Въпрос: Как мога да се обърна към групата, ако каквото и да правя, в своите мисли, аз си оставам егоист? И как на конгреса можем да усетим обкръжаващата светлина и да я направим вътрешна?

Отговор: Да се включа в група означава да постигна общото желание така, че да нямам нито мисли за себе си, нито лична цел, мнение, а само общи – „като един човек с едно сърце”. Тоест аз не искам да усещам себе си и да съдя със собствения си ум, а само да бъдем всички заедно.

Аз не знам какво значи „общи мисли и желания”, но нека това бъде нещо, отнасящо се към всички. И доколкото ние се съединяваме заедно, в едно сърце и в един разум, дотолкова това се нарича група, иначе не! И благодарение на това съединение ще можем да напредваме.

На конгреса, ние много силно си въздействаме един на друг и ако човек поиска правилно да се възползва от тази сила на всеобщо вдъхновение, ще може да се смеси с останалите желания.

За тази цел е необходима сериозна вътрешна работа, усилия. И тогава, той ще може да се присъедини и да почувства общия разум и чувства, в които участват всички души, вече постигнали в нашия свят всички духовни стъпала.

Ако се съединим помежду си дори на някаква част от процента, чрез това, вече ще се включим в цялата обща система от души и всички те ще започнат да ни въздействат – кабалистите от всички поколения, пророците, ще започнат да работят заедно с нас! Ние ще навлезем в мястото, където се намират те и ще се обединим с тях в един общ разум и чувство.

Можем да бъдем редом с тях, като деца, но все пак ще притежаваме същото усещане и разум, и ще започнем да постигаме общата душа.

И тази връзка ще остане завинаги, дори ако после изчезне от усещането ни! В нас вече ще бъде записано, че сме я постигнали!

В духовния свет нищо не изчезва – всичките ти постижения се записват на твоята сметка, дори ако после изгубиш това усещане, за да можеш да се издигнеш едно стъпало по-нагоре. Но това стъпало е вече твое!

От урока по статията „Съзидателният разум”, 28.10.2010

[25207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Молитвата, молба за помощ към Твореца в лоши времена ли е? Може ли да произнесем традиционните молитви със свои думи?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето, а не думите, които човек произнася. Мога изобщо да не знам думите на молитвата, нито пък езика.

Защото викът на бебето също е молитва. То не знае никакъв език и просто крещи. Защо? Просто иска нещо. Именно това се нарича молитва.

Молитвата – това е издигането на МА”Н, разкривнето на пустото желание. Издигане на желанието означава, че искам нещо по-високо, в сравнение с моето настоящо състояние. Ако го желая – това се нарича молитва.

А ако искам нещо, което не превишава моето сегашно ниво, тази молба не се смята за молитва и не се издига нагоре – към висшия, който се грижи за мен.

Висшият е готов да извърши само едно действие – да ми помогне да се издигна към него. Той е предназначен именно за това, съгласно реда на стъпалата, спускащи се отгоре надолу.

Затова, моята молитва трябва да бъде подемът МА”Н – „мей нуквин” (водите на нуква), когато Малхут желае да се уподоби с Бина.

Има ниво на Бина и ниво на Малхут. При Второто Съкращаване (Цимцум Бет), Малхут се издигнала в Бина и в Бина вече присъства Малхут.

След това, в резултат на разбиването, Малхут се спуска от Бина обратно в Малхут, но вече се спуска заедно с разбитата Бина. Именно това е заложената в нас духовна искра (точката в сърцето).

Сега, от нашата обща Малхут – от нашето желание за наслаждаване и искрата на Бина, пробудила се в нас, ние желаем да издигнем тази искра обратно в Бина.

Моята работа се състои в оценяването на духовната искра в сравнение с Малхут. Аз ги сравнявам помежду им. Ако искрата е по-високо, значи желая да се уподобя на Бина, да се слея с нея. Защото искрата е частта от Бина, която е в мен – частицата от Твореца свише.

Тогава, със своя стремеж, аз като че ли я издигам обратно към нивото на Бина. Това се нарича „води на нуква”, които издигам нагоре – частта от Бина („водата”), намираща се в Малхут („нуква”). Това се нарича вик, молитва. А какво произнасяш по това време – никой не се интересува.

От урок по книгата „Зоар”, 18.10.2010

[25364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако човек е достоен за духовен напредък според разчета на общата система от души, тогава светлината го води напред, към самореализация. По този начин, той бива доведен в група и трябва да вярва, че тя му е дадена свише.

От този миг нататък, той има свобода на избора – да се укрепи сред другарите. Това поражда няколко положителни момента:

1. Човекът излиза от себелюбието. Светлината спомага за израстването на човека, издига го над егоизма и го връща към източника, за да се включи в общата мрежа и там да разкрие Твореца.

Необходимо е да се разбере, че ние и сега сме в единната мрежа, но не можем да го усетим, тъй като сме прекалено приземени. Не ни достига чистота, изострена възприемчивост, за да видим системата, в която се намираме и сега.

Според написаното в книгата „Зоар”, нашите очи са обърнати навътре и затова не виждаме реалното положение на нещата, не разбираме къде се намираме.

Нещо повече – ние презираме това изостряне на усещанията, отхвърляме го и не си позволяваме да станем малко по-чувствителни към връзката между нас.

А тя присъства вътре в нас – трябва само да се вгледаме внимателно и ще я разкрием. А след това, благодарение на разкриването, ще започнем да получаваме светлината, връщаща към Източника.

В крайна сметка, не светлината идва към нас, а ние отиваме към нея. В зависимост от степента в която човекът е привлечен към системата от връзки между другарите, той се сближава със светлината.

Защото общата система е неизменна и съвършена, но се проявява постепенно, съобразно това колко сме възприемчиви към светлината. Тя е постоянна и на нас са ни необходими само желания, насочени към нея

2. Групата помага на човека да се съпротивлява на външната среда. Сега той може да се спаси от властта на заобикалящия го свят, който чрез своите желания, мисли и цели въздейства на всеки.

Човекът влиза в групата, включва се в нея, иска да ѝ се подчини и получава други мисли, желания и цели, избавяйки се от външния диктат.

3. Човекът получава сили от цялата група и сега, самият той представлява силата на нейната обща душа. Разбира се, това прави стремежът му към светлината мното по-голям от онзи, който го е довел в групата.

С такъв мощен импулс към светлината и поправянето, човекът привлича въздействието на светлината върху себе си и тя го издига от неговото егоистично намерение – ло-лишма към алтруистичното намерение – лишма

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „Матронита”, за която говори Зоар?

Отговор: Матронита е Малхут. Общото желание да сме подобни на Твореца се нарича Матронита. Творецът (Кадош Бар Ху) е общото име на светлината НАРАНХАЙ, която ни напълва.

Но ние не можем да почувстваме самата светлина. Какво е светлината Нефеш? Как да кажа нещо за нея? Сега опитвам нещо и усещам сладък вкус – наричам го светлината Нефеш. После опитвам друго и усещам по-сладък, по-дълбок вкус, с различни вътрешни нюанси, и го наричам светлината Руах.

Как да ги измеря? Измервам ги чрез растежа на моето желание, което трябва да разкрие допълнителен вкус в новата светлина Руах в сравнение със светлината Нефеш. Колко желания участват в усещането за светлината Руах? Да предположим, че е имало пет желания, за да разкрия светлината Нефеш. Сега са нужни повече от двадесет, за да разкрия всички допълнителни нюанси на усещане, което се нарича светлината Руах.

Но как измервам тази светлина? Спрямо това, колко усещания все още трябва да задействам, за да я разкрия. Затова може един човек да слуша опера, да и се наслаждава и да усеща цяла гама чувства, докато друг човек, седящ до него, да гледа часовника си и нетърпеливо да чака да свърши.

От урока по книгата Зоар, 31.10.2010

[25441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Работейки в групата върху обединението на приятелите, дори и на най-първата степен, ни помага да добием общ стремеж за издигане над нашето егоистично желание. Чрез общата ни връзка получаваме висшата светлина, висшата сила, коятони влияе и повдига.

Говорим за система, която работи като посредник: Ако се стремим да станем част от нея, тогава висшата светлина работи чрез системата, и ни повдига. След като се свържем в обща система, тя ще се напълни с висшата светлина.

От урока по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25426]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Пустинята“, в която излизам от егоистичното робство е всъщност групата. Тъй като намирайки се във взаимно отдаване и наслаждавайки се от това, че отдавам на всички – това за мен е истинската «пустиня» и «оскъдния хляб» (питки, маца).

Ако можех да получавам егоистично наслаждение от отдаването, аз с радост бих отдавал, за да получавам! Но да отдавам «заради отдаването» без всякаква корист, не мога.

Не съм способен на такова действие, не мога да мръдна пръста си «с енергията на отдаване». Не получавам никакво подхранване, нима двигателя може да работи без гориво, без електричество?!

Егоистичното получаване ми дава огромна енергия от всякакъв вид: калории, джаули, ватове. А отдаването нищо не дава! Движа си ръката заради получаването, но веднага щом открия, какво е това отдаването – аз застивам и не мога да се движа по нататък.

В този момент, когато по средата на действието узная, че то е поради отдаване – аз замирам, застивам… и нищо не мога да направя. Могат да ми викат: «Е, направи го, остана още едва едва…!» – но аз нямам сили.

Затова не можем от своя Египет да видим красотата на духовния свят и да го пожелаем. Само групата ни внушава колко важно е духовното – тя мами егоизма ни, уверява го, че в духовния свят ще му бъде по-добре.

И доколкото всички ние сме вътрешно свързани и си влияем един на друг, аз приемам тази измама – така, както до тогава мен са ме мамели с наслаждения от този свят, действайки чрез гордостта ми, сладострастието и честолюбието.

И аз изведнъж започвам да желая духовното толкова много, че съм готов да захвърля всички егоистични придобивки, «цветущите градове Питом и Рамес», пълните котли с риба и месо и да бягам в пустинята, с една торбичка брашно на гърба.

Затова цялата ни работа се състои в това, да внушим един на друг, че духовния свят е най-доброто, което може да съществува! Макар по отношение на днешните ни егоистични желания това да е абсолютна пустиня и обикновен хляб.

И за това не трябва да се отчайваме от състоянията на падение – тъй като това е истинското ни състояние, което трябва да бъде преди пробива! От една страна аз реално оценям ситуацията и разбирам, че не желая да отдавам, аз ненавиждам това и не го приемам.

Едновременно с това, то е толкова важно, че каквото и да става, искам да го постигна и смятам живота без духовното по-лош от смъртта! Такова отношение ни внушава обществото.

От урока по статията „За Ехуд“, 31.10.2010

[25448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпреки, че се намираме в единна система, връзката между нас е разкъсана. Дават възможност на човека да почувства зачатъка на неговата връзка с всички и това усещане представлява живота в нашия свят.

Едновременно с това се появява възможност да обновявам и засилвам тази връзка в посока на отдаване, за да живея. Ако не го направя, духовната искра в мен угасва.

А след това ми дават ново желание, нова искра – с други думи, аз извършвам кръгооборот и идвам в нова реалност.

Тук ми разкриват друга връзка с общата система Адам Ришон и аз отново се чувствам живеещ в нашия свят, в един или друг период, в рамките на такива или други взаимоотношения между хората. Това вече е друг шанс, на друго ниво на желанието, на друго ниво на взаимовръзки.

Ако отново не съумея да реализирам ситуацията, отново ме преместват на друга степен на взаимовръзка – с други думи, аз извършвам кръгооборот, за да се появя в друго поколение, в друго време и да получа още една възможност да се обединя.

Всеки път ми разкриват определено ниво на взаимовръзка с другите хора, за да намеря начин да се обединя с тях чрез връзките на любовта. В този свят, принудително ми определят минималното ниво на връзка.

Ако пък аз сам намеря една или друга степен на връзка, основаваща се на любов, то вместо нашия свят, ще усетя много по-висока и интензивна форма на битието – духовен и вечен живот.

Сега, вместо върволици от решимот, създаващи в мен усещането за постоянна смяна на живота и смъртта, аз сам непрекъснато възобновявам връзката с другите и се издигам над поредицата „презареждания“. Връзката повече не се къса и животът не се прекъсва със загубата на тялото.

Така или иначе, всичко е включено в единна система, където действа законът за правилното взаимодействие на частите. Този закон е Творецът, любовта.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Намираме се в този свят в особено състояние, създадено от разпространяването на светлината отгоре надолу. От светлината са създадени всички съсъди-желания, а ние сме части на цялата тази реалност – единствената, която притежава свобода на волята да промени това състояние и цялата природа, цялото творение.

Цялата природа ни е дадена такава, за да я използваме и да се издигнем до висотата на Твореца. Затова, няма вече какво да чакаме свише, и ако закъсняваме с реализирането на тези етапи, на които вече е трябвало да се променим, то ние ги усещаме като страдания.

Натискът от страна на природата през цялото време нараства, защото в нея е включен специален двигател на развитие – различни светлини, постоянно слизащи отгоре и проявяващи се с все по-голяма сила, пробуждайки в нас все по-големи духовни гени – решимот. Защото поправянето става от по-лесното, към все по-трудното.

Но ако закъсняваме и не поправяме пробуждащите се днес в нас решимот, то този дълг се натрупва за утре и закъснението, разликата се увеличава до две решимот – днешното и утрешното. А вдругиден – тя ще бъде вече тройна и от увеличаването на тези непоправени решимот, ние усещаме страдания – разликата между нас и светлината.

Вместо да преодолеем този разрив и да се уподобим на светлината, съединявайки се с нея и ставайки една обща система, за да я разберем, да я почувстваме и да се напълним с нея, участвайки във всички нейни действия, ние заставаме против нея и все повече увеличаваме своята противоположност.

Точно тази противоположност се усеща в нас като страдание, защото нашето желание за наслаждаване иска светлина! Макар да не осъзнаваме какво искаме, ние стоим пред нещо, което ни е необходимо, а не го получаваме. Това се усеща под формата на всякакъв вид страдания.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В какво ще се изрази нашето всеобщо включване по време на конгреса?

Отговор: Взаимовключване между нас има не само на конгреса, а и в ежедневието ни. Сутрешният урок – това всъщност е нашата взаимовръзка в концентриран вид.

Едновременно с нас учат хиляди хора от целия свят. Ние учим от едни и същи източници, от един и същ материал, четем блога, отговаряме на въпроси в системата на духовния стимулатор, заедно пеем, с една дума, живеем в една тематика. Благодарение на това ние се свързваме един с друг.

И с всеки ден това взаимовключване става по-дълбоко, докато достигнем до състояние на поръчителство.

Какво е това поръчителство? Това е такова минималното ниво на взаимовръзката между нас, което съответства на първата духовна степен, когато висшата светлина може да освети духовният ни съсъд.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[25351]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако отворите молитвеника на кабалистите, ще видите там отделни букви, а не думи, защото става въпрос за усещания, за вътрешни действия, екрани, отблъскване и привличане на светлината. В духовното не съществуват думи.

Ако вземем думите от нашия свят и започнем да ги съотнасяме с духовното, това е нормално. Но можем да минем и без думи. В човека, който пребивава в духовното, няма думи.

Баал аСулам се е молил да го спуснат от неговото ниво на такова стъпало, на което да може да намери думи и да предаде на по-нискостоящите постиженията, облечени в думите на техния свят, за да могат те поне нещо да разберат.

Но в духовното има само усещане. Няма нужда да го обличам в някакви думи, защото аз имам решимот и „вкус” (таамим), които усещам. Не ми е нужно да си ги изявявам на самия себе си – само ако искам да споделя впечатленията си с другите. Но изясняването винаги е ограничено. Нито една дума не може да включи в себе си неговото напълване.

Затова молитвата е работа на сърцето, вик от дълбините на сърцето, без всякакъв език и молитвеник. Молитвеникът е написан за нас от кабалистите, членовете на Великото Събрание, преди началото на изгнанието, когато ние сме паднали от духовното ниво.

Защото ако паднеш от осъзнаването на духовния свят в този свят, то няма какво да ти бъде казано за духовното. И затова те са ни написали молитви, за да можем поне под някаква форма да говорим за него.

Защото връзката все пак се запазва и, когато в периода на изгнание много хора произнасят думите от тази книга, те при всички случаи предизвикват някакво действие на околната светлина, съхраняваща народа. Но това е само за периода на изгнание и за кратко време. И това не е истинска молитва.

А сега ние дойдохме до такова състояние, че трябва да започнем да работим от точката в сърцето, увличаща ни обратно в Бина.

От урока по Книгата Зоар, 18.10.2010

[25361]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→