Нямаме нито заслуги и престъпления, нито подеми и падения, а просто съществува една верига от състояния, които е необходимо да преминем, за да развием в себе си голямо желание (духовен съсъд) и да приемем в него всичкото добро, което желае да ни даде Твореца.

И затова, ние преминаваме през много различни състояния: в чувствата, в сърцето, усещайки горчиво/сладко, и в разума, усещайки лъжа/истина.

Постоянно объркваме анализа в сърцето и в разума, между сладкото/горчивото и истина/лъжа, които се хвърлят ту в едното, ту в другото, но именно това ни помага да построим съвършено желание и ясен разум.

Човек не се ражда герой, готов за възложената му мисия, а висшата светлина създава само една точка „от нищото”.

Тя се отличава от светлината само с това, че има желание да се наслади, вместо желанието на светлината – да наслади.

А всички останали свойства човек трябва да развие в себе си сам, от връзката с въздействието на светлината върху него, благодарение на разбиране и усещане.

Само тогава той ще я познае и ще я почувства: какво има в Твореца, в светлината, и ще стане същият, както Него. Защото състоянието на светлината е съвършено, а в замисъла на сътворението се предполага, че и творението ще стане също така съвършено, както и Той.

Тоест, от точката, творението трябва да получи серия впечатления – приятни и неприятни, ясни и неясни – докато не достигне състояние, когато действително ще чувства и разбира всичко, и ще може да замени Твореца със себе си в Неговата работа.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.09.2010

[#21369]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →