Баал a-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.5: Tрябва да гледаме в края на действието и тогава ще можем да разберем всичко. За това е казано: ”Не показвай на глупака незавършена работа”.

Ние не познаваме себе си, не познаваме творението като цяло и онзи процес, през който то трябва да премине. А особено не знаем, не разбираме и не можем да си представим целта.

Така, може ли в такава ситуация да правим някакви изводи, да достигнем до някакви решения, да изкажем някакви мнения за това, кои и какво сме ние, къде се намираме и под чия власт действаме? От случващото се, нищо не е разбираемо за нас.

Затова подходът трябва да е друг. Преди всичко, за мен не е важно, какво знам и какво не знам, кое разбирам и кое не разбирам в мащабите на вселената. Така или иначе, съм потопен в неразбиране и неизвестност. Но ако искам да отсъдя трезво и да вървя по правилния път, то за мен е важно да зная, точно какво трябва да правя. ”От действията Твои, ще Те познаем.” – така е формулиран този принцип.

Подобно на малките деца, сякаш разпиляващи се в много действия, ще постъпим по аналогичен начин и ще се учим на това. Главното е, какво да правя сега, за да раста. Ето, какво трябва да зная, ясно осъзнавайки, че докато разумът ми не се увеличи, няма да успея да обхвана с поглед  творението.

Затова сега не го разбирам. Докато моето усещане не се разшири, не мога да побера в себе си тази реалност, да формирам вътре в нея модел, за да ми стане понятна. Преди всичко, съм задължен да осъществя определени действия и да натрупам опит.

Знаем как се случва това. Постъпвам на нова работа, не разбирайки още нищо от нея, но започвам да опитвам – малко тук, малко от там, отново и отново, докато не уловя връзката на нещата, тяхното съчетание. Постепенно, започвам да ги усещам и целият им комплекс става моя част, на каквито и да са нива от творението това да се случва. Неговите части навлизат в мен, аз ги усещам, разбирам ги, представям си принципите на тяхното действие. С една дума, съставен съм от онези неща, които изучавам отвън. Така, човек ”програмира” самия себе си, по образеца на творението, което изследва.

Означава, че ”не трябва да се показва на глупавия незавършената работа”. Тъй като, от това ще си направи погрешни изводи и ще навреди на себе си. Ето защо Книгата Зоар, толкова време е била скрита за света. Ето защо, кабалистите са се прикривали. Всичко е, за да не отбиват човека от пътя, да не му поставят „спънка“, във вид на препятствие, което няма да види, защото е сляп. Отначало, на слепия трябва да му се дадат инструменти: палка, куче – водач или някакви съвременни технологии, позволяващи да му предават дори визуални усещания. Така и на нас, ни се предоставят специални средства за движението напред.

И затова не можем да предявяваме никакви претенции за недостатъците на разкриването. Единствената възможна претенция е за недостига от поправянето и тя трябва да е обърната към самия човек. Тъй като, щом Творецът го е довел в група, е поставил ръката му на добрата съдба и е казал: ”Вземи това за себе си” – по-нататък зависи от него. Ако вземе – вземе, а ако не – не.

От урок по ”Предисловие към Книгата Зоар”, 29.12.2013

[124102]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам “Науката кабала и нейната същност“: Ни най-малко, не постигаме същността на нещата – даже на тези, които са привидно реални понятия. За нас са достъпни само техните действия, които предизвикват реакция при съприкосновението с нашите органи на чувствата.

Аз всичко възприемам и усещам, единствено като отражение, което се създава в моите органи на чувствата, а не в действителния вид. Истината се намира, извън мен и не ми е ясна. Мога да съдя, за каквото и да било, само като възприема нещо в себе си, различавайки онова, което се е „обрисувало“ в моето зрение, слух, вкус, обоняние и усещане. Всички названия и означения, всички явления и отзвуци, всички видове на материята, всичко, което се случва е обусловено от възприятието на моите органи на чувствата.

Същността остава „зад кадър“, тя се изплъзва от материалните усещания, лежи зад пределите на онази картина за света, която те ни „рисуват“.

Въпрос: Как ще можем, тогава да общуваме помежду си и да се разбираме  един-друг?

Отговор: Можем да се разбираме един с друг, защото в нашите органи на чувствата е заложена програма със сходни за всички нас шаблони. Тяхното съответствие позволява на човек да предава на другите своите усещания, тъй като другите се намират в същата тази илюзия, както и той. Всички се намираме на определено ниво на възприятие и такава ситуация позволява да го обсъждаме помежду си.

Въз основа на текущата „картина“, допускаме съществуването на нашия свят, в който се намира неживата, растителната и животинската природа, а също така и хората, които възприемат реалността. Каква е тя, в действителност, ние не знаем. Възможно е, това да са само вълни, както казват физиците или почти първозададената празнота, защото разстоянията между суб-атомните частици, несравнимо превишават техните размери.

Как възприемаме света? Как това въздейства върху нас? Как си представяме случващото се? Защо действителността приема в нашето възприятие, именно такива форми? Как обработваме получените данни? Как ги сравняваме с миналите резултати? По какъв начин, с помощта на какъв код, си предаваме информацията, един на друг? Как я събираме, за да можем по-късно да се възползваме от натрупания опит, да открием нещо, да направим аналогия с нещо? Всичко това са вече производни.

А най-важното, хората в този материален свят възприемат, единствено субективната картина. Дай им, други органи на чувствата и те ще видят друг свят. Промени в тях, програмата за възприемане и картината се променя.

Днес вече изобретяваме прибори, позволяващи да променяме, да допълваме възприеманата реалност, да създаваме илюзия и лъжливи образи.

Освен това животните, в сравнение с нас, възприемат света съвсем по друг начин. Кучето се ориентира по „петната“ на миризмите, те не виждат човека, а го подушват и върху това строят неговия образ. Котката, преминаваща покрай него, възприема не толкова в полето на зрението, колкото в полето на обонянието. Змията различава температурата на предметите – до части от градусите и това ѝ дава точно определената картина.

Като цяло, на нас ни е ясно, че всичко в света е относително. Относително е даже между нас, макар по природа да не се различаваме, толкова помежду си.

Въпрос: В такъв случай, как кабалистите, обсъждайки духовния свят, могат да се разбират помежду си?

Отговор: Кабалистът е човек, пребиваващ в тяло, подобно на теб и възприемащ света чрез телесните органи на чувствата, както и ти. А освен това, той има допълнително възприятие, в което различава силите, управляващи света и взаимовръзката си с тях. Пред него е мрежата от силите – това е всичко. Но това е наистина ВСИЧКО….

От урок по статията “Науката кабала и неѝната същност“, 08.12.2013

[122425]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: Днес в света няма сили, които да поемат върху себе си отговорността по разработката и внедряването на решения. Няма нови концепции, няма ресурси, които да ги наложат и да наказват онези, които се отказват от тях.

Съвременният политически свят се състои не от политици, т.е. от хора, готови да поемат върху себе си политическата отговорност, а от чиновници от политиката, които са готови само безотговорно да оформят типови решения. Типовите варианти за такава политика се явява приемането на решения по колегиален начин, за да  не отговаря никога за нищо, нито един от чиновниците.

В условията на тежка криза, „този номер“ вече не минава и неминуемо ще доведе до ситуацията, когато „плъховете бягат от потъващия кораб“. Съвременният чиновник никога няма да се съгласи да поеме лична отговорност и затова, без съмнение, ни очаква завръщането на реалните политици, които ще започнат работа по разработката на новите ”правила на играта”.

Но тъй като, последните десетилетия никой не е подготвял тези хора, то поначало, качеството на техните решения ще бъде твърде далече от идеала.

Реплика: Проблемът е в това, че бъдещите ръководители е невъзможно да се подготвят по никакви съвременни системи, тъй като бъдещето ще се изгражда на съвсем новите принципи на интегралното взаимодействие. Да се подготвят такива управляващи, може  само с методиката на интегралното образование.

[123999]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Духовното поправяне не може да бъде в едно нещо – в някакъв атом или частичка. То може да бъде само между нас.

Затова, когато говорим за обединение, за поправяне на хората на принципа ”не прави на другия това, което не желаеш за себе си” или ”обичай ближния, както себе си”, то това е и методиката за поправянето. Тя се осъществява постепенно, в съответствие с това, как в нас се издигат всевъзможните желания, в степента на възможността на тяхното поправяне.

По какъв начин, в какъв стил се поправя всяко желание? Какво представлява, само по себе си, в непоправен вид? Как изведнъж, в поправен вид става, подобно на Твореца и Той се разкрива в него?

Да допуснем, желанието да откраднеш, да убиеш, да потискаш, да използваш другия – това са желания по-явни, които се проявяват чрез връзката на човека с другите хора. Там, където нашите желания не са така явни, например, в отношенията на човека с неодушевената, растителната или животинската природа е много трудно да се намери свойството милосърдие. А с равните си, то се усеща явно и много добре се вижда.

Затова в Тора е указана много сериозна последователност в работата: какви желания, в какъв порядък, в каква комбинация трябва да поправя човек. Ти не можеш да решиш просто така, че ще поправяш себе си в отношенията с някой – един, трябва обезателно да присъединиш към това и неживата, и растителна, и животинска част на своята природа, тоест на по-ниските желания, грубите, насочени не само към хората, но и към обкръжаващия ни свят.

На края ще се получи пълен съюз между всички твои желания по всички направления, във всички времена. Трябва да се научиш да оправдаваш Твореца, другите, във всичко, което произтича с теб. И тук ще ти добавят различни спомени. Цялата история, география – всичко преминава пред човека.

И, когато встъпваме в духовния свят, там също се крият много интересни картини, когато човек започва да поправя своята връзка с всички хора, с персонажите, със свойствата на всички времена. Той, сякаш преминава всевъзможни предишни кръгообороти, истории, своето отношение към тях и като че ли, изчиства себе си вътрешно, през цялото време ги преобразува.

Нали картината на нашия свят, всъщност не съществува, тя се рисува в нас. И ние само трябва да поправим нейната основа, както художника, който отначало полага грунд на платното, шлифова го, след това полага още няколко слоя и чак тогава, пристъпва към рисуването на бъдещата картина – с линийка, с песпективи и т.н. След това започва да обрисува общия фон. Това е постепенен процес, огромна работа.

Получава се, че ние трябва да преминем всички предишни стадии на нашето развитие и именно, в тях да постигнем Твореца. Нали, след слизането на душата отгоре надолу, човек, издигайки се отдолу нагоре, започва да постига нейното образуване, нейното раждане, едва в обратен ред.

И тогава той достига самия ”родител” – Творецът, постигайки Го вече в тази душа, която постепенно поправя. Така, все повече и повече се приближава към Него.

Затова, бих уподобил този процес на изкуството за създаването на картина. Тъй като, постоянно връщайки се и задълбочавайки се в нея, стигаме до мисълта, която е движела художника, до замисъла на Твореца да наслади творението. Тоест, рисунката е вече наслаждение, вече е действие, когато Неговата мисъл се претворява в живота. По такъв начин, Неговият замисъл, в чист вид, се постига в нашия правилно формиран материал.

В края, човекът узнава във всичките детайли тази картина, всичките Негови мисли, замисъла на творението, който се изрисува чрез нея. Затова, всички светове се съединяват заедно в един свят – светът на Безкрайността, в света на абсолютното постигане.

От ТВ програма ” Тайната на вечната Книга”, 12.08.2013

[121681]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как да победим клипа Кнаан?

Отговор:  ”Клипа Кнаан” – това е пренебрежение към средствата за духовно напредване. То се появява, след като човек решава да се занимава с духовна работа и да излезе от Вавилон, тоест от общия егоизъм. Този егоизъм, засега, се разкрива на човека като негов личен.

Егоизмът се определя като сила, отблъскваща ме от приятелите в групата, която се стреми към единство и поръчителство. Когато започваме да работим над своето съединение, то отблъскването, възникващо в мен по отношение към всеки приятел, се нарича моят егоизъм. Това вече е егоизмът на човек, който работи над себе си.

Но първият егоизъм, проявил се във Вавилон е личен, индивидуален, при който чувствам, че съм задължен да изляза от него. Неудобно ми е, не ми е добре. Още не съм уверен, че това е егоизъм, а просто искам да се отскубна от разбиването, от разбития живот, в който нищо не се получава. Чувствам се объркан. Вавилонската кула олицетворява първите начални изяснения, когато разбираме, че ако се съединим, то ще ни бъде добре – както е при интегралното възпитание.

Клипа Кнаан – това е егоистичната сила, предизвикваща в човека пренебрежение към духовния път, към учителя, към групата. Само с Твореца той е готов да се съедини – това е неговата цел. Иска да продължи пътя индивидуално, сам и не се нуждае от група.  И дори учителя разглежда като източник на информация.

Тук е съсредоточена и цялата работа. Всичко започва с Йосиф, който е по-важен от всички останали, тоест свойството, събиращо (осеф) всички заедно в една точка. Разбираемо е, че нито приятелите, нито групата, нито учителят се нуждаят от знаци на внимание и особено отношение. Необходимо е единствено за това, правилно да ни организират за достигането на Твореца – като боеви отряд ”командоси”, построен на такъв принцип, съгласно тези приоритети.

Всеки трябва да проумее, че както и да залъгва себе си, не може да бъде, че величието на Твореца и целта, за него да са повече, отколкото е учителят, групата и учението.

От подготовката към урока, 16.12.2013

[123322]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

[123909]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената, Филми - Няма коментари→

Съобщение: Пенсионерите от еврозоната живеят, не според средствата си и това е основната причина за текущата криза в Европа. За равитието на мащабната дългова криза са спомогнали съкращаването на пенсионната възраст и допълнителните разходи за изплащане на държавните пенсии при недостатъчни резерви на частното пенсионно обезпечаване. В дългосрочна перспектива аналогична дългова криза, заради трудности при финансирането на пенсионната система заплашва всички страни.

В най-тежко положение, от гледна точка балансирането на бюджета, сега (статия от 01.01.2012г. – бел. пр.) се намират Италия, Гърция и Япония. В тези страни, за изплащането на пенсиите се губи една трета от държавните приходи, чийто недостиг в продължение на дълъг период е бил компенсиран с увеличаване нивото на държавния дълг. През следващото десетилетие ситуацията в Европа може само да се усложни. В Япония, където към 2020 година на един пенсионер ще се падат по-малко от двама работещи, бюджетната криза ще се разрази още през това десетилетие.

Коефициентът на демографското натоварване, който показва съотношението на работещото население, ще се снижава през следващото десетилетие във всички страни. Това, от своя страна, води до съкращаване на темповете на икономически растеж и на възможностите за балансиране на бюджета. Освен това, застаряването на населението води до това, че основният политически конфликт в САЩ, Европа и Китай скоро ще стане битката не на класите, а на поколенията.

Реплика: Има само един изход от многото проблеми – устремяването към общество на разумното потребление. Но да се види само това единствено решение, е възможно след осъзнаване на общата система на Природата, в която ние сме интегрална част.

Вж. раздел „Интегрално образование“.

[66072]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: (Corriere della Sera): Ръстът на средната продължителност на живота може да доведе до крах системата за социално осигуряване. Международният валутен фонд бие тревога по този повод. Ако средната продължителност на живота се увеличи с три години и без това, вече огромната цена на застаряването на населението ще порасне с 50%.

В качеството на една от мерките за противодействие на тази опасност, МВФ предлага да се увеличи пенсионната възраст чрез приемане на специални закони от отделните държави, както и чрез поощряване на лицата,  които отлагат излизането си в пенсия. Там, където не може да бъде повишена пенсионната възраст, могат да бъдат намалени социалните плащания.

Реплика: Могат да се намерят още много „решения“ на този въпрос. Но истинското му решение трябва да произлиза от отношението към всички членове на обществото, както е в семейството. Тогава ще изчезне усещането, че някой трябва да даде от своето, а някой да получи за сметка на трети. Решението е само в събирането на едно място на обществената баница и справедливата й подялба. Ощетяването, на когото и да е при равенството, предизвиква отрицателно изменение на цялото общество.

[77455]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: В Бремен, Хамбург и Берлин старостта е пряко съпроводена от бедността: всеки двадесети столичен пенсионер взима социални помощи.

Бедността в третата възраст е фактор за риск, повишаващ опасността от заболявания, зависимостта от чужда грижа и ранна смъртност. Държавните помощи стигат само, за да осигурят базовите потребности. Все по-често, добре облечени старци просят милостиня по улиците на столицата или се ровят в контейнерите, търсейки празни бутилки.

Броят на берлинчаните, на които им се налага да събират и да връщат бутилки, се е удвоил за последните две години. Намиращите се на границата на бедността пенсионери, очевидно са си представяли малко по-различно залеза на живота си в столицата на благоденстващата европейска държава, но берлинската реалност е далече от немската идилия.

Реплика: А когато целият икономически балон спадне, само добрите обществени отношения, ако такива се появят, в резултат на интегралното възпитание, ще осигурят грижа за старите. В противен случай, им осигуряват оползотворяване, по немски.

[80423]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение:Световната криза продължава. Управляващата класа е в тиха паника. Съществува реална вероятност за масово изместване  вдясно, а такъв обрат, трудно би могъл да бъде предотвратен при отсъствието на нова теоретическа алтернатива.

Капитализмът и пазарът са били възприемани като носители на прогреса, свободата и равенството. Пазарната икономика е била смятана за производствена сила, създаваща богатството.

За разлика от нея, политическата система е склонна към разточителство и паразитизъм. Нейната цел не е производството, а преразпределянето на благата. Представителите й се стремят към власт, жадуват да се намесват в икономиката, облагат с данъци, харчат средствата.

Пазарът е идеологията на капитализма. На нас ни се внушава, че ако не избираме него, ще бъдем обречени на планиране и тирания. Икономистите са разработили система от формули, доказваща, че свободната икономика е оптималната. Но икономическата наука се осланя на фиктивни количествени показатели.

Всяка наука се базира на фундаментални количествени показатели. Във физиката са пет: разстояние, време, маса, електрически заряд, топлина, а всички други  параметри се определят на тяхната основа: скоростта = разстоянието, разделено на времето; силата на тежестта = масата, умножена по ускорението.

Фундаменталният количествен параметър на неокласическата вселена е полезността (util), единицата на удоволствието или на полезността.

Икономиката се разделя на реална и на номинална – сферата на паричното обръщение, отразяваща случващото се в реалния сектор.

Всички количествени параметри в икономиката се свеждат до полезностите. Полезността е фундаментален количествен показател, от който се състои цялата „сграда“ на икономиката. Полезностите, подобно на атомите, са еднакви, но съчетаването им създава сложни форми, които икономистите наричат стоки и услуги. Всяка част на реалната икономика е сума от произвежданите полезности. А цените са отражение на реалните количествени параметри в полезностите.

Но тази полезност, смятана за базова или гранична количествена единица, от която се извеждат другите икономически показатели, не подлежи на измерване и дори на опознаване! Досега никой не е успявал количествено да определи полезността. Това е чиста фикция. И тъй като, всички реални икономически количествени показатели са деноминирани в тази фиктивна единица, то и тези показатели са фиктивни. Да се измерва базовия праг на равнището на живота без полезността е равносилно на това да измерваш скоростта без времето.

От паметта на икономистите, получили неокласическото образование, са изтрити всякакви следи на този проблем, ако изобщо те са го осъзнавали. А при статистиците, измерването на икономиката се свежда до това да измислят числата на основата на предположения, които никой не може нито да потвърди, нито да опровергае. Цялата „сграда“ виси във въздуха и всички пазят мълчание, за да не рухне.

Реплика: Но днес сградата се руши и е необходима нова икономика – на интегралното взаимодействие. Производството е необходимо само за задоволяване на необходимите потребности. Разпределението е по равно, в съответствие с необходимите потребности на всекиго. Парите се анулират. За да получава необходимото за съществуване, всеки трябва да взема нужното участие в живота на обществото и главно в интегралното образование и възпитание. По този начин обществото ще достигне своето естествено равновесие, в себе си и със заобикалящата го природа.

[123333]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→