В духовния път, душите желаещи да се съединят, трябва постоянно да работят, да строят връзка помежду си. Тогава те постоянно въздействат на Малхут от света Ацилут (невестата) и тя пробужда в Зеир Анпин (З”А), връзка на ниво на вярата, а не получаване на наслаждения.

Тогава този съюз съществува, защото в него сме се подписали, че се държим един за друг само поради величието на духовната цел, независимо от това, кой колко плаща.

Например, ако твоето момиче е красиво, и ти получаваш от нея наслада, това е все едно да си продал себе си на нея. Ако живееш с жена, защото тя е красива, можеш да бъдеш наречен „продажен”, защото ти получаваш наслада от красотата й, с която тя като че ли ти плаща.

Затова подписваме съюз в това, че ще вървим с вяра над знанията, че отдаването за нас е по-важно от получаването, и затова аз постоянно търся възможност да укрепя връзката помежду ни във взаимно отдаване.

И според това, как встъпвам във връзка и във взаимно отдаване, започвам да забелязвам, доколко моята „невеста” (групата, духовният свят) е все по-безобразна, а моят партньор (Творецът) – лъжец. Тогава с кого съм сключил съюз, пред кого съм се задължил?! И тогава имаш възможност да вървиш напред с по-голяма вяра над разума (отдаване над сметката за получаване).

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →