Въпрос: Съдържа ли се в частта на ТЕС, която е посветена на Пурим, светлината, отнасяща се към края на поправянето? Струва ли си, по това време повече да четем ТЕС на урок?

Отговор: С други думи, можем ли днес да използваме силата с името „Пурим”, намирайки се в определено състояние, свързано с тази дата? Защото духовният корен поражда в нашия материален свят определен резултат, който е невъзможно да се пренебрегне.

Тук отделяме тези, които напредват по личен път и се наричат „Исраел”. Те се намират над знаците и жалоните, над времето. Те ускоряват времето, отиват напред, теглейки себе си към края на поправянето – и затова напредват извън зависимостта на календарните дати. Те имат свой календар. Празниците и дори дните на седмицата, за тях по никакъв начин не са свързани с общоприетото летоброене.

Адам е започнал духовната работа съгласно собствен календар и е въвел седмичното отброяване. Той е преминал през шест духовни дни-състояния, в резултат на които, в него се е родило духовното съзнание, връзката с Твореца. Това постижение, Адам е предал на следващите кабалисти, чиято веригата се  разпростряла през двадесететте поколения до Авраам, а после до Моше. Те постигнали същото, което и той.

Върху седмичното отброяване е основан нашият календар – иначе казано, общото напредване. Този цикъл не е свързан с астрономическото време. Масите, които нямат точка в сърцето, подлежат на въздействието на общите обкръжаващи светлини, създаващи в нас усещането за време, движение и пространство. Става дума именно за силите, очертаващи различните контури на нашето възприятие.

От друга страна, хората, които сами вървят напред, не зависят от смяната на седмиците. Всеки от тях има свободен формат на календара, определящ се от това, доколко човек е способен да ускори времето, като реализира своята точка в сърцето.

По такъв начин, ние се отнасяме към категорията „Исраел” и стигаме до края на поправянето по-рано от определения срок. Ние имаме не общ, а личен календар. И обратно – върху човека, живеещ по общия календар, въздействат общи обкръжаващи светлини – затова по времето на празника, той действително е способен на повече.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 20.03.201

[38603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това ”усилие” – това мисъл ли е или някакво действие?

Отговор: Усилие – това е вътрешно напрежение, насочено против своето желание. А, ако ти действаш съгласно желанието си, тогава няма да има никакво напрежение. Ти може да прилагаш физически усилия или духовни даже, но егото ти ще ги поддържа.

Усилия – това са висши човешки сили, против егоизма, който се намира в мен. И тогава аз натискам, и натискам, и в крайна сметка се убеждавам, че ми е необходима помощта на Твореца.

Но аз не трябва от самото начало да мисля, че не мога да се справя сам. Аз съм длъжен да започна! А Творецът ще завърши заради мен тази работа. Ако още в началото бъда убеден, че нищо няма да се получи – то никога не ще се помръдна от мястото си.

Затова съм длъжен да започна и да натискам на правилното място, доколкото го разбирам, в правилната посока, към правилната цел. И само в резултат на тази работа аз откривам, че ми е необходим Твореца. А трябва да започна с това, че ”никой не може да ми помогне, освен мен самия”.

В началото няма никой, освен мен. Докато не изразходя всичките си сили, аз не ще почувствам настоящата потребност от Твореца. Към Твореца се обръщат вече от отчаяние. Това се нарича ”пробуждане отдолу” (итарута де-летата), почти ”вратата на сълзите”.

Аз разбирам, че не мога без Твореца, защото в мен няма светлина, нямам сили, за да се съединя сам с другите! Аз не мога да поправя разбиването!

Разбиването – това е напускане на желанията от светлината. Творецът скрива светлината си от съсъда и тя се разпилява на парчета. Сега е нужно да се върне светлината и да засвети с общата сила на отдаването. Само, ако присъства такава обща сила между желанията за наслаждение – тогава тя ги свързва заедно.

Светлината трябва да запълни всички пространства между желанията, както водата запълва всички празни места между камъните, и тогава чрез тази вода те се свързват един с друг. А иначе, кой ги съединява, каква сила, как те могат да бъдат свързани? Необходимо е нещо, което да запълни пространството между тях.

Дистанцията между желанията остава, остава и егоизма, който ги отделя едно от друго. Някога, всички те са били един голям камък. Но после, той се е разбил на множество малки камъни и са се отделили едно от друго. Те така си и остават на разстояние и трябва да прекрачат през него – „сякаш” то не съществува!

Тогава идва висшата светлина и ги съединява, запълвайки цялата празнота, сякаш вода между камъните. Желанията се оказват свързани едно с друго, потопени в една вода, в една и съща светлина.

Получава се, че сега между нас се намира Творецът! Ние разкриваме между нас цялата сила на светлината, Неговото присъствие – защото водата се намира между камъните и запълва същия този обем, който трябва да бъде запълнен с тях. Камъните са се раздалечили, увеличавайки обема си 620 пъти и сега водата, светлината (светлината на Тора се нарича ”вода”) е длъжна да им помогне да достигнат същото това качество – „цяла скала”, но в 620 пъти повече!

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43389]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-тежкото и лошо състояние, усещано от Малхут, това е състоянието на пълното напълване със светлина в света на Безкрайността, тъй като то няма никакво покритие от нейна страна. Всичко това кара Малхут да премине множество изменения, които се наричат движения, действия.

Цялата тази верига от усещания, преживявани вътре в Малхут, се наричат нейни движения. Затова става дума за вътрешни усещания, за вътрешна мъдрост, за вътрешно движение, за това, че всичко се прави само от желанието и от съпровождащото го намерение. Нищо освен това, в действителност, не съществува!

Нашият свят, който ние наблюдаваме около нас – това е въображаем свят. Всичко се случва вътре в Малхут на света на Безкрайността, докато тя не си спомни, че е тя и не се превърне в получаваща заради отдаване – т.е. да се отдели от усещането за получаване заради себе си, което е било в нея до първото съкращаване.

Независимо, че това първо усещане не се е наричало егоистично, понеже тя не го е извършвала преднамерено и не е разбирала състоянието в което е влизала.

И така, духовното движение не се измерва и не се оценява с количеството материални действия – а само с вътрешните състояния, които изминава човек. Затова е толкова трудно да се оцени. Всеки пита: Как да проверя колко съм напреднал? Но това може да се отчете само, ако се намираш вече в духовния свят и можеш точно да преброиш количеството духовни действия, които си създал.

Ние виждаме по малкото дете, че то въобще не знае къде е и как е. Чак когато постепенно израства, то качествено усъвършенства своя разум и започва да пресмята, какво е било вчера, днес, утре. То се научава да усеща времето, а след това и движението. Него го учат: това прави така, а това не прави така. Т.е. то започва да постига някои неща и връзката между тях, да се учи осъзнато да преминава от едно състояние в друго, да слуша и изпълнява съветите на възрастните.

И точно така се случва в духовния свят, и ние преминаваме към духовни действия. Но всичките те – са само вътре в човека. Отвън нищо не се случва, и нищо не зависи от външните действия. Но с външните действия ние можем да повлияем на своето вътрешно състояние, защото това е психологически въпрос.

Ние се включваме в заобикалящото ни общество за сметка на нашето външно участие, някакви си материални действия, а благодарение на това се съединяваме с него вътрешно. И тази вътрешна връзка ни влияе и се отброява в нашата духовна работа.

Затова, всичко зависи от нашето осъзнаване на злото – само заради него е необходимо учението и работата. В онзи миг, когато човек усеща своя егоизъм, той е готов да извърши духовно действие – тоест промяна вътре в себе си, за да се отърве от това зло. И после въпросът е в това що за зло е това, от което той желае да се избави – колко е голямо то като количество и като качество, относително отдаването или получаването.

От урока по ” Учение за Десетте Сфирот”, 06.06.2011

[44974]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→