Въпрос: Човечеството не може да направи връзката между тези екологични катастрофи и поправянето на егоизма. Как да обясним на хората, че връзка има?

Отговор: Ние трябва да търсим начини, да се стараем точно по време на бедствия да пишем статии, да формулираме обясненията, за да доведем хората до същността: че всичко това става заради нашата непоправеност.

Външният свят е копие на нашето вътрешно състояние. И затова всъщност става въпрос за вътрешните катастрофи, които ние възприемаме като външни. Всички народи са – части на една душа, но в нашите усещания те се представят като отделени, сякаш чужди части.

Все едно са ми вкарали местна упойка, и аз не чувствам как гори собственият ми крак, или как отсичат моята ръка… И на мен все още ми е смешно, но това се случва.

И затова аз искам към мен постепенно да се завърне чувството за принадлежност, искам “външните“ части да почувствам като свои. И нека тогава ми дадат възможност да поправя своето състояние, своето отношение към ближните.

Защото ако външната реалност действително стане моя част, аз ще изпитам ужасно усещане. И затова, заедно с получената болест, аз се нуждая и от получаването на лекарство, възможност да подобря състоянието си. Ето за какво моля аз: за лекарство, заедно с проявяващият се недъг. Тогава ще успея да поправя недостатъците в мен – и като следствие ще утихнат “външните“ катаклизми.

Това е и, което ние трябва  да направим: да молим за вътрешно поправяне, което ще предизвика поправяне, струващо ни се на нас външно. Тогава ще видим всички проблеми в нас самите и ще ги изправим в себе си. Тези желания (келим) ще се обединят с нас, ще станат вътрешни, и всички стихийни бедствия, предизвикани от нашата вътрешна неизправност ще се прекратят.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото разрешаване“, 13.03.2011

[37934]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Когато авторите на книгата „Зоар”, Раби Шимон и неговите ученици, са учили заедно в пещерата, и по-късно, когато е имало малки кабалистични групи, те са знаели, че всеки зависи от другия в мислите, желанията и намеренията. Те са били единствените в света. Но днес ние учим заедно със стотици хора, които виждаме на компютърния екран, и хиляди други, за които изобщо не знаем…

Отговор: Аз възприемам целия свят като части от моята душа. Очевидно, аз не виждам света по такъв начин, но трябва да си го представям така и да се отнасям към него така. И въпреки факта, че светът е пълен с ненавистници, врагове и какво ли още не – всичко това са мои вътрешни качества. Ако те се променят, аз ще видя съвършен свят пред себе си, света на Безкрайността.

Затова, аз трябва да се отнасям към всичко около мен така сякаш то ми е изпратено, за да поправи възприятието ми за реалността и най-после да усетя себе си в съвършено желание, напълнено с безкрайната светлина. За да направя това, на мен ми е дадено обкръжението, относително малка група. И въпреки че тя може да съдържа няколко милиона приятели от целия свят, аз все пак трябва да се стремя да усетя всички тях, тъй като те са мои желания, частите на моята душа, които се пробуждат за духовното. Аз мога да ги събера, да ги свържа в една сила и с нейна помощ да поправя другите части на моята душа. В крайна сметка, целият свят е моята единна душа. По такъв начин трябва да виждам реалността.

Следователно, ученик на Раби Шимон, учениците на Ари и ние възприемаме реалността по относително подобен начин. Светът все още е същият, както са отношението и методът. Има разлики от гледна точка на технологията – по-развитата връзка между нас – и в глобалния подход към първоначалните източници и пробуждането на света. Но личната работа и отношение остават същите.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.03.2011

[37448]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Доколко способността да се концентрираме в нашите мисли и намерения по време на урока зависи от всички, които се занимават заедно с нас по целия свят? Съществува ли такава глобална зависимост?

Отговор: Какво означава взаимна зависимост? Ако гледам на цялата реалност като на части на моята душа, тогава от никого не съм зависим. Само в степента на моето отношение към тях, на желанието ми да ги пробудя, тези мои части се пробуждат.

Аз не гледам тяхното външно поведение, а ги пробуждам отвътре и от същото ниво на вътрешна връзка с тях получавам в отговор възбуждане. Всичко зависи от погледа ми към света – или като към материална реалност с множество тела, или като към земни свойства на хората, или като към тяло на моята душа, нейния парцуф/строеж.

Тогава виждам не външни образи, съществуващи тук, а частите на моята душа, която аз трябва да поправя. Аз – това е намерението, което трябва да предам на тези желания и свойства, за да ги настроя в правилната посока.

А какво означава, да завися от тях и да се пробуждам с тяхна помощ? Аз ги пробуждам – и в отговор пробуждам себе си. Това възбуждане, сякаш става чрез външната система, но цялата тази система е моя.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.03.2011

[37445]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички ние сме били една душа, която се е разделила на множество егоистични части. Но всеки постига цялата обща душа.

В действителност, няма нищо, освен една душа. И тази душа се намира във всички синове на Исраел – във всеки (стремящ се към Твореца) напълно, както в Адам Ришон.

Защото духовното не се разделя на части, както това е характерно за материалното. А душата се разделя на 600 000 части и множество духовни искри по силата на тялото (егоизма) на всеки.

С други думи, отначало тялото (личния егоизъм) отделя от него сиянието на душата. Но със силата на Тора и заповедите (поправения егоизъм) тялото (егоизма) се очиства (от намерението заради себе си), и в степента на неговото очистване, общата душа свети в него.

Баал а-Сулам. „Плодовете на мъдростта“, Беседата, „600 хиляди души“

[37033]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Зависи ли вида на връзката между душите от техния корен?

Отговор: Във връзките между душите има голямо количество условия – като в интегрална система, където всеки елемент е свързан с всички. Дори не можем да си представим това.

Да кажем, че някой трябва да се поправи и заради него в процеса на поправяне влизат още хиляди елементи от общата система, души и създания на всевъзможни нива.

Това, донякъде прилича на развитието на зародиша. Той расте по много странен начин: изведнъж се образува израстък като опашка, после изчезва, една форма се сменя с друга.

Защо сме длъжни да преминаваме през всички тези състояния, преди да придобием формата на човек? И това е само при зародиша! Защо трябва да получаваме храна през пъпната връв? Това е доста странно! Всъщност, приемането на храна през устата също изглежда странно, но в крайна сметка това произлиза от подобието с духовния парцуф, в който през устата/„пе” в главата/”рош” на парцуфа влизат светлините (вкусовете/„таамим”).

За това, почти няма какво да се пита. Защото пътищата на развитие, условията и взаимовръзките – всичко произтича от връзките между душите.

Защо неживата, растителна и животинска природа трябва да се развиват именно по този начин, пораждайки такова разнообразие от видове риби, птици, животни, хиляди сортове растения, милиарди всевъзможни създания?

Всичко произтича от развитието на желанията и техните съчетания. Казано е: „Краят на действието е в началния замисъл”. Ако в края на действието, в пълното поправяне не трябваше да постигнем абсолютно взаимно проникване, то нямаше да се нуждаем от такова многообразие на видовете, на всяко ниво на развитие на неживата, растителна и животинска природа.

Всички тези нива се появяват и изчезват според степента на поправяне, съгласно периода на развитие. Затова, има видове животни и растения, които вече са изчезнали от повърхността на Земята, а други сега изведнъж се разкриват.

Всеки ден учените откриват нови видове животни, които са били неизвестни преди. Имало ли ги е или не? Не ги е имало, те се разкриват едва сега. Изведнъж, тази форма започва да се разкрива и съществува, защото нашите желания се появяват във всевъзможни съчетания, поднасят ни ново виждане под формата на такива създания.

Преди, между желанията не е имало такива връзки и тези създания сякаш не са съществували. Защото те са само външна представа на определени съчетания между нашите желания.

Още много неща ще се разкрият. Но в крайна сметка, всичко това изхожда от същия принцип.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.03.2011

[36739]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Четейки „Зоар” не трябва да се забравя, че става дума само за отношенията между нас.

Грешници и праведници, съботна вечер и делници, нощ и ден, нежива, растителна, животинска природа и човек. Храм, поле и дърво, всички думи говорят само за вида връзки между хората – за връзката на неживото, растително, животинско и човешко ниво.

Освен за това, не се говори за нищо друго. Защото няма нищо повече. Вътре в тази връзка, в нейните видове, ние усещаме живота. Съчетаването на свързващите душите сили ни рисуват на екрана картините на нашия свят. Така усещаме реалността.

В кабалистичните книги е описана само връзката между нас. Защото повече няма за какво да се пише. Нищо друго няма, а всички светове – това са описания на нивата на връзки между душите. Има безформено желание за наслаждение и се описват етапите на неговото поправяне, за да се свържем с другите. Съединявайки се с другите, творението разкрива връзките между всички части на една обща душа – Малхут на Безкрайността. Именно за това става въпрос.

Кабалистите не усещат нищо повече. Творението чувства реалността, откъсната от връзката с другите и я нарича „наш свят” или усеща връзка с другите в силите на отдаване, които му дава светлината – и тогава му се разкрива висшия свят.

Висшият свят е връзката с другите и всичко, което ракривам в тези връзки. Какво разкривам? Свойството отдаване. Това се нарича „отдаване заради получаването”. Връзките от такъв вид се наричат „не прави на другия това, което ти е ненавистно”. После тези връзки се укрепват и в тях усещаме любов, което се нарича „възлюби ближния като самия себе си”.

Връзките, които са само в отдаването, според принципа „не прави на другия това, което ти е ненавистно” се наричат Втори Храм, само нивото на Бина, „мохин-де-нешама”. Връзките в любовта, това вече е Първият Храм, нивото „мохин-де-хая”.

Всичко, за което се говори, са връзките между хората. И всички думи, които можем да използваме, цялата реалност, която можем да разкрием – всичко това е само връзката между хората.

Отсъствието на връзка, в което се намираме днес, ни се представя като този свят. Моето виждане, моето усещане в егоистичната връзка между всички, в нейната минимална степен се нарича „този свят”. А истинската, мощна егоистична връзка между всички нас, аз разкривам впоследствие – като лява линия, клипа.

Но ние нямаме друго усещане, разбиране, друга реалност и съществуване, освен във връзката помежду ни – не е важно дали е лоша или добра. Само за видовете на тази връзка говори книгата „Зоар”.

И за какво още могат да пишат кабалистите? В реалността няма нищо. А всичко, което ми изглежда като нежива, растителна, животинска природа и хора, различните обекти, действия, мисли, решения, къщи, мебели, автомобили – всичко, което можем да си представим, са човешки връзки в техния правилен или неправилен вид.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 27.02.2011

[36483]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да се стараем да доведем света до обединяване, когато виждаме в него толкова оръжия и подготовка за война?

Отговор: Трябва да правим онова, което зависи от нас. Вярно е, че светът е стигнал до застрашително състояние и бързо се приближава до неприятни събития. Но въпреки това, той остава разделен на лагери и никой не е готов да се откаже доброволно от своите интереси, дори пред очевидната опасност от взрив.

Всяка страна защитава себе си и води протекционистка политика, опитвайки се да се отдели от всички. А такава тенденция ще доведе до война. Защото, никой не иска да се съединява с другите и да се съобразява с чуждите интереси. Това е като детските игри, в които се сблъскват малките горделивци. Проблемът е, че всеки е въоръжен със смъртоносно оръжие.

Необходимо е да приемем това като условие, заложено в общата душа, която се нуждае от поправяне и да се опитаме да предизвикаме поправянето на всички тези явления. Всичко, което виждаме в света, трябва да възприемем като свидетелство за това, че нашата работа не е достатъчна.

Всички останали хора са лишени от свободата на избора и от способността да разбират ставащото. Така че, как биха могли да поправят нещо? Те биват управлявани свише. А ние трябва да направим така, че накрая, на световните везни, да натежи чашата на оправдаването, вместо чашата на вината. И този избор е само в нашите ръце.

Всички останали хора не са виновни за нищо. По тяхното състояние виждаме само резултатите. По това, как се отделят един от друг, може само да се види, доколко бързо се разкриват неизправностите, заложени в природата, в сравнение със скоростта, с която от своя страна добавяме поправяне. Много закъсняваме!

Онзи, на когото е дадена свобода на избора и на когото показват колко светът продължава да се накланя към чашата на вината, трябва да си даде сметка за това, което прави. Както е написано: „Човек трябва винаги да види себе си наполовина грешник, наполовина праведник” и ”изпълняващият добро дело – склонява целия свят към оправдание ”.

А къде са нашите „добри дела”?! Очевидно е, че сме способни да направим много повече, отколкото правим. Ако видиш, че в света проблемите стават все повече – това директно ти показва – а и на всички нас, че не сме постигнали съединението, разпространението, единството, самоанулирането, поръчителството, които сме задължени да постигнем. Да се надяваме, че ще се събудим – а и всички наши другари по целия свят…

Необходимо е хубаво да помислим за това, защото състоянието е много опасно – и всичко зависи от нас. Обръщам се към всички, които чуват и се присъединяват към нас по целия свят. Само ние, нашата мисъл за съединяване може да поправи света и да не позволим на това състояние да се разшири дотолкова, че той да започне да влиза в конфронтация и в колапс.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 27.02.2011

[36501]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как се прави „вътрешно разпространение“ и какво трябва да прави човек през деня за него?

Отговор: Поправянето се прави за сметка на действие, което се нарича „молитва”. Молитвата е разкриване на истинско желание, търсещо напълване.

Тази работа се нарича „моля се”, което се превежда като „осъждам сам себе си”, да изясня своята вътрешна същност: кой съм аз, какво искам, правилни ли са желанията ми или не и кога действията ми ще бъдат подобни на действията на праотците, т.е. моите желания да бъдат подобни на тези, които кабалистите са описали в молитвеника.

Това съвсем не е просто. Молитвеника е бил създаден от кабалистите, мъдреците от Великото Събрание, които са се намирали на най-високото духовно стъпало. Те са ни оставили молитвеника, за да ни служи като пример – какво трябва да постигнем в своите желания.

Молитвата може да бъде само за съединение, така наречената „обществена молитва”, „молитва на мнозинството”. Няма за какво друго да се молим, защото всички негативни събития и въобще всички проблеми, които се разкриват в света, ако се разкрие истинската им причина, става ясно, че се случват поради недостиг на съединение. Тъй като съединението – е Твореца, това е Неговото свойство. Затова ние трябва да мислим само за съединение.

Съединението се отнася до всички хора в света, и мъжете и жените. В крайна сметка всички трябва да се обединят заедно в една глобална система – обща душа Адам Ришон. И когато се уча, съдя, мисля, питам, отговарям – в действителност аз решавам едно единствено нещо: Ще преведа ли аз тази система към съединение. Тъй като чрез такова съединение ние поправяме всичко.

А освен тези мисли по време на обучение и желанието това да се случи – няма никакви други средства за поправяне. Всичко останало – само разваля. Или едното или другото – по средата няма нищо. Всички наши действия носят или поправяне или вреда. Дори ако ти за няколко мига си седял, без да правиш нищо, то през тези мигове е изминало време, което си пропуснал и не си го използвал за поправяне – а значи, че си повлякъл разрушение!

Затова в нас постоянно трябва да живее желание за всеобщо съединение – нашето „вътрешно разпространение”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36515]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Казват, че Ари е Машиах бен-Йосеф. Какво означава това?

Отговор: Силата на поправяне „Машиах бен-Йосеф” извършва подготовката преди „идването” (разкритието) на силите на поправяне „Машиах бен-Йосеф”. Защото Йосеф съответства на сфира Есод, а Давид – на Малхут. Есод подготвя своето въздействие на Малхут, за да я поправи.

Машиах (Месията) – това не е човек, не е самият Ари, не е неговото физическо тяло, а неговото учение, методика, неговата сила. Това е душа, която е действала в общата система на душите така, че да открие пътя на светлината и да освети с нея всички души.

Тя стои на пътя на светлината отгоре надолу, съединява висшите поправени души на миналите кабалисти, с тези души, които още не са се поправили, приема върху себе си светлината, в нейната висша форма и я облича в съответствие с нашите души, разпределя я по стъпала, приближавайки светлината към нашите души.

И затова, започвайки от Ари и по-нататък, душите са започнали масово поправяне – както по времето на Баал Шем Тов, при възникването на хасидизма. И така човечеството е започнало да напредва духовно.

Ако не е бил Ари с неговата методика, нямало е да го има Баал Шем Тов с неговото движение хасидизъм (множество кабалистични групи сред народа). А без Баал Шем Тов – нямаше да го има Баал а-Сулам, а без Баал а-Сулам – нямаше да ни има всички нас, изучаващите днес кабала.

Тези етапи се наричат „Крачките на Машиах” – тоест това е развитие на методиката и практиката на поправяне за нейното окончателно завършване. А ние с вас – сме първите, които реализират окончателния етап на поправяне, защото използваме силата на „Машиах бен-Йосеф”, за да достигнем разкриването на силата на „Машиах бен-Давид” и да поправим самата Малхут – общото събрание на всички души с общ екран.

Въпрос: Ще се появи ли в нашия свят човек с особена душа, реализиращ методиката на поправянето, който ще се нарича Машиах бен-Давид?

Отговор: Възможно е, Машиах бен-Давид – това е нашето общо желание, което в крайна сметка ще осъществи такова действие, а не е особена личност. На нас са ни интересни не хората, живеещи в този свят: Ари, Баал а-Сулам или даже Рабаш, а тяхното влияние в системата на душите. Става дума за душа, която ни разкрива светлината на поправянето.

И ние действаме така: заедно създаваме система от души, за да привлечем светлината свише и да я предадем на всички непоправени души. Ние изпълняваме действие, което вече се отнася към Малхут на Давид.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36082]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Цялото човечество може да се раздели на три части: едни не знаят за процеса, водещ до разкриване на Твореца, други участват в този процес, осъзнават своето зло и използват методиката за поправяне, трети вече са минали през поправянето. Каква е ролята и връзката между тези части в програмата на творението.

Отговор: Те се намират заедно в общата система.

По отношение на тези, които вече са осъществили поправянето, системата е разкрита и сега те осъзнато, с разбиране помагат за поправянето на другите.

Другите се стараят да се поправят – това сме ние и нашите другари по целия свят, а също така и невъплътените в тела души. Защото въплъщението в тяло зависи от нуждите на духовната работа. Така че, ние се поправяме и с помощта на висшите души, и чрез отдаване на нисшите – на тези, които все още не са пробудени.

Цялата тази картина се рисува единствено в нашите очи. Всъщност, не може да се каже, че една трета от общата система е жива, една трета се лекува и една трета е мъртва. Тя цялата е пълна с живот. А ние говорим за това, доколко човек се пробужда и осъзнава къде се намира и какво се случва с него. За Твореца, всичко се намира в съвършено състояние и единствено самите души трябва да го осъзнаят напълно.

Това означава, че те трябва да разкрият цялото зло в себе си, т.е. желанието за наслажение, наречено зло начало и да го изчистят от злото, оставяйки само желанието. Тогава, вместо зло, вместо егоистично намерение, светлината ще им прибави намерение заради отдаване, наречено „добро”. Така, злото начало ще се смени с добро.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→