Въпрос: Какво да правя, ако на урок по „Зоар” чувствам, че напразно си губя времето? Трябва ли да се старая да го превъзмогна с вяра над знанието и да потисна това усещане?

Отговор: Има всевъзможни статистики за човешкия живот, които показват, че от 70 години живот 30 г. спим, 10 г. се храним, 5 г. се мием и правим още всевъзможни други неща, докато накрая, от всичките тези години не ни остане някакъв си един свободен ден – и какво всъщност ще правиш през този ден?! Най-вероятно ще го проспиш…

Затова аз питам, с какво все пак е запълнен твоя живот, че ти е жал за времето на урока по „Зоар”? Само помисли – в този свят ти ще живееш 70 г. и ще умреш, а тук имаш възможност да разкриеш вечния живот. Може би си струва малко да се поработи за него?

И можеш колкото си искаш да убеждаваш себе си и да се залъгваш – само, за да съхраниш връзката с този източник. Идвайки в кабала, човек първо си представя нещо въобръжаемо и нереално. Но ние разбираме, че бъдещият свят – това е свойството отдаване, в което се разкрива Твореца.

И тогава получаваме постижение и разбиране за висшия свят. И ако си постигнал това в твоите келим – значи то е твое, независимо дали живееш или си умрял със своето биологично тяло.

Животинското тяло ти е дадено за начало, за да те съпровожда, за да можеш, започвайки от него, да постигнеш духовното. Ако си постигнал, значи си спечелил, а ако не си – все някога ще ти дадат шанс.

Затова, ако Творецът ти е дал такава възможност, че вече си в група, с кабалистични книги, то нататък проблемът е само в теб – не изпускай тази възможност!

Или можеш да решиш, че не си съгласен с Твореца – връщаш се към обичайния живот: „Лавката е отворена и всеки може да се отбие и да вземе заем, но Ръката записва…”

От урока по книгата „Зоар”, 25.11.2010

[27808]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това недостатък в духовната работа, позволяващ да се закрепят за нея  «нечистите сили» (егоистични намерения)?

Отговор: Ако в духовната си работа позволявам да възникнат и да съществуват в мен егоистични намерения (нечисти сили), по този начин аз искам да използвам духовните данни, сили, знания – егоистично.

Това отклонява от целта. Опасенията от такива мисли се наричат «мярка за чистота» в работата.

Аз мога да греша в своите намерения, но съзнателните желания / намерения «отдаване заради получаване » или «получаване заради отдаване» са нечисти действия. А чистотата се определя от проявата на това, не крада ли аз от духовното в полза на материалното.

Много е важно във всяко едно занятие, отнасящо се до духовната работа да не се старая да получа каквато и да е материална изгода. Тук с нас се води много строга отчетност.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 28.11.2010

[27961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Говорихме за линия и окръжност, но на мен не ми достигат допълнителни форми. Като че ли трябва да има още и конус, а не просто окръжност и линия.

Отговор: Така, както няма никой освен Творец и творение, няма нищо освен окръжност и линия.

Триъгълник, квадрат, шестоъгълник (съединение на два триъгълника, горен и долен), диагонал – всичко това е изкуствено, временно, форми, които съществуват в процеса на поправяне.

В природата съществува само линия и окръжност, които в света на Безкрайността се превръщат в едно цяло. Там, където намерението е само заради отдаване, линията става равна на кръг.

Кръглата светлина на света на Безкрайността се разпространява под формата на окръжност, отново се спуска като линия и отново преминава в окръжност и т.н.

Всички окръжности са свързани между себе си с линии, а части от линиите се свързват в окръжности. И такива гирлянди има много! Атик, Арих Анпин, Ишсут се състоят от много такива чудесни системи – понякога така рисуват космоса.

Всеки от нас се състои от такива структури и няма нито една част, която да не е построена от окръжност и линия.

Предизвикано е от това, че ГА“Р (трите горни сфери) на всяка степен се състои от окръжности, а ЗА“Т (седемте низши) само от линии, затова във всеки парцуф, във всяка част има и едното и другото.

Т.е. през окръжността в тебе има връзка със света на безкрайността, а чрез линията – с линиите, и по такъв начин ти се състоиш от тези две форми.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 19.11.2010

[27889]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката, водеща ни към получаване на наслаждение, напълване, към усещането на добър, вечен, съвършен живот, който не оставя и най-малък спомен за какъвто и да е бил недостиг или загуба, се нарича наука кабала.

Тази наука е за това, как да придобием добър живот, как да се присъединим към доброто. Тъй като в действителност това е нашето желание, такава е природата ни.

И не е нужно да го крием, да го преукрасяваме и да заблуждаваме себе си, а обратно, необходимо е да проявим това, което си струва да желаем и в съответствие с това да изясним, в какво се състои най-голямото ни желание и какво наслаждение можем да получим от него?

Затова цялата наука кабала се е разкрила за да ни насочи в правилната посока, към правилното желание и тогава ще го развием колкото се може повече.

Но за да усетим Твореца, трябва да разберем, че усещането за наслаждение е възможно само при условие на моето подобие на това наслаждение, при моето подобие с Него.

Да получа наслаждение от Него означава да Го разбера, да Го почувствам. А това означава да бъда като Него, да бъда отдаващ, даряващ. Но отначало трябва да разбера какво означава това и тогава ще получавам от него наслаждение.

И в тази степен, в която се приспособявам към него и приличам на Него, ставам подобен на Него, в същата степен започвам да Го чувствам и да се наслаждавам от Него. Затова цялата наша работа се състои в това, да станем подобни на Твореца. И колкото по-подобен съм на Творецът, толкова по-близо съм до Него, повече разбирам и чувствам.

А ако искам да се съединя с някакви наслаждения, значи аз тях обичам. Желая да се съединя с Твореца, по този начин ние се съединяваме с наслаждението от отдаване и значи трябва да обичаме това свойство.

Как да постигнем това?- В това е и цялата наука. Когато се научим да обичаме свойството отдаване и любов, то в този момент и започваме да разбираме и усещаме Твореца и да Му се наслаждаваме.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 02.11.2010

[27829]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как да използвам силата на мисълта, за да уравновеся чувствата?

Отгово: А защо? В едни, съгласно природата, е по-развит разумът, а в други – чувствата. Няма нужда да приличаме един на друг по характер и темперамент.

Всеки човек е уникален, всеки трябва да се включи в групата с всичките си свойства, за да получи от нея впечатление за разбиването.

Съществува светът на Безкрайността, а под него е светът на разбиването, в който се е случило разбиването на келим. Светлините от света на разбиването са се издигнали обратно в света на Безкрайността, а келим са паднали в нашия свят. Ето това е цялата реалност.

Съществувайки в този свят, ние сме длъжни да намерим разбитите келим и да разберем кое у нас е разбито? Ние трябва да разкрием ненавистта! С помощта на обучението при нас идва светлината и показва какво не ни достига за разкриване на духовното. Тя ни разкрива мястото на разбиването, разголва ненавистта. Когато разкрием това, у нас протича осъзнаване на злото и желание да достигнем доброто.

Между доброто и злото, между желаното и действителното, възниква мисъл. Мисълта увеличава желанието. Желанието ни насочва към групата, където цари ненавист, като планината Синай, а ние искаме да превърнем тази ненавист в любов.

Това желание започва да изисква от света на Безкрайността светлината, възвръщаща към източника, в отговор на МАН, на потребността от изправяне, и ние изправяме разбиването. Ние изправяме света на разбиването с помощта на нашето желание, на нашата мисъл.

Творецът специално е разбил картинката и ти е дал това „лего”, а ти започваш да го събираш, докато, съединил всички негови части в едно, не издигнеш целия този разбит свят до нивото на света на Безкрайността. Няма нищо друго в творението, освен тази игра, и в книгите по Кабала това се нарича точно така – игра.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява намерението в мен и защо то е толкова важно, ако разумът и усещанията не се взимат под внимание при напредването в духовното?

Отговор: Намерението – това е човекът в мен, то определя какво искам измежду всичко, което съществува в мен. Всичко, което ме напълва: усещания, разум, надежди, фантазии, мечти, минало, настояще, бъдеще – всичко преобръщам и изяснявам: какво искам измежду всичко това?

Аз в тази бъркотия нищо не разбирам, всичко е смесено, днес така, утре – иначе. Но онова, което искам, се нарича намерение. Тоест, сега аз гледам отгоре на своя живот и на всичко, което имам, и решавам кое е най-важно за мен.

Това е такава точка, в която аз мога да взема някакво решение – или отново да се потопя до гуша в този „коктейл”, който съм забъркал, и да забравя за всичко – да се върна към нормалния живот.

Или ще се издигна над него и искам да измъкна от цялата тази смесица само това, което ми е полезно за напредването, за бъдещия живот. Ето това трябва да реша, и затова намерението това е целият човек.

От урока по Книгата Зоар, 25.11.2010

[27806]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

На нас ни се струва, че се намираме в свят, който живее и съществува, че той е траен, и всичко в него е достатъчно стабилно. Дори не допускаме мисълта, че всичко, което виждаме и усещаме е неустойчиво и относително.

Човечеството винаги е смятало, че светът действително съществува, и че човекът живее  в него. Това мнение се е поддържало от факта, че хората виждали всичко, което ги заобикаля – нашата планета, звездите и галактиките.

И макар човек да се ражда, живее и умира, всичко това продължава да стои на своето място, независимо от смяната на времената. Тоест всичко, което ни заобикаля, съществува извън нас. И хората смятали така хилядолетия.

Но ето, че идва науката кабала и разрушава изцяло основата, върху която се е базирало нашето възприятие, не оставяйки здрав камък. Тя обяснява, че всичко, което виждаме пред себе си се намира не отвън, а вътре в нас – в нашето желание.

И излиза, че ако хората, които виждам пред себе си, се намират в моята глава, то и аз самият се намирам там. Кабала твърди, че това е вярно, а цялото възприемане на реалността, което имаме сега, е измамно.

Казват ни, че в задната част на главата имаме нещо като проектор, който прожектира всичко, което усещам – в образи, които сякаш се намират пред мен. И по този начин аз виждам, както своето тяло, така и всичко, което се намира извън него.

Кабалистите заявяват това напълно сериозно и подчертават, че именно благодарение на това, че чувствам нещата вътре, а ги виждам отвън, мога да постигна специално знание – разкриване на Твореца.

Аз виждам, как всеки миг всичко наоколо се променя, движи се. Това става в съответствие с измененията на моите свойства и означава, че сам рисувам действителността.

Науката кабала казва, че освен точката, наречена „аз“, всичко останало е висшата светлина – светлината на Безкрайността, в която се намирам. Тя притежава едно свойство: отдаване и любов. И на фона на тази светлина, аз виждам своите свойства, които са противоположни на нея.

Струва ми се, че извън мен съществува голям свят, в който всичко се движи, но всичко това е проекция от моето желание, от моето его. Това са неговите различни свойства, които показват моята вътрешна картина, като на рентгенова снимка.

Мога ли да променя реалността? Да, мога – при условие, че променя себе си. И това е вече много сериозно. Тоест в моя живот има семейство, работа, голям свят, и макар да виждам и чувствам колко съм сам и всичко около мен е солидно, все пак е по силите ми да променя всичко.

Защото, ако започна да променям себе си, тогава ще променя света. Тъй като човекът е малък свят и всичко се намира вътре в него, а отвън е само неизменната светлина на света на Безкрайността.

Така че, всичко зависи от човека и моето възприемане на реалността зависи само от мен, а не от някой друг.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 23.11.2010

[27895]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Когато изграждаме себе си в средната линия, трябва правилно да съединим свойството отдаване – Бина, дясната линия, със свойството получаване – Малхут, лявата линия.

Тяхното съединяване образува кли (съсъд), което се нарича „пещера“, при това тази  пещера е двойна (Махпела). В „земята“, в Малхут, има пространство, в което е възможно да се живее, а животът – това е Бина.

Но за да проникне Бина в Малхут, преди това трябва да се осъществи обратното действие: Малхут трябва да се включи в Бина, за да знае Бина как да обезпечи Малхут, а Малхут да знае как да изисква въздействие от Бина.

Като резултат, се образува двойно взаимно проникване на Малхут и Бина, „двойна пещера“ – основа на общото поправяне на творението.

Тъй като това е място за поправяне, там се намират Праотците – желания, поправени от намерението за отдаване. Те са постигнали правилната връзка на Бина и Малхут: получават в Малхут и отдават чрез Бина, т.е. работят и чрез получаване, и чрез отдаване.

А какво бива погребано? Егоистичното намерение заради получаване, което като обвивка (клипа) обгръща желанието, превръщайки го в зло начало. Затова, погребването се нарича поправяне.

Ние не закачаме желанията – колкото са по-големи, толкова по-добре. Но на всяко стъпало, т.е. във всяко поколение, погребваме „намерението заради самонаслаждение“ и се поправяме, установявайки равновесие между получаване и отдаване.

От програмата „Седмична глава“, 29.10.2010

[27855]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Присъединявайки към себе си желанията на другите, аз се разширявам, но все пак още чувствам само случващото се в мен?

Съществува ли точка, в която аз действително да усещам намиращото се извън мен?

Отговор: Разбира се! И още как! Ти усещаш това много по-силно отколкото чувстваш себе си сега, тук в този свят.

Представи си, че виждаш случващото се сега на хиляди километри от теб, точно така, както виждаш и на разстояния на метри от теб. Няма разлика, няма разстояние!

И точно така, както виждаш външната форма на обекта, ти виждаш и през него, изцяло и всичко, случващо се в него – всички причини и следствия.

Това е, което се нарича постижение. В духовното нищо не е ограничено от пространството, нито от дълбината на постиженията, от теб нищо не е скрито – нито причините, нито следствията на явленията, които ти наблюдаваш, във всичките им отрязъци и свойства.

Ето защо това се нарича постижение – окончателното и най-голямото възприятие и разбиране. Дори е невъзможно да се сравни това с нашият свят. Просто защото ние в нашия свят нямаме постижения, ние сякаш се вглеждаме само вътре в самите себе си.

От урока по статията на Рабаш, 26.11.2010

[27758]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорихме за радостта от напълването, а как стоят нещата по отношение на радостта от положените за нейното постигане усилия?

Отговор: Аз изпитвам чувство на ненавист и отблъскване към някого и над това трябва да изградя отношение на любов, за да го напълня, като по този начин напълня и себе си.

За тази цел полагам определени усилия, трябва да работя над своя егоизъм. Ако провеждам през себе си светлината, за да напълня другите, тогава превръщам своя егоизъм в „помощ против него” – вместо за получаване, той работи за отдаване. За мен това е усилие и трябва да убедя себе си, че има смисъл да го направя.

От една страна, благодарение на това, че прекарвам висшата светлина през себе си към някого, моят егоизъм се наслаждава от това, че през него преминава светлината. От друга страна, аз присъединявам към себе си желание, което напълвам, то става част от мен самия и по този начин, аз също се наслаждавам.

Аз получавам светлина от Твореца и светлина, която се връща към мен във вид на духовна обратна връзка от това, че напълвам другия.

Ако съм го присъединил към себе си, то това се нарича „възлюби ближния, като себе си”. Затова е казано: „Праведниците се удостояват два пъти”. Освен, че се напълва тяхното собствено желание да получават, те се наслаждават и от това, че напълват желанието на ближния.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 28.10.2010

[27820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→