадий (Бина Далет) и желае да постигне състоянието на Даващия. Това е, където творението усеща срам и тук се случва Първото съкращение (Цимцум Алеф). По този начин, с изключение на първоначално създаденото като „съществуване от нищо”, цялото последвало развитие е причинено от усещането за Даващия.

Във висшата светлина няма никакви промени. Мъдреците ни казват, че в света на Безкрайността (Ейн Соф) ще ги има най-малките светлини: нефеш-де-нефеш. В духовното, разчетите се правят не за тегло или обем, а качеството е важно.

Физиците ни казват, че светът е бил създаден от една малко точка. Как? Те не знаят, защото, всъщност всичко се измерва спрямо напълно различен критерий, който ние все още не сме добили – измерва се спрямо важността. Мислим, че важността не е достатъчна, но в действителност, тя е най-значима и ефективна.

Затова, размерът на кли се определя според съзнанието за важността на Даващия. С други думи, светлината зависи от това, доколко аз разширявам съсъда. Светлината е само искра, съсъдът е с размера на зрънце, а аз мога да ги увелича до „размера” на Безкрайността. Това изцяло зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[21607]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Свикнали сме да работим съгласно егоистичния разум и сърце, които заедно се наричат „зло начало” (йецер ра).

Зло, защото ако разкривам истинското му действие, тогава виждам, доколко то е противоположно на доброто, вечното, съвършеното. Затова наричам „зло” моята природа, която ми пречи да постигна доброто.

Егоистичната природа се състои в стремежа ни да получаваме за себе си, да напълним себе си. А доброто желание, доброто начало (йецер тов) – това са отдаването и любовта.

Занимавайки се с кабала и обединяване с другарите според целта, невидимата засега светлина ми разкрива, че съществуват тези две природи - на получаване и отдаване, които са противоположни една на друга.

А да се издигна от своята природа към висшата, е възможно само със смяна на важността на отдаването вместо получаването.

Неважното се нарича отпадъци, а важното – храна. По такъв принцип се строи Сука (Колиба). Моето състояние се нарича „дом” – устойчиво и надеждно жилище за егоизма.

А отдаването се нарича „временно жилище”, Сука (колиба). И аз избирам: в какво свойство съм готов да съществувам – егоистичният дом или в алтруистичната колиба.

И в двете има напълване: в първия, аз се напълвам получавайки, а във втория – отдавайки. Тогава главното е, какво аз считам за храна и какво за отпадъци и от него аз строя своя живот, своя дом.

Да си изясним това е възможно само посредством обучение и група. Затова е казано, че покривът на Сука се прави от „отпадъците от хамбара и винарната”. Виното означава светлината Хохма, а хамбарът, хлябът – светлината Хасадим.

Отпадъците от хамбара и винарната не са важни за нас. Но ако желая да отдавам, за да стана подобен на Твореца, то тогава те стават за мен по-важни от хляба и виното.

Именно от тях трябва да построим своето ново състояние, за да стане то за нас глава, покрив, компас, задаващ посоката. И тогава ще достигнем духовното. А всичко останало губи важност в очите ни. Това символизира Сука.

От урока по откъси за празника Сукот, 24.10.2010

[21905]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сукот (празникът на колибите), както и всички празници, са символи на духовни състояния, които всеки човек в света трябва да премине, за да се издигне в своите свойства, от нашия свят в света на Безкрайността.

Подем се нарича усилването на връзката между нас, а с това и нашето по-голямо подобие с Твореца. Може да се каже, че не се издигаме, а все по-тясно се сближаваме.

Това не е механичен, а качествен и чувствен подем –  против егоистичната природа. А нея сме в състояние да преборим само със силата на светлината.

В това се състои и трудността. Проблемът не е в егоизма, не е в борбата с природната леност – това правим в обикновения си живот. Но трудността в духовния път е в това, че  действието не се изпълнява с наши собствени сили.

Моята природа може да се измени не с моето усилие, а чрез някаква скрита сила, която трябва да моля да изпълни това действие. И в това е целият проблем!

Ако аз самият работех против егоизма, аз бих се чувствал герой. Така постъпват повечето хора, и същият този егоизъм ни заставя да вървим против него, ако целта си струва.

Ние сме готови така да работим против егоизма си и стремежа му към покой, тъй като чувстваме печалба за своята завист, сладострастие и честолюбие.

Но по духовния  път трябва да отменя себе си и да моля «този», който е противоположен на мен, «този», който не познавам. Да моля «Него» да дойде и да измени моята природа в обратна на нея.

Когато трябва да се обединим, за да победим някого, ние се обединяваме, побеждаваме и се връщаме като герои. Но да се обединим, за да убедим Твореца да ни поправи, да ни съедини е голям проблем! Проблемът е в това, че Творецът е скрит и на нас не ни е ясно, против какво и за какво работим.

Затова много хора започват духовна работа и я след това я оставят. Те не могат да преодолеят това скриване, да се смирят с тази част на нашата работа, която не зависи от нас.

Човек трудно разбира, че за поправяне на себе си, трябва да се обърне към невидимата сила. Затова целият проблем не е в леността ни, а в това, че Творецът е скрит.

От  урока по откъси към празника Сукот, 24.10.2010

[21906]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи”, п.401: …Затова именно Творецът дава на човека съпруга, и от Него идват зивугим. И затова е казано: ”От Твореца е разумната жена”.

Всичко, ставащо във всички светове, трябва да се тълкува само относно връзката между нас. Защото всички светове са създадени след разбиването на едно желание, на душата на много части. И науката кабала изяснява по какъв начин може да се приведе разбиването в неговия цялостен вид.

”Жената”, ”съпругата” – това е желание, което ”мъжът”, ”съпругът” трябва да поправи. ”Жената” – това е разбитото (егоистично) желание, което се разкрива между мен и другарите в своя неизправен вид.

Аз трябва да го поправя, да разкрия в него светлината, да напълня ”жената”. Аз – това е желание да поправиш, желание да получиш силата на отдаване, намерението. С него аз мога да поправя намерението ”жена” – ”да получа за себе си”.

Аз разкривам разрушените връзки между мен и другарите. Усещам ги като своята неизправна ”женска” част, тези недостатъци разкривам като свои, тъй като ”всеки съди по себе си”. Каня се да ги поправя, изграждам от тях ”поправената жена” и в тези поправени желания достигам сливането с Твореца, по правилото ”Мъж и жена, и Творецът помежду им”.

Мястото на разбиването се допълва с екран и в това желание с екрана аз извършвам единение (зивуг) със светлината, разкривайки тази светлина вътре в себе си. Това означава, че вече имам мярка за сливане.

Във вътрешната светлина, намираща се в поправеното желание, вече става разкритие на Твореца вътре в мен – творението. Това се нарича реализация на науката кабала – разкриването на Твореца от творението.

Какво означава ”Творецът осъществява зивугим?” – Творецът подготвя желанията на човек, за да достигне разкриването на обикновената светлина, напълваща цялото мироздание.

Но за да достигнем обикновената светлина, трябва да преминем, да разберем и да опознаем всички типове връзки, които има в реалността. Както в нашия свят – обикновеният бял цвят включва в себе си всички цветове.

От урока по книгата Зоар, 26.09.2010

[21948]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Днес е празник - Сукот. Днес в Москва завърши първият семестър на 15 потока

МАК-овци (Международна академия по кабала).

За първи път днес Паша Зимовец им  разкри тайната на статията ”Няма никой, освен Него” и  помогна да се отворят сърцата им за първата в живота им трапеза – съвместната трапеза.

Всеки се е подготвял за тази среща. Някой не можеше да се спре и се извиняваше за дългите речи, някой говореше с уморено спокойствие , накрая намери това, което  търсеше.

Един млад човек просто донесе угощение и си тръгна – бил зает. С какво вълнение жена донесе малко маслинено дръвче, за да го посадят мъжете. Същата група ще се грижи за него , но през следващия семестър.

Не една година нашите жени: Галя, Юля и Саля отдават цялото си свободно време в помощ на тези , които са се събудили. Това е събитие за всички нас. Това е събитие за Твореца.

[21915]

Публикувано в: Разпространение на кабала - Няма коментари→

Сега имаме възможност да ускорим своя напредък, егоистично избирайки по-малката от двете злини. Разбира се, това все още не е свобода на волята.

При свобода на волята, на мен ми позволяват да избирам какво искам, а тук ми предлагат страдания и наслаждения и ми казват: „Избирай”!

Баал аСулам описва две скали за справка: „горчиво-сладко” и „истина-лъжа”. Ние сме длъжни да се издигнем на степента истина, вместо на степените лъжа, сладост и горчивина.

На всеки е ясно, че няма свободен избор тук, има само анализ: доколко съм подчинен на разума и доколко – на чувствата.

Тук всичко зависи от това, кое ми се е открило и кое не, и най-важното: истината или горчивината. За самия себе си, аз ще избера съобразно това, как аз виждам тези неща.

А истинска свобода на волята се ражда само в групата. Групата представлява този външен фактор, чрез който аз разпознавам понятието „външна истина“.

В такъв смисъл, „истина” означава, че аз съм длъжен да бъда включен в група. А между истината и групата съществува съпротивление (R) – моят егоизъм, желанието за наслаждение.

Това е вече пълноценна система. Тя не зависи от способността ми да разпознавам истина и лъжа, горчиво и сладко. Тук не съм длъжен да бъда умен и чувствителен.

И не е важно кой е по-изтънчен, кой е по-умен, по-хитър или по-проницателен. Защото ние разглеждаме всичко относително групата, обединението – с други думи – относително Твореца.

Аз съм в схемата на духовния транзистор: задействам светлината, протичаща отгоре надолу, в степента на моето обединение в групата.

Това е и свободния избор в средната третина на Тиферет. От една страна – егото, от другата страна – групата, а аз извършвам анализ по скалата „истина-лъжа” над „горчиво-сладко”, по отношение на себе си и на групата.

От урока по статията от книгата ’’Шамати’’, 24.09.2010

[21912]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В началото светлината е създала желание, развила го е и го отделила от себе си, за да му предостави самостоятелност и възможност да се самоуправлява – да стане подобно на нея. В този процес светлината е била първа – причината, а желанието второ – следствието.

Всяко действие произлиза от въздействието на светлината върху желанието. Желанието само не е способно на действие и единствено наличието в него на свойствата на светлината, му дават възможност поне да моли светлината за едно или друго въздействие.

Подготвяйки желанието за самостоятелно поправяне, да стане подобно на нея, светлината вече не се явява първична в действията си, а само принуждаваща. Тя пробужда желанието към действие, създава му обстоятелства, подходящи за поправяне, за достигане подобие с нея.

Създаването на всякакви условия за осъществяване уподобяване на желанието на светлината, се нарича спускане на светлината и желанието отгоре надолу, а постепенното реализиране на това уподобяване, се нарича подем отдолу нагоре.

В процеса на това спускане отгоре надолу, светлината е определила всички степени на изкачването отдолу нагоре, като оставя на желанието свобода на волята (в избора на действията), в образуването на стремеж за подобие на светлината (сближаването), – свобода да се обърне към светлината.

В светлината, в нейните степените, е заложена програма, провеждаща желанието през форми, които то е длъжно да приема в своето постепенно поправяне.

Ние само трябва на всяка степен да достигаме съгласие с формата на степента и да молим светлината да ни изправи, да ни направи подобни на нея.

За да разберем светлината и нейните действия върху нас, тази програма за нашето поправяне, и да пожелаем да я изпълняваме върху себе си, ние се събираме в група, учим се, въодушевяваме се един друг колко е важно да се уподобим на светлината, да не ѝ се противопоставяме.

Преди всичко трябва да анулираме себе си, да направим съкращение, като че не съществуваме – нека светлината да дойде и да действа. Това пасивно участие ми позволява „да открия пътя на светлината” (1).

А след това аз трябва активно да поискам въздействието на светлината – така аз усилвам натиска (2), включвайки в него ’’нашето’’ съгласие, което съм получил от групата.

Съгласявайки се на мощното въздействие на светлината „каквото и да стане”, аз придобивам свойството отдаване – подобие на Твореца. Аз внасям моето малко желание (съгласие), но благодарение на мощния поток светлина, получавам на изхода голямо свойство на отдаване (намерение да отдавам) – моето ново АЗ.

Светлината, като че навлиза в моята първоначална „точка в сърцето” (ницоц, искрата) и я раздува. Съгласявайки се с нейните действия, аз все повече се „разраствам”, докато не достигна 125-та степен – Твореца, придобивайки същата сила.

Това символизира празника Суккот. Защото празниците в нашия свят са символи на това, което се случва с нас в духовния свят.

От урока по статията от книгата ’’Шамати’’ 24.09.2010

[21914]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз се присъединявам към групата и с нейна помощ започвам да изграждам в своите представи образа на Твореца. Междувременно, аз не желая да се обединявам с групата, да слушам другарите или да приема тяхното мнение над своя разум. Въпреки всичко, аз постепенно развивам по-ясно, по-подробно разбиране на понятието „група”, в която трябва да се самоанулирам. В резултат на тази противоположност аз постепенно определям мястото на моята свобода на волята.

Баал аСулам обяснява, че свободата на волята се съдържа в избора на група. На дадения етап, общото разбиране на това е: встъпване в група, реализиране на себе си в обединението и всичко ще бъде наред. Но в действителност, всички светове или всички 125 степени на духовен подем към целта се намират имено между мен и групата. Когато се обединя с групата неразделно и  окончателно, аз ще достигна до пълно поправяне, света на Безкрайността, в който ние заедно сме обединени в една точка.

Всички светове са разположени на този път и всички те са твои. Цялата ни работа лежи в обединението един с друг. В наше време цялото човечество стои, както е било, на прага на създаването на пирамида. Ние, душите, които са малко по-близко до започване на тази работа, сме горната част на пирамидата. Останалата по-надолу пирамида е останалият свят. Разликата е в това, че ние поне се опитваме да се обединим, докато останалият свят дори не си и помисля за това. И все пак, светът преживява силни затруднения посредством страдания и глобална криза.

Защо е глобална? Така е защото на хората им се показва, че трябва да се съберат заедно, че това е важно в нашата ера и че нашата цел е обединение. Съгласете се, това е дълъг и труден процес, но въпреки това той е задействан. Това се набива в очите на всеки човек.

От урока по статия от книгата Шамати, 24.09.2010

[21911]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Написано е за празника Сукот: „Излез от постоянното си жилище и заживей във временно жилище”. Вярвате ли, че един нормален човек може да напусне сигурен и комфортен дом и да се премести във времена колиба?

Отговор: Ние ще бъдем заставени да променим нашето егоистично жилище, въпреки желанията ни. Без значение, колко сигурен изглежда вашият дом сега, всеки знае, че той е временен и всички ние ще се преместим на друго, постоянно място.

Кабала приканва човек да „излезе от постоянното си жилище”, което изглежда толкова надеждно, и предварително да се премести във „временно”. Егоизмът ни обрисува нашия свят като постоянен, но изучаването на кабала разкрива различна връзка между световете: светът на отдаване е постоянен, защото човек в действителност се обединява с Твореца и постига вечност и съвършенство в света на Безкрайността.

Ние, като малки деца, сме привързани към сегашното ни жилище: страхуваме се да се изнесем от него, оставяйки любимата си играчка. Дори като възрастни имаме проблем да се откажем от настоящата ни представа и да погледнем различно на света. Разликата между постоянното и временното жилище е, че аз се опитвам с помощта на ново обкръжение да се отделя от предишното си обкръжение, моето „постоянно жилище”.

В предишното ми обкръжение аз съм бил под напрежение от медията, мнението на сътрудниците и съседите; аз съм бил задължен да бъда и мисля като всички останали. Аз съм бил зависим от множество фактори, определящи моето „постоянно жилище”. Аз съм бил задължен на всички и съм се въртял като всички останали. Всички разбират това и го одобряват.

И тогава постоянното жилище ми заприличва на концентрационен лагер и аз не мога да избягам! Аз започвам да виждам себе си отстрани и как този постоянен живот е всъщност временен и че скоро ще приключи. Под новото въздействие на книгите и мнението на групата, аз постепенно излизам от това „мишо състезание”, наречено живот и виждам „постоянното жилище” (състояние) във висшата светлина, в нейния абсолютен покой, в този свят и в бъдещия, сега.

От урока по писмата на Баал аСулам, 22.09.2010

[21766]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, 1984, „Човекът да помогне на ближния”, текстът на статията е отделен с черен шрифт.

Аз не мога да напредвам без помощта на ближния, защото само обединявайки се с него, ще намеря мястото, в което се разкрива духовния свят – във връзката между нас.

Не ми е нужна помощ от силния, богатия, добрия, умния, както е в нашия свят. Необходима ми е помощ от равния и подобния на мен по цел в живота.

Следва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря. Може ли да се реши този въпрос именно там, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби?

В нашият свят нужда от помощ има там, където има разрив между хората, там се разкрива възможност да се помогне. Ако обаче двама са равни, тогава няма място за помощ. Помощта в нашия свят изхожда от пълноценния към непълноценния.

Но ако всички са богати или умни, ако всички са силни и т.н. – с какво човекът може да помогне на другия?

Най-общо казано, ние не изпадаме във възторг, ако ни се наложи да се обърнем за помощ към някого. В мен се разкрива срамът, гордостта, завистта. Ние не искаме да се показваме като нуждаещи се от нещо, като зависими от някого и се стремим към разединяване.

Но пък виждаме, че има нещо, от което всички се нуждаем – от разположение на духа. Казано е: „За тревогата в своето сърце, нека другите да разкажат”. Защото нито богатството, нито мъдростта ще помогнат на човека да бъде в бодро настроение.

Приповдигнатото настроение се явява следствие от усещането за увереност в доброто бъдеще. А ако знае, че трябва да спаси себе си и сам няма да се справи, тогава той изпада в депресия.

Човекът може да помогне на другия, именно когато види, че той е изпаднал в униние. За това е казано: „Човек не може сам да освободи себе си от затвора”.

Ако затворът е нашия свят, тогава да се измъкнем от него на свобода, в усещането за висшия свят, ще ни помогне само другарят по цел.

Именно другарят е способен да предизвика в него приповдигнато разположение на духа, тоест да му даде увереност за постигането на целта.

Казано по друг начин, другарят го повдига от състоянието, в което се намира, в състоянието на духа на живота. И той отново започва да придобива сила и увереност от живота и напълването.

Моето отчаяние е било предизвикано от невъзможността да постигна духовната цел без външна помощ. Не мога да задължа никого, но намерих другар, който иска да ми помогне. И той ще може да ми помогне не със своите знания или богатство, а само с желанието да постигнем общата цел.

Оттук следва, че всеки трябва да обърне внимание и да помисли за това, с какво може да помогне на другаря си, предизвиквайки в него приповдигнато разположение на духа.

Тъй като в това, което касае разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.

Това не означава, че трябва да развеселяваме другаря. Ние сме длъжни да предизвикаме във всеки другар по цел чувство на увереност в нейното постигане, за да го изпълни духът на живота, приповдигнатото разположение на духа – над този живот, по-високо от този свят, който му се струва затвор. С другар, човекът е уверен, че може да излезе от този затвор.

От урок по статия на Рабаш, 26.09.2010

[21944]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи” , п.103: „ В светлината е образа на Царя и живота, и желанието Негово, както облак с есенен дъжд”.

Понеже когато те приемат образа Шхина на Твореца и заемат тези системи, от които произлиза животинският свят, т.е. животните, явяващи се носители на системата, както е казано в Йезекил, тогава за тях се отнасят думите: „В светлината е образа на Царя-животът”

Всичко зависи от излъчването свише. „Свише”, както и всичко, се намира „вътре в човека”, в нашите усещания, но се отнасят към висшите издигнати състояния.

В духовния свят, в усещанията няма време, пространство, преместване, а всички различия между всичко са само във важността- голяма или малка относно свойството отдаване на Твореца.

Ако се появява сила/ свойство, което ми носи голямо свойство на отдаване и то за мен е най- важното свойство, т. е. „по-висше” от предишното,  то се нарича „излъчване свише”.

От урока по Книга Зоар, 29.08.2010

[21845]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя ако стимулаторът не ми дава никакво въодушевление и важност?

Отговор: Това не е важно! Стимулаторът е задължение. Аз не се въодушевявам от поръчителството, но съм задължен да го осъществявам.

Длъжен си да внасяш в него усилия отново и отново. А докато влагаш в него, като че ли губиш, защото се грижиш за него, даваш му всичко от „себе си”.

И така ще е дотогава, докато всички  не се съединят толкова, че да разкрият първата духовна степен т.е. тогава ти ще усетиш своите усилия на отдаване не като загуба, а като награда.

А дотогава, това действително е загуба и твоите близки, обкръжението, гледат на теб с удивление: „В какво ти влагаш себе си?!“

И нищо не можеш да им обясниш, както и на себе си, докато не получиш отговор  за всичките си усилия. Затова трябва да се постараем по-бързо да завършим този процес.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21751]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли отчаянието да изгаси искрата на духовното ми желание?

Отговор: Разбира се. Защото вече съм се отчаял от този свят и не усещам повече в себе си свързаните с него желания.

В това време, в мен свети някаква „искра”, пробуждане свише, което ме води при учителя и групата.

Между моето отчаяние и искрата възниква напрежение, вектор, сила на желание, произлязло от техните различия. Накъде е обърнато аз точно не знам, но то вече е подсъзнателно ориентирано към отдаване.

Това кли вече е устремено нагоре, подобно на дипол (съвкупност от два противоположни заряда)

За да използвам правилно своето желание, аз помествам егото в „магнитното” поле, т.е. в групата. Тогава нейните сили направляват моят дипол, привеждат го в движение към целта, свойството отдаване и любов.

В обкръжението/групата се намират мощни полюси: голямо разочарование в този свят и важността на отдаване. Според връзката ми с тяхното поле, общото желание, въздейства на мен и ме увлича към целта.

Частиците (диполи, заряди, частни желания) сами по себе си са безсилни. За да ги усилим и раздвижим ние правим ускорители.

Също и моята искра, желание, група (общото желание) се разпалва в голям огън. Принципа е прост: аз влизам в общност и ускорявам, и облекчавам, за сметка на общото желание своят път към целта.

Когато вляза в групата мен ме учат как да се разтворя в нейното поле/общото желание към отдаване и любов. И аз не получавам просто желание от обкръжението.

Защото се намирам не в обичайно егоистично общество, а в обкръжение на кабалисти, които искат да разкрият в своето общо желание/поле, Твореца.

Аз се сближавам не само с групата, но и със скритата в нашето общо желание Висша Отдаваща Сила. И затова в отговор на моите усилия да се обединя, аз получавам от обкръжението силата на Твореца – светлината, възвръщаща към Него, към източника.

Обкръжението, построено от човекът се отзовава на неговите усилия с обкръжаваща светлина (ОМ).

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21668]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се случва, ако не полагам усилия докато уча kабала?

Отговор: Ако не полагаш усилия, тогава ще бъдеш оставен сам за кратко и след това ще си пробуден отново. Ако и тогава не полагаш усилия, тогава ще си оставен, защото доказваш, че си недостоен. И тогава може да бъдеш оставен с години или дори до следващото ти прераждане.

Първия път на човек му се дава възможността да постигне себереализация. Втория път му се напомня, дава му се нова възможност и наказание. Всъщност, не е наказание, а е поправяне, защото той е „ужилен” от негативни усещания, за да бъде насочен, въпреки че изглежда като нещо друго. Човек е изгубил времето си без да бъде продуктивен и сега изведнъж му се случва нещо лошо . Може да бъде свързано с работата, с парите или с нещо друго.

Това е като напомняне, все едно се казва: „Искаше да се почувстваш комфортно в този свят, вместо да продължиш своето духовно пътуване, така че виж сам колко недружелюбен може да бъде този свят.”

И ако това не помогне и ти продължиш да търсиш други пътища, които не следват духовната посока, тогава ще бъдеш оставен. Написано е: „Този, който е прегрешил отново, отсега нататък му е позволено”, сега можеш да правиш каквото си искаш. Твоят ред за поправяне ще дойде само след като другите души са се поправили. Но да достигнеш до толкова голямо разделение е крайно нежелателно.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21812]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.376: Навсякъде, където е необходимо да се извършват благославяния, Творецът, т.е. Малхут, трябва да бъде благославян първи. Ако Творецът не бъде благославян първи, то благословиите не се осъществяват”.

В светите книги, ние четем за духовните състояния, през които трябва да преминем в бъдеще. Все още не усещаме текста, написан в такава форма от кабалистите.

Но не е възможно духовното да бъде описано по друг начин, а само ако бъдат взети думите от материалния свят. Защото в духовното няма думи. Как да се разкаже за него? Как да бъдат обяснени явленията, които не съществуват в нашия свят?.

Необходимо е от нашия свят да се вземе нещо, което е подобно и с тези думи да се опише духовното. Но при всички случаи, човекът, който не се намира в духовното, не знае за какво става дума „там” и просто чете.

Но ако четем за духовното, дори да не го усещаме, желаем да се присъединим към онези, които са го разкрили и са писали за това в своите книги – към раби Шимон и неговите ученици, към авторите на „Зоар”, към Баал аСулам, който е добавил към „Зоар” своите коментари, ако желаем да се съединим с тях, за да може тяхното постижение и сила да ни въздействат, ние се развиваме така естествено, както малкото дете, което иска да бъде редом с възрастния, за да се учи от него, да извлече за себе си всичко, което е възможно и по този начин да расте.

Затова, по времето когато четем „Зоар”, ние трябва да бъдем колкото се може по-близо до нейните автори. А в духовното, близък се нарича онзи, който се намира в същото свойство, за разлика от измерването на по-близо или по-далеч според разстоянието. В духовното аз се смятам за намиращ се близо до някого, ако се намирам в неговото свойство, ако съм подобен на него.

Свойството на авторите на „Зоар” е отдаването, а нашето е получаването. Как да направим така, че да се намираме по-близо до тях? Ако си представя, че се намирам заедно с другарите, отменям себе си пред тях, постигам състояние, когато всички ние сме заедно, в едно желание да се съединим, стараем се да се присъединим към авторите на книгата „Зоар” – ние вече се приближаваме към състоянието на единение, което въздейства върху нас.

Самото състояние (в което ние сме повече свързани един с друг, тоест в по-голяма степен се съединяваме с отдаването, с притежателите на свойството отдаване – с авторите на книгата „Зоар”, с текста, който са написали) въздейства върху нас.

И макар да не разбираме за какво ни разказват те, като деца желаем да получим от възрастните, защото те са възрастни. Тогава цялата тяхна сила и постиженията, които са вложили в тези книги, подготвяйки ги за нас, ни въздействат и ние, подобно на детето започваме да се променяме. Такава е нашата работа – в същите естествени условия, през същите етапи на развитие, както е и в нашия свят. Така напредваме.

Затова, четейки книгата „Зоар” не бива да забравяме какъв е начинът, по който можем да се съединим с нейните автори. Тогава ще ни се разкрие вътрешният смисъл, ще влезем и ще станем участници в нея.

От урок по книгата „Зоар”, 24.09.2010

[21910]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→