Възприемането на реалността, което изучаваме в кабала е много субективно – то се възприема само по отношение на нас, на нашите сетивни органи

А извън тях няма никаква реалност – тя не съществува. Ние я възприемаме като фотография на екрана, намиращ се в „задната” част на главния мозък и оставаме с впечатление, че тя съществува извън нас, отвън.

Книгата „Зоар” обяснява, че виждам части от своето желание, степента на тяхното различие от светлината, доколко моето желание за получаване е различно от свойството отдаване на светлината.

Нашето общо желание, единственото творение, в началото било в състоянието „Безкрайност” и от това свойство се спуснало в свойството „Този свят”, преминавайки през така нареченото „разбиване” – през промяната на своето свойство от отдаване на получаване.

С разбиването, тази голяма душа се разделила на 600 000 частни души, а след това на още много части, които попадат в „Нашия свят” – в егоистичното свойство. Ето защо ни се струва, че сме много, а всъщност, всеки от нас вижда само частите на своята душа.

Ние учим, че душата включва в себе си десет сфирот. Те се делят на Г”Е и АХА”П. Г”Е съдържа сфирот кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет – желанията за отдаване, а АХА”П – нецах, ход, йесод, малхут – желанията за получаване. 

Излиза, че аз възприемам действителността посредством тези десет желания, съсъди. Онова, което възприемам вътре в Г”Е – това съм аз. А онова, което възприемам в АХА”П – това е заобикалящият ме външен, извън мен свят.

Всъщност, вътре в мен е станал разрив между съсъдите Г”Е и АХА”П. И най-големите свои желания, които би трябвало да ми донесат най-големи наслаждения, аз чувствам като чужди, да кажем – вас.

Всички вие сте моя АХА”П, а себе си и всичко, което се отнася към мен, аз чувствам в Г”Е на моята душа. И в своето его, аз постоянно се грижа именно за тази част и всички мои сметки са насочени към собствената ми изгода.

А онази част, която се отнася към АХА”П, аз чувствам съвсем чужда и съм готов да направя с нея всичко, каквото и да е то, само за да получа изгода за себе си.

Излиза, че през цялото време се старая да измамя самия себе си, че се самозалъгвам, ограбвам себе си, но не зная за това и не го чувствам.

После, когато човек започне да разкрива това, той стига до голямо разочарование.

Затова, методиката кабала се основава преди всичко върху необходимостта от обединението, но не е задължително то да стане на материалното ниво (между мен и вас).

Цялата методика е насочена към това да съедини и поправи душата, т.е. да съедини в моето възприятие тези две части.

И тогава, онова, което виждам наоколо и усещам вътре в себе си – тези две части трябва да станат едно цяло. И действително ще се разкрие, че освен човека няма нищо друго, а това, което виждам наоколо и вътре, е моето „аз”, моето желание.

От 2-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[26417]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялата ни работа се състои в това да открием Твореца. Той ни липсва. Освен Него, в реалността няма нищо друго.

Творецът е всеобхватната сила, в която се намираме, макар и да не я усещаме. Нашето егоистично желание не различава Твореца, не е настроено на същата  вълна и не притежава същото свойство.

Затова работим именно над своето желание, което трябва да променим, да преориентираме така, че да открием Твореца според закона за подобие на свойствата (хок иштавут ацура).

Сега, ние виждаме, чуваме, усещаме и помирисваме вътре в собственото си желание. Като го променим, ще разширим диапазона на усещанията. Това не значи, че ще усилим чувствителността на нашите сетива с помощта на допълнителни уреди: локатори, радиоприемници, телескопи и микроскопи.

Не, ние не увеличаваме възприемчивостта на егоистичното желание, а променяме самата му същност. Превключваме го от вътрешно на външно възприемане, приспособяваме го да улавя това, което се намира отвън, а не това, което влиза навътре.

Трансформираното по този начин желание, се разширява от петте телесни (земни) сетива (усещания): зрение, слух, обоняние, вкус, осезание – на пет духовни сетива – сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. Сега то действа обратно: отдава, а не получава и в стремежа за отдаване, ние възприемаме в него висшата реалност.

Макар да не я познаваме, промените са възможни. Така ни казват хора, които вече са направили това и са постигнали изцяло нов живот.

Сега, ние живеем в реалността на петте сетива, в картината на света, нарисувана от егоистичното желание. Но ако превключим намерението за възприемане, ще излезем извън себе си и ще възприемем външната действителност в свойството отдаване – като допълнение към вече съществуващото в нас свойство получаване.

Именно това е новият свят, който ни се разкрива в петте нови усещания. Той има своите багри и звуци, разум и движения на душата – всичко, което съществува и тук, но и много повече от това – много по-ясно, по-съвършено. Това са нашите земни корени.

Ето какво трябва да постигнем, до какво желаем да стигнем. Тъй като нашето егоистично желание, действащо на принципа на поглъщането, вече е изчерпало себе си. В него все по-ясно се проявява отчаянието: ние губим интерес към „това кино“, което вече сме гледали и оценили. Филмът на този живот повече не ни вълнува и не ни  напълва.

Цялото човечество върви към това. Обърнатото навътре възприятие не носи предишната радост. Ние сме изчерпали  нейния запас и сега се стремим към възприятие, което е обърнато навън.

Само като променим своето желание, превключвайки се отвътре навън, ние ще видим обърнатия свят – света на отдаването. „Олам афух раити”.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26396]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→