Въпрос: Как да видя своята злина и да разпаля омраза към нея?

Отговор: Не е възможно да видиш злината в себе си, ако не се намираш в група, в точката на единството, в съединението. Нужно е да се прилепиш към това съединение и постоянно да се задълбочаваш в него, да изследваш, да изучаваш, да проверяваш, да се стараеш да вникнеш във вътрешната му същност.

В дълбочината на нашето обединение разкривам вътрешната духовна система. Когато разединените части започват правилно да се съединяват, в тях постепенно се проявява духовната конструкция, която е изградена от две противоположни, но допълващи се една-друга сили. По този начин, вече сам изграждам обединението и така сглобявам душата си, залепвам, възстановявам съсъда. Всичките му части се състоят от желанието да се наслади, но те се свързват заради това да се запълнят една-друга, тоест заради отдаване.

Според степента на това, как влизам и се задълбочавам в това изясняване, в анализа (разпределяне на частите) и синтеза (съединяване) на такава конструкция, сглобена от противоречиви елементи, постепенно намирам всичките отговори. Затова: да бъдеш постоянно целенасочен за съединение на всеки човек с човек, стараейки се да ги видиш свързани, заедно — това означава да се стремиш да разкриеш духовния свят. Защото цялото човечество е свързано вътрешно, само ние не виждаме това.

Желанието да разкрием тази връзка, да се намираме и да живеем в нея, да я усещаме – това е стремежът към Твореца. Защото силата, съединяваща всичките части отвътре – това е висшата сила.

Вътре в нашето съединение разкривам, че «Няма никого освен Твореца». Аз не просто така, събирам всичките ни части заедно, събирайки пъзела на общата душа, а се опитвам да разкрия в него Твореца. Той е раздробил за мен цялото мироздание на части, за да ги събера, обратно в една картина и да видя Него. Сглобявайки, този пъзел, аз пресъздавам  образа на Твореца.

Върху обикновените пъзели са нарисувани дървета, трева, слънце, а на този е картината на Твореца. Ако достигам светлината Хасадим, то с негова помощ мога да съединя този пъзел. Частите му вече няма да си противоречат и да се отблъскват една от друга. А когато, започна да работя с получаване, заради отдаване, тогава тези части ще са готови да се прилепят една към друга, като парченца от магнит.

От цялото това взаимодействие на различните части: техните отношения «за» и «против» съединението, изграждам формата на Твореца. Него можем да изградим само по този начин. Невъзможно е да Го разкрием само, с помощта на едната положителна сила на отдаване, срещу която нищо не действа. Затова, само по пътя на разбиването получаваме възможност да разкрием Твореца.

Oт урок на тема „Въпроси и отговори“, 26.11.2013

[121556]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Можем да молим само за съединение, за точка на спояване на частите една с друга. Само за нея става дума, около нея възникват всички проблеми и заради нея се водят всички войни. Тази точка на спояване между два елемента има съдбоносно значение за състоянието на света – в нея протича цялата борба и се разгръща цялата реалност.

Дори, ако моля за самия себе си, тази жалба не е за лични мои работи, а за това, че не съм съединен с обкръжението. Светът е съвършен, в него всичко е идеално освен един развален съсъд. Имало е амфора, която се е разбила. Само за нейното поправяне можем да молим, повече за нищо. А ти идваш и молиш за маса други неща.

А на теб ти казват: „Това не е правилно, грешиш! Всичко е наред! Какво не те устройва? Трябва ти само едно: да поправиш амфората. Ако я залепиш обратно като цял съсъд, то ще намериш в нея наслаждение: най-вкусните угощения, знания, усещания, топлина, здраве – всичко, каквото пожелаеш. Трябва само да поправиш този съсъд, да го залепиш, обратно.“

А ти възразяваш: „Не, аз искам нещо приятно и вкусно!“ И ти отговарят, че това задължително ще бъде, щом като съединиш съсъда. Когато го събереш от частите, то в него ще разкриеш цялото напълване. Но ние искаме всичко, що е угодно, само не и това! Това не е само твой проблем, но на всеки друг човек в света. Хората не разбират, че само по такъв начин могат да постигнат поправянето: само чрез съединение!

Всички религии, вярвания, всички проблеми и войни са съсредоточени само около този въпрос: да се съединят или да не се съединят. Дадено ни е средство, позволяващо ни да достигнем съединението и да избавим света от всички проблеми, от цялата ненавист. Тъй като, щом започнем да се обединяваме, цялата природа става свързана, цялото неживо, растително и животинско ниво. Вълкът и агънцето ще живеят мирно, едно до друго в хармония и ще слушат малкото момче, както е написано у пророците.

Всичко зависи само от нашето желание да постигнем съединението. Можем да поправим цялата действителност, целият живот за сметка на такива изменения, които сякаш нямат, абсолютно никакво отношение към проблемите – всичко зависи от нашето съединение. Само трябва да молим за такава спойка, за да може в нас да властва силата на доброто. Обръщаме се към тази сила на доброто (към Твореца, към свойството отдаване и любов), тя да ни поправи и запълни.

Няма нищо друго, освен точката на спояване, капката на единството. Целият този свят, който виждам сега е разкриването на явленията, които противоречат на единството. Именно, затова виждам около себе си: звезди, Земното кълбо, хората като явления, излизащи от рамките на единството. Поради тази причина те се наричат този свят.

Така, за какво трябва да мисля: за този свят или за единството? Ако просто ще се грижа за този свят, то както съм живял в лъжи, така и ще остана. Така и вечно ще играя в тази игра, въртейки се на въртележката на живота. Но, ако искам да изляза от тази продажна игра и да не съм съгласен да бъда в нея марионетка, то трябва да мисля само за единството.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121450]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не се разкрива като добър, а като поставящ спънки?

Отговор: Творецът, не просто ти поставя спънки, Той от самото начало е създал злото в теб. Казано е: „Аз създадох злото начало“. Тоест, мой любим синко, не представляваш, сам по себе си, нищо добро освен най-голямото, отвратително зло. Така, Аз съм те породил.

Но, едновременно с това ти давам инструкцията и искам да разкриеш, доколко вреден, завистлив, ленив и жесток съм те направил. В теб няма нито едно добро свойство! Самото цяло зло, отвратително, презрително и омразно, всичко противоположно на Мен, съм поставил в теб.

Но, Аз ти давам една точка, с помощта на която ще можеш да се измъкнеш от тази кал – точката в сърцето и възможност да се свържеш с Мен, чрез нея.

А сега ще видим, ще поискаш ли това или не. Ако развиеш в себе си любов към Мен, ако оставиш цялата тази кал, то ще можеш да се издигнеш към Мен. И ако, правилно ще Ме молиш, ценейки Моите свойства повече, отколкото своите, Аз ще ти помагам.

Не достатъчно е това да си седял в своя гняв и страдал. Значи, ти искаш да се избавиш от тази кал, единствено, за да избягаш от страданията?! А, искам да си оценил Мен и пожелал да станеш такъв, какъвто съм Аз. Тогава, Аз ще ти помогна. Действай!

От урок на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121399]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът казва на Моисей: „Да отидем при Фараона (заедно). Аз също ще тръгна с теб, за да изменя природата ти и да я обърна от егоизъм в отдаване. Трябва само да Ме помолиш за това“. Но Творецът не добавя: „Иди да се обединиш с група, защото без това няма да ти се разкрия“, тъй като това е ясно изначално.

Ако човек не се включва в центъра на групата и не се съединява с другарите, то не може да се обърне към Твореца. Творецът се намира в центъра на групата. Сам към Него никога не се обръщат – само във връзката с другите.

Моисей – това е общият образ на групата. И затова се нарича предводител на народа, олицетворявайки общата съвкупност, единството на групата. Затова има контакт с Твореца и може да се моли, да умолява и да прави всичко за народа.

За да започне процес по поправяне на душата, трябва да си се представим, свързани с всички заедно, в един образ. Всичко започва от това, че се опитваме да се съединим и откриваме, че не можем да го направим, както е казано: „Създадох злото начало и в добавка към него създадох Тора, като средство за неговото поправяне“. Влизането в Египет започва с изясняване, че не сме способни за съединяване, не го искаме при никакви условия, готови сме да продадем брат си (Йосеф), само да не се обединим.

Така започва да се разкрива истинската природа на егоизма в човека, за който е по-добре смъртта, отколкото отдаването и любовта към ближния, грижата за другите. И това още е едва, самото начало – само встъпването на Египетска земя. След това, предстоят още 400 години работа в Египетско робство, т.е. на цялата дебелина на желанието да се наслади. Трябва да отработим всички тези пластове на егоизма, за да решим накрая, че все пак, искаме да се съединим.

Идват седем гладни години, Египетските наказания, защото искаме да се съединим и не можем, правейки все нови и нови неуспешни опити. Докато, най-накрая, не се отчаем и не завикаме към Твореца: „Спаси ни!“, усещайки огромната потребност за помощ от Твореца.

Но винаги става дума за обществото и никога не се говори за отделния човек. Ако се обсъжда някоя личност, то е само от тази гледна точка, доколкото е свързана с обществото в своята особена, присъща на нея форма. Затова възникват такива персонажи, като в книгата Зоар: раби Йоси, раби Аба, раби Елиазар, раби Шимон. Не е важно кой е това – обсъжда се само степента на връзката му с другите.

Само за това е разказът за Моисей и Итро за горящия храст. Става дума за общество, а не за човек, избягал в пустинята. И къде може да избяга от егоизма си? Говори се за човек, който се намира в група. Тора разказва само за отношенията между нас – всичко остава „вътре в семейството“, вътре в групата.

Това е като сериал, чието действие, през цялото време се развива в една и съща стая. Ето, само за тази „стая“ става дума, всичко става само там: възниква пустинята, водят се войни, разтваря се Червено море – всичко е в тази стая, в отношенията между нейните обитатели.

След това ще открием, че действително, няма нищо освен това! Цялата „реалност“, която виждаме сега, само се представя на нас – това е измама, фантазия. В действителност, ние виждаме разбитото, раздробено единство, разкъсано на части, отделени една от друга. Така се получава картината на света – множество хора, вместо един човек, растения, животни, всевъзможни форми на същества, които нямат брой. Така ни се представят 4-те стадия на едно желание – на едната АВАЯ.

Но ако човек иска да възприеме правилно състоянията, то трябва да знае, че само вътре в групата той има възможност да види истината. Групата е този микроскоп, прибор, гледайки през който, можем да видим какво става. Нямаме никакъв друг инструмент в цялата реалност. Сплотявайки, все повече другарите, тоест, избирайки все по-добро обкръжение, човек все по-добре фокусира този прибор и се приближава до истината.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121440]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако сега не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам нужда да стана независим?

Ответ: Разбира се, сега все още не усещаме потребност да бъдем независими, защото не усещаме, че зависим от Твореца.

За целта трябва да се премине последователния причинно-следствен процес на развитието на творението.

Виждаме върху примера на нашите деца, които искат да се развиват, как те не искат да слушат родителите си, а се стремят да правят всичко сами. Природата ги принуждава да постъпват така, защото в противен случай няма да порастнат.

Така и ние, когато се чувстваме зависими от Твореца, когато Той прави всичко вместо нас. Не искам да си оставам в такова състояние, искам да стана независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срама, зависимостта от Твореца, и се отблъсква от Него.

Тоест, готов е да приеме скритието, иска да го усеща и да го пази, така че да не изчезне.

А над скритието строим свое подобие на Твореца и това скритие – Първото Свиване (смаляване) не преминава, ние се съгласяваме с него. Не искам да се анулирам пред огромната сила на Твореца.

Oт урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

[16262]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки, „Въведение в коментария Сулам“…

Аз съм черна точка в океана на Висшата светлина. Цялото ми съществуване е свързано с тази светлина и спрямо нея оценявам себе си.

И откривам, че Тя е даваща и добра по отношение на мен. А, аз обратно, получаващ и желаещ да Я погълна и да използвам.

Зная, че двете наши природи, на Твореца и на творението са огледално противоположни. И сравнявайки, себе си с Него, разкривам пропастта, която ни разделя, тъй като всичко, което е в Него присъства в мен, но в обратната форма като отпечатък.

И тогава в мен възниква срам! Нали, Той е даващ и любещ, а аз съм получаващ и ненавиждащ…

Този срам е нещо такова, каквото не е било никога преди и това е самото творение. Защото, такова осъзнаване за себе си не се е усещало по-рано. Започвам да преценявам Неговото отдаване като добро, а своето получаване като Зло.

Откъде се появи у мен тази скала за измерване? Не я е имало в светлината! Това е истинското творение. То чувства себе си самостоятелно и отделено от Даващия, и затова разбира противоположността си на Него.

Докато не достигне до усещането, че не е способно да остава в такова състояние, не може да се оправдае и затова прави съкращение, като изгонва от себе си светлината.

Това е Малхут от света на Безкрайността, която страда от това, че не може да бъде такава, какъвто е Творецът и не умее да обича, както Той.

Затова, цялото развитие след Първото Съкращение (Ц“А), като резултат ни довежда до любовта, до това отношение, с което Творецът се обръща към нас. Всичко идва от действието на Първото Съкращение.

Решението да се направи съкращаване е единственото решение, чието следствие движи цялото мироздание и го води до крайното поправяне.

Поради това, усещането на срама е било самият този взрив, от който е възникнало мирозданието и е преминало целия път: надолу до този свят и обратно, нагоре.

Движещата сила на това развитие, разгръщаща реалността, отгоре-надолу и отдолу-нагоре е същото това усещане за срам, което е изпитала Малхут от света на Безкрайността. Няма нищо повече.

От Големия Взрив, от който се е образувала Вселената и досега, всичко се разширява и разширява.

Всичко това става, случва се в Малхут на света на Безкрайността. В нея са затворени всичките девет предишни сфирот, свойствата на Светлината. Няма нищо освен нея. Защото, тя е вместилището на светлината и извън нея не съществува сама светлината.

От урок по статията „Въведение в коментария Сулам“

[4846]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Баал а–Сулам, “Науката кабала и нейнатa същност“: От Твореца са произлезли всички светове и цялото им напълване във всички детайли е само чрез една-единствена особена мисъл. Тази мисъл се е спуснала сама и е създала всички многобройни светове, творения и начини за тяхното управление. 

“Мисълта“ – това е силата, спускаща се и действаща в своята производна. Силата на мисълта формира “материала“ на желанието, а след това действа в него, т.е. отпечатва себе си в различни форми. А желанието приема тези “отпечатъци“ и съответстващият им образ се променя.

Материалът на желанието, неминуемо преминава през ред промени, в които чувства, че те идват от някакъв Помисъл. Така мисълта влиза в желанието, разумът прониква в сърцето. И тогава желанието се замисля: “Какво искам? Защо? Какво ме подбужда към това?“

Влизайки в желанието, мисълта “разваля“, променя го, докато то не осъзнае: “Съществувам аз и съществува предишен Помисъл, който ме е създал и ме променя. Означава, че е по-добре за мен да се приобщя към него. Нека да имам свой помисъл, с помощта на който ще контролирам желанието и ще го управлявам, вместо желанието да управлява моите сметки“. Тъй като, засега желанието доминира, нашият живот се определя от интересите на “тялото“. Така че, може би, е по-добре да възложим управлението на главата, на разума?

Кабалистите са разкрили това преди почти шест хиляди години, а после, в продължение на три периода по две хиляди години всеки, светлините влизали в съсъдите – помисълът влизал в желанието. И ето днес цялото човечество, цялото общо желание разкрива и осъзнава резултатите от този процес: “Какво става с нас?“ Положението е лошо: ние страдаме, живеем в лъжа, без да знаем причините, без да намираме решения…  Защо?

Така мисълта ревизира желанието и констатира: “То е виновно, за случващото се. Очевидно, то трябва да се управлява по друг начин“. И постепенно, се приближаваме към точката на това решение: мисълта ли ще управлява желанието или желанието мисълта? В това е нашия избор.

Въпрос: Но внедрените в нас мисъл и желание са противоположни на Твореца. Мислите ни са противоположни на замисъла на творението …

Отговор: Правилно, нали иначе няма да Го познаем. Трябва да познаем истината, а това е възможно само от лъжата. Всяко нещо се постига само, изхождайки от неговата противоположност. За сладостта е необходима горчивина, за тъмнината е нужна светлина, а за светлината – тъмнина. Иначе няма да успееш да разпознаеш нищо. Необходима ти е точка на замерване, намираща се извън замерваното свойство, мерило, спрямо което да направиш отчет.

Ние представляваме съсъди-желания и затова, само така, можем да измерваме, да усещаме, да разбираме, каквото и да е – винаги, сравнявайки две противоположности. Творецът усеща себе си единен, а ние – не. На нас ни трябва съпоставяне. Иначе, все едно, се реем в безвъздушното пространство, лишени от всякакви ориентири, не чувстващи насоките.

И освен това, ако в нас поставят специална течност със специални условия и с относително тегло като на нашето тяло, то ние и него ще спрем да усещаме.

И същото това, можем да направим и с нашето съзнание, ако го освободим от полярните ориентири: без усещането за противоположностите, ние губим усещането за себе си, за своето съществуване.

И така, бидейки творения, можем да измерваме, да оценяваме себе си само чрез контраста. В кабала е казано за това: “Преимуществото на светлината се познава от тъмнината“. И затова няма да достигнеш съвършенството, ако не преминеш през всичките беди в света, през цялата негова “преизподня“ – обратната страна на “райската градина“. Но ти можеш да познаеш това “царство на тъмнината“, подобно на мъдрец, който още в мрака вижда зараждащата се зора.

Но тук възниква въпросът: ако, днес виждам съвършенството отдалеч, т.е. без да го усещам в своите съсъди, то какво ще стане утре? Не съм съгласен да “гледам рая през бинокъл“, аз искам да премина през неговата врата.

Ето, защо е необходимо разбиването и неговото последващо поправяне. Достатъчно е, ако ние леко почувстваме разрива между нас и тогава, всичко останало ще получим от групата във вече готов вид.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност „, 25.11.2013

[121371]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо в статията на Рабаш ”Да отидем при Фараона” не се споменава за съединяването с другарите?

Отговор: Никъде в статиите от ”Шамати” и в другите статии, в цялата Тора, не се обясняват груповите действия. Единственото място в Тора, където се казва за това са събитията при планината Синай, при даряване на Тора. Никъде повече не се споменава за това, защото е съвсем очевидно, необходимо условие. Няма друго място, в което може да се разкрие Творецът.

Ние се намираме в този свят, където сме способни да се сближим на физическо ниво, събирайки се на едно географско място и изпълнявайки общи материални задачи. По такъв начин, можем да създадем условия за осъзнаване на необходимостта от обединение, от съвместни занятия, от разпространение. Целта на всички тези действия е да се достигне единството, вътре в което ще се разкрие сливането с Твореца.

Това са толкова изначално очевидни действия, че за тях дори не си струва да се споменава. Ако не влезеш в група, то изобщо нямаш условия, в които да започнеш да четеш някакъв кабалистичен текст. Изобщо няма да разбереш, какво четеш, за кого и за какво, как да реализираш това. Нищо няма да ти е ясно.

Само Рабаш ни е описал, методично и последователно, методиката за груповата работа в десетките си статии, посветени на групата. Даже, не е обсъждал това на уроците, а само е написал статиите. Не е говорил с нас за любовта към другарите и за обединението, а само за Фараона, за Моисей и т.н. в онзи стил, в който са написани всички негови статии. Статиите за групата са нещо, напълно уникално сред всички кабалистични книги, започвайки от Адам Ришон и до днешен ден.

Никъде, така ясно не се обяснява какво трябва да правим, целия устав на групата. Нали, се е смятало, че тези принципи, отпреди са били известни – без тях дори няма смисъл да се започва да се учи. Преди всичко, трябва да организираш за себе си мястото за работа, а след това вече да привличаш към него светлината, възвръщаща към източника. Иначе, къде ще я притеглиш?

Въпрос: Написано е, че Творецът казва на Моисей: ”Да отидем при Фараона!” Кой отива: аз, сам или заедно, с другарите?

Отговор: Моисей се развива от всичките ти другари. Това не е един човек, а центърът на групата, в който има контакт с Твореца. Никога не става дума за един човек – той за духовния свят не съществува. Един, това е само парченце от разбития съд, в който няма нищо. Творецът довежда това късче на необходимото място и казва: ”Избери това!”

Тъй като, тук можеш да намериш сили, с помощта на които да поставиш себе си, обратно в огромния пъзел, в общата мозайка на предназначеното ти място и ще запълниш съсъда. А поставяйки, своето парченце от пъзела, ти помагаш на всички останали парченца, по-добре да узнаят, как да намерят своето място и да запълнят пъзела.

Ако някъде просто се учиш сам, без да изграждаш никаква връзка с останалите, дори виртуална, то нямаш никакви шансове за успех. Ще изучиш текстовете теоретично и толкова. Няма да имаш никаква възможност да разкриеш доброто и злото, няма да се осъществят необходимите условия.

От урок по статия на Рабаш. 25.11.2013

[121445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Например, ако цялата централна група, напълно премине махсом, как ще се провежда сутрешният урок?

Отговор: Сутрешният урок ще премине над махсом. Аз и сега ви давам енергията, знанията за онова, което произлиза след махсом.

„Учението за Десетте Сфирот“ и другите първоизточници са написани от духовното ниво. Но вие ги възприемате, за сега, на ниво на материалния свят, а след махсом вие ще усещате всичко това вече на друго ниво.

Да допуснем, разглеждам заедно с художник някаква картина и той казва: „Ето тук е можело да се добави малко охра, а тук повече светло синьо“. Той се отнася към това чисто технически, а аз се възхищавам на цветовата гама, на картината и на нейното въздействие върху мен.

Обикновено, преди да започне да рисува картината, художникът разчертава нейното поле, нахвърля с молив скица и след това вече започва да рисува. А аз не виждам това.

Така и Творецът, преди да нарисува пред нас цялата картина в цветове, прави скица с молив. И постепенно, ще започнете да виждате в тази обща картина вътрешните връзки, вътрешните сили. Ще започнете да чувствате, как Той добавя в нея някакви свежи бои, нещо осветява, нещо премахва, въвежда нови контрасти.

И всичко това чувствено ще се прелива  пред вас. Вие ще определяте нивото на взаимодействие чрез авиюта (дълбочината на желанието), чрез екрана, чрез силите, които ни рисуват нашия свят. Ще ви стане ясно, че всички те произхождат само от една сила, от едно намерение: да ви направят така съвършени, както е техният източник.

Въпрос: Какви състояния сте усещали малко преди, преминаването през махсом?

Отговор: Ония състояния, които се усещат при изхода от Египет: страшен натиск от всички страни, пълен устрем напред, страх пред неизвестността, която е напред и заедно с това страх да не излезеш от духовното постижение.

Всичко това се случва не тогава, когато изкуствено се стремиш напред, а когато реално действаш, устремяваш се към центъра на групата и едновременно се настройваш чрез разпространението на интегралната методика, както подгонват с камшик коня, за да галопира напред. Едва тогава ще преминеш!

От урок на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121243]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Молитвата, трябва да бъде насочена направо към целта, а не да се съпровожда от специални условия, при които мога повече да преодолявам, да стана по-силен, по-съсредоточен. Ако започвам така да се пазаря, означава, че помислите ми вече, по отношение на целта, не са чисти, защото поставям някакви условия. Всъщност, ми трябва само едно: да отменя самия себе си, да достигна степента на зародиш, когато повече го няма  старото ми ”аз”.

Превръщам се в капка семе, подобна на онази, от която някога съм се развил. Искам да достигна такова състояние, че от мен да не остане нищо освен този духовен ген, спуснат от висшето стъпало. Само от него искам да се развивам – от точката в сърцето, от корена на моята душа, който вече ще бъде не, егоистичен, какъвто е сега, а неразбит.

Днес, дори точката в сърцето ми е разбита, а нали се стремя към Твореца, за да постигна, да спечеля, да разбера, да усетя. Но аз искам моят подход да се преобърне и моята точка в сърцето да придобие обратния характер, работейки само на отдаване. За това се моля аз.

Тоест, аз не се стремя към някаква определена форма: не изисквам   да ми добавят ум, сили, разбиране, чувствителност. Моля, само за едно: за минимално сливане! Благодаря, на висшето за моето сътворяване и за дадения ми устрем и моля, за да може този духовен ген (решимо), тази точка, тази капка да се прилепи за Него и да започне да се развива.

Всички останали молби над това, се отнасят към излишъците и никога няма да бъдат правилни.

От подготовка към урока, 25.11.2013

[121368]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→