Въпрос: Ако ”Няма никого освен Него” и всичко се случва от Него, то защо аз да се смятам за грешник?

Отговор: Ако ми се разкрива злото за първи път – това все още не се счита за мой грях.

Но ако аз, разкривайки в себе си злото желание, все пак имам намерение да се възползвам от него – това вече става за моя сметка. Втория път – това вече се счита за грях, като повторно да вкусиш плод от Дървото на познанието.

Но само при третия път аз вече се считам за истински грешник! А при втория път – това е само разкритие, че се намирам в злото.

Аз съм извършил престъпление – но за първи път. Това се зачита даже от съда, като смекчаващо обстоятелство. Дават някакво неголямо наказание, за да предпазят човека и да му помогнат повече да не го прави, тоест дават му сила за поправяне.

Но ако въпреки поправянето, което дават за съответното провинение, той все пак повтаря престъплението, защото в него се събужда престъпното желание, още по- голямо от наказанието, страхът от престъпление – означава, че той действително е сбъркал.

При първия път ми разкриват големината на моето зло. Това засега не се нарича грях. При втория път ми разкриват какво е това престъпление срещу Твореца – и за това ми дават наказание, малко надвишаващо греха.

Ако сега аз за трети път разкрия в себе си такова желание, още по-голямо в сравнение с предишното – то тази разлика се нарича ”зло начало”, наистина при нея аз отивам именно срещу Твореца.

Това е силата на Фараона в мен. И това вече е истински грях. За него трябва да се разкаят и да молят за опрощение. Тук вече няма съмнение, че аз съм грешник.

При първия път – това е само създаване на съсъда, на желанието. При втория – това е изследване на своя грях. А при третия път е истинско престъпление, но само в резултат на него възниква молбата за поправяне.

И главното е, че всичко това е възможно само благодарение на околнота светлина, идваща в обличането на ”групата”, на свързването, в което присъства Творецът.

Това означава, че ”Израел (човек, стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът – са едно цяло”.

От урок по статия на Рабаш, 14.09.2010

[#21145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →