Въпрос: Творецът чува ли моята молитва? Той може ли да се промени по отношение на мен?

Отговор: Не! Той е постоянен, а ти продължаваш да Го молиш да се измени. Всъщност ти му казваш: „Знаеш ли, вчера Ти не беше много мил, моля Те, бъди по-добър с мен”. Но как той ще се промени?

Ако не разбираш, тогава защо ти е да молиш? Ако молиш, поискай от Него да измени теб, тогава ще почувстваш друго отношение от Твореца.

Виж примера с родителите и малкото дете. Те променят ли отношението си към него? Те винаги се отнасят с любов към него, но понякога детето казва: „мама е лоша”. Какво кара майката да се измени от „добра” в „лоша” в детското възприятие? Не майката, а детето се променя.

Примерът показва какво трябва да се промени: Ти!

От урока по книгата „Шамати”, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - No Comments→

Зоар, глава „Ваигаш”, п.2: Но всичко било сътворено с Тора, и всичко достигнало съвършенство благодарение на Тора. И както Тора започва с буквата „бет”, така и светът бил създаден с буквата „бет”.

Защото преди Творецът да сътвори света, т.е. Нуква, явили се пред  Него всичките букви и всяка от тях се явила отделно, като започнали от края, т.е. в този ред тав-шин-рейш-коф, а не алеф-бет-гимел-далет.

п.3: Явила се пред него буквата „тав” и казала: „Желаеш ли Ти да сътвориш света с мен? Казал й Творецът: „Не. Защото заради теб ще умрат многото праведници. …И затова светът няма да бъде сътворен от теб.”

п.4: Явили се три букви: шин, коф, рейш, и всяка се явила самостоятелно. Казал им Творецът: „Вие не сте достойни чрез вас да бъде сътворен света, защото вие сте букви, с които се нарича „лъжата” (шекер), а лъжата не е достойна да застава пред Мене”.

Може да се сравни това с начина, по който се молим на Твореца да ни помогне да съединим желанието (кли). Защото буквите са  строежа на малхут. Всъщност, именно нея желаем да изградим от нашите точки в сърцата. Затова, като че ли, отиваме при Твореца с нашите желания (въпреки че още не осъзнаваме това), плачем като бебета, без да знаем какво точно да искаме, но това действа така, сякаш  ние се обръщаме към Твореца във всевъзможни форми и букви, а в отговор  не получаваме нищо – докато не открием правилното желание, правилната буква.

п.5: Явили се буквите: пей и цади, а също и всички останали, докато не стигнали до буквата „каф”. Когато каф се спуснала от кетер (короната), затреперали и висшите и низшите, докато не станало всичко с помощта на буквата „бет”, която е знак на благословия (брахи), и с нейна помощ светът достигнал съвершенство и бил сътворен.

Ние трябва да достигнем такова желание, такова състояние, в което само с благословията свише може да се роди нашият духовен съсъд, с никакви други наши усилия – само ако ние се включим в същата сила на благословение, в единство с Твореца.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - No Comments→

Ние не можем дори да си представим доколко средата, в която сме израснали, ни е формирала за цял живот.

Непрекъснато получаваме примери за това, как да печелим с егоистичното си желание. Така се държат всички останали – и ние се научихме на това от тях.

Никога не сме получавали примери за това, как да извършваме действието отдаване! Дори, когато ни учат на „добро” поведение, ни обясняват, че то е в наш интерес.

Непрекъснато получаваме егоистични примери – просто ни „пришиват” програмата за получаване, която има за цел непрекъснато да бъдем егоистично печелещи. И тогава навикът става втора природа и аз вече не мога по друг начин да видя и разбера света.

Възможно е, той да се появи пред мен съвсем различен, ако можех да го видя на вълната на отдаването, а не на получаването. Кой знае, може би щях да видя в него напълно различни неща, които сега са невидими за мен.

Аз просто пораснах и станах такъв. И разбира се, сега се изисква много работа, за да преобърна своята природа.

Но е възможно да дойде време, когато децата ще растат по съвсем различен начин, в среда от такива учители, родители, роднини, както и цялото общество, в което хората ще действат помежду си алтруистично и така ще влияят на децата …

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ако само за миг остана без подкрепата на обкръжението, веднага ще падна. Самият аз не съм закачен за духовното – за Твореца, отдаването.

Мога да се намирам вътре в своя духовния съсъд само, когато съм свързан с другите и получавам подкрепа от тях – или да бъда извън него. Щом загубя тяхната поддръжка – веднага падам.

Невъзможно е сам да напредваш и да постигнеш нещо. Няма да можеш нито за миг да се задържиш в духовното.

Ако на човек му се струва, че може да напредва сам, като чете самостоятелно каббалистични книги, изпълнява някакви действия и се задържа в духовния път – това е заблуда.

Той ще се самозалъгва и напразно ще се надява, че може да напредне. Без участие в група и връзка, наречена взаимно поръчителство, ние нямаме никакви шансове да се задържим в духовното нито за миг.

Да се намираш в духовно обкръжение не значи да бъдеш физически в него. Важно е доколко искаш да бъдеш под влияние на това обкръжение.

Защото ти искаш да поставиш себе си под въздействието на висшата сила, на Твореца. Но, ако чета сам кабалистични книги, няма да попадна под Неговото влияние, тъй като всичко прочетено ще премине през моя егоистичен филтър. Ще възприема книгата така, както я разбирам, чувствам и както ми се иска да я видя!

И само, ако прочетеното стигне до мен чрез обкръжението, тогава ще бъда под въздействието на Твореца, който „се намира сред своя народ” – вътре в групата, в съединението на душите се намира висшата светлина, Твореца.

Когато сме сами, нямаме никакъв шанс да напреднем духовно. Трябва да разберем, че само обединението е инструмент за разкриване на Твореца.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→