Становище: Алтруизмът, съчувствието, отзивчивостта – тези думи днес звучат често в психологическите, невробиологичните и дори в икономическите изследвания.

С настъпването на епохата на глобализация, ясно усещаме, че всички се намираме в една лодка. Пред лицето на глобалните екологични проблеми, наблюдавайки, как се задълбочава разривът между богати и бедни, между Севера и Юга, разбираме, че времето на съперничеството си е отишло и сега е необходимо сътрудничество.

Без това, всички ще се окажем губещи. Отчетливо осъзнаваме, че прословутият индивидуализъм и егоизъм ни носят нещастие. И заради тях се чувстваме самотни, твърде много се задълбочаваме в себе си и изпадаме в депресивно състояние.

Реплика: Бедата на психолозите е в това, че методиката за поправяне на природата на човека се намира само в ръцете на кабалистите – те са готови да я споделят с целия свят, ето светът само, засега не желае да слуша за това. Възможно е да са необходими съвместните усилия на много специалисти, за да можем всички ние да доведем до съзнанието на масите възможността за изход от кризата в развитието на цивилизацията.

[120867]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Вече много пъти се говори, че напредъкът зависи от усещането за важността на целта. Проблемът е в това, че нашият егоизъм през цялото време принизява тази важност, поради неговата противоположност спрямо нея. Но е противоположна, дори не самата цел, а и средствата за нейното достигане. Тъй като, целта на творението е да наслади сътворените. Нашият егоизъм желае да се наслади, а целта е в това да получи максимално наслаждение и по количество, и по качество.

И така, какво ни пречи да реализираме тази цел? Пречат средствата, с помощта на които се достига това максимално наслаждение. Тъй като, то е възможно да се получи, единствено в неограничените съсъди, а такъв съсъд не може да бъде получаващ. Получаващият съсъд е ограничен, по определeние и получава само според своя обем.

Само ако съсъдът пропуска напълването през себе си, получавайки заради отдаване на ближния, или на Твореца, което по същността си е едно и също, при това условие той отваря себе си за безграничното наслаждение и може да достигне целта на творението, усещането за безкрайната доброта на Твореца.

В получаващия съсъд, който оставя цялото напълване в себе си, светлината не може да влезе по първоначалните условия. Няма изход – няма вход. Затова, задачата не е да престанем да се стремим към наслаждаване. Трябва просто да променим характера на напълването: „С какво точно се наслаждавам?“ Или, казано по-точно: “Именно, кого наслаждавам?“ Удоволствие трябва да се получава от наслаждаването на другите, от отдаването. В такъв случай, моите съсъди ще станат неограничени и аз ще достигна целта.

Много е важно да се осъзнае тази тънка разлика, която разделя желанието и намерението. Желанията могат да растат, колкото им е угодно! Ние не трябва да ги сподавяме, да се държим на диета и да се самоизтезаваме. Обратно, трябва да се наслаждаваме на живота! Иначе, все едно, пренебрегваш това, което ти е приготвил Творецът. Въпросът е, единствено в това, желаеш ли ти, всичко това, за да доставиш удоволствие на Твореца? За това трябва да се разкрият нови желания.

От урок по статията на Рабаш, 20.11.2013

[121076] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че съществува външна страна на разпространението ни и обяснение, което може да изглежда чисто материално. Вътре в него минава канал, чрез който протича висшата светлина и създава усещането, че в него се съдържа някаква особена сила?

Отговор: Това е така. Даже не трябва да се притесняваме и да крием това! Не сме дошли, за да възпитаваме хората или да играем с тях на някакви игри. Известно ни е как да уредим живота си и това умение произтича от разбирането на природата. Научили сме се да използваме съзидателната сила, която се крие вътре в съединяването на хората помежду им.

Знаем, как да изградим такава връзка между хората, за да се разкрие вътре в нея, изграждащата и поправяща сила, променяща всичко. И това не са само думи – трябва да излъчваш от себе си светлината, сякаш Пророкът Моше, слязъл от планината Синай със скрижалите на завета в ръцете, силата, способна всичко да промени и да поправи. Хората трябва да усетят това в теб.

Другите също могат да произнасят подобни думи, но в тях няма да има повече от вътрешното, чувственото напълване, което определя всичко. И това не са само емоции, а светлината, която трябва да действа. Светлината въздейства на хората по време на обяснението ти и също така светлината след това ще ги поправи и ще ги свърже с теб, така че работейки с техните желания да намериш вътре в групата Твореца. Светлината реализира цялата тази верига.

Затова, когато излизаш на разпространение, трябва от една страна да обясняваш с думи, тоест да действаш на обичайното земно ниво, но преди всичко, напълно да се концентрираш върху вътрешното съдържание, за да предадеш на хората светлината и да предизвикаш в тях усещането. Ако го няма това, няма защо да отиваш.

В противен случай правиш по-лошо. Тази светлина, която е трябвало да дойде, заедно с обяснението ти и не е дошла, поради недостига на вътрешните ти усилия, ще се разкрие с обратната си страна и ще предизвика пренебрежение към теб и разединение. Така че, чрез метода за осъзнаване на злото, по този заобикалящ, дълъг път на страдания, някога, но не много скоро, в крайна сметка, ще достигнеш до правилната реализация.

Вътрешните усилия, които притеглят светлината, това е поръчителството. За да се разкрие Тора в нас, помежду ни, задължително трябва да действа поръчителството: взаимната грижа, съединението, всеобщото равенство, където всичките другари, всичките, са като един човек, едно тяло. Това е преди всичко! Според степента, с която това се случва, ние тръгваме на разпространение и тогава ни чака успех.

Трябва да действаме само в съответствие с подготовката си. И тогава ще се обръщаш към публиката, заедно със светлината, която задържаш в правилния си съсъд. В твоето правилно обединение с групата се разкрива духовната светлина – нека, все още да не е много явно, но като обкръжаваща светлина, която вече се намира в теб.

С нея вече можеш да се обърнеш към хората по начина, по който това вече е действието на светлината, а не просто разговори, с които днес никого не можеш да убедиш. Самите думи не са толкова от значение. Главното е – ти да излъчваш светлината. Известно е, че Моше е бил „некрасноречив“, но това не му е попречило да се превърне в  народен водач. Хората трябва да почувстват, че в теб има някаква светлина и също да я поискат.

Това е възможно само при условие, че се съединяваш с всички другари и водиш живот в поръчителство или поне се стремиш към него, което за теб е по-важно от всичко. Преди всичко, проверяваш и изграждаш това условие и всъщност, тръгваш да разпространяваш именно него. Не е важно, как именно говориш – външната форма зависи от човека, към когото се обръщаш. Но важното е, тази вътрешна светлина, която действа и гори в теб, и хората чувстват това. Защото в тях има желание, отчаяло се да получи напълване, което жадува, именно тази светлина.

Не се свързваме един с друг чрез разговорите, а само за сметка на тази светлина, която има в единия за другия. Благодарение на това, желанията ни се съединяват. И ако в теб има светлина, която чака другият, който вече напълно се е отчаял, то той ще се прилепи към теб. Той само и ще чака, кога пак ще се свържеш с него.

Oт урок по статия от книгата „Шамати“, 01.10.2013

[121313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава ”център на групата”? Това вътрешна съставна, ли е на човека или, в това число са и нашите впечатления от съвместната ни дейност, от семинарите?

Отговор: Център на групата е това, което постоянно анализираме, изследвайки, какво е това в нашите свойства, в представата ни: къде се намира той, с какво се характеризира, към какво трябва да се устремя? Аз трябва вътрешно да усетя, каква е тази категория ”център на групата”?

Тя е много размита, както по време на прицела, когато целта през цялото време се движи и не съвпада с кръстчето за стрелба. А ако я определям точно, означава, че съм намерил контакт със свойството отдаване и любов.

Въпрос: В какви конкретни действия се появява връзката с центъра на групата?

Отговор: Такава връзка се определя от потребността на човека от нея, за да се съедини с Твореца и да носи Неговото проявяване в обкръжаващия свят. В статията ”Рогът на Машиаха” и в другите е казано, че Исраел – устремяващите се направо към Твореца – няма да излязат от изгнание и няма да достигнат връзката с Твореца дотогава, докато не привлекат към това света.

Сега, накрая, настъпи времето, когато можем да усвоим външния егоизъм на масите и сме задължени да поискаме от Твореца да го напълни. При това, самите ние не можем да бъдем нищо друго освен проводници, като точката на сливане между Твореца и целия останал свят. Проявяването на Твореца в света, се явява нашата мисия.

Въпрос: Как да определя, излизам ли на разпространението от центъра на групата или не?

Отговор: Трябва сам да усетиш това. Ако излизаш на разпространение и при това се страхуваш през цялото време да не изпаднеш от центъра на групата, тогава всичко е наред.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 22.10.2013

[121246]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Към Твореца се отнасям с уважение и страх. Той е велик и грандиозен в моята представа. А другарите, „ближните“, между които Той се разкрива, напротив, сякаш „свалят летвата“ и ми изглеждат, по-малко важни. Как да разреша този проблем?  Как да издигна в очите си ценността, на вече течащия в световното кли „ток“ на единението, на фона на величието на неговия Източник?

Отговор: Както казват мъдреците, не трябва да показваме на децата, че нашата любов към тях е абсолютна и безразсъдна. Това само ще им навреди. Родителите, проявяващи пред децата безгранична любов, ги водят към „кръга“, вместо към „правата линия“, вместо съд и милосърдие, вместо справедливост. А това не е добре.

Затова не трябва просто да си представяме, че Творецът е добър и твори добро. Защото, Той се скрива зад напълно конкретни и много строги видове отношения, които ни се представят от съвсем неласкави до много жестоки.

Тук е необходимо да вземем под внимание двата „края“, двете страни на медала. От една страна, Той е добър и твори добро, а от другата страна, Той ми изглежда лош. Как да съединя тези противоположности?

Целта на творението е да достави благо на Неговите създания. Тя се достига, съгласно с техните поправяния и само в резултат на развитието. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на религията и нейната цел“. Ако взема този подход, ако го реализирам в процеса на своето изследване, то разбирам защо всичко е така устроено. Аз разбирам Твореца: подобно на любещ баща, Той трябва да оказва натиск на детето, за да го доведе до добро.

Въпросът тук е, как по-ясно да отделим проблема, противоречието между добрия Творец и бедите на нашия свят. Тъй като виждам, че те се усилват, обострят се и все по-силно оказват натиск на човечеството. Неотдавна ние, сякаш бихме преминали през един успешен период и бихме се надявали на светлото бъдеще в „Американската мечта“, но днес тя вече не ни служи за ориентир, а скоро ще се радваме, че сме я избегнали…

За какво е нужен този конфликт? Той е нужен именно затова, за да създава в мен вътрешен дисонанс: как може да бъде така, че Силата на самата природа, добра и творяща добро, абсолютна и намираща се над всички ограничения, ни затваря в такива тежки бедствия?

Започвам да изследвам този конфликт в търсене на решение. Да допуснем, че Творецът не съществува и тогава всичко е в ръцете на сляпата природа и с нея трябва да се боря.

Но в действителност такъв подход не решава проблема. Защото, Творецът и природата, по същество са едно и също. Излиза, че съм „заменил слон за муха“, направил съм словесно преместване и съм останал пред същия неразрешен въпрос. Ситуацията, както преди  се влошава и все пак, трябва да търся изход.

Следователно, в крайна сметка, ще мога да разреша конфликта, само ако разбера, че не трябва да променям нищо, а самия себе си. И това е ключовият момент: трябва ли да се поправим или не? Или се преклоняваме чрез физически действия, които са предписани от Негово име и очакване на доброто, което те ще ни донесат, или самопоправяне и  добро в нашите поправени желания.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 12.11.2013

[120349]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо понякога върху човек се изсипва порой от материални проблеми и удари? Каква е причината? Как това може да преодолеем чрез  обединяването в групата?

Отговор: Има хора, които наистина попадат в урагана на материални, физически и семейни проблеми. А има такива, които преминават всичко леко. Това зависи от структурата на душата на човека, от ориентирането и относно другите души, от онова, което той трябва да поправи.

Единственото, което ни остава е да възприемем всичко като необходимо за нашето движение напред. И ако, наред с решаването на проблемите се задълбочим, доколкото е възможно в учението, в центъра на групата, в разпространението, то тогава всичко ще преодолеем леко, независимо, поначало да ни се струва, че това е  сложно.

Но ние трябва да решаваме всички тези проблеми и в никакъв случай да не ги отбягваме!

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 22.11.2013 

[121154]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каквo е това истински трепет пред Твореца и как да го постигнем?

Отговор: Трепетът, това е най-важното. Засега, нямаме нищо друго освен него. И дори любовта, която се появява по-късно, също е изградена изцяло на трепета. Това може да е страх за своя живот, опасение, че ще го пропилеем безцелно, безсмислено и той ще завърши, без какъвто и да е положителен резултат. Такъв страх кара хората да се насочат към Кабала и се нарича страх от този свят и от света в бъдеще .

Страхът, причинен от това, че започваме да мислим вече не за себе си, а извън себе си, може да се сформира само, за сметка на правилното обкръжение. Защото иначе, мога да се излъжа и да не разбера, притеснявам ли се за това, как да доставя наслаждение на Твореца,   напредвам ли към това. Но това вече е страх за действието, чийто резултат се намира извън мен: не е в моя джоб и не е в моята душа, в този свят, или в бъдещето, а вече някъде навън, тоест свързан е с действието отдaване.

В този случай, не мога да бъда сигурен, че оценката ми е вярна. И затова, не се намирам сам в този свят, а в обкръжение от особена илюзия, даваща ми усещането, че съществуват още много други същества: нежива, растителна, животинска природа и хората. И всички тях, трябва да ги възприемам  като част от моята душа. Докато не достигна до страха, да се грижа за тях повече, отколкото за себе си, не мога да се считам за направил съкращение на своя егоизъм и за мислещ, за каквото и да е действие, подобно  на Твореца.

Затова, преди всичко, в нашата работа е необходимо да се преценят, да се измерят и да се коригират всички отношения с обкръжението. Само чрез обкръжението реализираме своята свобода на волята. И Творецът също се намира вътре в обкръжението. Ако установя правилно отношение към групата, към другарите, то ще ми се разкрият по-големи желания, сякаш преминавам в по-вътрешно измерение и там намирам връзката с Твореца. Едното се намира вътре в другото – вътре в групата се скрива връзката с Твореца.

По друг път е невъзможно да се разкрие. В резултат на това, аз трябва да видя как целият свят постига взаимното поръчителство, тъй като той целият се отнася към мен, целият е мой.

От урок по статия от книгата „Шамати“ 01.10.2013

[121095]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това практическа кабала?

Отговор: Практическата кабала е, когато започваш да усещаш Висшата светлина, която преминава през теб към останалите.

Когато се опитваш да се съединиш с другарите си, ти усещаш, как между вас се включва егоистичното поле, в което започва да действа светлината, как тя влиза, излиза и взаимодейства с това поле, започва да го преобразува, извършва спрямо него съкращаване.

След това започва да работи отразената светлина и ти усещаш, как влиза в теб и излиза, и какво се случва във връзка с това. Ти чувстваш това в себе си, вътре в себе си.

Тъй като, няма нищо външно! Всичко, което виждаш, ти виждаш и усещаш вътре в себе си – в духовното нищо не се усеща отвън.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 21.10.2013

[120941]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Известно е, че възприемането на реалността става с помощта на петте ни сетивни  органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Не може да се възприеме нищо повече от това, което влиза през тези сетивни органи в желанието ни да се насладиш, стоящо зад тях. Ние се наслаждаваме в границите на възможното, стремейки се да получим повече и повече. Мярката за наслаждаване се нарича мярка на живота, жизнена сила на организма.

Ние възприемаме реалността в тази степен, доколкото сме способни да я усетим със своите пет сетивни органа. И затова тази реалност е много субективна, ”персонифицирана”. Човек не може да съпостави своите усещания, спрямо онова, което усещат другите. Дори не знае тези ”другите”, съществуват ли, някъде още освен в неговото въображение. Целият свят се намира вътре в човека. Човекът е малък свят.

Затова, ако заменим своите получаващи съсъди, органите си за възприемане, то разбира се, ще можем да усетим нещо друго. И наистина, сега вече ще видим много повече, отколкото осъзнаваме. Тоест, в нашите чувствени органи ще влиза много повече информация.

Проблемът е в това, че мозъкът ни не обработва всички тези данни, получавани от обкръжаващата ни среда. Тъй като, зад мозъка стои желанието, което ограничава мозъка, казвайки: ”На мен това не ми трябва! На мен това не ми е интересно!” Всичко, което се отхвърля от нашия егоизъм, остава за нас невидимо.

Но ако увеличим своето желание, то ще накара мозъка да обработва цялата информация, получавана чрез сетивните ни органи, тогава ще видим, в крайна сметка, картината на този свят с много повече подробности. Въпросът е само, дали ни е нужно това? Съществува такава възможност, всичко зависи само от разширяването на желанието.

Знаем, че ако другарят ни започне да се интересува от нещо, за нас това също става интересно. Завистта, честолюбието ни карат да следваме другите, за да не сме по-лоши от тях. Така се разширяват желанията на този свят.

Но кабалистите казват, че съществува друга възможност. Ако се издигнем над своите желания, то можем да придобием желанията, които се намират извън нас. Сега виждаме пред себе си огромния свят като извън нас, независимо, че се намира вътре в нас.  По такъв начин, нашето възприятие се разделя: на мен самия и на света. Независимо от това, че всичко се намира вътре в мен и само моят егоизъм го разделя на мен самия и на целия останал свят. До такава степен, че не ме вълнува, случващото се в света и дори обратно, колкото повече страда светът, толкова по-добре се чувствам.

Но има и друга възможност: вместо това да бъда ”Аз срещу целия свят”, да стана: „С целия свят срещу самия себе си“. Все едно, подменям едното с другото, преминавам от едните желания към другите: моите външни желания стават вътрешни, а вътрешните – външни.

Ако използвам желанията на света, в качество на свои собствени, то получавам големи възможности. Аз получавам напълване в тези огромни желания и се наслаждавам в тях, излизайки зад всички   ограничения. Този преход от наслаждаване, от възприятие, от усещане в предишните към новите желания, от вътрешните към външните, се нарича разкриване на Твореца или преминаване на махсом, границата на висшия свят.

Аз продължавам да се наслаждавам от онова, което получавам, само заменяйки едното желание с другото. Това става постепенно, тъй като не е просто да се реализира. Така, както съм обичал самия себе си, сега започвам да обичам другите, чуждите хора. Това се нарича ”да направиш своето желание такова, като желанието на Твореца”.

Тоест, виждаме, че целта на нашето развитие е да получим наслаждаване. Наричаме това любов и отдаване, спрямо онзи егоизъм, в който се намираме сега. Всъщност, желанията се разкриват, напълват се и ни водят към съвършеното възприемане на реалността. Ние трябва само да изучим с какви средства да достигнем това чудесно състояние: за сметка на работата в групата, учението, разпространението.

Всичко това е, за да усетим огромното външно желание и да придобием силата, която ни позволява да работим с тях. Трябва да се издигнем над самите себе си и да работим с желанията на света. Така достигаме възприемането на истинската реалност: не ограничената, не зависимата от нашия мозък или желание, а на истинската реалност, в която се намираме в действителност.

Това е съвсем друго възприятие. Вече не съм аз това, наблюдаващият реалността от самия себе си, а аз, намиращ се в самата тази реалност и отъждествяващ себе си с нея, разтворен в нея. Такъв живот се нарича вечен, съвършен, духовно съществуване.

От урок по статия на Рабаш, 20.11.2013

[121069]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Между нас остава, все по-малко от общото, а старите обществени традиции не водят към нищо. Изглежда, че съвременният свят е пронизан от множество взаимовръзки, „съшит“ е с мрежата от новите комуникации, но е изчезнала реалната платформа за взаимодействие, за обединение.

На основата на какво ще можем да изграждаме между нас общата „инфраструктура“? Какво обединява хората, преди всичко, на семейно ниво в условията на разпадане на предишните връзки?

Отговор: В това е и проблемът. Преди, естественото съединение на хората се е основавало на три фактора, три базисни потребности: храна, секс и семейство. Но днес всичко се е изменило.

Първо, аз с лекота мога да обезпеча себе си с готови продукти или полуфабрикати, а моята невеста, очевидно е възможно да не умее да готви. Оказва се, че ергенският живот добавя един дебел плюс за моя сметка.

Второ, сексът днес е открит и достъпен. Нещо повече, нас ни приучават към това. Дори, ако искам да имам силна и постоянна връзка, светът ще ме поведе към своите стандарти, напомняйки ми през цялото време, колко много губя заради своя „старомоден подход“. Така обкръжението поставя минус в „семейната графа“.

И трето, самото понятие „семейство“ ме плаши, тъй като ми поставя задължения, затваря ме в „затвор“ от безкрайни задължения.

Следва, че на нас, очевидно, ни е необходимо да сформираме модел за едно, напълно друго семейство, независимо от събирателния образ на скромните момичета с плитки и рокли. Вече ги няма предишните семейства с тяхната приемственост на три поколения, с домакинството, с малкия земеделски имот, кокошки, зеленчукови градини и т.н. А има ново семейство, което явно, трябва да приеме съвсем друга форма.

В семейството виждаме частичка, малка клетка от глобалната система. Ние обучаваме хората на това, как да поддържат взаимовръзката, тъй като правилната всеобща връзка, съответстваща на Природата, е необходима на съвременния свят за оцеляване. Трябва да достигнем до взаимност, до обединение, по примера на единната система, на единния механизъм, на единното живо тяло, умеещо да поддържа в себе си баланс, да управлява своята жизнена дейност и с всички части да се грижи за общото здраве. Именно така функционира здравият биологичен организъм и човешкото общество трябва да се държи, подобно на него. Трябва да се учим от неговите примери и грамотно да ги пренесем на своята степен на развитие.

Съгласно този принцип, трябва да се обръщаме към семейната клетка, представляваща частичка от общото „тяло“. Тя се състои от два противоположни полюса – мъже и жени, които са свързани един с друг и се явяват основна социална единица. Общото интегрално обучение ще покаже на хората, че самата Природа ни задължава към единството, че това е най-правилният подход към живота.

Когато хората разберат, почувстват това, тогава ще се измени общественото мнение: оказва се, че съпружеството е необходимо за взаимоотношенията и именно, от семейната клетка трябва да събираме човешкото общество, което също ще бъде като едно голямо семейство. И целият свят ще бъде едно голямо семейство. Само така ще се сдобием с настоящите успехи, ще се избавим от разочарованията и отчаянието, ще разрешим гнетящите проблеми и ще влезем в нов период, в нов, небивал живот.

Това е единственият път. Няма да успеем сами, придържайки се към тесния, личен подход. Не, всяка стъпка трябва да бъде част от общата грижа за цялото общество като в едно семейство. И повтарям: общественото мнение играе ключова роля тук – именно, то ще задължи младите да се съединят правилно в семейна двойка.

От195-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[119258]

Filed under: Мъжът и жената, Образование - Няма коментари→