Въпрос: Струва ми се, че принципът на духовната работа „Ако аз не помогна на себе си, то кой друг ще ми помогне?” противоречи на друг принцип – „Няма никой освен Него” и съединението с групата…

Отговор: Длъжен съм да кажа: „Ако аз не си помогна, никой не ще ми помогне да разкрия Твореца, свойството отдаване.”

Никой не ще ми помогне в това. Мога да прочета хиляди книги и да прослушам хиляди лекции, но в крайна сметка, развитието на желанието е моя вътрешна работа.

И само ако пожелая духовен живот (в свойството отдаване), вместо този живот (в свойството получаване), ще го открия за себе си.

Не чакам помощ от никого! Длъжен съм да достигна до толкова силно желание, че „по-добре смърт, отколкото такъв живот!”. Защото такъв живот – за мен не е живот. Длъжен съм да достигна духовното!

Тук трябва да действам според принципа „Ако аз не помогна на себе си, то кой ще ми помогне?”. Тъй като Творецът няма да се откаже от своето условие, Той няма да ни даде насила желание към Себе си. Той дава напълване, а не желание. Няма насилие в духовното развитие.

Но веднага щом „Ако не аз на себе си, то кой ще ми помогне?” достигне до завършек, т.е. разбера, че то зависи само от мен – тогава веднага откривам, че не съм способен на това.

Ненавиждам егоизма си и се боя от него, както Моисей от Фараона. И тогава „Изплакаха те от тази работа” ще се освободят от властта на егоизма – тъй като нито аз, нито който и да е около мен не ще ми помогне.

Когато постигнем тези две състояния – отсъствие на помощ отвътре и отвън, това се нарича последни родилни мъки.

Тогава се изтръгва отчаяние от самата дълбина на сърцето – само тогава се разкрива висшата сила, светлината (га”р де хохма), която поражда човека на духовната степен. И тогава вече действа принципът „Няма никой освен Него”.

Затова има етап „Ако не аз на себе си, то кой ще ми помогне?”, а след това – „Няма никой освен Него”. Тъй като не бих могъл да разкрия, че „Няма никой освен Него”, докато не завърша „Ако не аз себе си, то кой ще ми помогне?”.

От 4-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26355]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако по пътя ни се откриваха духовни напълвания, както молят всички – това би заглушавало нашето желание към духовното. Това е най-голямото препятствие по пътя.

Затова пред мен разкриват стена, преграждаща пътя ми. Аз стоя пред стена, предвкусвайки, че зад нея ме чака нещо необикновено.

Но трябва да разбера, че ако ми е разкрита такава стена, значи аз вече съм въоръжен със съответната сила на съпротивление, за да не изоставя напредването, а я пробия .

Въпреки че не мога да я пробия веднага, наведнъж, и трябва да ударя няколко пъти, докато не я разруша – стената ще се пропуква, и накрая ще падне. Но аз вече притежавам необходимата пробивна сила, силата на атаката, иначе не биха ми показали тази стена.

Ако сега са ни разкрили стената, стояща пред нас, която се намира вътре в нас, в нашите сърца – това е знак, че ние сме способни да я разрушим. Иначе тя не би се разкрила, защото „не  поставят препятствия пред слепци”. Струваше ми се е, че  сме готови да я преодолеем, и затова направихме стъпка към съединение.

А сега е нужно само да се сплотим за сметка на обучението и цялата останала работа и постепенно да съберем троха по троха всички наши усилия в една обща пробивна сила – за да открием отново, че тази сила е недостатъчна за пробива и трябва още повече да се обединим.

И така, отново и отново,  ще събираме все повече сили и ще засилваме натиска, докато стената не рухне. Това вече е окончателният етап на изхода от Египет, самият край – затова то ни  радва толкова.

Проблемът е , че сега всеки усеща тази стена в самия себе си,  а ние трябва да я усетим като обща, и в тази степен ще почувстваме обща и силата, с която се опитваме да пробием стената. Срещу стената вече няма да стои един човек, а групата.

Това е като при бягството от Египет – една обща нощ, един Фараон за всички, една беда, едни общи наказания за народа Исраел, обединил се като един човек с едно сърце.

За никого вече не се говори поотделно, всички се съединяват заедно – и така трябва да се почувства групата. И тогава, независимо че стената ще изглежда ужасно висока – ние ще станем по-силни от нея.

Защото, когато се съединяват човек с човек, ние разкриваме, че между тях липсва Творецът и без Него няма как да минем! Той и ще бъде тази сила на пробива, която ще пробие стената.

Ще ни помогне самият Фараон, защото той сам прогонва народа на Исраел от Египет, а след това го преследва и направлява, както е написано в Зоар. А човек през цялото време се кани да се върне назад – но Фараонът ги изхвърля от Египет, той е верен помощник на Твореца.

От урока по статията „Същността на  религията и нейната цел“, 16.11.2010

[26709]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обръщайки се към трудовете на кабалистите ние можем да изучаваме науката, а можем да изучаваме и Тора (методиката на поправяне).

Под „наука” се разбират обичайните науки: физика, химия, история, география и т.н.

Именно така се отнасят към кабала в академичните кръгове. Книгата Зоар по тяхното мнение е била написана в средновековна Испания, а не в Израел преди 2000 години.

Учените се опитват да извлекат от кабалистичните източници знания, информация. Те обсъждат стила, правят анализи на текстовете, опитват се да свържат текста с исторически събития.

Такъв разсъдъчен подход няма нищо общо с „изучаването на Тора”. Защото Тора е методика на поправяне на нашата природа, към подобие на свойствата с Твореца. И в степента на подобие, Творецът се разкрива в нас.

Целта на всички „свети” книги е разкриване на Твореца от човека. Обаче такива първоизточници като Петокнижието, Талмуда, Мишна – изложени на земен, материален език, описват висшия свят в земни образи. В техните повествования ни е трудно да разгледаме духовните действия.

Езикът на кабалистичните книги помага да не се отклоняваме от посоката към поправяне и подобие с Твореца. Защото в тях самите се говори за това, как да се поправим,  посредством обединение, за да разкрием Твореца.

Ето защо езикът на кабала най-добре от всички е пригоден за достигане на целта, заради която е дадена Тора. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора, защото нейната светлина възвръща към източника”. За нас Тора е методика за поправяне, не  е наука, а светлина, възвръщаща към Твореца.

Казано е, че преди занятията с Тора трябва да я благословим, иначе вместо благослов ще получиш проклятие. Това значи, че е необходимо да се настроим на поправяне. „Да благословиш Тора” значи да благодариш на Твореца за това, че ти е дал възможност да се поправиш с помощта на светлината, която се крие в нея.

Книгата Зоар описва поправянето на нашата връзка – онова, което е било разбито между нас. Затова, изучавайки я, ние сме длъжни да се стремим към единство и да чакаме светлината – силата, която ще поправи връзката ни. Единствено тогава, в степента на нашето единство и поръчителство, между нас ще се разкрие Творецът.

Дайте да „благословим” Тора – да мислим за създаването на общо кли, обръщайки се към книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да правя, ако непрестанно разкривам в себе си нови недостатъци докато съм на този път, сякаш бягам продължителен маратон?

Отговор: Мислете за това като за признак за напредък! Има престъпници, които се гордеят със своите престъпления – ние трябва да се учим от тях и да се гордеем, че успяхме да разкрием тези недостатъци в себе си, че ние в действителност сме престъпници! Ако разбера, че съм такъв, за да ми помогнат за моя напредък към целта, тогава съм длъжен да им се радвам.

Това е като учен, който изучава себе си и продължава да разкрива колко много все още не знае и какво огромно поле за работа има пред него. Така той се радва, че има възможност да напредне, че има място за работа и изследване. Трябва да се отнасяме към това като към работа във вътрешна лаборатория.

Ти работиш като учен, който прави разкрития и поправяния, и се движиш в безкрайността, без да знаеш крайната точка на пътя, непрестанно разкривайки нещо ново. Отнасяй се към този процес съзидателно и творчески, защото ти изграждаш нови светове, докато ги разкриваш и възстановяваш от разбитите части!

Желаеш ли набързо да изкараш малко пари и да се пенсионираш?! Такива хора не разкриват духовното, защото то не е предназначено за тях. Ние трябва да сме упорити, както са истинските герои. Герой не е онзи, който набива някого, а е този, който разбива своето собствено его. Това се случва именно чрез преодоляване на всички неприятни състояния и, благодарение на тях, намира възможност да се развива духовно и да стане човек.

Разбирам, че това е плашещо – писано е, че Мойсей много се е страхувал от Фараона. Той е избягал от Египет и се страхувал да се върне там, докато не е достигнал до нивото на Бина, докато Творецът не разкрил себе си на Мойсей в „горящия храст”.

Ясно е, че ние имаме същия страх. Но ако си в група, там няма зло, което да се изправи пред теб и да се боиш от него повече от един миг. В първия момент аз се плаша, когато разкрия нещо неприятно, което не съм очаквал да разкрия.

Но ако съм свързан с обкръжението, тогава веднага осъзнавам, че това е трамплин, който ми помага да отскоча напред към целта. А ако не разглеждаш злото като целенасочено и, вместо това,  задълбаеш в него и започнеш да „ядеш” себе си, това означава, че ти нямаш връзка с външната сила,  с групата.

Този път ти се струва като продължителен и изморителен маратон? Но затова ти е даден живота! Ти си в този свят, за да започнеш и свършиш своето поправяне.

Не си мисли, че можеш да свършиш всичко за година или две, след която ще си почиваш в своята духовна пенсия и ще се наслаждаваш на сиянието на Шхина. Действително е написано, че праведниците живеят в радостното присъствие на Шхина, но това е така, защото те непрекъснато се намират в духовна работа, издигайки такава мощна обратна светлина – светлината Хасадим (милосърдие), че Шхина може неуморимо да сияе над техните „глави” и техните намерения.

Те работят неуморимо, както е написано, че „праведниците не си почиват нито в този свят, нито в бъдещия.” Каква почивка може да има, ако желаеш да отдаваш? Няма по-голямо наказание от невъзможността да отдаваш, което е подобно на болката на майката, която не може да нахрани своето дете.

Отдаването е най-голямата награда. Така че не търси почивка.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26721]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→