Въпрос: Какво означава ”център на групата”? Това вътрешна съставна, ли е на човека или, в това число са и нашите впечатления от съвместната ни дейност, от семинарите?

Отговор: Център на групата е това, което постоянно анализираме, изследвайки, какво е това в нашите свойства, в представата ни: къде се намира той, с какво се характеризира, към какво трябва да се устремя? Аз трябва вътрешно да усетя, каква е тази категория ”център на групата”?

Тя е много размита, както по време на прицела, когато целта през цялото време се движи и не съвпада с кръстчето за стрелба. А ако я определям точно, означава, че съм намерил контакт със свойството отдаване и любов.

Въпрос: В какви конкретни действия се появява връзката с центъра на групата?

Отговор: Такава връзка се определя от потребността на човека от нея, за да се съедини с Твореца и да носи Неговото проявяване в обкръжаващия свят. В статията ”Рогът на Машиаха” и в другите е казано, че Исраел – устремяващите се направо към Твореца – няма да излязат от изгнание и няма да достигнат връзката с Твореца дотогава, докато не привлекат към това света.

Сега, накрая, настъпи времето, когато можем да усвоим външния егоизъм на масите и сме задължени да поискаме от Твореца да го напълни. При това, самите ние не можем да бъдем нищо друго освен проводници, като точката на сливане между Твореца и целия останал свят. Проявяването на Твореца в света, се явява нашата мисия.

Въпрос: Как да определя, излизам ли на разпространението от центъра на групата или не?

Отговор: Трябва сам да усетиш това. Ако излизаш на разпространение и при това се страхуваш през цялото време да не изпаднеш от центъра на групата, тогава всичко е наред.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 22.10.2013

[121246]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Към Твореца се отнасям с уважение и страх. Той е велик и грандиозен в моята представа. А другарите, „ближните“, между които Той се разкрива, напротив, сякаш “свалят летвата” и ми изглеждат, по-малко важни. Как да разреша този проблем?  Как да издигна в очите си ценността, на вече течащия в световното кли „ток“ на единението, на фона на величието на неговия Източник?

Отговор: Както казват мъдреците, не трябва да показваме на децата, че нашата любов към тях е абсолютна и безразсъдна. Това само ще им навреди. Родителите, проявяващи пред децата безгранична любов, ги водят към „кръга“, вместо към „правата линия“, вместо съд и милосърдие, вместо справедливост. А това не е добре.

Затова не трябва просто да си представяме, че Творецът е добър и твори добро. Защото, Той се скрива зад напълно конкретни и много строги видове отношения, които ни се представят от съвсем неласкави до много жестоки.

Тук е необходимо да вземем под внимание двата „края“, двете страни на медала. От една страна, Той е добър и твори добро, а от другата страна, Той ми изглежда лош. Как да съединя тези противоположности?

Целта на творението е да достави благо на Неговите създания. Тя се достига, съгласно с техните поправяния и само в резултат на развитието. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на религията и нейната цел“. Ако взема този подход, ако го реализирам в процеса на своето изследване, то разбирам защо всичко е така устроено. Аз разбирам Твореца: подобно на любещ баща, Той трябва да оказва натиск на детето, за да го доведе до добро.

Въпросът тук е, как по-ясно да отделим проблема, противоречието между добрия Творец и бедите на нашия свят. Тъй като виждам, че те се усилват, обострят се и все по-силно оказват натиск на човечеството. Неотдавна ние, сякаш бихме преминали през един успешен период и бихме се надявали на светлото бъдеще в „Американската мечта“, но днес тя вече не ни служи за ориентир, а скоро ще се радваме, че сме я избегнали…

За какво е нужен този конфликт? Той е нужен именно затова, за да създава в мен вътрешен дисонанс: как може да бъде така, че Силата на самата природа, добра и творяща добро, абсолютна и намираща се над всички ограничения, ни затваря в такива тежки бедствия?

Започвам да изследвам този конфликт в търсене на решение. Да допуснем, че Творецът не съществува и тогава всичко е в ръцете на сляпата природа и с нея трябва да се боря.

Но в действителност такъв подход не решава проблема. Защото, Творецът и природата, по същество са едно и също. Излиза, че съм „заменил слон за муха“, направил съм словесно преместване и съм останал пред същия неразрешен въпрос. Ситуацията, както преди  се влошава и все пак, трябва да търся изход.

Следователно, в крайна сметка, ще мога да разреша конфликта, само ако разбера, че не трябва да променям нищо, а самия себе си. И това е ключовият момент: трябва ли да се поправим или не? Или се преклоняваме чрез физически действия, които са предписани от Негово име и очакване на доброто, което те ще ни донесат, или самопоправяне и  добро в нашите поправени желания.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2013

[120349]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо понякога върху човек се изсипва порой от материални проблеми и удари? Каква е причината? Как това може да преодолеем чрез  обединяването в групата?

Отговор: Има хора, които наистина попадат в урагана на материални, физически и семейни проблеми. А има такива, които преминават всичко леко. Това зависи от структурата на душата на човека, от ориентирането и относно другите души, от онова, което той трябва да поправи.

Единственото, което ни остава е да възприемем всичко като необходимо за нашето движение напред. И ако, наред с решаването на проблемите се задълбочим, доколкото е възможно в учението, в центъра на групата, в разпространението, то тогава всичко ще преодолеем леко, независимо, поначало да ни се струва, че това е  сложно.

Но ние трябва да решаваме всички тези проблеми и в никакъв случай да не ги отбягваме!

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 22.11.2013 

[121154]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→