Въпрос: Какво е това светлина на изправянето, къде се намира и как да се присъединя към нея?

Отговор: Ние се намираме в съвършена реалност, създадена от Твореца, но относително нас тя се представя другояче.

В истинската реалност има всичко, което искаме: безграничност, светлина, съвършенство, вечност, Творец. А тук, в този свят, ние виждаме съвсем друга реалност – тъмнина, зло, егоизъм.

Едната реалност е отделена от другата от стълба със 125 стъпала, по които аз трябва да изменя своята природа.

Разликата е в това, че тук ние усещаме само този свят и се намираме в тъмнина, страдания и егоизъм – а за истинската реалност ми е необходимо да достигна намерението „заради отдаване”, вместо ненавист – любов.

Докато се намирам в природата на този свят, аз нямам никакви шансове да се измъкна от него в духовното – това е съвършено друго измерение, в което не мога да прескоча. Обаче съществува такава „чудесна сила” (сгула), която може да ми помогне.

В духовния свят всичко е свързано заедно – и в противоположност на това в нашия свят всички са разделени. Там има любов, тук – ненавист. Там има отдаване, тук – егоизъм, светлина – тъмнина, добро – зло. Тоест всичко е наобратно, както е написано: „Аз видях обратния свят!”

И ние бихме били в пълна безнадеждност, ако не съществуваше един детайл, който, за щастие, не е противоположен! Той ни е даден като край на спасителното въже, за който аз мога да се хвана, за да се приближа там.

На всеки от нас, разделените в този свят, е дадена духовна искра, „точка в сърцето” – това е и краят на въжето, спускащо се към нас от духовния свят. То е протегнато към всеки от нас от онова съвършено състояние, където аз се намирам в хармония и абсолютен комфорт.

Но това все пак е само една точка и аз не знам какво да правя с нея – аз само чувствам своята причастност към нещо висше. А освен това, на мен ми е дадена книга, която се нарича „Зоар”.

Материалната книга се намира в този свят, но в духовното пространство също съществува „книга”, което означава разкриване, светлина. И самото наименование „Зоар” означава висше сияние.

Получава се така, че, намирайки се в своя земен свят, заедно с книга, напечатана с някакви китайски йероглифи, ти искаш да се върнеш обратно във висшия свят, към своя корен! Тази точка те дърпа!

И сега това, което трябва да направиш, е да се постараеш да се обединиш с такива като теб, разделени един от друг, и четейки заедно книгата „Зоар”, да се стремите към светлината, за да ви повлияе тя и да ви направи подобни на себе си.

Това е всичко! Останалото не зависи от теб – това са дадени ти свойства: и злото, и ненавистта. Ти сам нищо не можеш да направиш с тях. Относно висшия свят ти имаш само две средства: групата и книгата.

И ако ги използваш, притегляш към себе си от духовния свят огромна светлина, която ти въздейства. Тя именно се нарича „Зоар” (сияние) или Обкръжаваща светлина, възвръщаща към Източника. Това е, което те променя. Светлината работи върху теб и те придвижва обратно към твоя корен.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, „Даргот Сулам“, статия 298, „Включване на свойството милосърдие в съда„: „По време на падението, под властта на желанието за наслаждение, човек няма избор.

Когато в него действа желанието да отдава, тогава не му е нужен избор. Така, цялата му свобода е в избора на онова, което да властва над него: свойството да съди или свойството милосърдие”.

Душата се състои от десет сфирот. От Кетер до горната третина на Тиферет в нея властва Бина, желанието за отдаване, а от долната третина на Тиферет – Малхут, желанието за получаване. Единствено по средата, в средната третина на Тиферет, цари „безвластие” – това място е неподвластно нито на отдаването, нито на получаването.

И действително, понякога се случва човек да не може да се определи в кое направление е, неговите мисли и желания не клонят нито натам, нито насам. Това е и мястото на избор. Обаче в това време ние по правило сме разсеяни и не мислим за нищо особено. А времето си върви, животът преминава.

Как да използвам свободата от двете сили, които управляват свише? За това трябва да избера обкръжение – защото, тогава сам избирам кой ще властва над мен в неутралното състояние.

Аз съм пробуден от зова на точката в сърцето и доведен в групата. Сега аз трябва да установя правилна връзка между нас – така, че групата да действа върху мен, а аз – върху нея. Тогава аз постоянно ще напълвам свободните си състояния с властта на групата, която съм избрал.

Изпълнявайки, напълвайки себе си с властта на групата, аз се сдобивам с кли, в което след това ще получа светлината. Аз скланям глава пред групата и в отговор получавам от нея две неща:

1. Голямо желание от всички точки в сърцата на другарите.
2. Екран (масах) – осъзнаване на факта, че си струва да се работи заради отдаването.

И тогава чрез групата аз притеглям светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф), която ме изправя.

Потенциалът за избор е винаги в нас. Колкото по-целенасочено използваме наличните ни средства – учителят, книгите, групата, обучението, разпространението – толкова повече възможности за избор се появяват у нас.

Тогава ние сами ще обединяваме свойствата на съда и милосърдието, по собствено свободно желание, съчетавайки силите на Бина и Малхут – дясната и лявата линия. Ние ще започнем да управляваме себе си и мястото за избор ще стане за нас средна линия.

Привличайки колкото се може повече от Бина и Малхут, за да ги споим в едно цяло, ние постигаме духовно битие и започваме да се изкачваме по духовните стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 19.11.2010

[27021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е нужен външния разум, ако възприятието на реалността се извършва вътре в нас?

Отговор: Истинското възприемане на реалността се строи само отвън – в разума на обкръжението, т.е. във висшето, в Твореца, а не в моя сегашен разум.

Предвижвайки се в духовното, аз се включвам в това обкръжение като в Малхут света на Безкрайността – в мястото на своя корен от който се е родила моята душа и се е спуснала в този свят по дългия път през всички светове.

В този свят аз съм откъснат от своя корен, в мен е останала само искра – „точка в сърцето”. И за сметка на обкръжението, което ми представя сега системата на света на Безкрайността, заедно с тях аз се предвижвам обратно към същото това безкрайно състояние. Когато обкръжението ми, групата постепенно се присъединят на този път към цялото човечество, ние разкриваме, че всички достигат до един свят на Безкрайността.

И затова все повече ми се разкрива, че включването в обкръжение, струващо ми се днес изкуствено, нежелано, ненужно и нереално – всъщност е моето проникновение в собствения ми корен. Връщам се обратно именно в тази точка от която някога съм излязъл, за да дойда в този свят.

Тогава откривам, че се намирам заедно със своята група в системата на света на Безкрайността, която е запълнена със светлината Хохма. Постепенно получавам тази светлина вече по пътя, който се нарича „свят на разума” (Хохма означава „мъдрост”). И аз се ползвам от тази светлина на разума, от тази мъдрост (Хохма) заедно със всички! Това е наш общ разум, един на всички!

Тази обща мъдрост, цялата тази висша мисъл, светлината – се нарича Творец (Бо-ре – т.е. „ела и виж”).

От урока по статия „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→