Казано е че влизайки в духовния свят, човек си казва: „Били сме като в сън!“ Защото, когато започнем да виждаме желанието си отстрани, то разбираме, че сме съществували като в мъгла. Просто не ни е достигало разбиране, обективен поглед отстрани върху самите нас, за да видим и разберем, в каква измамна реалност се намираме – като в сън.

Тя не е била истинска реалност, тъй като ние не разбираме себе си и света в който се намираме. И по отношение на тази духовна реалност, която след това ни се разкрива, днешният живот наричаме сън. Така както по време на сън преживявам някакъв процес, някакъв живот, а след това изведнъж се събуждам. И тогава чувствам разликата между това, което съм сънувал и след като съм се събудил.

Знаем че има две форми на живот: сън и реалност. Но каква е раликата между тях? Защо си толкова уверен, че и сега не спиш, когато четеш тези редове – и че след няколко мига можеш да се събудиш? Нима е невъзможно да се случи?

Няма никаква възможност да узнаем за по-висшата реалност, която се нарича пробуждане по отношение на сегашното състояние, което тогава ще се нарече сън. Затова мъдреците-кабалисти казват, че сме били като в сън. И е действително така, тъй като реалността на по-висока степен, когато се разкрива в нас, се нарича истинска реалност – по отношение на съня.

И така ще бъде на всяка следваща степен! Когато мъглата се разсее, ще ти се струва, че най-накрая ти живееш и съществуваш истински, че това е твоя свят и твоя живот и няма нищо друго освен тях. А вътре в този живот ножеш да кажеш, че отиваш да спиш, т.е. спускаш се на по-нисшата степен, в нисшата реалност. Но когато се извисияваш на още една степен по-високо, виждаш че си спал!

И така до света на Безкрайността, тъй като има 125 степени и всяка нисша степен се смята за сън, по отношение на по-висшата. Но докато се намираме на нея, тя се усеща като най-истинската реалност.

Всички тези степени са вложени една в друга и всичко това са явления, които се случват вътре в желанието.

Пита се: но нали всички ние виждаме и усещаме този свят, как може той да бъде въображаем? Сега за мен той не е въображаем, и откъде мога да знам, че съществува нещо друго. Едва когато се изкача на другата степен, виждам от там, отгоре своето предишно състояние – на тялото си, оставащо в този свят.

И ако се намирам вече в душата си на по-високата степен, в желанието за отдаване, то гледайки отгоре, от това желание за отдаване, на желанието си за получаване, възприемам тази по-нисша егоистическа степен като въображаема, на която ѝ е съдено да се отмени – както в съня, от който се събуждаш.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54138]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като вземем под внимание днешното състояние в света, напредъка ни ще бъде бърз. Виждате по новините как нарства темпото. Бързо ще преминем този период, тъй като светът се нуждае от нашия напредък. И затова е нужно с всички сили да се държим и да не се отклоняваме от пътя.

Сега е много важно работата по места, масовото разпространение. Ако ти успееш да се свържиш с някой, за да извършиш отдаване по отношение на него, то през тебе бързо протичат всички необходими етапи. Обръщам се към всички групи в Израел и горещо препоръчвам да работят по разпространението. За това пише и Баал а-Сулам, за това пишат всички кабалисти. А и без тях виждаме, че няма друг път. Само така ще разкрием висшата реалност.

Поправянето на 613-те желания от получаване на отдаване – е и нашата работа. Всичко останало е обвивка, обичаи, които са били необходими по времето на изгнанието. Но истинската методика, която прилагаме изначално – е вътрешното поправяне. Вече сме го правили, докато не сме паднали от степента на братска любов в безпричинна ненавист по времето на рав Акива. В нас има решимо – духовни гени, останали от това време и ще ни бъде лесно да се върнем.

Ето защо към нас предявяват изисквания, ето защо целият свят оказва натиск върху нас. Той и сам не знае в какво е проблема, но чувства, че проблема се крие именно в нас. Така че трябва да действаме колкото се може по-бързо. Тъй като по този начин ще отстраним всички наши беди. Всички съседи ще дойдат да ни помогнат, вместо да ни обстрелват с ракети. Всичко ще бъде точно така и кабалистите пишат за това. По същество, враговете са „помощ от противното“, те оказват натиск върху нас, за да се замислим за живота.

Трябва да се помни, че всичко идва от една Сила, че няма никой освен Него. И съответно сме длъжни да реагираме на случващото се. Какъв е смисълът да крещим и внасям раздор? Какво поправяме? Единственопто наше поправяне е да се обединим и да станем „светлина за народите“, да покажем на целия свят пътя за поправянето. Тъй като светът днес е безпомощен, най-добрите негови умове не знаят как ще бъде.

Именно сега настава нашето време. Изпълнявайки своята работа ние ще заслужим всеобщо уважение и благодарност. И затова трябва повече да разпространяваме, повече да обясняваме и самите ние да даваме правилни примери. Навлизаме в период на практическа кабала, цялата същност на която е – поправянето на човека.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54151]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава ”Вайкаел”, п. 333: И тези души, обитаващи долната Еденска градина, странстват през всичките дни на новия месец и в съботите и се издигат към мястото, наричащо се ”стените на Ерусалим”, които са външни страни на Малхут на света Ацилут, и там множество управници и колесници (меркавот), охраняващи тези стени …

Те се издигат към това място, но не стъпват вътре в Малхут дотогава, докато не се очистят. Там те, прекланяйки се, изпитват радост от светлината и се завръщат в долната Еденска градина.

Със своето повествование „Зоар“ просто ни повежда от състояние към състояние – при условие, че душата навреме извършва правилни действия – т.е. на момента правилно реагира. Тогава „Зоар“ ни показва последователността на действията, които трябва да изминем по време на нашата поправка – целият този процес.

Трябва да се разбере: че нищо не става от само себе си – само с предварителна работа, от човек, който с всички сили се старае да осъществи нужните действия. Онова, което усеща в себе си, извършвайки тези действия – това е и написаното в книгата „Зоар“.

Но всичко това е резултат на неговата вътрешна работа с желанията / със съсъдите, с екраните, изясненията, сливането със светлината. Така той приема всевъзможните форми на отдаващия. Тези форми на отдаващия, които се базират на основата на свойството за получаване, създават му образа на висшата реалност. По принцип, тази висша реалност също не съществува, но до пълното поправяне ние можем по такъв начин да разкриваме действителността, създадена от двете противоположности – светлина и тъмнина.

Разбира се, че във всичко описано в книгата „Зоар“ – Еденската градина, преизподнята, издигането и спускането на душата – трябва да виждаме задължителните състояния, които всеки човек трябва да измине по пътя към духовното. Всички преминават едни и същи състояния, само, че всеки ги усеща различно – така, както всеки различно възприема нашия свят, съгласно своите свойства и корена на душата си.

От урока по книгата „Зоар“, 08.09.2011

[54003]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Днес Творецът ни поставя условие: ”Докато не се обедините, като един човек с едно сърце – нищо няма да получите! Така, че да усетите, че този начин на живот – не е живот … А аз ще поставя да ви управлява  и такъв жесток цар като Аман”.

Тоест, във всички действия, с които Той ни прави неравнопоставени, принуждавайки ни да се ненавиждаме един друг, да си завиждаме, да се обвиняваме – ние трябва да се поправим и да достигнем до пълно равенство. А след това, няма да броим колко всеки получава – до такава степен, че всеки ще усеща, че той нищо не получава, а останалите получават Безкрайността, и ще им се радва така, сякаш сам е получил безкрайно напълване.

Човек ще съществува само, за да види как всички получават напълване и се наслаждават изцяло, а той самият не притежава нищо и нищо не му трябва! Тогава ще стане подобен на Твореца – тъй като Той нищо не получава, а само отдава.

И днес ние виждаме как в света започват да се образуват такива течения и стъпки в тази посока. За първи път в наши дни се разкрива такова състояние, когато Творецът казва: ”Вие стигнахте до чертата и повече нищо няма да получите. С голям труд ще съществувате някакси, в условия на кризи и всякакви проблеми, докато не стигнете до извода, че равенството не означава ”просто да вземем – и да си го поделим”.

С това може да се започне, смятайки според членовете на семейството, всеки да има по равно – но всъщност,  трябва да достигнем до друг вид поправяне. Тъй като това е проста социалистическа уравниловка, която не отговаря на абсолютната справедливост.

А Творецът желае да достигнем такива състояния, когато, благодарение на своята любов към останалите, да си мислим как повече да ги напълним – за наша сметка. Тоест преди всичко, трябва да се погрижим за нашето поправяне – без него няма да получим напълване.

И всичките днешни икономически съвети и нови теории, без предшестващото ги поправяне, няма да могат с нищо да ни напълнят – напротив, те ще ни докарат до още по-голямо осъзнаване на злото и нашата неспособност да направим нещо. Затова ни остава  да разпространяваме, колкото се може по – нашироко, знанието за днешното състояние, както го обяснява науката кабала.

От урока по статия от вестник „Народ“, 07.09.2011

[53929]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Зачатъците на кабалистическото учение произхождат от книгата на Авраам ”Сефер Ецира” (Книга на сътворението), в която той е изложил основните принципи на строежа на Висшата система, управляваща нашия свят.

Тази система се нарича ”Висш свят”. По отношение на нея, нашият свят  се нарича ”низш свят”. Ние трябва да знаем, по какъв начин е създадена Висшата система, защото се намираме под нейното постоянно управление.

Висшето управление се разделя на частно и общо: частното – влияе на всеки един от нас, общото – на всички едновременно.

Намираме се под въздействието на силите, които постоянно се променят по своя определена програма. От тях зависи съдбата ни. Но ние имаме възможност да влияем на тези сили и, следователно, да влияем на съдбата си.

Науката кабала казва, че в нашия свят ние, на практика, не влияем на нищо. Нашият свят е следствие от сили, спускащи се от Висшите светове. Въпреки това, нашето взаимодействие с тях, реакцията ни спрямо тях, съответно променя тяхното въздействие върху нас –   намираме се с тях във   взаимодействие.

Ако разберем същността на това взаимодействие, то ще можем съзнателно да управляваме влиянието на Висшите светове върху нашия свят. В това, по принцип, се състои смисълът на науката кабала: за какво е така необходима днес, когато Висшият свят се спуска към нас все по-близо и по-близо.

Ние достатъчно явно усещаме неговото приближаване, защото вече не можем да действаме егоистично, както това е било в продължение на хиляди години от развитието ни. Днес вече не ни се отдава да управляваме нашия свят, защото Висшият свят се приближава, а ние не знаем как да му влияем.

Да се надяваме, че в резултат, нашите занятия ще ни дадат тази възможност. Ние ще можем не само да подобрим и да обезопасим нашия живот, но и да добавим към него нов, съвършено различен параметър – не просто комфортно съществуване в нашия свят, а още и усещане на Висшата система, влизане в нея и съществуване на нейното ниво.

От виртуалния урок от 04.09.2011

[53889]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да сравним сегашния етап на развитие с периода на ранното детство, с началния етап на съзряване, или с нещо друго?

Отговор: Не, тъй като днес ние трябва по нов начин да използваме нашата природа. Преминавайки през етапите на развитие на неживата, растителната и животинската природа, а също така и на човешката природа в нашия свят, ние не изменяме подхода, а основата и отново използваме своето егоистично желание, така че във всяка ситуация да се сдобиваме с лична изгода.

Започвайки с големия взрив и до ден днешен желанието все повече се е усъвършенствало в получаване, извличало е все по-голямо наслаждение от всеки миг. Материята се сгъстявала, възниквали са първите примитивни форми на живот, етапите на еволюция са се сменяли един след друг, появявали са се и са измирали всевъзможни видове, живеещи на стада или поединично, размножаващи се така или иначе, – и винаги развитието е вървяло съобразно с порядките на решимо, и в крайна сметка всичко това се е отразявало на ръста на получаващото желание.

Но сегашният етап се различава от всички предходни. Днес ние трябва да тръгнем срещу извечния подход към използване на желанието. Ще го използваме по друг, различен начин. Преди в нас е действала програма за самонапълване, насочена към личното благо, а сега ние трябва да преминем към друга програма.

Погледни на това от страни, обективно и безпристрастно: преди ние сме действали по определена програма, а сега тя се променя. При това става дума не за физиологическо ниво, не за базови потребности на тялото, а за човешкото стъпало, на което сега трябва да стане израстването. По-рано човек е  използвал цялото си обкръжение за свое благо, а отсега трябва да използва всичко свое на благото на обкръжението, с изключение на нужното за неговите базови потребности.

Подобна програма ние нямаме, и затова за първи път трябва да я пожелаем, да я придобием, да я инсталираме и да я усвоим. В това се и заключава нашия проблем. До какви страдания трябва да достигнем, за да пожелаем това? Как да разберем, че то си струва? Как да се проникнем от тази необходимост и въпреки добрите обещания на сегашния етап ние да не се разколебаем в устрема си напред към новия етап? Как да поставим като глава на ъгъла не личната изгода от подема на по-високо стъпало, а безкористно да признаем превъзходство на новата програма, усещането за нейното съвършенство, което няма ни най-малка ценност за нашите сегашни желания?

Аз трябва да придобия нови желания, в които да успея да придам особена ценност на тази нова програма. Но все още в мен такива желания не съществуват. И тук е нужно да разберем, че само, когато висшето стъпало се облече в нас, ние ще успеем да признаем следващия етап. На нашето текущо стъпало това не е възможно. И затова обличането във висшата степен се нарича “чудодейно свойство“: защото ние придобиваме това, към което изобщо не сме предразположени, което не е проявено в нас дори и в зачатъчен вид.

Ето какъв преход ние трябва да осъществим – първи в историята на този свят. Нашето желание, изявяващо необходимостта от следващото стъпало, се и нарича “творение“, това е нещото, което  съществува и само по себе си. До сега единствено кабалистите са достигали това, а всичко останало, включително и спускането по стъпалата на духовните светове, е било само подготовка – програмирани, “механични“ процеси в системата.

Едва сега е готово да се появи новото, особеното желание под името “творение“.

От урок по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54042]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В днешната сложна ситуация в Израел и в света става ясно защо Баал а-Сулам настоява, че първо трябва да седнем на чиновете и да учим. Това ни е нужно; иначе няма да можем да се отнасяме правилно към случващото се.

Това не означава, че трябва да обичам враговете си – „всеки ще трябва да плати за делата си”, а аз няма за какво да ги мразя. Трябва да знам само едно нещо: как мога да подготвя себе си за обединение и в какви форми. Само това може да пречупи омразата – само чрез тази връзка, вътре в която се разкрива висшата сила.

Ако се разкрие, ще излекуваме всички тези зли сили. Просто нямаме избор. Творецът ни притиска толкова много, защото иначе никога няма да стигнем до точката, когато висшата сила, светостта ще властва в нас. Без това, нямаме никакъв шанс за спасение. Надявам се, че ще успеем да предадем това на народа едновременно с натиска, който се прилага над нас сякаш отвън, тоест от горе, и ще можем да постигнем обединение.

Всъщност това се нарича войната на Гог и Магог. Чрез всички народи и използвайки всеки момент и възможност, Творецът ни притиска и ние трябва да се обединим. Това е като изходът от Египет: натискът расте и расте, докато вече нямаме никаква алтернатива и избягаме. Иначе не искаме да напуснем робството на нашия егоизъм и сме готови да останем и да живеем в него завинаги.

Затова нямаме изход, ще трябва да преминем през всички „египетски наказания” и натиск. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-малко ще се материализират тези удари. Те ще бъдат по-вътрешни – с разбиране, осъзнаване, търсене и анализи, и ще бъдат по-бързи на следващото стъпало. Ако ударът се усеща в материята, той е милиарди пъти по-суров и дълъг.

Разликата между нивата е такава, че цялото неживо ниво е равно на едно растение! Опитайте се да оцените тази пропорция: едната чаша на везната съдържа цялата нежива материя на вселената, а другата – една тревичка. Можете ли да си представите колко огромна разлика е това, ако се издигнем само една степен в нашите анализи и поправяния, а да не говорим за издигане от животинското на човешкото ниво! И можем да направим това вместо ударите, които ни очакват на неживото ниво.

Представете си колко много удари и страдания ще трябва да преживеем на неживото ниво… Затова цялата ни работа сега е само да се издигаме и издигаме по-бързо. За да направим това, трябва да седнем на чиновете и да се научим да разбираме какво се случва с нас и със света, и защо. Трябва да обясним това на себе си и на целия свят. Нямаме друго оръжие освен обяснения. А ситуацията просто ни задължава.

От урока по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53725]

Filed under: Баал Сулам, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Албeрт Айнщайн, „Защо социализъм?”, 1949г.): „Сега мога накратко да изложа мнението си за същността на съвременната криза. Става дума за отношението на човека към обществото. Както никога досега, човекът осъзнава своята зависимост от обществото. Но  той усеща зависимостта не като благо, не като органична връзка, не като защитаваща го сила, а по-скоро като заплаха за неговите естествени права или дори неговото икономическо съществуване.

Нещо повече, положението му в обществото е такова, че заложените в него егоистични инстинкти постоянно се акцентират след това като социални, по-слаби по своята природа, все повече деградират. Всички човешки същества, каквото и място да заемат в обществото, страдат от този процес на деградация.

Неосъзнати затворници на своя егоизъм, те изпитват чувство за опасност, усещат се самотни, лишени от наивните, прости радости на живота. Човек може да намери смисъл в живота, колкото кратък и опасен да е той, само като посвети себе си на обществото.”

Неголямото есе на Алберт Айнщайн „Защо социализъм?” е било написано по молба на Пол Суизи (известен американски марксист, политически икономист, автор на теорията за монополистичния капитализъм), за първия брой на „Месечен обзор” (Monthly Review, май 1949).

Пълният текст на статията може да прочетете тук (на руски).

[53905]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега ни се разкрива „втората власт“, някаква чужда сила, и ако се постарая да я разгледам правилно, ще ми бъде добре. А ако не се опитвам правилно да я разбера, получавам удари от нея – за да ѝ обърна внимание и да се отнасям с уважение към нея, за да разбера кой тук е началникът!

Ще бъдат тежки уроците под удара на пръчката, ако не я превърна в захарна. А това е възможно само, ако аз сам тичам след нея и се опитвам да разбера, какво иска тази чужда власт и съм готов да се преклоня пред нея. Това и се нарича „да се отчаеш от работата и да отправиш зов към Твореца“.

Целият свят започва да се приближава към тази работа – осъзнато или неосъзнато. Всички ние сме „работници на Твореца“ и се намираме в окончателно поправено състояние, само че не го знаем и не го чувстваме! Всички работим, за да разкрием и да приемем  всички състояния, през които преминаваме, и да достигнем до разкриването на Безкрайността. Ние и сега се намираме в тази безкрайна светлина – само че не сме съгласни с Него и затова Той  изцяло се крие от нас.

Затова цялото човечество работи заедно – само че едни работят неосъзнато, а други искат да разберат работата и искат да я изпълняват по собствено желание. Но за всички се разкриват едни и същи етапи на тази работа. И по това объркване, през което преминава човечествот, може да се разбере, че това вече е подобно на объркването през което преминава човек във вътрешната си работа, изяснявайки своето следващо стъпало. Така сега целият свят  от чувството на объркаост, неясност и безсилие, започва да си изяснява своята висша, духовна степен.

Само че, всеки ще работи съгласно мястото си в системата. За едни това ще стане стъпало на явно постижение, а за други също постижение, но изцяло практическо, произлизащо от обединението, от взаимното поръчителство, което е достатъчно да бъде постигнато и те ще почувстват общата система, а себе си – като нейна част.

На някои се пада по-тежката задача и изясняване да разкрият същата тази система, но на ниво „глава“, а не „тяло“. Но е известно, че всяка част на тялото си има свой „мозък“, свое „сърце“ – т.е. части, отговарящи за усещанията и намерението. Тъй като всяка част трябва да приема заповедите, идващи от централния мозък и да ги преработва, за да изпълни работата на своето място.

Всяка част трябва да усеща въздействието, възвръщайки съответната реакция в мозъка. Затова, дори в тялото има „костен мозък“ – такива части, които притежават осъзнаване, разбиране, усещане на общата система. А в крайна сметка, всички се съединяват така, че се смесват изцяло и се включват напълно една в друга.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 07.09.2011

[53909]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Важно е да покажем на всички от каква страна се раздухват тези вълнения, които проехтяха в Израел в последно време. Направляващата сила идва зад граница и в нейните планове е да изтрие Израел от картата на света. Защото се изискват доста пари, за да се изведе половин милион на улицата и е ясно, че те не се вземат от въздуха. А в държавата няма закон и инструменти, за да се разследва откъде се вземат тези пари и да ги спре.

Макар че не си струва да се задълбочаваме във всичко това, а просто да се занимаваме със своята работа. Но за това е необходимо да се знае при какви обкръжаващи условия се намираме, за да подходим правилно към тях, да се организираме и да действаме правилно. Но не искам да насочвам вниманието върху това повече от необходимото, не искам да държим това в своя ум и сърце.

Главното, което е необходимо да помним, е, че когато виждаме събитие, ставащо в света: в Русия, в Америка, в Израел и навсякъде – ние стоим срещу Твореца! Това е единствената висша сила, която дирижира всичко, ставащо на тази „сцена”, с всички тези изпълнения.

Той ни проектира цялата тази картина и трябва да играем срещу Него, а не срещу Америка, Русия, някакви леви или десни партии и политически деятели. Нима работата е в тях?  Нужно е да се чете картата по тези правила, които учим, и да работим с реални сили, които действително действат на тази площадка.

Не управляват американците, които искат да променят мира в своята страна – управлява Творецът. Но Той ни дава тази възможност и показва къде трябва да действаме ние самите. Нима всичко това са независими „играчи”, действащи по своя воля: Америка, Русия, Китай? Кой придвижва тези фигури по шахматната дъска? – Творецът! Той иска аз да разгадая Неговата игра и от това да разбера как трябва да напредна – в посоката към Него!

Защото играя с Него – не играя срещу тези пешки. Няма за какво да ненавиждам коня или царицата, или просто пешката на дъската. Трябва да играя срещу Твореца. И тогава ще видя, че съвсем не ги ненавиждам! Те просто ме ориентират, като ми помагат точно да разбера чрез цялата тази шахматна партия, чрез тяхното подреждане върху игралната дъска каква е моята единствена правилна крачка сега, която да направя към успеха. И Творецът иска да спечеля!

Така трябва да гледаме на картата – иначе каква ли още сила можем да победим в такава ситуация? Бедните хора, които гледат на това само като на външни събития, са объркани, като не разбират какво да правят. Затова науката кабала се разкрива в нашите дни – „едно срещу друго е създал Творецът”.

Ако Той ни отваря една стъпка от страна на злото, то срещу Него се разкриват добрите сили, с помощта на които може да се справим с това зло. И така растем – напредвайки по двете страни на стълбата, докато ангелът на смъртта не се превърне в свят ангел. Но отначало той се разкрива като истински ангел на смъртта.

От урок по вестник „Народ”, 25.09.2011

[53730]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→