Всичко, коетоние желаем да разкрием, разкриваме не със свои сила, в нашия сегашен съсъд за възприятия – желанието да се наслдим, а в свойствата за отдаване. Материалния свят се разкрива в свойствата за получаване, а духовния свят – в свойствата за отдаване.

В нас ние нямаме свойства на отдаване, и затова ние не можем да видим, усетим нищо от духовния свят.  Всичко явления, които усещаме, ние възприемаме в нашето желание да се насладим, насочено “към себе си“. А духовния свят се усеща в желанието за отдаване, на изхода от желанието да се насладим, “извън себе си“.

Как можем да се приближим към това, ако тези две форми за възприятие са обратни една на друга? Кабалистите казват така: постарай се да играеш на отдаване, да се упражняваш че го правиш, извършвайки  заедно с другите едно действие – всеки, заедно с всички, се стреми да излезе “от себе си“, от своето его към другите. Представи си този стремеж, доколкото си способен.

В този стремеж, мислейки за това, че излизаш от себе си към другите, ти започваш да постигаш, усещаш, опознаваш какво е това духовен свят. Нищо от това ти не разбираш, не можеш да проанализираш, да провериш, да оцениш действията си. но тези усилия постепенно изграждат в тебе “мускули“, които вече се намират в теб, само че ти никога не си ги използвал.

Ако ти все повече полагаш усилия, то тъй като в теб, в твоята точка в сърцето, като в капката семе, са заложение всички възможни части на твоето бъдещо, голямо тяло на душата – за сметка на тези усилия то се развива. Защо? Защото твоите усилия да излезеш от себе си към ближния се натрупват със силите на всички останали заедно, обединени в общия стремеж, – и по този начин ти пробуждаш тези “мускули“.

Тъй като всеки човек в групата, мислейки за изхода от себе си към другите, по този начин добавя сила за своите особени “мускули“ от всички останали. Излиза, че всеки започва да увеличава своите “мускули“ поради способността да се развива и да излиза от себе си.

Получава се, че във всеки човек има само точка на изход от себе си навън – обобщен стремеж. Но всички останали, които се намират около него и също така мислят за изход от себе си, – точно те, включвайки се в него, изграждат в него (и така всички – за всеки) строежът на бъдещия парцуф на душата. Това не означава, че те му дават нещо от своите “мускули“. Те му давата сили за развитие на този информационен ген (решимо), който се нарича негова точка в сърцето, капката семе.

Излиза, че нито един от нас не може сам самичък да се развива в никое направление, в нито един “мускул“ от 613-те наши сили, наши желания, а само за сметка на взаимното включване в другите. За да ни обезпечи такова взаимно проникване, Творецът ни изпраща другари, наставници, стачки, войни, проблеми, натиск – най-различни ситуации. Ако на основата на всички тези проблеми ние работим правилно, то колкото  по-изострени, драматични се усещат в нас тези ситуации, в толкова по-високи, здрави стъпала на подема те се превръщат.

Затова ние трябва да присъединяваме към ученето си всевъзможни ситуации, възникващи в групата и у всеки човек, неговите трудности във вътрешната духовна работа и да видим доколко може да се напрадва именно на основата на проблеми и затруднения.  Ние виждаме това от разказите в Тора: всеки път се разкриват все по-големи проблеми, а над тях стават все нови и нови подеми. И така – докато не достигнем пълнотопоправяне – (Гмар Тикун).

Затова, четейки Зоар, трябва да се съсредоточим на това, всички заедно да желаем да излезем от своето его към другите. По този начин всеки от нас израства всоя съсъд/желание – духовния парцуф, който се изгражда именно от взаимното вклчване на всички.

От урок по книгата ‘Зоар“, 06.09.2011

[53813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Виждаме, че човечеството се опитва да поправи и усъвършенства икономическите системи. Има ли смисъл нещо да се променя, за да се убедиш, че то не работи и че преди всичко, на нас ни трябват вътрешни промени?

Отговор: Вече ни се разкрива, че нашата икономическа система е развалена. Но ние все още се стараем да я поправим със старите инструменти – и с това само още повече я разваляме. Постепенно ще ни стане ясно, че сме безсилни и старото мислене вече не работи. Проблемът е в това, че още не ни е ясно, откъде да получим нов разум.

Засега кабалистите не знаят, как да подходят към човечеството и да му предадат това ново мислене, за да работим заедно над създаването на новите системи. Защото икономиката е основата на нашия материален живот: на нея се опират промишлеността и търговията, цялата издръжка. В материалната сфера няма нищо по-важно от икономиката, защото това е програмата за връзка между нас, която до днес работеше егоистически, на основата на оптимално получената изгода от всичко.

Такава е простата формула на икономиката, която трябва да се реализира навсякъде. Ясно е, че хората още гледат да откраднат по нещичко, ако е възможно – но това не е съгласно формулата. В идеалната форма, икономиката показва как да се организират отношенията в обществото, за да получат всички оптимална изгода – максимално. Това е мечтата на икономистите.

А на нас сега ни трябва съвършено друга формула. Всички разбираме, какво означава ”необходимия таван за достойно съществуване” и се грижим да го осигурим за всички. Ние възпитаваме народа така, че всеки да се стреми да достигне такова ниво: едни се изкачват отдолу към него, (онези, които се намират под това ниво), а другите се спускат отгоре.

Това необходимо ниво – не е минималната черта на бедността, а много по-нагоре, което предполага и по-добър живот, Едни се изкачват към това ниво, други слизат, но по собствено желание, което се постига с възпитание. А всички останали остатъци (излишното) ние разпределяме за общите нужди на държавата – това може да бъде и за отбраната и за всичко останало. Но ако става дума за светът, който отива изцяло към поправяне и не е необходимо да се харчи за отбрана, то ние можем много силно да съкратим промишлеността. Съгласно подобието ни на природата, трябва да постигнем такова състояние, когато ще съществуваме като органите в човешкото тяло, където всеки получава толкова, колкото е необходимо, за да се живее отдавайки на другите. Затова ще преминем към такъв живот, когато промишлеността и търговията ще се съкращават все повече и повече, до такова ниво, когато всички ще се озоват на установеното от нас ниво – и повече няма да расте.

По такъв начин ще помогнем на природата да се възстанови, и няма да изсмукваме от нея намаляващите ресурси, а ще оставим и нещичко за нашите деца и внуци. Ще използваме природните ресурси така, че винаги да сме в равновесие и хармония с природата.

Това е наше задължение, ако не го направим, то природата ще ни принуди с доста жестоки методи: изведнъж ще започнем да изпитваме недостиг на вода, на нефт и други ресурси. За няколко десетилетия ще стигнем до нулата. И тогава всичко, което сме построили, ще е негодно – ще спре промишлеността, тъй като няма да има с какво да се произвежда. Няма да има осветление, нито дърва за огрев, нито хладилници – нищо. Защото ти си изразходвал всичките ресурси само за себе си – за ненужни неща, над необходимото. Никой освен теб не е виновен, че за децата ти няма да има с какво да живеят.

А засега все още се опитваме да извлечем от земята колкото се може повече. Вече сондираме и насред океана, за да добиваме нефт. Ще опустошим всичко и ще стигнем до северния и южния полюси. Но все пак тези ресурси все някога ще се изчерпят, и тогава най-накрая ще разберем …

Но се надявам, че все пак ще можем да разработим нови формули за икономиката, които не си поставят за цел мигновена егоистическа изгода – а постигане на равновесие. Трябва да се изясни, каква трябва да е новата икономика вътре в държавата, която съществува между другите държави, докато все още не са поправени. А след това тази формула се разпространява в целия свят.

И на мен ми се струва, че тази формула ще бъде много по-лесно да се въплъти, в сравнение с това, което наблюдаваме днес. Всъщност трябва всичко да се упрости – да постигнем равновесие и да възстановим нормалния кръговрат.

От урока от вестник „Народ”06.09.2011

[53818]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят е прието да се преклоняваш пред този, когото считаш за важен. Защо в духовното е толково трудно да склониш себе си?

Отговор: В нашия свят, ние се склоняваме пред важния човек, защото печелим от това. Нашият егоизъм винаги изпълнява такива действия, които са му изгодни. Ако човекът е влиятелен, силен, богат, то за мен е изгодно да се склоня пред него и да бъда около него, да му услугвам, тъй като знам, че обичайно малкия получва от големия и затова разчитам и аз да получа нещо от него.

Нормално така действаме в нашия свят. А ако не то – получаваме удари, които ни запознават с този принцип. Да допуснем, че аз не желая да слушам какво ми говори полицая – и тогава получавам глоба или повикване за съда и наказание, и така следващия път вече ще го послушам. Тоест в нашия свят е егоистически изгодно да слушам силния, но ако аз не разбирам това, то животът ще ме научи с удари.

Обаче, относително Твореца това не работи – защото Той е скрит! Защото ако на теб ти се разкрие Неговото свойство отдаване, ти би бягал след него, както крадец, който бяга пред тълпата и силно крещи: “Дръжте крдеца!“

На теб ще ти се струва, че ти обичаш Твореца с всичкото си сърце и душа – тъй като можеш толкова много да получиш от Него. И кой не би искал да се прилепи към такава сила, която направлява целия свят? Разбираемо е, че така би направил всеки.

Ето затова Творецът не може да ни се разкрие колко е велик, могъщ и щедър. Той може да се разкрие единствено като образец на свойството отдаване, което самите ние трябва да придобием. Но тогава ти няма да Го поискаш и би избягал от Него. Затова Той по никакъв начин не може да ти се разкрие: нито от добрата, нито от към лошата страна –  нито от страна на напълването, нито от страната на намерението.

Единственото, което ни остава – това  е работата с обкръжението. Творецът ни дава малко начално желание за отдаване., но всичко останало ние трябва сами да разкрием, чрез обкръжението, което трябва да ни вдъхнови за отдаване, да помогне на нашето желание към взаимно поръчителство да израсте. Цялата наша работа идва с обкръжението и почти не касае висшата сила. Само в тази мяра, в която ние вклаждаме в ученето, обкръжението, разпространението – ни идва и помощта, пробуждането свише.

По друг начин е невъзможно. Защото в противен случай ние бихме се прилепили към Него, желаейки да го погълнем, или пък бихме избягали от Неговото свойство отдаване, плашейки се от необходимостта самите ние да станем такива.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.09.2011

[53599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как се случило при разбиването това, че висшият е знаел, че творението ще се разбие от това, и все пак е отговорил на неговата молба?

Отговор: Разбира се, че е знаел, той сам е и организирал цялото това разбиване!  Как иначе Малхут би могла да се съедини с Бина, ако не за сметка на разбиването?

За днешната криза говорят също като за някакво разбиване (думата криза произхожда от същия корен). Но това не е правилно. Кризата – това е създаване на връзка между две свойства, които не могат да се съединят по друг път.

Ние често използваме в техниката такъв метод на съединение, когато трябва да се разрушат защитните сили на един материал и да го съединим с друг материал. Такива взривове спойват заедно метали, внедряват ги един в друг. Ако нещата не могат да се съединят, ние чрез този способ разрушаваме техните защитни сили, границите помежду им и ги заставяме да се съединят един с друг. И това става възможно за сметка на тяхното разбиване, насилствено, по метода на взрива.

Може да ни се стори странно – защо ни е да взривяваме и да чупим нещата – но ние не ги разрушаваме, а обратното – достигаме съединение. И ни е невъзможно да се съединим един с друг, ако всеки не счупи своята защитна граница. Тъй като силата на егоизма, силата на желанието да се наслади, живяща във всеки материал, никога няма да позволи на някой друг да навлезе на нейната територия. И затова ни е необходимо да приемем против този егоизъм някаква особена сила, коята да пречупи неговата граница, за да въведе в себе си втори материал, второ свойство, както някакъв неканен гост.

Това е, което се случва при разбиването, където са Малхут и Бина. Но ако Малхут не получи свойството Бина, тя няма да успее да се поправи. А тя няма да успее да получи свойството Бина, защото е направила за себе си ограничение, защитен екран – тя нищо не иска да получи в себе си. Това трябва да се вмъкне в нея на сила! Самата тя никога няма да се съгласи на това.

Тя няма да се съгласи на разбиване, на получаване заради себе си- а без разкриване на егоистичното получаване, е невъзможно в Малхут да се разкрият нейните истински свойства, противоположни на отдаването, които не ѝ дават да достигне това отдаване.

Затова разбиването е било организирано свише. Ние го наричаме разбиване, но всъщност – това е съединение между Малхут и Бина, защото незабавно след това става смесване на свойствата милосърдие и съд.

На края ние получаваме Бина и Малхут, тясно свързани едно с друго, но разбити. И това също е постижение, тъй като те се чувстват отделени от Твореца, но понеже са съединени заедно, те имат възможност да поправят тази разделеност!

Получава се, че разбиването – това е много голямо поправяне в строителството на съсъда. Без такова промеждутъчно състояние, е невъзможно да достигнем продължение и никакво поправяне. Затова и в днешната криза трябва да виждаме преломната точка, точката на “бонификация“ – възможност за рязък обрат в принципно новото състояние.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 04.09.2011

[53712]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем книгата Зоар, къде трябва да се стараем да намерим връзката между нас – в разума или в усещанията?

Отговор: В усещанията. А ако не сме способни, то разумът трябва да помогне. Но преди всичко трябва да се стараем да намерим чувствената връзка.

Зоар ни описва онази връзка между нас, в която ние съществуваме. Тази връзка ще се разкрие като Малхут на Безкрайността, пълна със светлината на Безкрайността, присъствието, разкриването на Твореца. Към това трябва да се стремим.

Затова четейки Зоар, ние се стараем да си представим правилната връзка между нас. В наши дни необходимостта от такава връзка за цялото човечество вече започна да се разкрива явно. Затова науката кабала се разкрива за всички, изисквайки от нас, малко по-рано получилите пробуждане и започнали да се занимават с нея, да започнем масовото и разпространяване, за да могат всички да разберат, какво се намира в криза – тоест във връзка, която по-рано е работила, а сега не работи и трябва да се намери нова връзка между нас.

Тази нова връзка е невъзможно да се разпознае по естествения егоистически начин, както по-рано. Защото тази връзка вече съществуваваща в глобално- интегралната система, пронизана от взаимното поръчителство, в някаква степен се разкрива в света. Затова пред нас възниква проблема: разкрива се най-добрата връзка между нас, а ние все още се отнасяме към нея егоистично. Разрива между желателното състояние, вече разкриващо се в света, и истинското, в което пребиваваме – това е то кризата.

Четенето на книгата Зоар, изучаването на цялата наука кабала и всичките ни усилия трябва да ни доведат до такова състояние, че да се уподобим на тази мрежа от връзки, разкриваща се между нас. Тъй като тя се разкрива вече многократно поправена, отколкото ние, в нашето разбито състояние. И ние, анулирайки ситуацията, казваме, че светът е взаимосвързан, а ние – не.

От урока по книгата Зоар, 05.09.2011

[53716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всички закони в науката, които сме открили като човечество до сега, като законите в химията, биологията, математиката, физиката и дори в квантовата физика, се свеждат до един закон – Закон за Взаимната Връзка. Който и закон да вземем, ще видим, че той е дуален. Законът за привличането и законът за отблъскването. Законът за развитието и законът за деградирането. Във всички закони на природата има един общ знаменател – насоченост.

Новият закон е закон, съгласно който ще можем да предсказваме развитието на събитията в бъдещето. Той е основан на избора на насоченост: да теглим всичко към себе си за сметка на останалите или отдавайки на другите, като самите ние получаваме само най-необходимото, да се грижим за цялата система.

Много прост и нагледен пример за този закон са бактериите. В нашия организъм има бактерии, без които ние просто не можем да живеем. Те произвеждат витамини, като витамин „К“, който практически не може да бъде получен отвън. Съществуват и бактерии, без които не можем да усвоим храната.

Има полезни бактерии, които както армията и полицията охраняват от лошите бактерии. Всички тези бактерии работят съзидателно, взаимосвързано, грижат се за целия организъм. От друга страна, има бактерии, които са насочени към разрушение. Именно те са причина за много заболявания и за смърт.

Има и друг пример за симбиоза и паразитиране. При симбиоза – единият помага на другия и за сметка на това се развива, помагайки на другия. Например, всички растения поглъщат въглероден двуокис като необходим продукт за тяхната жизнена дейност, а отделят кислород. А животните и хората – обратно. Паразитите, от друга страна, живеят за сметка на другите и изсмукват всичко от окупирания организъм и сами умират, тъй като няма върху какво повече да паразитират.

Всичко това са данни от научни изследвания. На човечеството му отне много време, за да открие тези закони на природата. Сега, съединявайки всичко това заедно, откриваме нов закон – закон за насоченост на взаимовръзката. На какво се учим от природата, когато разкриваме нейните тайни? – Ако се грижиш за другите – добре за теб, добре е и за другите. Ако теглиш към себе си – другите страдат и след това самият ти страдаш многократно повече.

Обществото днес е поразено от „вирус“ под название Алчност. Това е страшен вирус, който не щади никого. Бил си добър, хубав, грижовен човек – и изведнъж вирусът на алчността се внедрява в теб и цялата ти добрина и грижа отиват на вятъра.

Ако погледнем света днес, ще видим, че целият е заразен с този вирус. Как действа той? – Изменя посоката на намерението ти от грижа за другите в облагодетелстване за сметка на другите. Този вирус заразява с огромна скорост, поразявайки всички континенти, всички слоеве на обществото, цялото човечество.

В резултат на тази епидемия, имаме разруха в семействата, в такива хуманитарни отрасли за обслужване на населението като медицината и образованието… Така скоро ще тръгнем един срещу друг с оръжие, изпълнени с гняв, без да разберем, че всъщност никой от нас не е виновен. Просто не виждаме единния враг – вируса на Алчността. И не трябва да воюваме един срещу друг, а заедно против общия противник, вируса на Алчността, като се обединим заедно във взаимно поръчителство. Това е първото необходимо действие.

Второ, да разберем, че не трябва да се борим със своите събратя, каквито и да са те, а всички да се сплотим в борба с алчността. Трето, да разберем, че любовта и взаимната връзка са нашето оръжие.

Можем да излизаме по площадите, но ако излезем на борба един срещу друг, то това само ще укрепи още повече нашия общ враг – вируса на Алчността. И едва след победата над него ще разберем, че този вирус е възникнал в нас именно за да предизвика нашето обединение, да ни доведе до обединение, щастие, безопасност, вечност и любов.

Доктор Ангелов (Бостън)

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Успехът в тези дни зависи от нашето изпълнение на програмата на природата. А природата се стреми да ни доведе до съединение и днес вече реално ни демонстрира това от своя страна, от страна на висшата сила. Тази сила се приближава към нас, за да я разкрием, но ние я усещаме като зло.

Висшият ти разкрива долната си част, АХАП, за да ти даде възможност да се прилепиш към него. Той се разкрива като форма на отдаване – но ти го възприемаш като тъмнина, объркване, безсилие. И сега трябва независимо от това да се присъединиш към Него.

Ние представляваме две съседни степени: висша и нисша. И сега висшата степен АХАП де-Бина – тоест Елохим, Творецът ни се разкрива в най-ниската степен. Трябва да приложим усилия, за да го възприемем с разбиране. Такава е природата и нищо не можеш да направиш против нея – тя ни се разкрива, показва ни се, че сме длъжни да се съединим.

АХАП на висшия иска това от нас, разкривайки ни желателната форма, която трябва да приемем – и тогава ще се чувстваме добре. А иначе Той ще ни свети, но Неговото светене ще бъде тъмнинан за нас, тоест не светлина (ор), а нощ (орта). И ще получаваме Неговото въздействие, докато не ни стане съвсем зле и под натиска на това зло ще ни се наложи да се изменим, да се съгласим с Неговата власт.

Това, което наричаме криза, в действителност не е криза, а разкриване на следващата висша степен, на която трябва да се изкачим. Колкото по-бързо го разберем, толкова повече ще облегчим за себе си целия процес, който така или иначе ще трябва да изминем, по добра воля, или по принуда.

Затова отиваме при хората и се опитваме да обясням това на всички. И колкото повече хора узнаят за това, дори без да се вслушват и разбират много, но ако тази информация по някакъв начин проникне в масите, тя започва да влияе. Тъй като масовото мнение притежава особена сила, защото се опира на много хора и на народа и затова хората изведнъж започват да чувстват това и да го разбират.

Те ще започнат да действат на страната на обединението, дори без да знаят защо им е дошло такова желание. Тъй като, ако мнението се разпространява сред масите, то е достатъчно и половин дума, за да разберат всички, че си струва да се обединим и че е толкова хубаво.

Това състояние се нарича разкриване на Твореца от творенията, който е готов вече открито да влезе с нас в контакт на най-първата степен. Затова тази степен разкрива за нас своята долна част. АХАП-а. А ние наричаме това криза, т.е. несъответствие, дисбаланс, недостатък на връзка, на хармония, на хомеостатза – между нисшия и висшия.

Трябва да се сравняваме с Него по свойства, тъй като във всяко място действа закон, задължаващ ни да съответстваме на висшето управление. Ако не му съответстваме, ще ни бъде зле, а ако започнем да му съответстваме – ще ни бъде добре. А висшият не се изменя, Той само се старае все по-ясно да ни покаже свойствата си – своя АХАП, към който трябва да се прилепим.

И ако не го направим в текущото състояние, то неговият АХАП действа по готова програма и все повече се разкрива – още и още малко. Сякаш ни обръща гръб все повече и повече, докато идващата от него тъмнина не стане съвсем непоносима за нас. И тогава ще ни се наложи да направим нещо със себе си, под въздействието на удари и големи страдания.

А висшият винаги се разкрива в по-висока форма – т.е. под формата на идеи и ни дава възможност за сметка на това да се развиваме. Той не ни се разкрива като недостиг на препитание и безопасност, а основно като недостиг на разбиране, лутаница, неспособност да управляваме. Тъй като Той се стреми преди всичко да развие в тебе степента „човек“ – иска ти да разбереш, да се съгласиш и да започнеш да променяш себе си и обкръжението – да преустройваш своята степен, т.е. целият свят – в съотвествие с Него.

А ако не го направиш, Той се обръща още малко, тъй като в Него то работи като механичен двигател, което се нарича „в своето време“ (беито), точно като по часовник. Той все повече и повече показва своя АХАП, така че в крайна сметка ще ти се наложи да реагираш. Затова не си струва да чакаме!

Може да се каже, че тук вече имаме работа с практическата кабала.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.09.2011

[53701]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнения: Н. Алиева: Необходимо е образованието да се разглежда като социално-културен институт, регулиращ, направляващ и усъвършенстващ процесите на развитие на човека. При такова виждане за образованието акцентът се премества на „създавам образование” на индивида. „Създавам образование” се разглежда като синтез на обучението и на учението, на възпитанието и на самовъзпитанието, на развитието и на саморазвитието, на израстването и на социализацията.

Б. Гершунский: Формирането на личността показва висшата цел и ценност на образователната дейност. Човешкото измерение на съвременните науки и на образованието поставят нови цели и ценности в образованието. Именно формирането, корекцията или преобразуването не само на индивидуалния манталитет, но и на манталитета на социума се явяват йерархическа висша ценност и цел на образователната дейност в цялото и многообразие.

В. Степин: Кризите често представляват не само разрушение на културата, а начало на нейното преобразуване, търсене на нова система на културни ценности и на нови пътища за развитие на цивилизацията. Същинското естествено-научно образование на днешния ден трябва да съответства на посткласическия етап от развитието на науката, трябва да позволява на човека да усети себе си като част от природата.

Погледът за света променя качеството си така, както и еволюционизмът. Възниква нова парадигма, която в единството на еволюционизма и синергетиката служи като основание за разкриването на механизмите на самотворението на природата, на креативния характер на битието на човека и природата. В рамките на новата парадигма природата и човекът се проявяват като творци, а еволюцията придобива смисъл на креативна еволюция.

[53431]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: На въпроса за живота и смъртта, Вие отговорихте, че в духовното няма разлика между живота и смъртта, защото смъртта е трансформация в друга форма на съществуване. Където човешката душа се трансформира в друга форма?

Отговор: Душата е част от Твореца, т.е. алтруистическото желание, се формира в нас с усилията да отдаваме и да обичаме, когато ние с нашите свойства навлизаме в нашия свят. А животът или смъртта на тялото към това нямат никакво отношение.

Въпрос от английския блог: Понякога Вие пишете, че с помощта на кабала може да се достигне до центъра за управление на програмата. Нима Творецът е просто ”машина”?

Отговор: Творецът е Природата!

Въпрос от английския блог: Длъжен ли съм да моля Твореца да ме накара да работя за Него? Аз нямам нищо против да стана Негов роб, доколкото и така вече съм роб на своя егоизъм. Сезар Валерио.

Отговор: Моли и искай всичко! Ти и така нямаш власт над своите искания, тъй като на Твореца не са му нужни твоите думи – той седи в твоето сърце и го усеща още преди ти да усетиш своите сърдечни желания. Аз съм много щастлив да чувам твоите въпроси (от Бразилия) по време на уроците.

[53509]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал a-Сулам вестник ”Народ”: Хората не разбират, че трябва да бъдат внимателни и да се вглеждат във всяка вещ – узряла ли е тя напълно.

И нека тази вещ дори да е полезна в своята същност, все едно трябва още по-голямо вглъбяване в нея – узряла ли е напълно: достатъчно ли са пораснали получаващите, за да я смелят вътре в себе си. Тъй като за сега не им стига времето да се доразвият, истината и ползата  се превръщат вътре в тях в лъжа и вреда.

Всички ние обичаме узрели вкусни плодове, обаче забравяме, че не трябва да ги откъсваме по-рано от необходимото. В неузрелия плод има много отровни вещества, той още не е придобил своята окончателна полезна форма и може да навреди, подобно на смъртоносната отрова.

Целият въпрос е в това, на какъв стадий на развитие се намира ”плода” – т.е. съсъдът на желанието. Този критерий трябва да определя нашето отношение към каквото и да било. Ето защо кабалистите така са опазвали науката кабала от публичност дотогава, докато не се създадоха подходящите за това условия.

Хората трябва да се издигнат на определено ниво. Тогава ще им откриеш мъдростта и те ще знаят, как да се възползват от нея. Аристотел и Платон са писали, че този подход трябва да се прилага даже към традиционната наука: тъй като хората използват нейните достижения, за да създават нови оръжия и да подчиняват другите на своята власт. На хората трябва да им се дават колкото се може по-малко силни средства, тъй като все още не разбират, как правилно да ги използват за всеобщото благо.

В случая, обичайната наука е станала такъв „неузрял плод”. Практически никакви технологии нямаше да бъдат разработени, ако не бяха за военни цели. Всичко се използва за създаването на оръжия, за въоръжаване, а за ” нуждите на гражданите” остават само трохите.

Същата участ заплашваше и науката кабала, ако не бяха кабалистите, които ревностно я опазваха и не я даваха като откуп на масите. Тъкмо обратното, те я прикриваха с ореола на мистиката, ограждаха я със забрани и плашещи слухове. Няма значение какво са говорили за нея хората, основното е – да ги държат на разстояние, създавайки впечатление за нещо забранено, опасно.

Както знаем, в това кабалистите са преуспели дотолкова, че днес ни е трудно да обясним, че науката кабала е нещо близко и нужно, че тя се отнася за нашия живот тук, а не за някакъв си отвъден свят. Трудно е да се развеят духовните фантазии и да се обясни вярното възприятие на реалността, която се постига в човека, а не извън него.

За да се изчистят запазилите се стереотипи, трябва добре да се подготви почвата, на която хората ще израстат, ще узреят и ще могат да приемат науката кабала в правилния и вид. Е, за сега те не са готови и на нас ще ни се наложи здравата да поработим. Този процес съвсем не е за подценяване, както за нас, така и за тях.

Друг изход няма, ние трябва бавно, поетапно да симулираме общото развитие – в съответствие на възникващите беди и проблеми, търпеливо, многократно, отново и отново да подчертаваме и обясняваме причините за онова, което те сега преживяват. За онова, което те все още не го усещат, ние не казваме нито дума, съгласно принципа ”от Твоите действия ще Те познаем”.

Само към реално преживяния опит можем да приобщим лекото и разбираемо обяснение – още малко и още малко. Трябва да повтаряме тези обяснения под различни форми, прибавяйки капка по капка, особено за текущите събития.

При това и на самите нас ще ни е по-лесно да поднасяме посланията на наука кабала. Ние ще сформираме език, ще разработим средствата, ще намерим верните примери и тогава хората ще разберат в необходимата степен. Тъй като по-голямата част нямат точка в сърцето, в тях действат само получаващите желания.

Но когато човек усети необходимостта от обединение, когато поиска малко да се приповдигне над своя личен, обикновен, примитивен егоизъм и да се сплоти с ближния – пак поради егоистическия си успех, тогава обединението ще стане за него желателно. Това не е просто, изисква се много време и ние трябва да прилагаме старание в това направление.

А през това време процесът не стои на едно място, и съответно на това как народът ще възприема посланието за взаимно поръчителство, ние заедно ще посрещнем поправянето.

От урока от вестник” Народ”, 04.09.2011

[53619]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→