Въпрос: Как да разберем, че между нас съществуват различни форми на връзка? Как връзката между нас може да се измени?

Отговор: Представи си, изведнъж разкриваш, че всеки познат човек, седящ до теб, името на когото дори не можеш да си спомниш, се оказва твой роден брат. Твоята майка ти изпраща писмо: „Аз видях как вие седите заедно и се поразих как е възможно, изведнъж моите синове да се срещнат! Аз нищо не знаех за неговата съдба, откраднаха го от мен, като малко дете. И изведнъж, намери се и се оказа, редом с теб. Какво щастие!“

Неочаквано си изяснявате, че сте родни братя и всичките ви отношения се преобръщат. Именно това и изясняваме. Внезапно откриваш, че другият човек се намира вътре в теб – даже не редом, не кръвно свързани с обща майка или баща, а непосредствено вътре. Сливане се нарича такова състояние, когато другият човек става за теб по-важен от самия теб. Ако от теб отделят тази част, която се нарича „ближен“ – ти умираш. Не можеш с това да се съгласиш! Твоят живот не струва нищо без съединяването.

Само за това говори науката кабала: за липсата на връзка и за нейното създаване. Няма нищо друго. Ние имаме желанието да се насладим, в което не разбираме нищо, изучавайки него и напълващата го светлина от разбиването и от поправянето, тоест от съединяването. Няма никакви други действия, освен това. Ако става дума за възприемането на цветовете, музиката и звуците – ние само ги усещаме като движение: по-далече или по-близо едно от друго.

Ние не чувстваме самото това, което се намира далече или близо, не постигаме същността, а усещаме само изменението. На такъв принцип са построени всички прибори. Можем само да сравняваме едното спрямо другото, във всички техни свойства, на всички нива. Не ни е известна същността на желанието да се насладим – това е „нещо от нищото“. А така също и не знаем какво е това „желание да отдава“ – „съществуващо от съществуващото“.  Съществуваме в условията на изменящи се отношения между тях и само това възприемаме.

Ако желанието да се насладим и желанието за отдаване не се преместваха едно спрямо друго, то щяхме да се лишим от всички усещания в своето желание да се насладим и бихме престанали да съществуваме. Всичко зависи от измененията на нашите отношения един към друг: повече или по-малко любов. Именно това усещаме. Не се намираме вътре в самите свойства: желание да се  насладим и желание за отдаване, а вътре в производната,  определяща изменението на техните отношения. Тоест, измерваме не „скоростта“, а „ускорението“, долавяйки само измененията.

Ако има движение с постоянна скорост, то нищо не ще чувстваме, сякаш стоим на едно място (както и следва от принципа на относителността в механиката). Само, ако скоростта се изменя, т.е. има производна, то ще започнем да я усещаме. Излиза, че живеем вътре в „производната“ и никога няма да узнаем същността: „нещо от нищото“ и „същинско от същинското“. Нали, ние сме следствието от тяхната среща.

От урок  по  Книгата Зоар, 01.12.2013  

[122080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата работа е в това, как се пробуждаме. Основното за нас е да се обединяваме при всякакви обстоятелства, постоянни добавки сплотяване при всякакви състояния. И особено по време на паденията. По своя потенциал тези периоди са истинска съкровищница.

Защото при подема, при въодушевлението ”отработвам” горивото, с което са ме снабдили. Свише идва светлината и аз ”скачам” на тази вълна,  “яхам я” за известно време.

Затова при падение, дори малкото усилие струва скъпо.

Изобщо, трябва да се стараем да се виждаме в развитие, в последователен напредък. Така закрепването на колелата в старите локомотиви,  постоянно се движи напред-назад, отново и отново. Ето и човекът по духовния път, дори да се отдръпва, все пак отива напред.

Така по време на падение, ако сме способни да сплотим силите си, това ни дава много по-голяма яснота, отколкото при подем, тъй като, осветява мрака на ”животинската” природа, в която сега съм поместен и тогава, тъкмо от тази ”дебелина” идвам до разкриването. Това във висша степен е желателно. Даже, ако виждам, че едва ли ще преуспея, дори отново да падам след миг, все пак съм постигнал много…

От урок по статия на Рабаш, 03.12.2013

[122075]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал a-Сулам, “Свобода на волята”: Независимо, че всеки има ”своя основа” – на практика, във всеки един случай силите се разкриват само посредством обкръжението. Само с избора на обкръжение се определя властта на човека над самия себе си, за която е достоен за възнаграждение или за наказание. Но след като е избрал обкръжението, той е отдаден в ръцете му, като глина в ръцете на грънчаря.

Възможността да избере правилно обкръжение е дадена единствено на онези хора, които имат точка в сърцето. Тъй като, сега им предстои да се развият на стъпалото Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Тъкмо хората, в които се е пробудила тази точка, коренът на тяхната душа, получават импулс да встъпят в правилно обкръжение. И тогава, те трябва да решат за себе си: ще направят ли това или не.

И това е свободният избор – между получаващото желание и точката, ”зачатието” на отдаващото желание, не от него самото, а неговата обратна страна. При наличие на тези ”полюси” аз мога да избирам. Как? Като се закрепвам в правилното обкръжение. С това искам да засиля единия фактор, в противовес на другия.

А ако нямам такава втора точка, ако целият аз съм само едно получаващо желание, то и ще движи моя ”избор”. В такъв случай, като куче, душещо нещо на улицата, преследвам собствената си изгода – и това е всичко.

Въпрос: Но в същото време, в рамките на интегралното образование ние предлагаме ли, на хората, сами да си създават по-доброто обкръжение.

Отговор: Вярно, да се създава по-добро обкръжение за тяхното желание за получаване, а не за точката в сърцето. Така, че човек да знае: в общия кръг, в единението можем да подобрим своя материален живот.

Но всъщност, точка в сърцето има всеки, тя е заложена във всяко желание, на една или друга дълбочина. За това е казано: ”Всички ще Ме познаят, и мало и голямо”. И затова, организирайки и събирайки хората, провеждайки към тях светлината, възвръщаща към Източника, ние форсираме пробуждането на тази точка, за да започне тя да ”изплува” нагоре. И един път човек, преминал през курса по интегралната методика, ще ни каже, че иска да изучава науката кабала. Защо? И той самият не знае – изведнъж му се е приискало…

Така или иначе, интегралните групи не са кабалистично обкръжение, тъй като те нямат лява линия. Ние се грижим за тях, като за свои питомци, обучавайки ги на добри взаимоотношения, на отзивчивост и обединение, но без вътрешни препятствия от страна на егоизма, ”усещащ”, накъде вървят работите. А за по-сериозната работа ние говорим в своята среда.

От урок по статията ”Свобода на волята”,04.12.2013

[122183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→