Въпрос: Милиони хора по света искат да израснат духовно. Но дали е така и с останалите?

Отговор: Всички претърпяват различни беди, на всички им е зле. Погледни какви вълнения обхващат света. Нима не е ясно, че стоим на прага на несгодите? Просто изненадващо с каква скорост върви този процес. Неотдавна аз получих писмо от Испания, където обикновените хора се сблъскват с много сериозни проблеми. Безработицата е достигнала невероятни мащаби.

По този начин Творецът стяга всеки и го насочва в Своята посока. Хората по неволя си задават въпросите: Какво да правим? Как да избегнем бедите? Преди всичко, да избягаме от бедите: ако човек няма какво да яде, няма с какво да си плати наема, ако не му достига насъщното за преживяване, то духовните въпроси изобщо не го вълнуват. Но ти можеш да му покажеш решението.

Прочети аналитиците, търси където си искаш – никой в света днес не вижда как ще се решат тези проблеми. Засега този факт е очевиден. Хората на властта, политолозите, коментаторите ясно виждат, че сме в задънена улица. Никой не смее да вдигне ръка и да представи свое решение. Много отчетливо се откроява, нереалното осъществяване на който и да е от вариантите.

В тази ситуация само ние можем да издигнем глас. И трябва да побързаме с това.

От урока ”Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[45281]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато влезем в духовното пространство, ние се включваме в другите души.  В противен случай аз просто не мога да вляза в духовния свят, тъй като това не е някакво оградено пространство, в което мога да вляза през врата.

Само ако се обединя с другите в една система и почувствам реалността не просто лично, индивидуално, а като интегралния живот на системата, където ние сме свързани заедно, приятелите и аз, чрез това, че сме станали един човек с едно сърце започвам да възприемам повече детайли в нея чрез допълнителни органи на възприятие освен моите. Най-важното, усещам я чрез нашето общо желание, общия духовен съсъд, който изграждаме заедно и който включва всички нас.

Това не е просто сума от нашите желания, а напълно ново свойство наричено свойството отдаване. Чрез това свойство започвам да чувствам друго измерение – висшето, духовното.

Това не са просто определени допълнителни детайли и особености, които всеки от нас може да види различно, нито е размяна на личните ни впечатления. Това е едно общо впечатление, но то произхожда от отдаване, от усещането за действията на Твореца. Ние извършваме действията на отдаване, тоест повтаряме Неговите действия!

Ти започваш да чувстваш какво е да си като Твореца и поради тази причина духовното постижение не е като материалното. И въпреки че системата, която си изградил не е „божествена”, а се състои от нашите души, тя все пак има специален замисъл – интеграцията на душите в любов, взаимно поръчителство над тяхното първично его, зла природа, омраза и отблъскване. И разликата между първото и второто свойство е това, което създава пространството, новото измерение, в което ние започваме да усещаме действията наречени „отдаване”.

С други думи, ти си изградил вътре в твоите желания и свойства модел на Твореца, който ти помага да разбереш какво е Той. Преди това просто си наблюдавал този свят и си виждал някакво творение без да имаш някаква представа за него. Но сега когато го приближаваш, откриваш Твореца вътре в това творение, тъй като се оприличаваш на Неговия образ от твоите собствени части, от всички души.

Накрая, ти откриваш толкова много детайли, че разкриваш в този свят онова, което преди е било скрито. Виждаш, че действията на Твореца са били скрити в него.

Ти продължаваш да се задълбаваш до степента, до която можеш да прикрепиш повече части (души) към твоята система и да ги свържеш заедно, докато всички отделни души, с техния личен поглед за света, се обединят като една душа, едно желание, което се нарича Малхут на света на Безкрайността. Там, в тяхната взаимна връзка, във всеки малък детайл, отделните души стигат до лично усещане и постижение, което напълно съвпада с висшата сила, с корена, който е създал общото постижение, от което ние сме започнали пътя си.

Оказва се, че когато се свържат голямо количество частни, ти преминаваш на общо постижение, което е изключително детайлно и обширно. Чрез всяка душа и чрез всички тях свързани наведнъж заедно постигаш Твореца, духовния свят. И ти си този, който Го създава, тъй като няма Творец без творение! Затова Той се нарича „Творец” (Бо-Ре) – „ела и виж”.

Наистина, ключът тук е работата на системата. От „материята”, която ни е дадена, ние изграждаме „тухлите” на душите, които всеки един от нас слага в общата система, докато се издигаме над личната омраза, егоизъм, отблъскване, но в същото време запазваме всички уникални качества. Така ние създаваме много мощна система на нашето лично постижение.

От урок по статия на Рабаш, 29.04.2011

[41769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Въпрос: Книгата „Зоар” е пълна с истории и земни образи. Защо те са толкова важни, ако само ни объркват и ни отвличат от правилното намерение?

Отговор: Всичко, което казва човек, живеещ в светостта (желанието за отдаване), изхожда от неговото постижение, усещане и съществуване в желанието за отдаване, а не просто му идва на ум. Защото неговото желание за получаване е станало „осветено”, тоест то е придобило свойството отдаване и живее в него, това е свойството, което той усеща.

Ето защо получава определен израз от Твореца в себе си и го изразява в такава форма. Той самият не представя тези образи, нито пък те просто се появяват в неговия ум. А формата на Твореца, която се е разкрила вътре в него, буди определен образ – картината, която ни се описва.

Затова трябва да използваме тези истории и да се свържем с тях. Ако все още не ги разбираме, в последствие ще ги разберем. Запомнете думите ми. Още повече, вие ще постигнете същото ниво на постижение и същата история, картини, образи и изрази изведнъж ще се появят вътре във вас.

Ето защо кабалистите се разбират един друг. Ние не ги разбираме, но колкото повече се свързваш с това, което те казват, толкова повече ги разбираш.

Не е съвпадение, че в хасидската традиция, ако в записките на рава има грешки, ти трябва да ги благословиш, защото ако той ги е написал така, за теб това е знак на святост. Това следва от факта, че човек, който е в светостта, не може да направи грешка. На теб ти изглежда, че той е сгрешил, защото ти си непоправен. И това се нарича вяра над разума.

От урок по книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 3

Въпрос: Напоследък, Вие често говорите за това, че групата за човек е като утробата за зародиша и че човек трябва да анулира себе си пред групата, за да се прикрепи за стените на утробата. Какво означава това?

Отговор: „Три дни на прикрепяне на спермата към матката” означава, че човек се прилепва към своето обкръжение: учителя, групата и книгите. Тези три компонента носят определена идея, източник на силата, с която човек се свързва. Той се отказва от дясната и лявата линия и като използва и двете – дясната и лявата сила – изгражда средната линия и така се слива с нея.

Дясната линия е линията на отдаване, по която човек се движи „с вързани очи”. На лявата линия човек прикрепя дебелината на своето егоистично желание (Авиют), а той самият желае да се слее с дясната линия. А средната линия влиза в играта, когато той придобие определено постоянно ниво на връзка с неговото обкръжение и не пада под него.

И без значение какво друго може да се случи, той повече няма мисли и желания, които биха го отделили от отдаването напълно, от „Няма никой освен Него”, от „Добър, който прави добро”. Това показва, че човек се е прикрепил вътре в „утробата” – неговото обкръжение.

Това е най-сложният момент. Ключът към успешно завършване на това действие е да снижиш себе си пред обкръжението. Написано е: „Високомерието унижава човека”.

Въпрос: Какво означава „да снижиш себе си”?

Отговор: Да снижиш себе си означава, че без да се месиш, се опитваш да чуеш и да попиеш възможно най-много от това, което казва учителят, и да издигнеш приятелите, да отвориш себе си за получаване важността на целта от тях. Това значително ускорява духовното развитие на човек.

И ако човек успее (което не е толкова лесно), сякаш той най-после върви на прав път,  скъсявайки своето пътуване. Това буквално му спестява години работа.

От 3-тия урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[44514]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→