Въпрос: Каквo е това истински трепет пред Твореца и как да го постигнем?

Отговор: Трепетът, това е най-важното. Засега, нямаме нищо друго освен него. И дори любовта, която се появява по-късно, също е изградена изцяло на трепета. Това може да е страх за своя живот, опасение, че ще го пропилеем безцелно, безсмислено и той ще завърши, без какъвто и да е положителен резултат. Такъв страх кара хората да се насочат към Кабала и се нарича страх от този свят и от света в бъдеще .

Страхът, причинен от това, че започваме да мислим вече не за себе си, а извън себе си, може да се сформира само, за сметка на правилното обкръжение. Защото иначе, мога да се излъжа и да не разбера, притеснявам ли се за това, как да доставя наслаждение на Твореца,   напредвам ли към това. Но това вече е страх за действието, чийто резултат се намира извън мен: не е в моя джоб и не е в моята душа, в този свят, или в бъдещето, а вече някъде навън, тоест свързан е с действието отдaване.

В този случай, не мога да бъда сигурен, че оценката ми е вярна. И затова, не се намирам сам в този свят, а в обкръжение от особена илюзия, даваща ми усещането, че съществуват още много други същества: нежива, растителна, животинска природа и хората. И всички тях, трябва да ги възприемам  като част от моята душа. Докато не достигна до страха, да се грижа за тях повече, отколкото за себе си, не мога да се считам за направил съкращение на своя егоизъм и за мислещ, за каквото и да е действие, подобно  на Твореца.

Затова, преди всичко, в нашата работа е необходимо да се преценят, да се измерят и да се коригират всички отношения с обкръжението. Само чрез обкръжението реализираме своята свобода на волята. И Творецът също се намира вътре в обкръжението. Ако установя правилно отношение към групата, към другарите, то ще ми се разкрият по-големи желания, сякаш преминавам в по-вътрешно измерение и там намирам връзката с Твореца. Едното се намира вътре в другото – вътре в групата се скрива връзката с Твореца.

По друг път е невъзможно да се разкрие. В резултат на това, аз трябва да видя как целият свят постига взаимното поръчителство, тъй като той целият се отнася към мен, целият е мой.

От урок по статия от книгата „Шамати“ 01.10.2013

[121095]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това практическа кабала?

Отговор: Практическата кабала е, когато започваш да усещаш Висшата светлина, която преминава през теб към останалите.

Когато се опитваш да се съединиш с другарите си, ти усещаш, как между вас се включва егоистичното поле, в което започва да действа светлината, как тя влиза, излиза и взаимодейства с това поле, започва да го преобразува, извършва спрямо него съкращаване.

След това започва да работи отразената светлина и ти усещаш, как влиза в теб и излиза, и какво се случва във връзка с това. Ти чувстваш това в себе си, вътре в себе си.

Тъй като, няма нищо външно! Всичко, което виждаш, ти виждаш и усещаш вътре в себе си – в духовното нищо не се усеща отвън.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 21.10.2013

[120941]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Известно е, че възприемането на реалността става с помощта на петте ни сетивни  органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Не може да се възприеме нищо повече от това, което влиза през тези сетивни органи в желанието ни да се насладиш, стоящо зад тях. Ние се наслаждаваме в границите на възможното, стремейки се да получим повече и повече. Мярката за наслаждаване се нарича мярка на живота, жизнена сила на организма.

Ние възприемаме реалността в тази степен, доколкото сме способни да я усетим със своите пет сетивни органа. И затова тази реалност е много субективна, ”персонифицирана”. Човек не може да съпостави своите усещания, спрямо онова, което усещат другите. Дори не знае тези ”другите”, съществуват ли, някъде още освен в неговото въображение. Целият свят се намира вътре в човека. Човекът е малък свят.

Затова, ако заменим своите получаващи съсъди, органите си за възприемане, то разбира се, ще можем да усетим нещо друго. И наистина, сега вече ще видим много повече, отколкото осъзнаваме. Тоест, в нашите чувствени органи ще влиза много повече информация.

Проблемът е в това, че мозъкът ни не обработва всички тези данни, получавани от обкръжаващата ни среда. Тъй като, зад мозъка стои желанието, което ограничава мозъка, казвайки: ”На мен това не ми трябва! На мен това не ми е интересно!” Всичко, което се отхвърля от нашия егоизъм, остава за нас невидимо.

Но ако увеличим своето желание, то ще накара мозъка да обработва цялата информация, получавана чрез сетивните ни органи, тогава ще видим, в крайна сметка, картината на този свят с много повече подробности. Въпросът е само, дали ни е нужно това? Съществува такава възможност, всичко зависи само от разширяването на желанието.

Знаем, че ако другарят ни започне да се интересува от нещо, за нас това също става интересно. Завистта, честолюбието ни карат да следваме другите, за да не сме по-лоши от тях. Така се разширяват желанията на този свят.

Но кабалистите казват, че съществува друга възможност. Ако се издигнем над своите желания, то можем да придобием желанията, които се намират извън нас. Сега виждаме пред себе си огромния свят като извън нас, независимо, че се намира вътре в нас.  По такъв начин, нашето възприятие се разделя: на мен самия и на света. Независимо от това, че всичко се намира вътре в мен и само моят егоизъм го разделя на мен самия и на целия останал свят. До такава степен, че не ме вълнува, случващото се в света и дори обратно, колкото повече страда светът, толкова по-добре се чувствам.

Но има и друга възможност: вместо това да бъда ”Аз срещу целия свят”, да стана: „С целия свят срещу самия себе си“. Все едно, подменям едното с другото, преминавам от едните желания към другите: моите външни желания стават вътрешни, а вътрешните – външни.

Ако използвам желанията на света, в качество на свои собствени, то получавам големи възможности. Аз получавам напълване в тези огромни желания и се наслаждавам в тях, излизайки зад всички   ограничения. Този преход от наслаждаване, от възприятие, от усещане в предишните към новите желания, от вътрешните към външните, се нарича разкриване на Твореца или преминаване на махсом, границата на висшия свят.

Аз продължавам да се наслаждавам от онова, което получавам, само заменяйки едното желание с другото. Това става постепенно, тъй като не е просто да се реализира. Така, както съм обичал самия себе си, сега започвам да обичам другите, чуждите хора. Това се нарича ”да направиш своето желание такова, като желанието на Твореца”.

Тоест, виждаме, че целта на нашето развитие е да получим наслаждаване. Наричаме това любов и отдаване, спрямо онзи егоизъм, в който се намираме сега. Всъщност, желанията се разкриват, напълват се и ни водят към съвършеното възприемане на реалността. Ние трябва само да изучим с какви средства да достигнем това чудесно състояние: за сметка на работата в групата, учението, разпространението.

Всичко това е, за да усетим огромното външно желание и да придобием силата, която ни позволява да работим с тях. Трябва да се издигнем над самите себе си и да работим с желанията на света. Така достигаме възприемането на истинската реалност: не ограничената, не зависимата от нашия мозък или желание, а на истинската реалност, в която се намираме в действителност.

Това е съвсем друго възприятие. Вече не съм аз това, наблюдаващият реалността от самия себе си, а аз, намиращ се в самата тази реалност и отъждествяващ себе си с нея, разтворен в нея. Такъв живот се нарича вечен, съвършен, духовно съществуване.

От урок по статия на Рабаш, 20.11.2013

[121069]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Между нас остава, все по-малко от общото, а старите обществени традиции не водят към нищо. Изглежда, че съвременният свят е пронизан от множество взаимовръзки, „съшит“ е с мрежата от новите комуникации, но е изчезнала реалната платформа за взаимодействие, за обединение.

На основата на какво ще можем да изграждаме между нас общата „инфраструктура“? Какво обединява хората, преди всичко, на семейно ниво в условията на разпадане на предишните връзки?

Отговор: В това е и проблемът. Преди, естественото съединение на хората се е основавало на три фактора, три базисни потребности: храна, секс и семейство. Но днес всичко се е изменило.

Първо, аз с лекота мога да обезпеча себе си с готови продукти или полуфабрикати, а моята невеста, очевидно е възможно да не умее да готви. Оказва се, че ергенският живот добавя един дебел плюс за моя сметка.

Второ, сексът днес е открит и достъпен. Нещо повече, нас ни приучават към това. Дори, ако искам да имам силна и постоянна връзка, светът ще ме поведе към своите стандарти, напомняйки ми през цялото време, колко много губя заради своя „старомоден подход“. Така обкръжението поставя минус в „семейната графа“.

И трето, самото понятие „семейство“ ме плаши, тъй като ми поставя задължения, затваря ме в „затвор“ от безкрайни задължения.

Следва, че на нас, очевидно, ни е необходимо да сформираме модел за едно, напълно друго семейство, независимо от събирателния образ на скромните момичета с плитки и рокли. Вече ги няма предишните семейства с тяхната приемственост на три поколения, с домакинството, с малкия земеделски имот, кокошки, зеленчукови градини и т.н. А има ново семейство, което явно, трябва да приеме съвсем друга форма.

В семейството виждаме частичка, малка клетка от глобалната система. Ние обучаваме хората на това, как да поддържат взаимовръзката, тъй като правилната всеобща връзка, съответстваща на Природата, е необходима на съвременния свят за оцеляване. Трябва да достигнем до взаимност, до обединение, по примера на единната система, на единния механизъм, на единното живо тяло, умеещо да поддържа в себе си баланс, да управлява своята жизнена дейност и с всички части да се грижи за общото здраве. Именно така функционира здравият биологичен организъм и човешкото общество трябва да се държи, подобно на него. Трябва да се учим от неговите примери и грамотно да ги пренесем на своята степен на развитие.

Съгласно този принцип, трябва да се обръщаме към семейната клетка, представляваща частичка от общото „тяло“. Тя се състои от два противоположни полюса – мъже и жени, които са свързани един с друг и се явяват основна социална единица. Общото интегрално обучение ще покаже на хората, че самата Природа ни задължава към единството, че това е най-правилният подход към живота.

Когато хората разберат, почувстват това, тогава ще се измени общественото мнение: оказва се, че съпружеството е необходимо за взаимоотношенията и именно, от семейната клетка трябва да събираме човешкото общество, което също ще бъде като едно голямо семейство. И целият свят ще бъде едно голямо семейство. Само така ще се сдобием с настоящите успехи, ще се избавим от разочарованията и отчаянието, ще разрешим гнетящите проблеми и ще влезем в нов период, в нов, небивал живот.

Това е единственият път. Няма да успеем сами, придържайки се към тесния, личен подход. Не, всяка стъпка трябва да бъде част от общата грижа за цялото общество като в едно семейство. И повтарям: общественото мнение играе ключова роля тук – именно, то ще задължи младите да се съединят правилно в семейна двойка.

От195-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[119258]

Filed under: Мъжът и жената, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Как усещаме Твореца – това е чувство на благодарност за нашето създаване или нещо друго?

Отговор: Ако нямаш духовни съсъди, то няма никакво усещане за Твореца и е невъзможно да ти се обясни.

Усещането на Твореца е чувство за докосване до абсолютната истина, която е над всякакви съмнения, проблеми, над теб самия, отделено от всичките ти дребни разчети! Ти разкриваш ”Абсолюта”, съвършенството. И това съвършенство е над всичките ти досегашни ценности.

Въпрос: Излиза, че това чувство е отделено от моята връзка с другарите?

Отговор: От една страна, то е отделено, а от друга страна, във връзката с другарите ти, все пак, малко се докосваш до усещането на Твореца. Както е казано: ”Ще Ме видиш отзад, но Лицето Ми няма да видиш”. Но ти вече можеш да оцениш, че това е нещо много по-високо, отколкото твоите свойства. Пита се, как е възможно да се оцени нещо над самия, себе си? Но така се проявява обкръжаващата светлина, ”обратната страна на висшето стъпало”.

Главното е средната линия, без която, без това, дори мимолетно докосване до Твореца, цялото твое достижение нищо не струва. Дори, ако установим пълен мир и рай на земята, и всичко да ни се струва забележително – цялата тази идилия няма да струва нито грош. Тъй като, в крайна сметка, трябва да достигнем някаква принадлежност към висшата сила, която е над нас.

Това е все едно, че електрическият проводник, който е нужен, е единствено за това да разкрие електричеството. Токът, изобщо не ”тече” по проводника, а се предава около него, като енергия на електромагнитното поле (съгласно вектора на Пойнтинг), тоест редом с проводника, а не вътре в него. А проводникът е само за това да може, редом с него, да се прояви тази енергия. Така и другарите са този материал, с помощта на който трябва да се прояви Творецът.

От урок по Книгата Зоар, 21.11.2013

[121146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Допуска ли се самотна жена от групата да си търси половинка сред женените другари ?

Отговор: Не, нима може да си позволи да разбива семейни двойки, та нали жените идват в групата, не за това да отнемат чуждия мъж! Аз считам това за такъв егоизъм, с който никой няма право да се съгласи! Такива опити трябва да бъдат незабавно пресичани или дори човекът да се отстранява от групата, независимо дали е мъж или жена!

Става дума не само за разрушаването на семейството, а за онзи егоизъм, който се проявява в това. За него няма място в групата. Имайте предвид, че нашият общ егоизъм си взаимодейства, затова такива постъпки внасят много голямо разногласие в групата.

Има случаи, при които човек се развежда, защото жена му не е съгласна с неговия духовен път. Тогава неомъжена жена може да му оказва знак на внимание. Но тя не трябва да бъде причина за развода му, не трябва да му дава надежди за бъдещето. Ние не можем да си позволим това!

От урока на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121101]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - 1 коментар →