Въпрос: Какво усеща кабалист, който е постигнал крайното поправяне?

Отговор: В състоянието на крайно поправяне (Гмар Тикун) се случват непрестанни огромни промени. Душата съществува в подем и падение „едновременно”, защото тя усеща тези две противоположни състояния като идентични, като едно. Двете крайности са свързани в душата като едно цяло, защото човек е поправил своето възприятие за тях и ги усеща като едно явление.

Но когато се издигаме към света на Безкрайността „преходите” от празнота към напълване не престават да съществуват, а се превръщат в съпоставяне на първоначалните противоположни действия на Твореца: „съществуване от нещо” и „нещо от нищо” (еш ми еш ве еш ми аин). И точно аз, човекът, ги свързвам в себе си, допълвайки действието на Твореца.

Това е продиктувало необходимостта от създаването на човек: той трябва да обедини тези две противоположности в себе си и да разкрие от „нещо от нищо”, какво е „съществуване от нещо”, тоест да разкрие Твореца.

От беседа за Поправящата светлина, 08/09/2010г.

[#21071]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →