Конгрес в Москва. Урок №4

Кабалистите, оставили ни своите записки, книги, учебници, посочват в тях няколко правила за правилното съединяване на хората в кабалистичната група.

Първо условие: Собствената отмяна. Необходимо е да се отменяме и да показваме това на всички останали, сякаш рекламираме: ”Аз съм готов на всичко, за да направя от себе си абсолютна нула. Правете с мен, каквото искате. В никакъв случай, не желая да командвам никого, да съм водещ, да притискам когото и да е. Искам да съм пълна нула в групата и готов да правя всичко, каквото трябва във ваша полза”.

Второ условие: Величието на целта. Нашият напредък зависи от величието на целта в нашите очи, от важността на свойството за отдаване, за любов, за обединение между нас. За мен, то трябва да бъде най-ценното и съм длъжен да го показвам на всички. Аз трябва да говоря за това, дори ако за мен самия не е така важно, защото другарите ще връщат към мен същото вдъхновение и ще се впечатляваме един-друг.

Наше задължение е възвеличаването на групата, тъй като тя има такава висока цел. Аз трябва да говоря за това с другарите, постоянно да поставям на преден план, че групата е всичко. Това ще ми помогне да се самоотменя.

Трето условие: Отдаване на другарите. Аз трябва да се опитвам да им правя някакви подаръци. Под подаръци се подразбира отдаване на другарите. Отивам в кухнята, мия съдовете, разтребвам, правя нещо за тях. Опитвам се да ги обслужвам, както възрастните – децата, да им помагам, в каквото едва, може,  да отдавам, да добавям във всяко състояние на групата. От друга страна, съм длъжен да се чувствам мъничък, желаещ да получа от нея влияние, възпитание, въздействие върху себе си.

Тоест, от една страна, аз съм голям, през цялото време влияя на другарите си, възвеличавайки целта в техните очи и грижейки се за тях. А от друга страна, съм мъничък, готов да възприема от тях всичко, което едва, може да ме напълни.

Такова двойнствено отношение към групата е много важно. Колкото по-голяма в мен е разликата между тези две полярни отношения: по-ниско от себе си – по-високо групата и по-високо себе си – по-ниско групата, толкова по-близо ще бъда до целта.

Освен това, необходимо е да включим в себе си нашите отделни, частни проблеми, които сме длъжни да възвеличим, за да ги решим.

Всичко се реализира, вследствие на това, че постоянно се грижа на моите другари да им е добре, весело, приятно, за да съществува в тях пълната увереност в достигането на целта и постоянно да намират огромна енергия в себе си, в нашето обединение помежду ни. И тази енергия “да се изпомпва” чрез групата така, за да “се варим”, в добрия смисъл на думата.  Тя би ни сгрявала и очуквала така, за да изтърсим от себе си целия егоизъм, набрали съвсем други сили – за отдаване, за любов. Тъкмо това ни е необходимо.

От 4-ти урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгреса в Москва. Урок №2

Ние с вас знаем, че желанието се явява материя, а иначе казано, основа за цялата вселена. Всичко, което е създала светлината, Твореца – това е желанието. И затова желанието се нарича „произхождащо от нищото”: преди това го е нямало, и светлината го е създала. И това е единствения акт – акта на творението.

А след това желанието се развива от стадий нула до стадий четири, което под въздействие на светлината започва само себе си да усеща. Т.е.: а кое е то, какво е то?

В това състояние то изведнъж започва да се усеща получаващо. Едно е – когато са ме създали такова, и друго – когато аз съзнавам, че желая да получавам и се наслаждавам от полученото. Тук вече става дума за намерението: желанието разкрива в себе си намерението, и това намерение е противоположно на Твореца.

Затова тук се появява голямо противоречие между намерението създадено от желанието (намерение да получава, само себе си да наслаждава) и от усещащото от него намерение на Твореца (да го наслаждава, да го напълва, да се грижи за него и т.н.).

Усещането на такъв голям дисонанс, противоречие предизвиква в желанието така наречения Цимцум – Първо съкращаване. На практика, то се явява като начало на творението: под въздействието на притежаващите в себе си условия желанието започва да прави нещо само. То започва да получава само заради своя Създател, тоест опитващо се да Му бъде подобно. И това уподобяване на Създателя образува първия свят – пет стъпален (до колкото в желанието е имало пет стъпала) свят на Адам Кадмон (А”К), което означава: първия човек, праобраза на човека.

С това завършва първия етап, защото желанието не може да направи нищо по нататък. За да се реализира по нататък, трябват нови действия.

И тези действия се проявяват в много интересни дела. Под табура, в състояние соф на парцуфа Галгалта, се образува смесването на желанията, а по точно на намеренията: „заради себе си” и „заради Твореца”.

След, което се осъществява Второто съкращение. То предава импулс за по нататъшно развитие – та чак до там, че веднъж желанието сякаш получава светлина заради Твореца – и открива, че то все пак не може, не е в състояние да задържи правилното намерение и получава всичко само заради себе си. Това състояние, в което се открива егоистическото само напълване, се нарича разбиване на желанието (швира).

А след това, от разбитото желание се появяват новите форми, строят се нови системи. И всички тези системи се формират вече в онова състояние, когато желанието разбира и осъзнава, кое е то и какво е то, как да създаде такава система, в която то се поправя, тоест ще премине от намерение за себе си към намерение заради Твореца.

Всичко това се случва, когато още няма нищо, освен двете желания, двете противодействащи сили – с други думи казано, още до зараждането на нашия свят, до Големия Взрив, до нашата Вселена – преди всичко. Тези две сили изграждат цялата система за управление, благодарение на която възникват 4-те свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия (АБЕА). Така се образува системата за управление.

А след това, от онази същата централна точка на света на Безкрайността (∞), която усетила срам и затова е произвела съкращаване, се образувал особен вътрешен парцуф, особена мъничка система. Тя се нарича Адам, целта на която е напълно да се уподоби на Твореца, т.е. да доведе цялото желание до пълно подобие с Твореца. Тази система, на свой ред, преминава през разрушаване, разбиване, разделяне на голям брой части – и тези части падат в нашия свят.

Какво всъщност е той?

(more…)

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

В живота няма никакви случайности, тъй като действаме в система от сили. Станало е разбиване и сега ни се разкриват неговите последствия, които трябва да се проявят. Със своята работа само установяваме скоростта на това разкриване и онази готовност, с която ще приемем всички тези данни, разбитите ”решимот”.

Ако сме готови за разкриването, го приемаме с радост, тъй като всеки път, то ни дава възможност да се издигнем над него. Но ако не сме готови, то усещаме разкриването на тези решимот като падение, като неприятни състояния. Това могат да са проблемите между другарите или в целия свят, чак до природни катастрофи или войни. Формата за проявяване на решимо зависи от нас, но няма съмнение, че то трябва да се разкрие, тъй като разбиването вече е станало и всичко се разгръща, съгласно него.

Засега, човек трябва да разбере, че всичко се случва, в съответствие с програма, но му е дадена възможност да се подготви за нея и да ”освети” новите състояния, т.е. да ги приеме под формата на ”ускоряване” на времето (ахишена), като благи. От неговата подготовка зависи, ще разбере ли той, че всичко идващо му, е от полза и веднага ще преодолее проблемите и издигайки се над тях, ще продължи подема. Тогава ще се радва на всичко, което се случва всеки миг и ще бъде без значение за него, какво се разкрива.

Не се страхува от бъдещето, защото се е подготвил за него – има група, връзка с Твореца. Подготвил е съсъда и сега му е необходимо само разкриването на недостатъците, на разбитите решимот. Той пита: ”Къде са те?”, тоест, ”сам пробужда зората”. Самият той очаква, кога ще се появят резултатите от разбиването, за да издържи пред тях и да се издигне на планината на Твореца.

Затова, не се оплаква от никакви събития в настоящото, а е готов да ги приеме и разбира, че те трябва да се разкрият. Тъй като, се проявяват частите от неговата разбита душа. А така също, не съжалява за миналото. Независимо, че много се разкайват за своето минало, измъчват се от отчаяние и от разочарование, укоряват самите себе си – защо така са направили, защо не са постигнали успех. Те се оглеждат назад и съжаляват, че са изживели живота си неправилно.

Човека не разбира, че всичко това е било зададено разкриване на решимот и каквото било, било. Трябва да го приеме, като излизащо от Твореца, от единствеността на висшето управление. Човек излиза сутрин на работа и през целия ден трябва тежко да работи, сякаш ”никой не ще му помогне освен самият той”. Но вечерта, завърнал се в къщи, той трябва да каже: ”Няма никой освен Твореца” и не е важно работил ли е или не е работил, Творецът всичко ще изгради за него. Тоест, в какъвто и да е случай, вечерта би се оказал в такова състояние.

Затова, не можем да осъждаме миналото си. Така е трябвало да се случи – всичко е било предопределено, изначално. Приложил или не приложил усилия, резултатът не е зависел от мен.

Излиза, че само за бъдещето трябва да се вълнуваме и да се подготвим. Но пак, всичко, което трябва да се разкрие – непременно ще се разкрие, нали съм задължен да разкрия частите на моята душа. Но, всичко зависи от мен – от това, как ще приема това разкриване, ще се окажа ли готов за него или не. Аз трябва да благословя всичко, което се разкрива, както е казано: ”Радвам се на разкриващите се грешници!”.

От подготовка към урока, 18.12.2013

[123435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→