Въпрос:Искам да разбера, какво е това ”Бней Барух”?

Отговор: “Бней Барух” е особена група от хора, призвана за първи път в историята на човечеството да извърши поправянето на целия свят и да достигне сливането с Твореца.

За първи път това се случва, не защото Творецът е избрал, някаква определена личност, както по-рано е избирал от всяко поколение кабалист, който е трябвало да продължава тази верига. Тук става въпрос за истинското поправяне, за голяма маса от хора, теглещи след себе си цялото човечество. Това е първата вълна, която се издига и се устремява към Твореца.

Най-напредналият отряд, вървящ в авангарда на поправянето – това е групата ”Бней Барух”, която аз възглавявам. Няма за какво да се притесняваме от това, а следва да усетим възложената ни отговорност и поддръжката, която получаваме. Не трябва да се страхуваме от нищо. Задължени сме да се научим да стоим между двете сили и да умеем да противодействаме на своите вътрешни и външни врагове, на световния Фараон.

Такава е нашата задача. Невъзможно е да напредваме по друг начин, освен между двете сили. Ние стоим по средата и организираме тяхната борба помежду им. Не само целият свят е срещу нас, но и самите ние вътре, също сме против! И все пак, трябва да се отъждествим с нашити точки в сърцето и да ги съединим, и тогава ще победим.

По степента на нашето напредване, войната ще става все по-широка, по-ожесточена, по-дълбока, по-заплашителна. От една страна, светът ще разбира, че няма изход, получавайки удар след удар, а от друга страна, все пак ще се съпротивлява. Творецът ще ожесточава, все повече сърцето на Фараона.

Би ни се сторило, че е време вече да престанем да протестираме, тъй като светът пада в пропастта. Но сърцето е така ожесточено, че човекът не разбира и не усеща опасността. Може да помислим, че след тежките удари, хората ще се съгласят, ще се опомнят и ще хукнат към нас за методиката на спасението. Но всичко ще е,  обратно.

Трябва да разберем този процес. Това е война, която зависи от нас. Творецът не може сам да воюва срещу Фараона, ако не използваме Неговата сила. Моисей трябва да стои по средата между тези великани, тези две сили: Творецът и Фараонът. Тъкмо Моисей със своята гега определя  точно, каква ще бъде тази война.

Затова ни е необходимо да растем и възмъжаваме, за да разбираме повече и да усещаме повече. Няма от какво да се страхуваме, трябва просто да знаем, че върви война за поправянето и да се наслаждаваме на този процес! Да не се наслаждаваме егоистично, а да се радваме на това, че е започнал процесът, в който се явяваме най-авангардната сила, приближаваща цялата Малхут от света на Безкрайността към поправянето.

От урок по статия на Рабаш, 06.12.2013

[122616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

От статията „Смисълът на самопожертването“ („Шамати“ №219): В малкото състояние (катнут), човек не усеща полза за себе си, не чувствайки никакво наслаждение в робството за Твореца…

И колкото повече усилия полага, толкова повече се увеличават неговите страдания, докато не се натрупат в определената степен страдания и усилия, така че Творецът се смили над него и му даде да усети вкуса в робството, както е казано: „Докато не се излее над него светлината свише“.

Въпрос: Какво означава, че Творецът се смилява над човека?

Отговор: Всъщност Творецът нищо не е задължен да прави за нас. Това го изискваме ние и мислим, че Той е длъжен да ни помогне. Но на какво основание? Той с нищо не ни е задължен.

В миналите векове е съществувала традиция, при която осъденият на смъртно наказание падал на колене пред царя и благодарил за оказаната му милост. Царят е такава висока персона, че дори неговият съд, това е милосърдие. Малхут (царство) означава съд, правосъдие. Понеже, Царят е удостоил човека с внимание от своята безгранична висота, то каквито и да са, неговите заповеди се превръщат в милост и е необходимо да ги приемат като най-добрите. Така е прието, съгласно законите на истинското царство.

Човек работи и като резултат, получава сили, позволяващи да се повдигне на следващата степен. Но той разкрива, че не се е повдигнал със своите сили, а просто е изпълнил условие, след като е получил помощ свише. Творецът му дава екран, благодарение на който той разкрива висшата степен. От страна на Твореца това винаги е милост, тъй като човекът още не е работил над тази степен.

Ние никога не работим над висшата степен и въобще не знаем, какво правим. Нашата задача е да изпълним няколко условия, след които Творецът се смилява и ни помага. Важно е нашето усилие. Свише, поставеното условие, което човек получава за своите усилия е такова, което сам не е способен да достигне.

Това идва като дар от висшето милосърдие. От целия огромен кръг на света, ние постигаме едва тънка линия. Всичко останало се присъединява към нас по-късно, извлечено от безкрайното море нечисти сили, по висша милост. Но не трябва да кажем, че всичко това получаваме даром, защото наградата идва, в зависимост от нашите усилия да поправим отношенията един с друг.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 08.12.2013

[122470]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Заповед се нарича, действието по поправяне на желанието да се насладиш, очистването му от егоистичното намерение. Опитите на човек да се издигне над егоизма си и да се съедини с другарите се счита, като изпълнение на заповедите, като поправяне на разбитата душа, като съединяване на частите й.

В този процес за поправяне на душата преминаваме през различни състояния, създадени за нас от обкръжаващата светлина. От време на време, човек се усеща в подем, във възбуда, чувства се добре. Това се нарича материален подем. Той може да усеща подем също и от това, че е вдъхновен от духовната цел, цени отдаването, съединението, Твореца. Той изведнъж се пробужда и започва да се стреми към всички тези ценности. Той съди за състоянието си, не по настроението си, а по степента на важност, която придава на единството и на разкриването на Твореца. Тъкмо това той смята за свой подем.

Въпросът е в това, как използваме всички тези ситуации, които ни се дават в живота от обкръжаващата светлина – ще извлечем ли от тях полза за своя духовен напредък? Затова трябва да погледнем, кое е по-ефективно – времето, когато се чувстваме добре или не много добре? Времето, когато се измъчваме от отчаяние и безсилие или времето на пробуждане, когато се устремяваме напред?

В това е цялата сложност, тъй като следвайки разума, може да решим, че тъкмо, когато духовната цел губи всякаква важност, у нас възниква възможността да приложим усилия и да преодолеем тези пречки. Но и това не е точно така. Има определена работа, която трябва да се изпълни в приятните  състояния на пробуждане и на духовно въодушевление, изобщо при добро настроение. А има работа, която се провежда, обратно, при такива състояния, когато духовната цел ни се струва не така важна или въобще, нямаме настроение за нищо.

Ние не знаем, какво възнаграждение ще получим за изпълнението на ”заповедите”, т.е. не можем да определим, кога си струва да се прилагат усилия и кога не, върху какво да ги съсредоточим. Всяко състояние е организирано от обкръжаващата светлина, в която всички ние живеем, цялото човечество. Светлината някога е напуснала нашия разбит съсъд и сега ни присветва отвън, обкръжавайки ни. Как във всяко състояние да я използваме в най-добрата, в най-оптималната и форма?

За целта трябва да влагаме сили в обкръжението. Обкръжението, групата, подобно на обкръжаващата светлина, идваща при нас отвън и обгръщаща ни от всички страни, също се намира около нас и ни поддържа отвън. И тогава на всички изменения, идващи от страна на обкръжаващата светлина, ние ще можем да противопоставим влиянието на групата върху нас.

Групата също оказва ”обкръжаващо въздействие”, но то зависи от нас – от нашето вложение в групата, от поръчителството и единството, от съюза за взаимната помощ,  който сме сключили помежду си. Затова ние сами променяме времената и ги управляваме, вместо да отдадем всичко във властта на обкръжаващата светлина.

Това нарочно е създадено, за да може влияейки на своето материално обкръжение, с помощта на групата, човек да оказва влияние на своята духовна среда. Благодарение на това, ние излизаме от властта на времето и постигаме вечния ден, вечната светлина. Ако групата е свързана правилно, то в нея винаги една част ще е във възход, а другата в падение. Падащата част добавя на всички дълбочина на желанието (авиют), а издигащата се може да повдигне цялата група.

Тъй като, това не се случва на едно място, а в различни желания. Един се намира по-ниско, друг – по-високо и се получава като някакъв танц, в който ние скачаме. А в крайна сметка, ние напредваме, с една дума като колело, на което части се въртят напред, а други – назад, но цялата машина винаги върви напред.

От подготовка към урока, 04.12.2013

[122290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как е възможно мъдреци да спорят и да не могат да се съгласят един с друг?

Отговор: Ако аз не съм съгласен с другите – това означава, че ние не сме достигнали до съединението, до единството. И за това не е виновен разумът ми или неговият разум. Разумът само ни помага да изясним степента на разединяването ни, един от друг, в желанията.

Естествено е, винаги да сме отделени, един от друг и да сме разделени в нашите желания. Между нас съществува разрив, който не ни позволява да се сближим един с друг. И аз не моля другия да измени своето мнение с моето! Ние искаме, всеки един да остане на своето мнение, да се опита да се съедини, за да достави удоволствие на Твореца.

Другарят си остава със своите свойства и мнения, а аз със своите, но ние се издигаме над нашите желания и мнения и се съединяваме, т.е. Творецът ни помирява. В нашия свят не съществува това и ние не можем да разберем за какво става дума. Затова ни се струват странни и невероятни споровете и войните между мъдреците, ненавистта, която усещат един към друг.

Истинската ненавист избухва от това, че си изясняваме, че не се съотнасяме един с друг. Разкриваме нечистата сила, наричаща се „Клипат Еймори“ и виждаме, че тя не се отнася към земята на Израел. И тогава разбиваме тази клипа и влизаме на святата земя. Всеки, разбира се, остава на своето мнение, но целта е обща и затова споровете се прекратяват.

Винаги ще има проблеми, тъй като всяка душа е противоположна на останалите. Дори, ако с един грам, с едно свойство се отличава от останалите души, то вече е обратна на тях. Цялата нейна работа е да бъде противоположна. Затова ние всички сме противоположни и напълно разделени. Когато се издигаме към света на Безкрайността, то няма нито един, макар и в нещо, подобен на другия. Ние достигаме такова огромно общо желание, в което нито един не прилича на останалите, всички са обхванати от страшна ненавист от своето пълно несходство.

На такова високо ниво се съединяваме един с друг, само чрез Твореца, а не чрез някакви подобни свойства в нас. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-ясно осъзнаваме, че нямаме никава връзка с останалите. Това е, сякаш спорът между големите мъдреци. Колкото са повече мъдреци, толкова са по-яростни техните спорове, толкова повече те чувстват различията. Малките хора недоумяват, защо така те спорят за всякакви глупости? Но за мъдреците това не са глупости – това е цялата тяхна реалност, целият свят и затова не могат да се съгласят един с друг.

Всеки от тях действа в своята линия, които не се пресичат. Съединение е възможно само чрез Твореца и колкото по-високо е, толкова това условие е по-категорично. На най-пследната степен е възможно да се съединят само чрез Него, за да може „творящият мир на небесата, да го установи и между нас.“

От урок по  Книгата Зоар, 01.12.2013

[122083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако външната аудитория няма голямо желание да разбере нашите рецепти за щастие, как да се научим хармонично, без насилие, без натиск да работим над запитването? Как да почувстваме тази нужда? Иначе  отиваме към външната аудитория със значителна доза интегрален фанатизъм.

Отговор: Вие правите всичко погрешно, като че ли, прехранвате новороденото и то веднага повръща всичко, защото това не му доставя никакво удоволствие и у него няма да остане никакъв добър привкус. Винаги, отначало трябва да има желание, а чак след това съответстващото му удовлетворяване. Ако през цялото време работите “на пренагряване” и вкарвате със сила лъжицата в устата, по този начин, вие заслужавате  само отвращение към вашия метод.

В никакъв случай не трябва да се постъпва така! Стратегията трябва да бъде тънко премислена. Как у тях да предизвиквате постоянно, все по-голям апетит, по какъв начин да ги въртите така, че през цялото време да се намират в безпокойство – откъде, защо и т.н.

Така натрупвате в тях всичките тези въпроси, без да им давате отговор, а след това, заедно с тях, сядате в кръг и нека самите те търсят отговорите. Това е игра, флирт. Зараждате в тях ново кли/ съсъд, желание.

Заради какво съществува флиртът? За да разкрие взаимното желание към този вид напълване, който вие искате да им дадете. Това е много прецизна работа по настройката на човека, по проявяване в него, именно на тези стремежи, които са ви нужни и които досега, може би, не са били у него.

Към това трябва да се подходи постепенно, при това с някаква тайна, която е необходимо така да се разгадае, сякаш търсиш съкровище на необитаем остров. Всичко това трябва да е предварително обмислено, не може да се “налее в главата“.

Като инструктор, вие само насочвате човека, водите го, вървите, редом с него. И ако той сам не е преминал целия път – не е страдал в желанието и не се е насладил в напълването, нищо не сте направили.

Например, най-силното физиологично удовлетворение е сексуалният акт. Представете си, че трябва да доведете публиката до екстаз, подгрявайки я в нужната посока. Първата половина от работата се състои в това, че ги възбуждате, като се въртите около тях, както младоженката се върти в танц около младоженеца. А втората половина е ответната реакция, нали вече сте довели жениха до екстаз и сега самият той работи над невестата.

Какво означава флирт? Първата част започва едната страна, загрявайки партньора, а втората част завършва той самият, до взаимната наслада на двамата.
Семинарът трябва да завърши с екстаз.

От беседа с групите, 24.11.2013

[122160]

Filed under: Образование, Общи - No Comments→

Въпрос: Какво означава “съкращение” (цимцум) в групата?

Отговор: Докато не започнем автоматично да възприемаме думата ”желание” като общо желание – нищо няма да помогне. Ако се говори за съсъда, веднага трябва да разбираме, какво означава това ”заедно”. Ако се говори за светлината – това е удоволствието, разкриващо се в нас, когато ние сме се съединили.

Това трябва да се случва напълно инстинктивно. Този инстинкт трябва да се вживее в сърцето, за да ни стане ясно, че това е така и иначе не може да бъде. Сякаш, чувам за нещо кисело и моментално усещам киселината в устата.

Да направя ”съкращаване” на своя егоизъм означава, че ние искаме заедно да издигнем величието на Твореца, силите за отдаване над силите за получаване във всички ситуации, които се случват с нас. Тоест, първото условие е: “Каквото и да се случва, ние се задължаваме, преди всичко да се съединим и да останем като един човек с едно сърце”.

Второ: “Да запазваме силата на взаимното поръчителство, отново и отново, укрепвайки се всеки, за сметка на останалите и всички, за сметка на всеки”. Това ще означава, че ние сме постигнали едно общо желание.

И така, ние стоим в подножието на планината Синай, около тази планина на ненавистта, съединени в едно сърце и свързани с взаимно поръчителство. Тоест, изпълнили сме тези две условия.

А освен това, на върха на планината са ни нужни Моисей и Тора. Това означава, че там, на върха сме достигнали съединението с Твореца. Моисей е нашата обща сила, намираща се над нас.

Третото условие е: “Величието на Твореца, на духовната цел”.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2013

[122371]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Съединението е такова състояние, при което не остава нищо, отнасящо се към мен или към теб, а само „наше“. В това съединение е невъзможно нещо да се отдели, отнасящо се към едната от страните. Това вече не съществува. Сякаш са изсипали цветове във вода и са ги размесили.

И това дори не е най-точният пример, защото остават молекулите на водата и на цветовете. А тук се получава нещо, в което даже няма спомен от предишното разделяне. Възниква напълно нова същност.

Дори у детето може да се отделят черти, унаследени от бащата и от майката. Същото се случва и при спускане на световете отгоре- надолу – част идва към Зеир Ампин от Аба, а другата от Има. Но после, когато започнем да работим и започнем да се издигаме отдолу-нагоре, всичко се обединява в Твореца.

Съединението се нарича такова промеждутъчно действие или състояние, в резултат на което ние достигаме до единството. А единство означава, че има само едно – изчезва и едната, и другата страна. В нашия свят такова единство не съществува, защото една двойка днес може да се съедини, а утре да се раздели.

От урок по книгата Зоар, 01.12.2013

[122087]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да разберем, че между нас съществуват различни форми на връзка? Как връзката между нас може да се измени?

Отговор: Представи си, изведнъж разкриваш, че всеки познат човек, седящ до теб, името на когото дори не можеш да си спомниш, се оказва твой роден брат. Твоята майка ти изпраща писмо: „Аз видях как вие седите заедно и се поразих как е възможно, изведнъж моите синове да се срещнат! Аз нищо не знаех за неговата съдба, откраднаха го от мен, като малко дете. И изведнъж, намери се и се оказа, редом с теб. Какво щастие!“

Неочаквано си изяснявате, че сте родни братя и всичките ви отношения се преобръщат. Именно това и изясняваме. Внезапно откриваш, че другият човек се намира вътре в теб – даже не редом, не кръвно свързани с обща майка или баща, а непосредствено вътре. Сливане се нарича такова състояние, когато другият човек става за теб по-важен от самия теб. Ако от теб отделят тази част, която се нарича „ближен“ – ти умираш. Не можеш с това да се съгласиш! Твоят живот не струва нищо без съединяването.

Само за това говори науката кабала: за липсата на връзка и за нейното създаване. Няма нищо друго. Ние имаме желанието да се насладим, в което не разбираме нищо, изучавайки него и напълващата го светлина от разбиването и от поправянето, тоест от съединяването. Няма никакви други действия, освен това. Ако става дума за възприемането на цветовете, музиката и звуците – ние само ги усещаме като движение: по-далече или по-близо едно от друго.

Ние не чувстваме самото това, което се намира далече или близо, не постигаме същността, а усещаме само изменението. На такъв принцип са построени всички прибори. Можем само да сравняваме едното спрямо другото, във всички техни свойства, на всички нива. Не ни е известна същността на желанието да се насладим – това е „нещо от нищото“. А така също и не знаем какво е това „желание да отдава“ – „съществуващо от съществуващото“.  Съществуваме в условията на изменящи се отношения между тях и само това възприемаме.

Ако желанието да се насладим и желанието за отдаване не се преместваха едно спрямо друго, то щяхме да се лишим от всички усещания в своето желание да се насладим и бихме престанали да съществуваме. Всичко зависи от измененията на нашите отношения един към друг: повече или по-малко любов. Именно това усещаме. Не се намираме вътре в самите свойства: желание да се  насладим и желание за отдаване, а вътре в производната,  определяща изменението на техните отношения. Тоест, измерваме не „скоростта“, а „ускорението“, долавяйки само измененията.

Ако има движение с постоянна скорост, то нищо не ще чувстваме, сякаш стоим на едно място (както и следва от принципа на относителността в механиката). Само, ако скоростта се изменя, т.е. има производна, то ще започнем да я усещаме. Излиза, че живеем вътре в „производната“ и никога няма да узнаем същността: „нещо от нищото“ и „същинско от същинското“. Нали, ние сме следствието от тяхната среща.

От урок  по  Книгата Зоар, 01.12.2013  

[122080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата работа е в това, как се пробуждаме. Основното за нас е да се обединяваме при всякакви обстоятелства, постоянни добавки сплотяване при всякакви състояния. И особено по време на паденията. По своя потенциал тези периоди са истинска съкровищница.

Защото при подема, при въодушевлението ”отработвам” горивото, с което са ме снабдили. Свише идва светлината и аз ”скачам” на тази вълна,  “яхам я” за известно време.

Затова при падение, дори малкото усилие струва скъпо.

Изобщо, трябва да се стараем да се виждаме в развитие, в последователен напредък. Така закрепването на колелата в старите локомотиви,  постоянно се движи напред-назад, отново и отново. Ето и човекът по духовния път, дори да се отдръпва, все пак отива напред.

Така по време на падение, ако сме способни да сплотим силите си, това ни дава много по-голяма яснота, отколкото при подем, тъй като, осветява мрака на ”животинската” природа, в която сега съм поместен и тогава, тъкмо от тази ”дебелина” идвам до разкриването. Това във висша степен е желателно. Даже, ако виждам, че едва ли ще преуспея, дори отново да падам след миг, все пак съм постигнал много…

От урок по статия на Рабаш, 03.12.2013

[122075]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал a-Сулам, “Свобода на волята”: Независимо, че всеки има ”своя основа” – на практика, във всеки един случай силите се разкриват само посредством обкръжението. Само с избора на обкръжение се определя властта на човека над самия себе си, за която е достоен за възнаграждение или за наказание. Но след като е избрал обкръжението, той е отдаден в ръцете му, като глина в ръцете на грънчаря.

Възможността да избере правилно обкръжение е дадена единствено на онези хора, които имат точка в сърцето. Тъй като, сега им предстои да се развият на стъпалото Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Тъкмо хората, в които се е пробудила тази точка, коренът на тяхната душа, получават импулс да встъпят в правилно обкръжение. И тогава, те трябва да решат за себе си: ще направят ли това или не.

И това е свободният избор – между получаващото желание и точката, ”зачатието” на отдаващото желание, не от него самото, а неговата обратна страна. При наличие на тези ”полюси” аз мога да избирам. Как? Като се закрепвам в правилното обкръжение. С това искам да засиля единия фактор, в противовес на другия.

А ако нямам такава втора точка, ако целият аз съм само едно получаващо желание, то и ще движи моя ”избор”. В такъв случай, като куче, душещо нещо на улицата, преследвам собствената си изгода – и това е всичко.

Въпрос: Но в същото време, в рамките на интегралното образование ние предлагаме ли, на хората, сами да си създават по-доброто обкръжение.

Отговор: Вярно, да се създава по-добро обкръжение за тяхното желание за получаване, а не за точката в сърцето. Така, че човек да знае: в общия кръг, в единението можем да подобрим своя материален живот.

Но всъщност, точка в сърцето има всеки, тя е заложена във всяко желание, на една или друга дълбочина. За това е казано: ”Всички ще Ме познаят, и мало и голямо”. И затова, организирайки и събирайки хората, провеждайки към тях светлината, възвръщаща към Източника, ние форсираме пробуждането на тази точка, за да започне тя да ”изплува” нагоре. И един път човек, преминал през курса по интегралната методика, ще ни каже, че иска да изучава науката кабала. Защо? И той самият не знае – изведнъж му се е приискало…

Така или иначе, интегралните групи не са кабалистично обкръжение, тъй като те нямат лява линия. Ние се грижим за тях, като за свои питомци, обучавайки ги на добри взаимоотношения, на отзивчивост и обединение, но без вътрешни препятствия от страна на егоизма, ”усещащ”, накъде вървят работите. А за по-сериозната работа ние говорим в своята среда.

От урок по статията ”Свобода на волята”,04.12.2013

[122183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос:  На хартия проектът по МИВО и вашите рекомендации са изложени много добре. Какво да направим, ако на практика не се осъществяват така, както е написано и не съответстват на вашите препоръки?

Отговор:  Работата е в това, че ние растем и групата преминава всевъзможни състояния. Това са така наречените недостатъци при растежа. Нали, детето, развивайки се, трябва да преболедува детските болести, иначе неговият организъм няма да натрупа в себе си специалните защитни свойства, не може да мобилизира вътрешната схема на противодействие на външната среда.

През цялото време се намираме под вредното влияние на обкръжаващата среда и нашите вътрешни системи, постоянно работят над това да не възприемаме нейното вредно въздействие или някак да го неутрализираме. Така работи всеки жив организъм.

Например, колко може да възприеме камъкът отвън? – Много малко, затова той съхранява през цялото време една и съща структура. Растението възприема и отдава повече. Животното – още повече. А човекът възприема огромно количество информация, маса всевъзможни психологически въздействия. И на всичко това трябва да реагираме, иначе нашият организъм няма да издържи! По такъв начин се стабилизираме.

Затова, преминаваме през недостатъците на растежа: извършваме нещо правилно, неправилно, изказваме се, замълчаваме, крещим, ругаем се. Дайте, всичко това на хората да го преживеят! Трябва да преминем такива състояния. В резултат, много ще отпаднат, ще дойдат нови и така, постепенно ще се организира това, което трябва.

От урок на тема ” Група и разпространение”, 22.10.2013

[121156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как, в продължение на деня, при цялата сложност на съвременния живот, при всичките проблеми и чуждото обкръжение да съхраним намерението, получено на урока, за да ни съпровожда през целия ден?

Отговор: Човек се намира под влияние на обкръжението и не може да се измъкне от него. Естествената обкръжаваща среда, цялото огромно човешко общество оказват влияние върху нас. Но, ако около него изградим свое собствено, неголямо, но много силно обкръжение, група, то ще можем да противостоим на външното влияние. Мощността на влиянието на групата ще бъде по-голяма, от мощността на света.

Докато се намирам сред приятелите, те силно ще ми въздействат. И, щом изляза в открития свят, то той започва да ми влияе.  А честно казано, на нас ни въздейства не групата и не светът, а светлината. Ние винаги се намираме под въздействието на светлината. Всички действия, които извършваме по отношение на групата, на поръчителството, на съединението, на единството са, за да осъзнаем потребността от светлината, от помощта на висшата сила, от отчаянието, за да закрещим „Спаси!“

Затова, човекът забравя, чувства себе си изпаднал, губещ се. Изведнъж, в края на деня ще се опомниш, че за целия ден, нито веднъж, не си споменал за духовното. И ще се ужасиш, че са изминали вече няколко години, безрезултатно и така може да отмине целият живот. Засега, това са егоистични сметки, но какво да се прави. Трябва да се види, доколко това те води до молитвата.

И дори, ако не си дадеш сметка, сърцето преживява. Молитвата е работата в сърцето. Ако сърцето чувства желание, то това вече е молитва. Но, все пак, молитвата трябва да бъде по-насочена, концентрирана, заедно с цялата група и тогава тя ще донесе измененията.

Да не се забравя за намерението е възможно, само при условие, че те удържа висшата светлина. Това е като парчето желязо и магнита. Ако магнитът удържа желязната пластина във въздуха – тя се държи. Веднага щом магнитът я пусне, тя пада. Няма друга възможност. Ние сме желанието за наслаждаване, върху което въздейства висшата сила. И по степента на въздействието, ние се издигаме или се спускаме.

Всичките средства, които имаме: групата, човечеството, разбитата душa са нужни, за да разкрием зависимостта си от този магнит, от светлината. Постарай се да направиш всичко, което е по силите ти, но в крайна сметка, главното е да расте в теб зависимостта от светлината, от Твореца, заедно с всичките средства: групата, другарите, обучението. В края на краищата, всичко се фокусира в едно цяло: „Исраел, Тора и Творец!“

От урок по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Съобщение: Съвременното общество често се стреми да избяга от скуката, която се възприема като Божие наказание. Но от нея, въпреки това, не може да се избяга.

Апатичната скука, близка до депресията, комбинация от рязко отрицателни усещания, състояние на изолираност, установена при 10% от студентите и 36% от учениците се характеризира, с усещане на безсилие, което я приближава до депресията.

Безразлична скука – отличава се с отчуждено-отмаляло състояние, човек усеща спокойствие и умора, в добро настроение и е безразличен към обкръжаващия свят.

Калибрирана скука – човек е по-бодър, но неговите преживявания, до голяма степен са отрицателни, насочен е към активно търсене на друго занимание.

Търсеща скука – активност и още по-високо са отрицателните усещания, човек се стреми да направи нещо, за да се избави от тъгата.

Реагираща скука – характеризира най-високата степен на бодрост, човек изпитва нужда да излиза от ситуация, причиняваща тъга. Това е много неприятно чувство и най-негативната форма на скука.

Реплика: Това е преходен период от егоистичния образ на живота, от неговата естествена енергия, с търсене и с конкуренция, насочен към получаване, за сметка на другите и на алтруистичния образ на живота на обществото, с неговата енергия, с търсенето и с конкуренцията, насочен към отдаване на обществото и получаване на напълване от цялото общество.

[121968]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Изследване: В живота на скакалците има две сменящи се, една-друга фази: единична и на ятото. В едната от фазите, насекомите живеят сами, а в другата – се обединяват в ято, при това преходът между фазите произтича за няколко часа. Насекомите в различните  фази  се различават по външния вид  и по поведението.

Скакалците се обединяват в ято за търсенето на по-добри условия. При насекомите в ятото изчезва взаимната агресивност. При единичната фаза скакалците не се хранят с токсични растения,  но започват да ги приемат, когато са в ятото. Преходът от фаза във фаза предизвиква преустройване в признаците на поведение при скакалеца. Насекомите започват да виждат света с други очи.

Реплика: Такива  примери от природата са показателни, тъй като чрез тях е ясно изразено, как обединението на индивидите в общество, променя природата на всеки, като му придава нови качества,  които в него самия, никога не биха се проявили. Тоест, индивидът, като един, 1 и обединението от  индивиди в едно цяло, 1,  имат различни нива на развитие и различна природа. Обединението има по-висш порядък,  при това толкова различен, че предишната отровна за него среда или храна, става полезна.

[121589]

Filed under: Криза, глобализация, Образование - No Comments→

Съсъдите за отдаване – това също е получаващо желание, но то още не получава, за това да отдава.

Да допуснем, като гост, седя пред Стопанина. Виждайки, беззаветно доброто Му отношение към мен, в горния ”пласт” на своето желание съм готов да се отнеса към Него, също така. Неговото отдаване, обърнато към мен, ме насочва към съответстваща реакция.

При това, се намирам под Неговото въздействие: Той е толкова прекрасен, толкова добър, толкова великодушен към мен, че само това отдаване, вече ме поправя и съм готов за съответното отдаване към Него.

Такъв е моят отклик към светлината в съсъдите на Галгалта ве – Ейнаим, устремени към отдаване, заради самото отдаване. В тях също има някаква ”дебелина”, авиют, но като цяло, достатъчно ми е да не се съпротивлявам на Стопанина. Прониквайки се, от Неговата любов към мен, в своето желание вече не мога да Му причинявам зло.

Това е трудно да се разбере, защото в аналогична ситуация бихме били готови за вреда: ”Щом като, ме обича, тази любов го прави беззащитен, а това означава, че мога да му навредя…”

Но, тук говорим за стъпалото на истината: ако виждам, че човек ми помага с цялото си сърце, то нека, това не е лесно и изисква много усилия, все пак, формирам в себе си такова ответно отношение. Все още, не действам в отдаване като него, но поне не му причинявам онова, което е ненавистно на мен.

По такъв начин, независимо, че става дума само за горните пластове на авиюта, аз работя с всичките си съсъди-желания. Но, ще ги задействам, дотолкова да не използвам своята ”дебелина”. Аз я прилагам само при условие, че усещам Неговото отношение като велика любов. И съм способен да и отговоря, засега само със съпричастност, с принадлежност към Него – не повече.

Става дума за ”животинското” стъпало. Аз съм като кученце в краката на стопанина. Работя с всичките си желания, но така, че само да се прилепя към Него. Аз съм вторичен пред Него.

Не е така просто. Нали, при това, Той може да ме използва, както Му е угодно. Тук от мен се изисква преданост, самоотверженост – стъпалото на вярата, на отдаването, но не повече. ”Аз се отричам от себе си – използвай ме, както искаш. Аз съм инструмент в Твоите ръце”.

Обаче, не съм способен още да се задействам в качеството на Човек – абсолютно срещу природата си, за да съм като Него. Това вече е следващо стъпало, към което, на работа ще се включи АХАП, получаване заради отдаване, избавление, не само над желанието, но и в него.

А засега, отменям себе си и именно, това състояние символизира празник Ханука. Аз вървя след Твореца, без да се замислям. Разбира се, водя войната, убивам ненавистниците, но само онези, които отхвърлят духовното. ”Живей – казват те – но си нямай работа със светлината, не се занимавай с отдаването”.

Въпрос: Аз не разбирам, какво означава това във вътрешната работа…?

Отговор: Опитай да се настроиш така, че да не изпитваш ненавист към никого, да не желаеш успех за ничия сметка. ”Аз съм съгласен с това, на всички да им е добре. Дори и нищо да не правя за това, но и не преча”. Опитай да достигнеш до такова отношение над всичките си желания.

Представи си, че с теб сме намерили съкровище, струващо неизброими милиарди долари. Хайде сега, дай да го разделим на всеки по равно. На всички, включително и на нас, двамата. Сега, може би, си съгласен, но ако богатството вече ти принадлежеше? Вярвай ми, щеше да ти е болно да се разделиш с всеки грош. Такава е нашата природа.

Затова, не е лесно да излезеш на стъпалото за отдаване, заради самото отдаване. Това изисква ”четиридесет години бродене в пустинята”. И в крайна сметка, става чудото, натрупвано капчица по капчица на малки ”дози”, ден след ден…

От урок по писмо на Рабаш, 02.12.2013

[122062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Условията, които човекът трябва да изпълни по отношение на групата са:

1. Да принизи себе си пред групата и да покаже, че е готов на всичко за нея: на пълна самоотмяна.

2. Да възвеличава групата и да въодушевява за това другарите.

3. Да увеличава важността на целта: на отдаването, на Твореца, както на нашия поправен алтруистичен образ и дух, напълващ нас, всички заедно, сякаш на един човек с едно сърце, в който се изтриват всички граници между нас и изчезват всички различия.

4. «Да следваш съветите на мъдреците», тоест на учителя и книгите, да повишаваш важността на учителя и на ученето. Не трябва без наставник, който посочва пътя, тъй като иначе, винаги ще тръгнем в посоката, която сочи егоизмът ни и дори няма да разберем, че вървим в грешната посока. Ще бъдем сигурни, че вървим правилно, но може да не се съмняваме, че това ще бъде противоположното  направление.

5. Цялата ни работа и усилията, всъщност се състоят в това да достигнем молитвата за желанието, което не можем да реализираме – за стремежа към отдаването, към сливането с висшия чрез другарите. Това желание ще притегли към себе си светлината, връщаща към източника, който ще ни поправи. Молитвата – това е най-крайното действие.

6. Допълнителното и необходимото условие – това е разпространението! Само за негова сметка, може да се постигне истинското желание за отдаване. Ако искам да донасям радост на   Твореца, то това е личното ми желание, в което вече е примесен егоистичният ми интерес. Затова ми е нужно да се съединя с тези, които са по-долу от мен, за да получа, именно техните желания и да издигна тези молби към висшето, с цел да насладя висшето, като му дам възможност да напълни нисшите. Оставам по средата, напълно чист от всякаква корист. Моля, само да ми дадат да изпълня това действие. Това означава да си тръбата, предавателният канал.

7. И последното условие – от всичко това да си в огромна радост, препълваща мен и всички светове!
Тези условия определят състоянието, което трябва да въплътим и в него да получим цялата полагаща ни се награда.

От урок по статия на Рабаш 29.11.2013

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да подготвим хората за правилно общуване на семинарите по интегрално възпитание и образование?

Отговор: Преди всичко, трябва да отработим всички условия за връзка между нас. Всеки трябва да разбира, че другите имат свое мнение и то може да е правилното.  За да разкрия сам, себе си и да почувствам мнението на останалите, да не допусна то да мине покрай мен и да не се затворя в себе си, аз трябва да пречупя себе си, да се принизя пред другите.

Тук трябва да има някаква определена техника, психологически подход. Някой говори, а аз в този момент се опитвам да изключа егоизма си. Играем на това. Отначало слушам, какво говори другият, а след това трябва да повторя всичко, каквото е казал той. Човекът може да говори глупости, но малко или много да е сврързано. А аз се тренирам в това, да го слушам.

Тъй като, може да не се чуваме един-друг. Как мога да се анулирам за да ви чувам тъкмо вас, без да ви поправям и без да влагам в себе си вашите думи, вече заедно със своите корекции и добавки, а включвайки се във вас? За целта, аз трябва да се принизя, да ви взема за еталон, и по такъв начин да се ориентирам.

Така се учим да се чуваме и да се самоотменяме един пред друг. Това първо. По-нататък преминаваме към втория етап, когато се тренираме да говорим по същество, а не безразборно.

Сега трябва да изразя някаква мисъл, която трябва да бъде много   конкретна, ясна, логична. При това я произнасям с уважение към останалите, с включване в тях, както се държат родителите по отношение на децата, т.е. от някакво по-високо ниво.

На първото занятие ви гледах отдолу-нагоре, като еталон, а сега – обратно. Аз говоря някакви сериозни думи, логично изразявайки се, опитвайки се да ”вляза” във вас, за да ме разберете, да приемете това, за да улегнат думите ми във вас.

Всеки е длъжен да си приготви някаква реч, при това да е достатъчно логична, точна, засягаща работата или нещо друго – без значение. Важното е да го слушат. Ние винаги смятаме, че другият говори глупости. Но за каквито и глупости да говори, да предположим за раците, които вчера е ял в ресторанта – основното е, че аз попивам думите му и вървя след тях. А сега аз внасям своята глупост и я предлагам логично, ясно, за да усвоят всичко това останалите.

Така учим участниците в семинара, как моментално да се принизяват и да слушат другия и как моментално да се издигат и да влияят на другия. При това, всичко трябва да се прави от гледна точка на основната задача – по-пълна комуникация и взаимно разбиране, а не да си припомнят един на друг, някакви обиди и да не се плетат дребни интриги. Тъй като, сме задължени да сплетем в кръга общия си образ.

Поставете в средата на кръга, например, чиния и насочете всички към това, че в нея трябва да усетим себе си, като допълнение един към друг. Да допуснем, този другар е логистиката, другият е технологията, третият – монтажът и т.н. Важното е, че заедно усещаме себе си, намиращи се в една чиния.

След това се учим да си казваме един на друг само добри думи, при това максимално искрено. Играем на правилните, добри, доброжелателни хора, учим се да се отпускаме: ”О! Ето, вие се усмихнахте. А сега, изпейте ни, някаква песничка от далечното детството”.

Накарайте ги да са като децата, да се отпуснат, да се успокоят, да се откъснат от всичко негативно, което ги заобикаля, да разкажат пред всички нещо от детството или за първата си любов. Искаме да ги “измъкнем от фрака”, да ги привикнем към това, че помежду си могат да бъдат просто хора.

И само след това, като ги научим на всички условия за връзка, ние преминаваме към семинарите, на които започваме да изясняваме, защо ни е необходима интегралност. Защо, когато намерим между нас общия интеграл, този сбор е едно стъпало по-високо от нас и като кран, ни издига на следващото ниво за усещане и разбиране? Защо прекарваме всичко през нашите чувства, макар че не се признаваме в това и не го разбираме? Защо човекът е чувстващ елемент, а не строго логичен? Нашата логика само се облича в чувства и в това е нашата грешка.

Така, постепенно ние започваме да говорим, че трябва да се издигнем към новото ниво на усещания, към включването един в друг.

От ТВ програмата ”През времето”, 23.09.2013

[121930]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да си представя формата на висшето стъпало?

Отговор: Трябва да си представиш своето висше състояние и да се постараеш да живееш в него, доколкото е възможно това. В този свят, при тези условия аз изграждам висшата степен. Поправеното отношение между мен и останалите се нарича висш свят. И тогава аз откривам, че той се намира направо тук, и други места няма.

Виждам новите линии за връзка, протягащи се от мен към другите и така ми се разкрива цялото висше стъпало и в него- Творецът, изпълващ света. Виждам, че целият свят – е святата Шхина, в която пребивава Твореца. Аз разкривам това на място. Не ми трябва да летя в някакъв друг космос.

През цялото време строя модел на този висш свят, с това което ми е под ръка – променя се само намерението. Материал за градежа ми служат всички егоистически желания, ненавистта. Аз добавям само поправената връзка между частите на реалността: проявявам я и я променям от получаване на отдаване. И нищо повече не се променя, както е казано: Светът действа по вече утвърдени закони” и ”Ще ядеш онова, което е отдавна приготвено”.

Но за сметка на новото отношение, което разкривам от себе си към другите и между тях, аз виждам че всичко се намира в края на поправянето. Те самите не се чувстват така, но аз го разкривам съответно на своето стъпало. Аз виждам, че в света изобщо няма нищо, освен напълно поправената Малхут от света на Безкрайността. А всичко онова, което ми се е струвало до сега, е било просто сън. Всичко зависи само от моето възприемане на реалността.

Затова, няма накъде да се бяга, а и не е необходимо. Трябва само да променям своето отношение към онова, което виждам, стараейки се да видя във всяко място властта на Твореца. И тогава трябва да се радвам, тъй като всеки път ще разкривам все повече истинското състояние, което вече съществува.  Не ми достига само още малко от моето усилие, за да го разкрия.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121801]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Книгата Зоар, сякаш говори за непознат на нас виртуален свят. Вчера гледах научно-популярния филм ”Игрите на разума. Нашият мозък ни заблуждава”. Учените са стигнали до знанието, че нашият мозък, получавайки електромагнитни сигнали, ни рисува свят, който не съществува.

В крайна сметка, те правят извод, че всички ние се намираме в някаква игра, която неизвестно кой, управлява и е неясно, с каква цел. Не бихте ли, могли да продължите този филм и да обясните, кой играе с нас?

Отговор: В раздела на Кабала ”Възприемане на реалността” изучаваме, че цялата усещана от нас реалност – се усеща в нас, ”рисува” ни я нашият мозък, във вид  на картина, уж от обкръжаващия ни свят. Извън нас няма, изобщо нищо – нито пространство, нито каквото и да е, което да го напълва. Всичко усещано, се усеща субективно от нас. Всичко произтича само в нас. Говорим за всичко, за нас и обкръжаващият ни свят, сякаш обективно, като че съществува и извън нас и без нас, но възприятието ни работи само, относно нас, за нашите органи на чувства.

Кабалистите, говорят за относителността на нашето възприятие, според Айнщайн, вече почти 6000 години. Книгата Зоар, написана преди 2000 години, разказва за Земята във вид на кълбо. Описани са еволюцията, всичките изменения в природата и обществото, кризата на нашето време и нейното решение. Остава ни, само да приложим тези знания и с тяхната помощ да излезем от кризата в новото виждане за  света.

[121358]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос : Съединяването между нас възниква тогава, когато нашите желания са еднакви, ли ?

Отговор: Галгалта Ейнаим и AХАП  не могат  да бъдат еднакви. Всички имаме различни желания, но нашият единен стремеж осъществява необходимия  контакт.

Например, розетката и щепсела, между които възниква контакт,  не са еднакви, а са взаимно допълващи се. Ето защо, за да се включим един в друг, ние трябва да станем еднакви по своята съвместна цел да се съединим с Твореца, да Го проявим в себе си – всеки, изхождайки от своята природа.

Ти провеждаш светлината на Твореца към другаря, той е съгласен да я получи от теб и вие, заедно работите върху тази връзка, за да разкриете Него. От една страна, той действа като отдаващ на теб и ти си получаващ, от друга страна – ти  си отдаващ, а той получаващ.

Но ние имаме различни желания. Нима, мъжът и жената, които зачеват детето, имат еднакви желания? Всеки от тях си представя бъдещото бебе по различен начин, но се получава един обект. Всичко върви по средната линия.

Така че, нашите желания са различни по своята природа, но са еднакви по цел: да се разкрие Твореца.

От урок на тема ,,Група и разпространение”.23.10.2013

[121532]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→