Entries in the '' Категория

Трудностите на превода

каббалист Михаэль ЛайтманКабалистите говорят сякаш на архаичен език – назовават Твореца „Цар”, използват думи, които вече са излезли от употреба.

Формулировките, стилът, цитатите отделят съвременния човек от вътрешното съдържание. Необходимо е да се преодолява това препятствие и да се извлича същността на текста.

Всъщност, потапяйки се в статията, усещайки, как тя се реализира в духовното пространство, човек се съгласява с такова подаване на текста.

Той наистина нарича Твореца „Цар”, макар това явление да не съществува в действителността, защото ние живеем в демократични държави с идеали за свобода и равенство.

Оказвайки се в духовната реалност, човек се запознава със стълбата на духовните степени и усеща силната връзка между тях.

У него няма друга дума, с която да характеризира Твореца, освен думата „Цар”. Той по естествен начин се съгласява с определенията, които кабалистите са дали на различни явления от духовния свят .

И все пак, наш дълг е да приближим кабала към съвременността и затова трябва да превеждаме материалите за начинаещи на съвременен език.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21821]

Кабалистите за езика на кабала, ч.10

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Закон за корена и клоните

Материалът на първия, най-висш свят, е „най-тънък” в сравнение с всички по-низши. А материалът на (следващия след него) втория свят, е с по-груб материал от първия, но по-тънък от всички низши по отношение на него.

И такъв ред се спазва до нашия свят, материалът в който е най-груб и „тъмен” в сравнение с предшестващите светове.

В същото време, формите във всеки свят са неизменни и еднакви с всички подробности както по количество, така и по качество .

И това може да се сравни с отпечатък на оригинал, когато и най-малките детайли на печата (висшия свят) напълно се прехвърлят при отпечатване (нисшия свят).

Баал аСулам „Същност на науката кабала”

[21836]

Вечната зависимост от светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По какво се отличава осъзнаването на злото от поправянето на злото?

Отговор: Желанието е създадено (от светлината) и не може само да се промени. Извън светлината, желанието е „0” – то не съществува! Напълно зависимо е от създалото го въздействие върху него – от светлината.

В творението няма нищо повече, освен светлина и създаденото от нея желание. В зависимост от въздействието на светлината върху желанието, то може да бъде от ”напълно егоистично” до „напълно алтруистично”.

Всичко зависи от това, доколко интензивно му въздейства светлината. Когато говорим за желанието, ние трябва да кажем какво е то – че изцяло се определя от светлината.

То е подобно на късче желязо, над което се намира магнит и цялото поведение на това парче желязо зависи от поведението на магнита.

И винаги, и вечно, ние напълно зависим от светлината, от нейното въздействие върху нас. А ако то бъде прекратено, ние ще изчезнем!

Напълването на желанието със светлина, извиква в нас наслаждение.

Опустошаването на желанието, предизвиква страдание в нас.

Почти пълното отдалечаване на светлината от нас (от желанието), предизвиква в нас прекъсване усещането на светлината като източник на нашето съществуване (скриване на Твореца).

Приближаването на светлината от нейното скриване, извиква в нас усещане за осъзнаване на злото, на нашия егоизъм срещу нейните свойства отдаване и любов, дори ако още не усещаме нея самата.

Още по-голямото приближаване на светлината, се усеща вече като осъзнаване на егоизма като неприемливо свойство. В такова състояние Творецът (светлината) се явява гарант за това, че човекът повече няма да използва своя егоизъм. Но ако светлината се отдалечи, то несъмнено човекът отново ще падне в своя природен егоизъм.

Науката Кабала ни обяснява, как можем да управляваме влиянието на светлината върху нас и по този начин, бързо и леко да постигнем съвършенството, вместо да се движим към него чрез осъзнаване на злото, изпитвайки го върху себе си.

При всички случаи, ние вечно ще зависим от светлината. И това е прекрасно, защото тя със сигурност ще ни доведе до съвършенството.

[21842]

Радостта е знак за отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо човек трябва да бъде радостен на Сукот?

Отговор: Радостта е знак за съгласие с Твореца да добия Неговите качества. Аз (душата) получавам свойството на отдаване, светлината Хасадим (милост) под влиянието на Ор Макиф (Заобикалящата светлина), която „идва към мен през покрива на храма” благодарение на екрана, който изграждам от „харман и винарна”.

В хармана се добива зърно (светлината Хасадим), но люспите остават. Виното се прави във винарни, но остава кюспе. И все пак, от отпадъците, които нямат стойност за моя егоизъм, създавам най-хубавото нещо в  живота си – екран, т.е.  издигам важността на свойството за отдаване над получаване точно в тези две Светлини или сили на природата: Хасадим и Хохма (мъдрсот).

Променям намерението на желанието  на тези две светлини (напълвания) от получаващо на отдаващо. Виждам стойност в „отпадъците от хармана и винарната”, издигам се над  егоизма си, моето зло и предпочитам да съществувам в това да напълня желанията на другите, вместо моите желания.  Правя това, за да разкрия Твореца впоследствие.

Радостта показва, че съм в състояние на отдаване. Това е резултатът от моето пълно съгласие с Твореца и оправдаване на Неговите действия.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2010

[21678]

Не разчитайте на разума

каббалист Михаэль ЛайтманМъдростта на кабала не може да бъде постигната с разума. Тя, чрез въздействието на светлината, постепенно създава в нас усещане за картината на действията на Твореца.

От тази картина, ние постепенно възприемаме мъдростта на кабала – духовния, нашия вътрешен свят. Разкриваме в себе си нова реалност, която не може да бъде разбрана със земния (телесен) разум.

(В началото, било сътворено желанието, а след това се развива разумът, за да бъде постигнато желаното. Затова, ако ние все още нямаме желание за отдаване, то не притежаваме и разум, чрез който да разберем кабалистичните текстове).

Всички съвети на кабалистите са предназначени единствено за това да се подготвим и предизвикаме в себе си промяна на свойствата от получаване на отдаване. И съгласно изменението на нашите желания, ние ще започнем да усещаме, а от усещанията ще преминем към разбирането.

Цялата мъдрост на кабала е насочена към разкриването на Твореца. Ако си поставя за цел просто разбирането, тогава се лишавам от духовното постижение – от усещането. Това е така, защото започвам да работя със земния разум, който става по-важен за мен.

И това се превръща в преграда по моя път към разкриването на Твореца! Земният разум блокира възможността ми да вляза вътре в картината на духовните свойства.

Затова Баал Сулам се ядосал много, срещайки в Йерусалим „кабалисти”, които механично заучавали текстовете от  „Зоар”.

От урока по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21588]

Да се научим да говорим на езика на Твореца

Всичко произхожда от висшата сила, всичката тази бъркотия „аз и света”, се движат от една сила „Няма никой освен Нея” – и всичко произтича, за да ме приведе до Нейното разкритие.

В „Няма никой освен Него”, се крие предупреждение, че всичко произтичащо с теб е предизвикано от една единствена сила. Във всеки момент тя те върти, така че да я разкриеш – или по добър път, или по лош.

Доброто и лошото са относителни: възможно е, Той да ме отделя от Себе си с успехите, а със страданията да ме привлича. Но ако аз съм усвоил, че всичко изхожда от Него, то всичко в живота се превръща в средство за връзка с Него.

Съществуват: аз и светът, около мен. Този свят за мен е демонстрация на отношението на Твореца към мен, аз трябва да Го разкрия посредством този свят, да започна диалог  с Него.

Но докато не успея да Го разбера, Той ми действа отвън, обръща се към мен на езика на отдаването, а аз се намирам отвътре с езика на получаването.

Аз съм закован вътре в своето его, а светът около мен – това е светлината. Само че аз не знам това, а го възприемам за такъв, какъвто ми се представя той в егоизма ми.

Ако се изменя, ще разбера, че този свят е света на Безкрайността. Всичко зависи от усещащия, както описва Баал аСулам в статията „Скриване и разкриване на Твореца”.

Аз виждам един отвратителен свят, защото аз съм такъв, а когато се изменя, ще го разкрия като съвършен и вечен. За това ни разказват кабалистите, преминали през такова поправяне на своите сетива от получаване на отдаване.

Затова, аз не мога да се отнасям към този свят така, както той ми се струва. На мен ми се вижда нещо в моите лъжливи свойства. Но аз мога да изменя свойствата си, и да достигна свойството отдаване над егоизма си.

И тогава ще виждам всичко като противоположно. Според степента на отдаването, която ще придобия – целият свят ще бъде усещан от мен като друг!

Това се нарича ново възприятие на действителността. А света няма постоянна картина – всичко зависи от получаващия. Затова е казано, че всеки съди според степента на собствените си недостатъци.

Този свят е само една обложка на истинският свят, но това е единственото, което аз засега усещам. След това изведнъж ще разкрия, че това пространство е пълно със силата на отдаването и любовта – аз ще ги видя така, както сега виждам този свят.

Трябва само да сменя свойствата си от получаване на отдаване, и ще видя „бъдещия” свят! Как да го направя? Затова ни се дават учител, група и книги.

От урока по писмото от Баал аСулама, 22.09.2010

[21762]

За да живеем в постоянна радост

Всичко, ни се струва така непоклатимо в този свят – също както малкото дете усеща, че е защитено в своята люлка. Но ние трябва да излезем от нея и да проверим действително ли тя е така надеждна.

И най-важно е да излезем изпод влиянието на обкръжението. Ако човек влезе в така нареченото „временно жилище”, тоест да си създаде ново обкръжение, за да стане независим и да види този свят отдалече, като че от космоса – тогава той все повече се приближава към светлината.

Важното е, изживявайки всичко в „този свят”, без да се отказваме от нищо в него, да разкрием „света от другата страна” (от другата страна на егоизма), трезво да оценим нашия свят като временен и да добавим към него постоянния свят, връзката с Твореца.

Този свят ни е даден само, за да оценим света на Твореца като съвършен. За да се радваме и в този свят и в бъдещия е нужно сега вече да усвоим също така и висшия свят.

Това се постига, чрез подмяна на ценностите – вместо получаването – за нас важно трябва да стане отдаването, вместо отпадъците – да ценим основното, и – вместо временното – постоянното – да сменим местата им и да разкрием хармонията и съвършенството.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.09.2010

[21765]

Завесата е винаги леко приповдигната

Ние се намираме винаги в едно и също състояние – в света на Безкрайността, но той е скрит от нас зад 125 завеси.

Зад 125 степенното скриване, повреден при обратното спускането по 125-те степени, аз пребивавам в противоположност на природата. Но това даже и в малка степен не оказва ефект на обкръжението ми.

Дори и да не виждам, да не чувствам и да не действам по правилния начин – все пак аз пребивавам в духовния свят, поради което съм длъжен да знам неговите закони, защото иначе постоянно ще губя.

А от друга страна, дотолкова, доколкото аз съм отдалечен от света на Безкрайността, духовната система се отнася към мен по съответния начин.

Спрямо всеки човек, тя прилага критерии съответстващи на неговата степен. Естествено, аз съм противоположен на отдаването, но само на 1/125.

Ако се намирах в Безкрайността, бидейки напълно противоположен на нея, то аз не бих могъл да го понеса.

По такъв начин, аз винаги изпитвам чувството, че губя, че нещо не ми достига, защото усещам разликата спрямо своето сегашно състояние и следващата степен. Усещайки несъответствието – точно това ме кара да се придвижвам напред – това е моята движеща сила.

Дори и сега силата на моето зло ме дърпа надолу и по този начин аз чувствам, че се отделям от духовното. Отвращавам се от този свят и от това, че още не съм се повдигнал дори и на първото си ниво (1).

Системата на Безкрайността се променя спрямо нас, тя се отдалечава и създава скривания т.е. духовни светове.

Благодарение на това човек, подобно на дете, непрестанно стои пред необходимостта да израства. Всеки следващ път на него му се открива разликата между сегашната и по-високата степен, така че той да положи усилие, за да се издигне на нея.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21818]

Излез от надеждния си дом и се посели в колиба

Пред празника Новата Година „Рош Ашана”, в периода на покаянията „Слихот”, изясняваме цялото си егоистично желание, определяме го като зло.

Тогава се отсичаме от предишната година и желаем да се издигнем към следващата година, към нови промени (Рош Ашана).

Също си изясняваме, че не сме способни сами да направим каквото и да е със себе си – това състояние се нарича Съдният Ден (Йом Кипур).

И тогава решаваме, че изходът е само един – да възвеличим свойството на отдаването, това, което е презирано от егоизма ни.

Да увеличим важността на духовното, да не се занимаваме с егоистичните ни желания, а да увеличим желанието за отдаване. Това символизира празника на Колибите „Сукот”.

Вземи желанието за отдаване, което днес ти се струва като маловажно, „боклуците”, и ги повдигни нагоре, в оценката на тяхната важност.

И не се занимавай с егоистичните си, получаващите желания, а влез във „временно жилище”, в желанието за отдаване.

Ти трябва да излезеш от своя постоянен егоистичен „дом” и да построиш ново здание, така че най-важният детайл в него – покрива – да бъде свойството на отдаването.

Това показва, доколко ти можеш да се уподобиш на светлината, намираща се над покрива на колибата (Суката). Тя ще ти свети в тази степен, в която ти ще можеш я приемеш. В това е смисълът на празника „Сукот”.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 21.09.2010

[21680]

Помогнете да разбера: какво искам аз?

Въпрос: Какво точно трябва да искам от групата, какво изясняване?

Отговор: Аз трябва да си изясня какво е това ”отдаване” – нали това сега не зная! То е скрито вътре в моята връзка с другарите.

Трябва заедно да положим усилия, да се постараем да разкрием ”отдаването” между нас. И не някъде там на небесата, а тук на земята (арец), тоест в нашите желания (рацон).

И тази земя/желание ние трябва да направим ”земя на Израел” (ерец исра-ел, яшар-кел), за да може разкриващото се желание във връзката между нас да бъде толкова правилно, силно и установено, че в него да се разкрие първото свято име – първото за нас разкритие на Твореца. Към него е необходимо да се стремим.

Но такива изяснения се правят заедно, съвместно, а не лично от всеки. Това изясняване прави групата в зависимост от това, доколко всеки иска то да се случи.

От всичките тези желания ние изграждаме едно общо, силно желание, за да изясним заедно какво е това ”отдаване”, което искаме да постигнем и в каква форма ние искаме да го разкрием, тоест в свързването между нас. Доколко сме готови да се обединим като един човек с едно сърце заради тази цел, това желание.

Чрез всичко това, формираме в себе си потребност за получаване на Тора – помощ свише от светлината, връщаща към източника. Точно този народ не е получил в планината Синай нищо освен способността да се възползва от помощта на висшата светлина.

А в резултат, на тях им се разкриват всевъзможни препятствия и прегрешения, разкриването на злото като съсъд за разкриването имената на Твореца.

През цялото време се разкриват разбитите желания, които ние изправяме и в тях разкриваме Неговото свято име – Свойството за Отдаване!

А преди това се открива точно противоположното егоистично свойство – ”получаване”. Тоест работата се заключава в това чрез ненавист да се стигне до обединение, до единство.

От урока по статия на Рабаш, 11.08.2010

[21847]

Падение? Съвсем не!

Издигайки се по духовните стъпала, човекът в същото време се спуска в своето его.

Да допуснем, че съм проявил и изправил само най-висшия, много тънък слой от своето желание.

На това ниво аз съм се свързал с групата, разкрил съм важността на целта и съм привлекъл светлината, връщаща към Източника. Все пак, за да се издигна на първата духовна степен (1/125) ми е необходимо да премина още два етапа.

И ето, разкриват ми втория слой от желания. Тук съм много по-зле, много ”по-груб”, тук аз проклинам, не желая да слушам, отхвърлям, презирам.

В сравнение с това, по-рано съм бил като малко дете, а сега са ме отблъснали много по-силно. За какво? За да ми се предостави възможност, да достигна по-голямо единство, привличайки много по-силна Висша светлина.

Така аз се придвижвам след време, разкривайки все по-силен егоизъм. Когато човек се издигне високо, злото начало се възвисява над него.

Разбира се, той е подготвен за това, но все пак по време на падението нищо не действа и той пада в минус безкрайност.

Действително падението – това съвсем не е падение, а състояние на подем, за какъвто ти все още не си готов.

Теб сякаш са те преместили в шампионския състав, тъй като твоят треньор знае, че ти вече можеш да се присъединиш към най-добрите. За теб са създадени всички условия, трябва само да се постараеш и да станеш също като тях.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21815]