Въпрос: Духовният път лежи единствено, на точките на препятствието – моето несъгласие с учителя и групата. Но как мога да се съглася с тях, ако виждам, че те грешат?

Отговор: Разбира се, струва ти се, че учителят греши. По твое мнение и Творецът греши, устройвайки ни такъв труден живот в този свят. Нима, Той не е могъл да го направи тих, задоволен и спокоен?

Този път върви срещу твоя егоизъм, т.е. против желанието и срещу разума. Всеки път, ти се налага да се издигнеш над точките на препятствието, които противоречат на твоето чувство и разбиране, една след друга, отново и отново. Това са самите тези точки, от които се развива духовният път, превръщайки се във „врата, пролука и вход „, в сливането на Твореца и Неговото Творение: “ Той и името му единни“.

Тази стъпка се прави, винаги над мнението на твоя разум, там, където се намира следващата степен. А всичко останало наоколо, с което си съгласен: приятните общи трапези, компанията на приятелите, увлекателните пътувания – всичко това не се отнася към духовното! Това просто са съпровождащи фактори, които са предназначени да отделят точките на несъгласие като най-важните.

От една страна, имаш обичайния живот на земята, а от друга страна, живота на групата. И всичко това се върти, забележително се събира: и отляво, и отдясно. Само по средата се натъкваш на няколко пункта, с които не си съгласен и си мислиш: „Е, не е страшно, дребни неща, не съм съгласен, така не съм съгласен! А във всичко друго – и отляво, и отдясно, аз съм съгласен с тях „

В обикновения живот си се оженил, поддържаш семейството, работиш, правиш всичко необходимо. И живееш живота на групата, работиш заедно с другарите, плащаш маасер, участваш във всички мероприятия. Само в някои, отделни ситуации, изведнъж се сблъскваш с такива моменти , с които не си съгласен  и не можеш да пристъпиш през тях. Но все пак, отиваш и в лявата, и в дясната страна без всякакви проблеми. Разбира се, че в себе си нямаш проблеми, защото твоят егоизъм се съгласява с това, което се случва.

Необходимо е да разгледаш това място, което може да бъде врата, отвор и вход. И това е точно там, където боли най-много! Ти не искаш да дразниш тези точки, защото там сега се чувства триене, като болезнено убождане.

И в чувствата, и в разума, ти си заедно с всички! Обичаш да се учиш, умно да разсъждаваш на теми от духовното, също обичаш да прекарваш време с другарите, правиш им подаръци, като „подкупваш другаря“, каниш на гости. Само, понякога ти се струва, че по някои въпроси, групата взема погрешно решение. И ти не възразяваш, но тихо чакаш, докато другарите ти, най-накрая пораснат, осъзнаят и поправят грешката си, тоест да се съгласят с теб. Разбираш, че друга алтернатива няма и никъде другаде няма да отидеш, тъй като   признаваш, че това е забележителна група и велика наука, с които нищо не може да се сравни.

Това е много разпространено отношение, типично за повечето ученици. Но постепенно, след няколко години обучение, започваш да усещаш и виждаш тези камъни на препятствието, на които се спираш. Там, именно в тези точки се намира входът, който в бъдеще трябва да се разкрие. Това още не е вратата, а солидната стена. Но ако отидеш с вяра над знанието, то ще видиш вратата в стената, която веднага ще се превърне в отвор и вход.

Входът може да бъде само чрез такива точки, на несъгласието – трябва да търсиш, именно тях, отделяйки от всичко останало! Нали, всичко останало се намира във владението на твоя егоизъм. Само в точките на спънките е възможен пробивът в другото измерение със силата на вярата.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 12.13.2013

 [123211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Човек започва да се учи вече като възрастен с изграден мироглед. Затова частично се съгласява с това, което чува от учителя, и приема да го изпълнява, а частично – не се съгласява. Може ли духовно да се развива при такова вътрешно раздвоение?

Отговор: Това е естествено за човек, който все още не усеща духовния свят и поради това не го вижда в учителя. Казано е, че „всеки осъжда според недостатъците си“. Затова според степента на своята непоправеност, виждаш недостатъците в учителя.

В този случай ти е необходима силата на групата, която те убеждава във величието и важността на учителя. И ако цениш другарите си и работиш заедно с тях, тогава с помощта на силата на групата можеш да преодолееш пренебрежението си.

Това пренебрежение е естествено и закономерно – няма друг начин. То нарочно ти е дадено свише, но също така свише ти е даден и инструмент, с помощта на който можеш да преодолееш пренебрежението си. Трябва да се сближиш с групата, а чрез групата да се доближиш до Твореца. Затова за тебе е организиран такъв ред за работа.

Ако въпреки това не успяваш, тогава проблемът не е в това, че пренебрегваш учителя. Това е естествено, че го пренебрегваш. Но проблемът е в това, че пренебрегваш групата! Не можеш да се съединиш с другарите, за да получиш силата, която да ти позволи да преодолееш всички прегради.

От тебе се изисква поне едно първоначално преодоляване на егоистичното си отцепничество от другарите: започни да се сближаваш с тях чрез общи трапези, песни, някакви приятни моменти. Започни отдалече: от това егоизмът ти да започне да вижда изгода в това да се намира заедно с другарите. Дадена ти е възможност да получиш силата от групата, за нейната сметка да се прилепиш към учителя, а чрез учителя – към Твореца, и по този начин да започнеш да получаваш светлината, връщаща към източника.

Естествено е, че егоизмът ти инстинктивно се съпротивява на всичко, което учителят казва. Само глупак би могъл да не се съпротивява, не разбирайки, къде се е озовал. Защото цялата ти природа се бунтува срещу Твореца, както е казано: „Желанието на човека е зло от самото му раждане“, а затова си против духовния път, против учителя. Ти си противоположен и на вътрешната същина на групата, но групата има също и външна форма, с помощта на която  можеш постепенно да се сближиш с нея.

Главната трудност се състои в това, че човек не възприема групата като средство, помагащо съединението с другарите в името на целта заедно да се залепят за учителя. А учителят би се погрижил за това да ги присъедини към Твореца. Не е нужно те да се превръщат в хасиди, но все пак е необходимо да се почувстват малки спрямо учителя, а също така спрямо групата, и още повече, спрямо Твореца.

Започни да организираш правилен ред, исползвайки всички средства, дадени ти на този свят като поставиш всички по местата им: себе си, групата, ученето, учителя. А какво ще последва нататък вече не ти е известно, тъй като нататък следва Творецът, но там се намира твоят „вход в светилището“, където по-нататък внезапно ще видиш „вратата“, незабавно превръщаща се в отвор, в който да влезеш.

Без да се изпълнява това условие, няма да се случи нищо. Човек трябва да си представя всичко това, може би дори да го начертава и да го напише, и след това всеки ден да добавя и да поправя. Така от ден на ден ще изяснява този въпрос все повече, докато не го реализира.

Трябва да разбереш, че става дума за ясни закони. И ако не ги изпълняваш, можеш да се въртиш тук дори не един  живот, а още много животи. Колкото пъти и да се връщаш на тази земя – ще бъде все същото. Докато духовното решимо не бъде вкарано в специалните условия, то няма да може да се реализира етап след етап!

В природата всичко действа според закони. Само по незнание можем да мислим, че закон не съществува. Но там, където го разкриваме, виждаме, че „даден е законът и да не се престъпи“. На нас ни е нужно да разберем това, да  изучим тези закони и да ги изпълним. Егоизмът ни не се съгласява с това, но сме в състояние леко да се приповдигнем над него. Защо да чакаме страданията да ни принудят малко да се отдалечим от своето его? По-добре да направим това доброволно, с помощта на разума, тоест получавайки ценностите от групата. Групата ще ни помогне да се отдалечим от нашия егоистичен разум и да притегли към нас заобикалящата светлина, която изгражда в нас новата скала от приоритети

От урока по писма на Баал а-Сулам, 12.13.2013

[123150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №2

Въпрос: Ако външният свят е отражение на вътрешния ми свят, значи че и групата кабалисти са също част от това отражение на душата, на вътрешното състояние? Тогава защо е важно да се работи именно в група? В какво е важността на външния свят?

Отговор: Важността на външния свят в сравнение с групата е второстепенна. Защото в групата в тебе възникват рефлекси, в тебе е усещането за взаимна работа. Ти работиш с хора, въздействаш върху тях и чувстваш как Творецът ги поставя срещу тебе. Може би не знаеш точно защо Той те е поставил по такъв начин против тях, а тях – против тебе. Но в края на краищата това е резултат от твоето взаимодействие с Твореца.

Какво е особеното, специфичното за нашия свят? Нека го отразим на чертежа. Съществува Творец, и този свят, съществува и група в него, съществувам и аз. По принцип аз трябва да намеря Твореца. Трябва да се съединя с Него, трябва да Му се уподобя. Затова се наричам Адам – от думата „подобен“ (доме). Нужно ми е да достигна до Твореца.

И затова специално е създаден този свят, огромен брой хора, групата и т.н., за да мога чрез тях да намеря Твореца. Днес аз не Го виждам, не откривам доколко съм Му противоположен: в мен е – „минус“, а в Него – „плюс“. Не се разбираме един с друг, не се чувстваме. Е, Той все пак ме усеща и разбира, Той е създал всичко това, а аз Него – не.

Как да Го намеря? По какъв криволичещ път мога да премина от „минус“ към „плюс“?

Затова ми е дадено интересно „образование“, което се нарича „този свят“ и „група“. Ако се настройвам в съответствие с тях, то излизайки от себе си в тях, насочвайки се, желаейки, като контролирам – именно като контролирам своите намерения спрямо тях, аз по такъв начин се приближавам към Твореца.

Трябва само да бъда уверен, че излизам извън себе си и влизам в този свят, че отдавам себе си на другарите ми, че се грижа за тях.

Но как да постигна това? Как да проконтролирам излизането си от намерение „заради себе си“ в намерение „заради Твореца“?

Затова е казано: не прави заради Твореца всичко, а заради този свят. Тогава абсолютно в същата тази степен аз започвам да се приближавам до Твореца. В действителност Той се крие зад другарите ми и веднага след като заема правилна позиция спрямо този свят – веднага ще Го разкрия.

Моето включване в този свят на 125 стъпала е абсолютно тъждествено с приближаване към Твореца на 125 стъпала. Веднага щом се изкача на първото стъпало на връзка с този свят, веднага започвам да разкривам Твореца. Той ще ми се разкрива в нашия свят! Той не може да се разкрие сам по себе си.

Затова е казано: От любов към творението – към любов към Твореца“. Това не са просто някакви подаяния, условия. Така е защото Творецът стои зад този свят и е свързан с него именно по такъв начин. Излиза, че работейки в група, аз премахвам ограниченията, които са били между Твореца и този свят.

Защо ми е дадено това? За да мога самостоятелно да Го намеря и самостоятелно да напредна, „да се прилепя“ към Него. Само затова ми е дадена външната обвивка на Твореца, наречена „този свят“ и „група“.

Оттук стават ясни думите, че другарят ми трябва да е толкова важен за мене, колкото е и Твореца. Групата трябва да бъде толкова важна в очите ми, колкото е и Той. С други думи, всичко, което е в мен, аз трябва да го съотнеса с Твореца.

От 2-я урок от конгреса в Москве, 13.12.2013

[123204]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Изобилието в света е пълно, но ние не можем да организираме живота си. Това прилича на семейство, в което цари пълен материално благоденствие, но отношенията на членовете му един към друг са толкова лоши, че животът им е невъзможен. Няма изход: трябва или да се развеждаме, или, както в нашия случай ни остава само – да се обединим. Не можем да се разотидем и да се разведем, защото природата въпреки всичко ще ни накара да достигнем състоянието на взаимната свързаност.

Това е момента, в който се разгаря Макавейската война за това, как да продължаваме нататък: вътре в знанието или над него, тоест със силите на получаване или със силите на отдаване. Виждаме, че вече е невъзможно да живеем, действайки със силите на получаване. Дори ако в света настъпи пълното изобилие, ще направим живота си непоносим заради ужасните си взаимоотношения. Каквито и прекрасни условия да си създадем, ако помежду ни има омраза и отблъскване, нищо няма да помогне – ще отровим живота си до такава степен, че няма да можем да го понасяме.

И затова осъзнаваме злината на човешката природа, разбирайки, че само на нас ни предстои да поправяме себе си от омразата към любовта. В противен случай нямаме никакви шансове да оцелеем. Колкото по-бързо ще проумеем  единствената възможност, толкова повече ще спечелим. Вместо страдания и проблеми, помрачаващи съществуването на голямото ни семейство – цялото човечество, бихме могли да достигнем прекрасен, поправен живот.

Тук именно се разгаря войната на всекиго със самия себе си и на всички заради останалите, за да помогнем на всички заедно да излезем от омразата и да намерим любовта. Чувстваме, че това ни е по силите и че ни е  необходим още един участник, който се нарича „висшата сила“.

И дори повече: в този процес започваме да разбираме, че всичко е било планирано предварително. Проблемът не е в това, просто да бъдем помирени и да забравим миналата ненавист. Всичко специално е направено така, че да не сме способни да направим крачката от нашето разобщение, егоизма, омразата сами – към съединението, отдаването, любовта. Тогава ще се нуждаем от помощта на висшата сила и ще се залепим за Нея чак до пълното сливане. По този начин разкриваме висшата сила – единствената сила, действаща в мирозданието.

Целият този процес е възможен единствено с помощта на сближаване с висшата сила, която управлява цялата реалност, проявява я в нашето съзнание и я променя при условие, че се обръщаме към нея с такава молба, сближаваме се с нея, започваме все повече да зависим от тази сила. Така се включваме в корена си.

Всички тези битки се разделят на две основни войни: войната за отдаващите желания, а след това – за получаващите желания, за да бъдат използвани заради отдаването. Първата война се нарича Макавейската. Тя се води, за да се освободим от сегашния начин на възприемане на реалността и да преминем към истинското възприемане, даващо възможност да се види духовния свят. Разрешено ни е само да гледаме светлината на Ханукалните свещи, без да я използваме. А след това, след победата на Макавеите, чак тогава ще започне втората война за това, да използваме получаващите желания заради отдаването.

Празникът Ханука символизира края на първата половина на работата ни. И действително, тази половина е най-трудната. В самата Тора никъде не е писано конкретно за този празник, а има само намеци за него, защото това е празникът на светлината, на отдаването. Не е възможно със земния език правилно да изразим и ясно да опишем тази война.

От урока по статия на Рабаш, 12.01.2013

[122054]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №4

Кабалистите, оставили ни своите записки, книги, учебници, посочват в тях няколко правила за правилното съединяване на хората в кабалистичната група.

Първо условие: Собствената отмяна. Необходимо е да се отменяме и да показваме това на всички останали, сякаш рекламираме: ”Аз съм готов на всичко, за да направя от себе си абсолютна нула. Правете с мен, каквото искате. В никакъв случай, не желая да командвам никого, да съм водещ, да притискам когото и да е. Искам да съм пълна нула в групата и готов да правя всичко, каквото трябва във ваша полза”.

Второ условие: Величието на целта. Нашият напредък зависи от величието на целта в нашите очи, от важността на свойството за отдаване, за любов, за обединение между нас. За мен, то трябва да бъде най-ценното и съм длъжен да го показвам на всички. Аз трябва да говоря за това, дори ако за мен самия не е така важно, защото другарите ще връщат към мен същото вдъхновение и ще се впечатляваме един-друг.

Наше задължение е възвеличаването на групата, тъй като тя има такава висока цел. Аз трябва да говоря за това с другарите, постоянно да поставям на преден план, че групата е всичко. Това ще ми помогне да се самоотменя.

Трето условие: Отдаване на другарите. Аз трябва да се опитвам да им правя някакви подаръци. Под подаръци се подразбира отдаване на другарите. Отивам в кухнята, мия съдовете, разтребвам, правя нещо за тях. Опитвам се да ги обслужвам, както възрастните – децата, да им помагам, в каквото едва, може,  да отдавам, да добавям във всяко състояние на групата. От друга страна, съм длъжен да се чувствам мъничък, желаещ да получа от нея влияние, възпитание, въздействие върху себе си.

Тоест, от една страна, аз съм голям, през цялото време влияя на другарите си, възвеличавайки целта в техните очи и грижейки се за тях. А от друга страна, съм мъничък, готов да възприема от тях всичко, което едва, може да ме напълни.

Такова двойнствено отношение към групата е много важно. Колкото по-голяма в мен е разликата между тези две полярни отношения: по-ниско от себе си – по-високо групата и по-високо себе си – по-ниско групата, толкова по-близо ще бъда до целта.

Освен това, необходимо е да включим в себе си нашите отделни, частни проблеми, които сме длъжни да възвеличим, за да ги решим.

Всичко се реализира, вследствие на това, че постоянно се грижа на моите другари да им е добре, весело, приятно, за да съществува в тях пълната увереност в достигането на целта и постоянно да намират огромна енергия в себе си, в нашето обединение помежду ни. И тази енергия „да се изпомпва“ чрез групата така, за да „се варим“, в добрия смисъл на думата.  Тя би ни сгрявала и очуквала така, за да изтърсим от себе си целия егоизъм, набрали съвсем други сили – за отдаване, за любов. Тъкмо това ни е необходимо.

От 4-ти урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгреса в Москва. Урок №2

Ние с вас знаем, че желанието се явява материя, а иначе казано, основа за цялата вселена. Всичко, което е създала светлината, Твореца – това е желанието. И затова желанието се нарича „произхождащо от нищото”: преди това го е нямало, и светлината го е създала. И това е единствения акт – акта на творението.

А след това желанието се развива от стадий нула до стадий четири, което под въздействие на светлината започва само себе си да усеща. Т.е.: а кое е то, какво е то?

В това състояние то изведнъж започва да се усеща получаващо. Едно е – когато са ме създали такова, и друго – когато аз съзнавам, че желая да получавам и се наслаждавам от полученото. Тук вече става дума за намерението: желанието разкрива в себе си намерението, и това намерение е противоположно на Твореца.

Затова тук се появява голямо противоречие между намерението създадено от желанието (намерение да получава, само себе си да наслаждава) и от усещащото от него намерение на Твореца (да го наслаждава, да го напълва, да се грижи за него и т.н.).

Усещането на такъв голям дисонанс, противоречие предизвиква в желанието така наречения Цимцум – Първо съкращаване. На практика, то се явява като начало на творението: под въздействието на притежаващите в себе си условия желанието започва да прави нещо само. То започва да получава само заради своя Създател, тоест опитващо се да Му бъде подобно. И това уподобяване на Създателя образува първия свят – пет стъпален (до колкото в желанието е имало пет стъпала) свят на Адам Кадмон (А”К), което означава: първия човек, праобраза на човека.

С това завършва първия етап, защото желанието не може да направи нищо по нататък. За да се реализира по нататък, трябват нови действия.

И тези действия се проявяват в много интересни дела. Под табура, в състояние соф на парцуфа Галгалта, се образува смесването на желанията, а по точно на намеренията: „заради себе си” и „заради Твореца”.

След, което се осъществява Второто съкращение. То предава импулс за по нататъшно развитие – та чак до там, че веднъж желанието сякаш получава светлина заради Твореца – и открива, че то все пак не може, не е в състояние да задържи правилното намерение и получава всичко само заради себе си. Това състояние, в което се открива егоистическото само напълване, се нарича разбиване на желанието (швира).

А след това, от разбитото желание се появяват новите форми, строят се нови системи. И всички тези системи се формират вече в онова състояние, когато желанието разбира и осъзнава, кое е то и какво е то, как да създаде такава система, в която то се поправя, тоест ще премине от намерение за себе си към намерение заради Твореца.

Всичко това се случва, когато още няма нищо, освен двете желания, двете противодействащи сили – с други думи казано, още до зараждането на нашия свят, до Големия Взрив, до нашата Вселена – преди всичко. Тези две сили изграждат цялата система за управление, благодарение на която възникват 4-те свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия (АБЕА). Така се образува системата за управление.

А след това, от онази същата централна точка на света на Безкрайността (∞), която усетила срам и затова е произвела съкращаване, се образувал особен вътрешен парцуф, особена мъничка система. Тя се нарича Адам, целта на която е напълно да се уподоби на Твореца, т.е. да доведе цялото желание до пълно подобие с Твореца. Тази система, на свой ред, преминава през разрушаване, разбиване, разделяне на голям брой части – и тези части падат в нашия свят.

Какво всъщност е той?

(още…)

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В живота няма никакви случайности, тъй като действаме в система от сили. Станало е разбиване и сега ни се разкриват неговите последствия, които трябва да се проявят. Със своята работа само установяваме скоростта на това разкриване и онази готовност, с която ще приемем всички тези данни, разбитите ”решимот”.

Ако сме готови за разкриването, го приемаме с радост, тъй като всеки път, то ни дава възможност да се издигнем над него. Но ако не сме готови, то усещаме разкриването на тези решимот като падение, като неприятни състояния. Това могат да са проблемите между другарите или в целия свят, чак до природни катастрофи или войни. Формата за проявяване на решимо зависи от нас, но няма съмнение, че то трябва да се разкрие, тъй като разбиването вече е станало и всичко се разгръща, съгласно него.

Засега, човек трябва да разбере, че всичко се случва, в съответствие с програма, но му е дадена възможност да се подготви за нея и да ”освети” новите състояния, т.е. да ги приеме под формата на ”ускоряване” на времето (ахишена), като благи. От неговата подготовка зависи, ще разбере ли той, че всичко идващо му, е от полза и веднага ще преодолее проблемите и издигайки се над тях, ще продължи подема. Тогава ще се радва на всичко, което се случва всеки миг и ще бъде без значение за него, какво се разкрива.

Не се страхува от бъдещето, защото се е подготвил за него – има група, връзка с Твореца. Подготвил е съсъда и сега му е необходимо само разкриването на недостатъците, на разбитите решимот. Той пита: ”Къде са те?”, тоест, ”сам пробужда зората”. Самият той очаква, кога ще се появят резултатите от разбиването, за да издържи пред тях и да се издигне на планината на Твореца.

Затова, не се оплаква от никакви събития в настоящото, а е готов да ги приеме и разбира, че те трябва да се разкрият. Тъй като, се проявяват частите от неговата разбита душа. А така също, не съжалява за миналото. Независимо, че много се разкайват за своето минало, измъчват се от отчаяние и от разочарование, укоряват самите себе си – защо така са направили, защо не са постигнали успех. Те се оглеждат назад и съжаляват, че са изживели живота си неправилно.

Човека не разбира, че всичко това е било зададено разкриване на решимот и каквото било, било. Трябва да го приеме, като излизащо от Твореца, от единствеността на висшето управление. Човек излиза сутрин на работа и през целия ден трябва тежко да работи, сякаш ”никой не ще му помогне освен самият той”. Но вечерта, завърнал се в къщи, той трябва да каже: ”Няма никой освен Твореца” и не е важно работил ли е или не е работил, Творецът всичко ще изгради за него. Тоест, в какъвто и да е случай, вечерта би се оказал в такова състояние.

Затова, не можем да осъждаме миналото си. Така е трябвало да се случи – всичко е било предопределено, изначално. Приложил или не приложил усилия, резултатът не е зависел от мен.

Излиза, че само за бъдещето трябва да се вълнуваме и да се подготвим. Но пак, всичко, което трябва да се разкрие – непременно ще се разкрие, нали съм задължен да разкрия частите на моята душа. Но, всичко зависи от мен – от това, как ще приема това разкриване, ще се окажа ли готов за него или не. Аз трябва да благословя всичко, което се разкрива, както е казано: ”Радвам се на разкриващите се грешници!”.

От подготовка към урока, 18.12.2013

[123435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Другарите се опитват да ме убедят да си променя мнението и да се съглася с групата. И това ме разстройва, защото аз прощавам техните грешки и съм готов да продължа своя път, заедно с тях. Защо не допускат, че може би, имам свое мнение, различно от това на групата? Не ми е приятно това!

Отговор: Разбира се, не ти е приятно. Утре другарите могат да дойдат при теб и да кажат, че групата е взела решение всички да ходят с еднаква униформа: с клоунска шапка и жилетка, едната половина синя, а другата червена. Ти, какво ще кажеш?

Това вече не е някакъв рационален спор, по какъв път да се върви, където мненията се разделят, но двете части включват много хора. И затова може да отидеш с всеки от тях и във всеки случай да   следваш мнението на обществото: ако не това, то другото, ако не с ”комунистите”, то с ”капиталистите”. Не е проблем, тъй като обществото признава и тези и другите.

Но ако утре групата ти каже нещо такова, което изобщо не е прието в обществото? Ти казваш, че не можеш да ходиш с клоунска шапка и тогава, какво да правят с теб? Не може едните да  са с шапки, а другите не – групата трябва да бъде единна. Ние сме длъжни да се приближим до целта. Ако е казано от Баал а-Сулам, че целта изисква такъв път, то ние ще сме задължени така да направим.

Реплика: Аз ще продължа да бъда ваш другар, но без шапката!

Отговор: Но тогава ти не си ни другар. ”Другар” (хавер) – идва от думата ”съединение” (хибур). Ако ти не се съгласяваш с нас, то не можеш да ни бъдеш другар. Ето, така безусловно, като задължението да ходиш с клоунската шапка, ти трябва да приемеш задължението да разпространяваш интегралното образование.

Това, изобщо не трябва да предизвиква в теб въпроси. Има наставник, който взема решението и този наставник не съм аз, а Баал а-Сулам. Аз само обяснявам неговите идеи и ние трябва само да изпълним. А ако човек не прави това, тогава за какво му е да е с нас и напразно да губи време? Все едно, нищо няма да постигне, тъй като върви с нас само натам, накъдето му разрешава неговият егоизъм. А щом егоизмът протестира и се изисква да върви малко над знанието – през това вече той не може да пристъпи.

Аз не пренебрегвам такива хора, тъй като те имат силно мнение. И ако те преодолеят неговото съпротивление, то ще напреднат доста. Но ако не го преодолеят, то просто ще са пречка за всички останали. Това и означава да пробиеш дупка в дъното на общата лодка. И затова, няма място за тях в нашата лодка на взаимното поръчителство.

Пътят се изгражда от съвкупността на точките, всяка от които не се отделя от останалите, а е свързана с предишната и със следващата. Затова всички те образуват линия. Само така, тази пътека ще те доведе до входа на Царския дворец.

А във всичко останало, където царства твоя егоизъм: от лявата и от дясната страна на пътя, ти можеш да се съгласяваш с групата. Но всичко това не се отнася към духовния път. От всичко, което имаш пред себе си, на теб ти трябват точно тези спорни точки. Затова Баал а-Сулам пише, че се радва на разкриващите се грешници. Без това разкритие не е възможно да напредват. Тъкмо, разкриващите се грешници водят към светостта на деня. Благодарение на светлината, осветяваща пътя, изведнъж виждаш пред себе си препятствията и се радваш на тяхното откриване.

Затова съм радостен да видя, как тези грешници се разкриват в учениците, тъй като без това нямаше да имаме над какво да работим. Ако ти не желаеш тази работа, то може да се оттеглиш към нещо друго: на лявата или на дясната страна – към религията или към хасидизма. Там няма да се изисква от теб преодоляване и вяра над знанието и ти просто ще се учиш.

Тук няма да се разминеш без силата на групата, без силата на учителя и силата на Твореца, за да привлечеш светлината, възвръщаща към източника. Ти си задължен да стоиш с другарите около планината Синай – планината на взаимната ненавист и без да гледаш на нея, да желаеш да се съединиш. Такова е условието за получаването на Тора, на светлината, възвръщаща ни към източника, която ти свети от върха на тази планина.

От урок по писмо на Баал а-Сулам,13.12.2013

[123227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №1

Цялата ни вътрешна работа се заключава не в поправяне на желанията, а в поправяне на намеренията. Аз мога да искам каквото и да е! Обикновено човек изпитва срам от своите желания, защото иска да се напълни по всякакъв начин.

А за мен не е важно какво искам аз! Аз превключвам вниманието си от това на какво искам, на – заради кого и защо го искам. Ако мога тези желания да ги насоча в полза на ближния, тогава те ще се поправят.

При това всичките 613 мои желания ще си останат същите, само ще изменят същността си: за кого ги реализирам. И това е най-важното.

Затова трябва добре да помислим над това, да привикнем към тази мисъл и постоянно да се асоциираме и идентифицираме с нашите намерения, а не с нашите желания. Тоест човекът не е желание! Човекът е намерение!

Постепенно приучвайки се към контрол над намеренията, започваме своята духовна работа. Именно такъв анализ, съсредоточаване от желание на намерение, се и явява нейното най-отличително свойство.

Ако човек се занимава само със своите желания, то той е психолог. Ако извършва действия по намаляване или увеличаване на желанията си – това е йога и някакви други духовни практики. А ние се занимаваме с намерението.

Защо човек не се занимава с намеренията? Защото е невъзможно сами да ги изменим – само с помощта на Висшата светлина, с помощта на изучаването на науката кабала.

Изучаването на кабала е предназначено именно за промяна на намерението. При това не се докосваме до желанието. Кога е станало първото съкращение (Цимцум Алеф)? Когато гостенинът, намирайки се пред угощенията на хазяина, разбира, че всичките му намерения са насочени заради себе си, и си поставя задача: ако в това същото действие достигна до намерение заради хазяина или заради Твореца, то ще мога всичко, което той ми предлага, да го погълна с огромен и дори с още по-огромен апетит. Тоест всичките ми действия ще бъдат неограничени и само намерението ще стане друго.

Трябва добре да помислим над това, и не само веднъж, а постоянно, за да може в крайна сметка да изместим вниманието си от желанията на намеренията. Тогава във вас ще се появи съвършено друг поглед над мирозданието. Ще го възприемете на друга чистота, на друго равнище. Светът сякаш ще се озари от други светове  и ще изглежда съвършено различен, като холографска картина. Ще започнете да оценявате всички обекти, предмети, взаимоотношения с хора в намеренията, а не в действията и в желанията, и това ще бъде вашата отправна точка на входа във Висшия свят.

Другарите, които разбират тези условия на духовното развитие, са най-ценните в групата. Опирайки се на тях ще можем постепенно да създадем сдружение, групово обединение на хората, желаещи да изменят своите намерения.

И дори ако намерението на всеки от нас и дори на групата бъде „ло лишма“ (заради себе си), т.е. егоистично заради нас, то светлината, която притегляме с помощта на правилното обучение, ще измени нас и нашите намерения.

Ще започнем да напредваме към целта на творението не чрез страдания, както днес е заставено цялото човечество, а съзнателно. В крайна сметка ще ни станат ясни тези условия, този пример, който дава Баал а-Сулам като причина за първото съкращение в света на Безкрайността, когато творението – Малхут на света на Безкрайността – усетило огромен срам.

Представете си през колко всевъзможни страдания човечеството би преминало без науката кабала, преди да достигне до съзнанието, че то не трябва да изменя своите желания и действия. Невъзможно е те да бъдат изменени.

Рабаш дава шеговит пример, при който един фокусник научил една котка да обслужва гостите и да им поднася различни блюда. С това той искал да докаже на гостите, че може да се измени нашата природа. Но изведнъж един от гостите изкарал от джоба си мишка, и докато котката сервирала угощенията, той я хвърлил на пода. Мишката побягнала, котката захвърлила всички блюда и се втурнала след нея.

Този пример разказва за това, че е невъзможно да се изменят желанията – те са наша същност, наша природа. А намерението, може. Затова действаме така, както ни ръководят нашите желания, но с намерение заради другите достигаме до подобие с Твореца в тях.

Защо желанията не трябва да се променят? Защото те са създадени под въздействие на светлината в света на Безкрайността. Те идват към нас от „нещо от нищото“  („еш ми айн“), т.е. създадени от светлината от нищото, като обвивка на себе си, и затова също трябва да бъдат такива.

Баал а-Сулма предупреждава, че не трябва в никакъв случай да се ровим в чоека, да го принуждаваме към нещо. Може да се изменят само намерението, защото то се появява в Малхут на света на Безкрайността от нея самата и тя веднага решила да го измени, да го обърне обратно.

Затова цялата история на спускане на творението от света на Безкрайността до нашия свят и нейният подем отдолу нагоре е създадена само, за да можем да изменим своите намерения. Цялата информация в кабалистичната литература, говореща за желанията, винаги предполага намерение на желанията, които трябва да се изменят от „заради себе си“ на „заради другите“. В това се заключва нашата работа.

Вие трябва да бъдете правилно и остро настроени на своите намерения, да ги анализирате и разберете, че именно тях сте длъжни да измените. Обръщайки се към всеки човек, към когото и да било около вас, опитайте се да контролирате своите намерения: заради негово благо ли правите това?

И тогава ще започнете повече да разбирате света, във вас ще започне да се проявява замисъла на Твореца. Ако започнете правилно да сформирате своите намерения заради другите, изведнъж ще започнете да чувствате, че тук съществува намерение заради Твореца и именно по такъв начин Той ви обръща, ръководи ви. В своите опити правилно да се отнасяте към другите в намерение заради отдаване и любов, заради връзките, ще започнете да усещате движенията на Твореца, така както гостът започва да разбира замисъла на хазяина.

Когато започнете да мислите за това и да обръщате особено внимание на намеренията, а не на действията и желанията, вие ще се убедите, че цялата кабалистична литература е посветена само на намерението. В какво се проявява човека? Именно в своите намерения.

В пункт 4 от Предисловие към „Учението на Десетте Сфирот“ (на руски) Баал а-Сулам пише: Творецът Сам полага ръката на човека върху добра съдба, за да му даде удоволствие и наслада вътре в материалния живот, пълен със страдания и мъчения и лишен от всякакво съдържание… И няма по-голямо указание от това за човека от страна на Твореца.

Изборът на човека се състои в укрепване, тъй като се изисква голяма работа и многочислени усилия, докато не очисти своето желание от неправилни намерения и не започне да действа, както е положено, т.е. не заради намерения за самонаслаждения, а за да достави удоволствие на Твореца, за да се нарича „лишма“ (заради отдаване).И само така се удостоява с щастлив и сладостен живот…

Но преди човек да достигне до такова очистване на своето намерение, той, разбира се, прави избор, за да се укрепи на добрия път с помощта на всевъзможни средства и трикове. И е длъжен да направи всичко, което е по силите му, докато не завърши работата по очистването на себе си от намерение заради себе си, и за да не падне под тежестта на своя товар на средата на пътя.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123219]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От писмото на Баал а-Сулам (№43): Казано е: „Изпитвай трепет пред учителя свой, както пред Небето”. За добиването на такава вяра, се изисква голяма работа, тъй като най-голям е екранът в работата, намиращ се на земята на Исраел, над който властва нечистата сила „клипат Кнаан”, принизяваща всеки до пълна нищожност, като прахта на земята, но останалите, представяйки му се са още по-ниско от прахта, а Учителят – не по-високо, от него самия.

И казва за това Творецът: „По добре е Мен да ме бяхте оставили, но да спазвате Моята Тора”, тоест да сте били привързани към истинския праведник с действителната вяра в мъдреците. Тогава има надежда, че праведникът ще ги върне към Източника и ще наклони везните на заслугите им на страната на Твореца.

В този свят са ни дадени хора, които могат да станат наши другари, за да се обединим с тях и заедно да се научим, как да излезем от самите себе си и да се издигнем с вяра над знанието, т.е. да ценим отдаването по-високо от получаването. Необходимо ни е да се съединим помежду си така, за да не действаме просто с общи усилия, а да станем една сила, вътре в която всеки губи своя личен образ и се присъединява към единното цяло, към едното сърце, заедно с всички.

За да ни помогнат да направим това, в този свят ни дават учител. Много е важно как човек се учи, чрез отношението си към групата и към учителя да изгражда своето отношение към Твореца. Не е възможно в човека да се оформи много по-висока форма за величието на Твореца, отколкото величието на учителя и дори на другарите, на групата. Всичко това му е необходимо, за да излезе от себе си и да се издигне по-високо от егоизма си.

Тук се изисква голяма работа. Защото, ако още в детството са научили човека на почит към учителя, което се нарича религиозно възпитание, то сега не би му се налагало да работи над това. Той би се чувствал съпричастен към великия човек, с една дума, като към баща, заедно с много други от неговото обкръжение. Би израснал в такава обстановка, където всички говорят за това и така се отнасят. Това се нарича хасидизъм. На човек му е леко да живее в такива условия, от него не се изисква вътрешна работа  срещу неговия егоизъм, постоянно изясняване, критичен самоанализ. Той се базира на мнението на обкръжението, виждайки, че всички постъпват така, вдъхновява се от тях и с това върви.

Така, с помощта на обществото, в човек се поддържа авторитет към някоя личност. И разбира се, това не го издига спрямо Твореца, но в такава форма можеш да се държиш равномерно без издигания и падения през целия си живот, чувствайки се приятно, комфортно и уверено. Човек усеща, че има на кого да разчита, някой се грижи за него, моли се за него.

Но ние достигаме до такъв етап от развитието на човечеството, когато голяма част от хората престават да получават религиозно възпитание от детството си, обратно, приучени са да презират останалите, да не признават никакви авторитети, смятайки се за по-умни от всички и да не уважават никого. Това се нарича „клипат Кнаан”, с която са се борели праотците, когато са влезли на земята на Израил.

Не им е било много лесно на излизащите от Вавилон или на онези, които днес излизат от своя Вавилон, да се преклонят пред предводителя, пред Авраам. Това е стъпалото на учителя, което човек е задължен да има, ако иска с помощта на групата и на учението да се приближи към входа в духовния свят. Това не се отнася лично към учителя или групата, защото човек ги вижда със своите егоистични очи и съди, съгласно своите недостатъци.

Разбира се, че всички му се струват нищожни, един от друг по-лоши. И самият учител също му се струва такъв. Той си мисли, че ако бе учил при праотеца Моисей или при раби Шимон, то разбира се, би напредвал по-добре. И така си мисли за другарите, че те са много слаби и самите не представляват нищо. Той не вярва на мъдреците, че „всеки съди по степента на недостатъците си”, а всъщност, пред него се намира светът на Безкрайността в цялото си съвършенство. И само той, самият спуска това Божествено съвършенство до своето собствено непроменливо ниво и затова вижда света толкова нищожен.

Трябва да разберем, че не получаваме разрешение да влезем в духовния свят дотогава, докато не започнем да ценим другарите, групата и учителя си толкова високо, колкото можем да си представим Твореца. Казано е: че „Исраел, Тора и Творецът са единно цяло” – с такова условие ние се издигаме отдолу-нагоре, издигайки човека до нивото на Твореца. И това същото условие действа в обратна посока, отгоре-надолу: т.е. това е същото ниво, същото уважение, същото величие, което трябва да свалим долу, от света на Безкрайността, от Твореца и да го разпространим на групата, на учителя, на всеки другар. В противен случай, няма да успеем.

Трябва да благодарим на висшето управление, че ни е организирало такава реалност, където можем с увереност да видим, колко сме далече от Твореца, съдейки по своето отношение към учителя, към другаря и към групата.

От подготовка към урока, 16.12.2013

[123232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→