За нас е необикновено сложно да изменим представите, които са се събирали в нас през целия преживян живот – просто е невъзможно. Така и оставаме със старото възприятие и макар да ни се струва, че вече се променяме, то нищо не се придвижва. А сега ни е необходимо да сменим стария възглед с нов – в целия свят. Но от къде да вземем това ново възприятие – интегралния възглед?

Да допуснем, че целият свят би поискал утре да се превърне в интегрална, свързана мрежа, за да работи всеки с пълна енергия за обществото. (Макар че днес никой не иска и не го чувства така, но хайде да помечтаем.) Но от къде да разберем как да построим такава система – как трябва да сме свързани и да взаимодействаме помежду си?

Как да построим такава държава и общество, промишленост, търговия – тъй като всичко това трябва да съществува, докато живеем в материалните тела. Затова трябва да организираме цялата система на отношения, обезпечаващи нашия живот на земята, за да удовлетворим потребностите на своето животинско тяло.

За това са ни необходими множество системи – и как да ги построим по законите на отдаване, когато всеки е свободен и свободно действа за максимално отдаване на другите? За да знае всеки какво да прави и работи в такава идеално организирана машина, където всички колела се въртят съгласувано? Това ни се струва като някаква утопия и как реално ще завърши такъв преход?

Може да се напише такъв роман, но как рационално да представим икономическата система, която е необходима в такова общество, структурата на държавата, правосъдието, целият този механизъм от големи елементи до най-малките винтчета? Обезпечаването със стоки, грижата за престарелите, семействата, децата, строителството, културата? Всичко това не е никак просто да се организира, защото всичко трябва да работи като „перпетуум-мобиле” без обикновеното за нас гориво!

Всичко трябва да работи с друга енергия – с любовта към ближния. Но откъде да се вземе тя? Ако просто ми я дадат свише, както днес любовта към собствените деца, то аз отново ще работя автоматично като машина – така че в какво е разликата? Вместо егоистичната любов ще ми действа любовта към ближния – какво ще се промени?

Тоест, необходимо ни е да построим едното над другото, за да работи за противодействие, за възвисяване, за да усещаме себе си между двата свята, двете желания, за да се повдига всеки през цялото време над своя егоизъм, теглещ го обратно към земята.

Не е лесно да се изгради такава система, за това не е достатъчна една революция, която да обърне всичко нагоре с краката и вместо едни роботи да направи от нас други – днес ни управлява егоистичното желание, а утре ще ни движи желанието за отдаване. Но тук няма голяма разлика, това се нарича да бъдете свети животни, които нямат избор как да действат.

Затова Баал а-Сулам пише, че е нужно да седим и да се учим, да придобиваме знание за това, как да изградим дори не себе си, а цялата тази система, целия свят и как това да се направи от всички заедно, съгласно това ново устройство! Именно такова строителство ни прави подобни на Твореца!

От урок по вестник „Народ”, 06.09.2011

[53827]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение (Ж. Делор, експредседател на Еврокомисията): Финансовата идеология продължава да доминира и да ни всява страх. Необходимо е да бъде възстановено равновесието между политиката, икономиката и потребностите на обществото. Еврото е на границата на краха, но всички си дават вид, че нищо не се е случило.

Днес съвсем ясно се усеща липсата на политика и смелост. В Европа не можеш да изброиш дори четирима ръководители, притежаващи перспективни виждания. Всички играчи правят това, което си искат. От началото на кризата Г20 не е могла да въведе даже минимума от правила.

Днес съществува колективна отговорност на членовете на еврозоната за настоящата катастрофална ситуация. Централната Евро банка не може да остане една, трябва да се намеси Фонда на стабилността. Държавата трябва да въведе режим на строга икономия.

Реплика: Програмата на природата действа безусловно и ще притиска всички, за да ни доведе до обединение на цялата ни дейност във всички области на живота, а от това към обединение на всички като един единен организъм.

Най-доброто за всички нас е да определим ориентирите на природата, нейната цел и да се съгласим с нея, иначе тя ще ни прекърши. Ние разбира се няма да умрем както динозаврите, но множество ще загинат в катаклизми, преди да се съгласим да вървим към подобие на общия закон на природата, а имено обединение в единна зависима система. (См. Раздел ”Обществото на бъдещето”)

[53440]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес ние чувстваме, че светът се променя – но защо? Защото се разкрива Творецът. Той се приближава и ние усещаме измененията в нашия свят. Тези изменения са насочени против егоистичното ни желание и затова ги възприемаме като нещо непонятно. За първи път в живота ни се струва, че не ни се удава да се впишем в този свят, в този живот. Не сме способни да разберем, какво става.

Обикновено, ние сами сме вършили тази работа, сами сме правили изменения, без животът да ни е заставял. Просто сме виждали, че така ще е по-добре. Но днес всичко е наопаки. Животът се мени, светът се изменя и ние се объркваме – сякаш, изгубвайки власт над случващото се и преставайки да го разбираме. Изведнъж се оказваме в някакъв нов свят, пълен с неприятни изненади – и с всеки ден, все повече и повече.

Чувстваме се абсолютно безсилни, като хора отдалечили се от пътя – или като силно изплашени и объркани деца, които нищо не знаят и нищо не разбират. И всичко е благодарение на това, че към нас се приближава свойството отдаване и любов към ближния и започва по малко да ни покрива, подобно на облак.

Засега облакът е лек и прозрачен, но той се спуска над нас отгоре и ние започваме да губим в него обичайните си усещания: зрение, разбиране. Вече нищо не работи в тази мъгла. Тук – там, все още се ползваме по малко, от това което е останало в нас отпреди. Но вече има много такива действия, които не можем да възпроизведем, защото облакът засланя от нас причината и следствието и не дава възможност да разберем, как да действаме правилно.

По същество, това означава приближаване на Твореца към нас. И докато не започнем да се изменяме съответно на Него, не ще можем да видим през облака, през това ново свойство отдаване и любов, свързване, съединение, глобалност и интегралност, какво да правим с живота си.

Разбира се, че можем да се опитаме някак си да се приспособим под този облак. Няма да ни се удаде да го прогоним – а само, някак да се пристроим под него. И тогава, колкото повече се спуска над нас, толкова повече ще ставаме подобни на него.

А ако не – то се получава обратното. Той ще ни обгърне с такава мъгла, че ще ни застави да преведем себе си в съответствие с него, тъй като ще усещаме все по-голямо безсилие и неспособност да разберем каквото и да е, да почувстваме, да отреагираме, да се ориентираме в живота си.

Можем да почакаме, докато положението стане съвсем страшно, безизходно и неопределено и страданията, най-накрая, ще ни подтикнат към действие. Те ще станат повече от усилията, които трябва да положим и тогава ще хукнем да търсим, как да се спасим от тези страдания, да ги намалим или да ги подсладим. Или пък, отрано ще започнем да търсим енергия и сила, причина, мотивация, които ще ни позволят да напреднем против природата си и да я изменим, за да съответстваме на този облак.

И тогава ще разберем какво става тук. Чрез новите си свойства ще съумеем да разберем природата на облака – съгласно закона за подобието и ще можем да се устроим в него. Той вече няма да ни се струва като мъгла, а напротив, ще се превърне в разкриване на новото управление, което е доста по-добро, по-силно и по-желано от предишното.

Защото, по-рано ни е управлявало нашето его, а сега властва висшата сила. И дотолкова, доколкото я разбираме, ние навлизаме в същата тази област на разкриване и започваме да съществуваме в нея, с разбиране и с усещания.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[53809]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава “да се отчаяш от работата и да завикаш към Твореца?

Отговор: Обикновено, човек за всичко се надява на себе си. След това, от безизходност, му се налага да се осланя на групата. После, отново поради безизходност, той се осланя на висшата сила. А след това за него не остава друг изход, и той е принуден от молбите за самия себе си, да премине към изяснение на намерението за отдаване. Така го насочва програмата, заложена вътре в него, неговата вътрешна АВАЯ, докато неговото обращение не приеме все по-правилна посока.

Това се нарича страдания, водещи човека към правилната цел, защото “което не направи разума, ще направи времето“ и “страданията ще размекнат егоизма“ – по такъв път напредваме. Всеки път, когато правим някаква “грешка“, тя ни довежда до разкриването на по-правилното състояние – така е организирана вътре в нас веригата от информационни гени (решимо).

Затова, накрая достигаме състоянието, за което е казано: “И се отчаяли синовете на Израел от тази работа и завикали към Твореца“ – тоест, човек постепенно, стъпало по стъпало, все повече се отчайва, напредвайки по веригата от състояния, свързани като причина-следствие. Докато не достигне правилното, пълното отчаяние, разбирайки, че сам нищо не може да направи, и че “Няма никой освен Него“ – тоест никой, освен Творецът, няма да може да му помогне. И Творецът не е някаква външна магическа сила, а една особена реалност, която се разкрива вътре в човека.

Тя се разкрива само при контакт и обличане в човека. Затова той започва да желае, това свойство, намерението за отдаване, да започне да го управлява.

Казано е: “Да нямаш чужди Богове“, тоест, трябва да си изясним, че във всичко ни управлява сам Творецът – и като външна, и като вътрешна власт в нас. Това си изясняваме благодарение на сливането с Него – от контраста на противоположностите, които тогава ни се разкриват.

И това е най-трудното, тъй като ние разкриваме новата действителност, в която съществуват две власти – но те се обединяват в една. И това сега трябва да направи цялото човечество.

До днес аз считах себе си за единствената власт, стояща срещу обществото, природата: нежива, растителна, животинска и човешка, и се старех да управлявам всички тях в своя полза – доколкото ми беше възможно. Аз все пак ги вземах под внимание, но само колкото да оценя, способен ли съм аз да се справя с тях – както предварително разбирам, че не мога да повдигна прекалено тежък куфар.

Аз бях главното и решаващото звено в тази система, и всичко накрая преминаваше през мен. И дори и когато се подчинявах на някоя външна власт: правителството или обществото – това бяха мои мисли, решения и желания.

Но сега вече, аз съм объркан, тъй като виждам, че това не са мои мисли, не са мои намерения и не са мои желания! А решението може да бъде мое, но само при условие, че знам как да работя с обкръжението. За мен има една много малка зона на свобода, която се нарича “средната третина на Тиферет“. И всичко, което се намира в мен и извън мен, освен това особено тънко отношение към обкръжението, трябва да отнеса към Твореца.

Не по своя воля  хората, които са срещу мен, искат да ме бият, или прегърнат – това не са техни действия, а действия на Твореца. И моето лично поведение: действам ли правилно или не правилно, грешник ли ще съм, или праведник – също не се определя от мен, а от външната сила. За първи път през цялата история на нашето развитие, ние разкриваме, че съществува чужда власт, с която трябва да работим в много специален начин.

И колкото по-бързо се постараем да разкрием тази власт и да започнем да си сътудничим с нея – толкова повече ще преуспеем, ще спечелим и ще икономисаме страдания.

От урок по статията от книгата „Шамати“, 07.09.2011

[53913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Оставяме ли на хората елемент на избор, като им обясняваме законите на интегралния свят?

Отговор: Не, защото тези закони не зависят от нас. Представете си фантастичен сюжет: към нас се приближава кораб на извънземни и от рано предупреждава, че при пристигането си, трябва да достигнем взаимно поръчителство. Който не достигне това, както се казва, на нищо да не разчита. Така действат законите на природата: внезапно се разкриват над нас и заставят да си дадем отчет за ставащото.

Условието на Природата е неоспоримо. Стигнали сме до етапа на единната система, чийто закон е взаимовръзката на всички части. Това е и взаимното поръчителство – с други думи, взаимната поддръжка, правилното участие в общия живот, взаимното разбиране и взаимното уважение, другарството. Облечете това в различни думи, нека те бъдат топли и да сгряват сърцето, но не забравяйте да уведомявате хората за факта, че това е непоколебим закон и няма къде да се избяга от него.

От нашите обяснения зависи днешният и утрешният ден. Необходимостта от поръчителство вече няма да изчезне, ще нараства от ден на ден и ще изисква реализация от нас. Общата система се затваря и се споява все повече, взаимовръзката става все по-тясна, предаването на данни по линиите на комуникациите между нас набират сила, настойчивост, интензивност.

Все по-ясно ще разпознаваме тези процеси и с успех ще се сдобие онзи, който ги разбере и приеме. Във всяка част от света, във всяко общество, в промишлеността и в търговията, във възпитаването на децата – във всяка сфера сполука ще съпътства онзи, който съумее правилно да използва тази интегрална система, който сам стане интегрален. Той ще придобие верен подход и вярна равносметка, правилно ще съставя договор, ще преуспее във всичко, имайки вътре копието – отпечатък на външната система.

Днес нямаме това съответствие и затова сме в криза: вътрешно съм егоист, а системата ми се разкрива вече обединена, вече обхващаща всичко. В резултат, не мога да се отнасям правилно към когото и да е и към каквото и да е.

Следователно Природата ще ни постави пред неизбежна необходимост. Но все пак, с обяснения трябва да се смекчим това сурово послание. Нашата работа е не да заставяме човека, не да му извиваме ръцете, а да сгряваме с топлота, въпреки неминуемите промени.

Процесът се променя кардинално, ако се приведем в съответствие със системата. Представете си, че народът се постарае да достигне поръчителството, взаимното участие. Това ще породи в нас огромно желание да помогнем на хората. Те са като децата и въпреки че не се обръщат към нас, ние се проникваме от тяхното желание, което не можем да удовлетворим. То ще ни разкъсва отвътре с родилни болки и по такъв начин ще извикаме най-мощната сила, за да станем нейните проводници. И ето, вече и за нас, и за тях се разкрива Творецът.

Макар те все още да не чувстват, че това е Той. На началните стъпала това се представя не от Висшата сила, а с разбирането на природата на нещата и силите, действащи в света, с проявяването на всеобщата взаимовръзка и на взаимното въздействие. Изведнъж въздухът ще стане по-гъст и човек ще придобие по-общо разбиране, по-общо усещане заедно с другите, единство без думи.

И това вече е разкритие. Защото човек получава нов разум, ново чувство, разгръща своето обновено възприятие и внезапно забелязва това, което не е съществувало за него преди.

Ние стоим на прага, това е много вълнуващ период. Аз много се вълнувам, защото така не е било никога в историята, а днес ни задължават на това. Чакам да достигнете накрая това, което желаете. Това е шанс за целия свят: днес можем да ускорим и да съкратим целия процес. Надяваме се, че ще намерим успех.

Досега сме напредвали не със собствен разум, не благодарение на собствени правилни решения, а с помощта на Висшата сила – и всички нас са довели до тук. И това е много важно.

От урок по вестник „Народ”, 04.09.2011

[53607]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В списанието ”Rusverlag”, издавано в Германия на руски език, е публикувана статия с мое интервю, което съм дал на кореспондентите на списанието по време на конгреса в Германия.

По-приемлив край на света…

Михаел Лайтман – за какво ни предупреждава Кабала?

“Експериментът не е зададен от самото начало… Действително не е било лесно да се създадат същества по Божи образ и подобие. И ако интелектът им поначало е бил добре развит и е имал възможност да се усъвършенства, то душата им е била в зачатъчно състояние и те почти не се отличавали в проявите си от приматите. Но преживели и започнали да се размножават. И скоро проблемите с тези хора започнали, защото Каин завидял на Авел и го убил…

Тогава за пръв път пред съвета на Боговете стоял въпросът – какво да правят с тях, с хората? И решили да оставят праведниците, а останалите да ги отнесат, и намерили Ной със семейството му… И отново хората се размножили, но нямало любов в тях… И им бил изпратен божият посланик Моисей с десет заповеди… Но отново нищо не се променило… Те лъгали, убивали, предавали…

И тогава съветът на Боговете взел смело решение – да изпратят на хората един от Боговете – Иисус… и той бил разпънат… И съветът на Боговете мълчал и само наблюдавал на поредното заседание, какво ще се случи с хората… как все повече хора затъват в гордост… И война след война се сменяли: първа световна, втора световна, израелско-палестински конфликт, Афганистан…

И в даден момент смущението на Боговете се сменило с тревога, защото хората станали опасни не само за самата планета, ами и за цялата вселена. И решението било взето. Насочена е дата за края на Света… Но Бог Авраам дошъл при върховният Бог и казал: ”Как можем да унищожим всички, ако сред тях би имало макар и петдесет праведника?”… И върховният Бог му отговорил с любов и тъга в гласа: ”Какво пък, потърси… има още време…” И търсенето на това започнало и продължава… (По разказа на Маруся Светловой  ”По-приемлив край на света.”)

“В това време, когато се решава съдбата на бъдещото ни съществуване на тази планета, древната наука кабала отново придобива значимост и актуалност. Мъдростта, съдържаща се в класическите писания, трябва да бъде използвана за решаване на проблемите, с които се сблъскваме и за осъществяване на откриващите се пред нас възможности.”

Това послание трябва да стане достъпно за всички хора, както в Израел, така и по целия свят. Михаел Лайтман, както никой друг, е способен да реши тази най-важна задача и да изпълни тази историческа мисия” – според Ервин Ласло (Италия/ Унгария), основател и президент на Будапещенския клуб (Club of Budapest) и Световния Съвет на Мъдростта (World Wisdom Council).

(още…)

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпросът e да разберем какво се крие зад думите на Баал а-Сулам, когато пише за социализма и справедливото разпределение във вестника си „Народ“. Защото тази форма на обществото, която съществуваше в Русия, е опорочила всички тези думи, които са били използвани за обозначаването на този изкривен строй. Затова е така трудно сега да се използват същите думи.

Това е много подобно на ситуацията с кабалистичните термини, говорещи само за духовния свят, които са били използвани за земни понятия. И се е получило така, че вместо да разшифроват думи като Тора, мезуза, брит, хупа в техния духовен смисъл, знаейки, че става въпрос за действията отдаване и работа с различни части на желанието, във връзката с другите хора и разкриването на Твореца, тези думи са запазили единствено материален смисъл.

Излиза, че е достатъчно да направим балдахин, да го покрием с плат и хупата е готова, да напишем думи за молитва на парче кожа – и е готова мезуза, с това се изчерпва всичко. Тези материални предмети са престанали да се възприемат като символи на духовни състояния, които човек трябва да достигне, а са се превърнали в самодостатъчно явление. И тази деформация много пречи при възприемането на кабалистичните текстове.

Същото нещо се е случило с думите: социализъм, комунизъм, равенство, които са били взети и използвани в абсолютно друг, празен и обратен смисъл за руския диктаторски режим. Но до сега тези представяния живеят в главите на хората и е много трудно да се избавим от тях и да стигнем до ново разбиране. Проблемът е в истинските дефиниции, както в науката кабала, така и в изграждането на обществото.

В науката кабала това е последствие от епохата на изгнание, когато духовните термини са били използвани в ограничен смисъл, само за материалните символи на духовните явления в нашия свят. А термините, касаещи поправеното човешко общество, са били изкривени поради своето обърнато използване в Русия. Целият проблем е в определенията.

Думата „социализъм” в наше време се възприема като ругателна дума, а „комунизмът” се свързва само с Русия. Демокрацията се разбира като възможност, всеки да прави каквото иска. Напълно сме загубили правилните определения на думите и в това се състои цялата трудност.

От урок по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53719]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Език на кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направя, за да се съединя с желанията на другите хора? Достатъчно ли е просто да го искам?

Отговор: За обясненията са нужни практически действия, за да разбере всеки, в крайна сметка, защо му е зле. Подобно е на това, как постъпваме с малките деца. Ако детето се е ударило и плаче, то преди всичко, трябва да му обясним поради каква причина е станало, за да се предпазва от това следващия път.

А после трябва да се обясни как да поправи случващото се и как да постигне успех именно за сметка на опита от тези грешки.

Сега целият свят е попаднал в такава особена ситуация, когато се разкрива висшето силово поле – връзката между всички нас. А човечеството не е готово за него, то не му съответства със своите свойства. Затова тази разкриваща ни се мрежа предизвиква усещане за разбиване, крах, криза и в нас нищо не се получава, всичко е непонятно, всичко е като в мъгла, объркано.

И преди всичко, като на малко, объркано дете, трябва да обясним  каква е причината за случващото се и за целия процес. Едни ще започнат да разбират по-рано, други по-късно и общо, това се нарича „осъзнаване на злото” – първият етап на поправянето. На човек му казват: погледни, защо на теб не ти е добре!

А сега, хайде да погледнем какво да правим, за да ни бъде добре. Ако останеш в това състояние като сега и не положиш никакви усилия, за да се приведеш в съответствие с мрежата, която ни се разкрива, то няма да ти се удаде да достигнеш добър живот.

И тук се разкрива методиката, науката кабала, която обяснява на човека в какво е причината за злото и как да го избегнем. Постепенно започваме да разбираме, че това зависи от правилната и добра връзка между всички хора – така нареченото взаимно поръчителство, защото по такъв начин привеждаме себе си в съответствие с тази мрежа.

Колкото по-добре подходим към нея, толкова по-добре ще се чувстваме. В крайна сметка, от лошото усещане започваме постепенно да се приближаваме към доброто.

А ако напреднем още повече, е възможно да се подготвим толкова добре от по-рано за разкриването на тази мрежа, че да вървим от успех към успех. Всичко зависи от нашата подготовка.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53522]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар ни разкрива Шхина, връзката между нас, във всевъзможни форми и образи, на различни езици, описвайки различни ситуации.

Ако искаме да се отъждествим с това, което четем, даже не разбирайки за какво става въпрос, това означава, че желаем да опознаем изучаваното, че се стремим да бъдем в тази мрежа, свързваща душите, която Зоар ни разкрива – в събирането на душите, стремящи се към Твореца, в светата Шхина. Под ”свята” се подразбира, че тази мрежа действа във взаимно отдаване, във взаимно поръчителство.

Тогава, четейки Зоар и желаейки да разкрием тези явления на Шхина между нас, привличаме към себе си светлината, възвръщаща към източника, към Твореца, от тези същите състояния, скрити от нас зад думите в Зоар, защото искаме да се приближим към същата тази мрежа от правилни връзки между всички.

От урок по книгата Зоар, 30. 08. 2011

[53062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Мнение (М. Ескудеро,”El Pais”, Испания): Ние живеем в нов глобализиран и хаотичен свят. 10 черти на този свят говорят за смяната на епохата. Признаците на новата реалност са:

1. Държавната власт във всяка страна става по-малко самостоятелна. Голяма част от проблемите не могат да бъдат разрешени в пределите на една държава. Гражданите гласуват за партия, знаейки, че нейните възможности за решаване на проблемите са ограничени.

2. Неограничената държавна власт не решава проблемите. Висшата цел се явява свободата, изкореняването на натиска един над друг. Държавата е призвана да помогне на хората да се избавят от всякакъв натиск, в това число и от злоупотребата с държавната власт. Затова е необходима съвещателна демокрация.

3. Държавната власт в демократичните страни отслабва, а властта на глобалните корпорации расте. На кого се подчиняват те?

4. Вследствие ръста на властта на глобалните компании, възниква тенденция да ги привличат към социална отговорност, за благото на обществото.

5. Източникът на легитимност е моралното аргументиране на действието – общественото мнение се създава не толкова от СМИ (Средствата за Масова Информация), а и от социалните мрежи. Все повече редови граждани стават източник на легитимност за държавната и корпоративната власт.

6. Социалните мрежи стават най-могъщото средство за увеличаване и организация на масовото вмешателство на гражданите в обществения живот.

7. Описаните тенденции са се обострили с настъпването на икономическата криза. Глобалните инвестиционни компании, защитавани от международните рейтингови агенции, провокираха кризата, а после излязоха от нея финансово укрепени и притиснаха демократичните институти в САЩ и Европа.

8. Орязването на бюджета и безработицата способстваха за появата на огромното неравенство на доходите. Маси от нови бедняци и съобщения за печалби на крупни корпорации, независимо от кризата.

9. Кризата разкри мултиполярността на света, многото нови икономически държави. Това ще доведе до нова валутна кошница.

10. Съществуват и други кризи, за които се говори по-малко, но те играят не по-малка роля. Четири фактора от ръста на населението на Земята са свързани с настоящите проблеми:

– заплаха от изменение на климата

– 1 милиард човека са на границата на гладната смърт

– 1 милиард и 200 милиона човека нямат достъп до питейна вода

– 1 милиард и 800 милиона човека нямат достъп до електричество.

Две са реакциите от случващото се:

1) естествената – обърканост и усещане за безпомощност;

2) настойчиво търсене на отговор.

Реплика: Необходимо е бързо да се доведе до знанието на света, че отговор има и не трябва да го търсим, а само да се опитаме да осъзнаем, да осмислим.

[53587]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→