Въпрос: А ако човек не се интересува какво се случва в света? Той си има своя топъл ъгъл и интересите му са съсредоточени там.

Отговор: Но изведнъж, в това ъгълче прекъсват тока и водата, нещо го притиска…

Въпрос: Цените на бензина и на хляба растат…

Отговор: Ако беше само това! Липсата на подобие между един малък орган и общата система се усеща много силно, а аз съм зависим от тях.

Защо сме започнали да се съединяваме в села, а после в градове и държави? Защото така човек се чувства по-уверен. Така може да си осигури всичко необходимо.

Струва си да се провери къде са били произведени всички електрически и механични приспособления, които използваме в бита си. Географията им е целия свят и ние сме зависими във всичко от всички страни по света. Нима сега някой може да седи спокойно в къщи? Светът е кръгъл. И Баал а-Сулам е писал за това още преди сто години.

Ние виждаме, че никой не знае как да преодолее всички тези възникващи кризи. А всичко е заради това, че не можем да работим с интегралната система. Знаем как технически да работим с ограничени системи, но когато аз самият се намирам в чуждото тяло на интегралната система – това е ужасно. Несъответствието със системата е страдание на всички стъпала, на всички нива и във всички посоки. В това е причината за лошите усещания.

Организмът на човека поддържа определена температура и налягане, но ако го приведем в неравновесие със средата… Затова изгаряме, ще бъдем премазани, защото не трябва да бъде така – човек да не е в равновесие с природата.

„Да съм в равновесие” означава, че аз, заедно с всички назъбени колела наоколо се въртя във всички посоки и милиарди такива колела ме докосват. Как мога да ги имам предвид, ако това ми е инстинктивно неприсъщо по природа?

Моят организъм е така устроен, че всички негови част са взаимосвързани и така функционират. Но от мен не се изисква да изучавам, как съм съединен с всеки човек. Това трябва да дойде отвътре и е работа на светлината, връщаща към Източника.

Ти просто чувстваш връзката си с всички и естествено, държиш се по съответния начин. А нашето общо желние ръководи всички ни, и ти придобиваш както общото желание, така и общия разум – и всъщност, целия свят. Казано е: „За мен е създаден светът” – именно това ти предстои да откриеш.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 08.02.2011

[35735]

Filed under: Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как е свързан парцуфът Адам Ришон – част от висшите духовни светове, която се изучава в “Учението за Десетте Сфирот“, с първия човек (адам ришон), разкрил Твореца, когото също са наричали Адам?

Отговор: Адам първият, който е разкрил Твореца, е бил същия като нас. И той се е родил от майка и баща, живял е в този свят, и един ден е достигнал състояние, когато започнал да разкрива висшата сила, Твореца.

В него изведнъж се събудило такова желание и той започнал да мисли: за какво живея аз, откъде идвам, защо и кой ме управлява? – тоест, както всеки от нас. Така той разкрил духовния свят.

Отличавал се е с това, че притежавал много тънка душа, не такава груба, с развит егоизъм като нас. Затова му е било по-лесно да направи това разкритие сам. Това е бил най-първият духовен ген (решимо), който се е разкрил в цялата тази система на разбитите души, в началото на нейния подем отдолу нагоре – това е бил Адам, първият човек, разкрил Твореца.

А парцуф Адам Ришон е духовен обект, създаден свише, от Зеир Анпин и Нуква на света Ацилут, при разпространението на световете отгоре надолу.

З“А и Нуква го издигат до своето ниво, а после дори и до нивото на Аба ве-Има, където той прави сливане (зивуг) на двете си части, мъжката и женската: Адам и Хава, мислейки, че вече може да е подобен на Аба ве-Има и действайки във всичко заради отдаване.

Но когато той прави това си сливане, разкрива, че е неспособен на него заради отдаване – и се разбива. Това е същия този парцуф, Адам Ришон – общата душа, когото изучават в науката кабала.

След разбиването неговите части падат долу, все по-надолу и по-надолу, докато не достигат самото “дъно“, и оттук се започва тяхното издърпване и изясняване. Отначало започват многобройни разяснения на неживо, растително и животинско ниво, които не притежават никаква свобода на волята, а просто действа светлината, изяснявайки и съединявайки ги, без да се нуждае изобщо от някакви молби от тяхна страна.

Но след като тези разяснения са се натрупали, накрая, до желанието достига следващото ниво – за първи път се разкрива информационния ген на човешко ниво от всичките разбити “решимот“. Това е ново, за първи път разкриващо се на човешко (“говорящо“) ниво “решимо – то и е наречено Адам, и е принадлежало на човек от нашия свят, живеещ 5771 години назад.

Той е първият, който “отдолу нагоре“ – тоест от нашия свят, като човек е постигнал Твореца. И е бил същия като нас – само че първия, в когото се е разкрило такова решимо.

Той не е имал кабалистична група, обкръжение, защото е бил първи. Но поправянето започват от най-светлото решимо, и затова е било достатъчно да му се даде духовно пробуждане свише, а по нататък той вече сам започнал да се стреми към разкриване и го е и направил. А решимот, разкриващи се след него, стават все по-груби и по-груби.

А този ден – денят на първото разкриване на духовния свят, Твореца, от човек от нашия свят, ние празнуваме като начало на Новата година, Рош Ашана.

А светът бил създаден за “пет дни преди това“ – тоест Адам вече започнал някак да усеща висшите светове, сфирот, парцуфим вътре в себе си, и в течение на тази първа седмица към него идва разкриването.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 22.02.2011

[36076]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Народ на Израeл, се наричат потомците на онази част от жителите на древния Вавилон, които били получили пробуждане за „работа за Твореца”, за постигане на сливане с Него. Авраам избрал такива хора и организирал от тях своята група.

Ние се присъединяваме към същата група, която частично съществува в живеещите днес в нашия свят и частично в душите, които нямат материално въплъщение.

Но всъщност, това е същата тази група, същите души, съединяващи се помежду си, за да разкрият в съединението духовния свят, Твореца, да постигнат подобие с Него и по този начин да Му доставят удоволствие. Всички тези души заедно, се наричат група на Авраам.

Част от тях, падайки от духовното ниво, напълно се изгубили и никой не знае къде се намират. Казват, че в Пакистан намерили 22 млн. жители, които като че ли някога са принадлежали към народа на Израел. Сега не е възможно това да се разбре, а и не е важно. Ние пресмятаме не „на глава”, а съгласно душите, желанията.

А съгласно желанието, онзи, който е привлечен днес към постигане на духовния свят и тези, които са го постигали във всички поколения, се смятат за отнасящи се към групата на Авраам. И освен това, тези, които някога са се намирали на духовно ниво, а после паднали от него и се оттеглили от „работата за Твореца”, заради което сега се намират един вид в състояние на „очакване”, за да се върнат към своето постижение – те също се отнасят към тази група.

Излиза, че „Израел” (яшар-кел/ „право към Твореца”), е доста голяма група, защото за времето на всички поколения, през нея са преминали много хора. Тази група трябва непрекъснато да се укрепва. Всички ние работим върху постигането на духовното в този свят. А освен това, към нас се присъединяват всички души, които ни помагат от висшия свят, от другото измерение и работят заедно с нас в една система, за да доведат светлина в общата душа Адам Ришон.

Така пробуждаме всички онези души, които са изпаднали от духовния свят по време на падането на Първия и Втория Храм, помагайки им да се върнат. Защото сега, те са загубени между други желания и души, което се нарича „излизане в изгнание”. А освен това, ние пробуждаме души, които преди никога не са се пробуждали.

И не работим сами, а заедно с душите на Праотците, с групата на Авраам от древния Вавилон – всички заедно! Това е огромна система.

Но дори ако тази система присъедини към себе си всички души и всички хора от този свят, и всички души в духовния свят започнат заедно да провеждат светлина, за да поправят своите желания, тогава ще се получи една много тънка линия в света на Безкрайността, Нефеш де-Нефеш. Толкова е огромна Малхут на света на Безкрайността…

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 22.02.2011

[36087]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво в духовната работа значи “бремето на небесното царство“?

Отговор: Това означава, че аз приемам на себе си “небесата“, т.е. Бина, свойството отдаване, така че то да властва над Малхут, т.е. свойството получаване. Малхут е разбита, тя се е разпръснала на милиарди части, и моята работа се състои в това – да събирам част след част и да я присъединявам към останалите.

Може и по друг начин да се каже: аз се явявам част на Малхут и трябва да присъединя към себе си останалите ѝ части.

Как осъществяваме това? Засега в нашата мъничка група ние съединяваме тези части, които съгласно програмата за духовна работа, на нас ни е дадено да поправяме. Аз трябва да съм с приятелите както един човек с едно сърце и засега по такъв начин да поправям разбиването в малкия сегмент на Малхут, в групата, в моето обкръжение.

А след това трябва да извършвам отдаване за света, т.е. за всички останали части на Малхут, така че и те също да се съединят с групата. Така аз поправям своята Малхут.

Всъщност аз трябва да поправя света, казвайки си, че той целият е създаден за мен. Така склонявам себе си и целия свят към оправдание. Защото поправяйки своята част аз “инжектирам“  в цялото разбиване, в разединението на душите своя подем, своето пробуждане, своята светлина. Тогава те също се пробуждат и всяка от тях, от своята страна, се устремява към единство с останалите.

Излиза, че човек носи духовния живот на всички, ставайки “праведник, основа на света“. Защото той им дава силата на светлината.

От урока по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В книгата ”Зоар” се говори за вътрешните състояния на моята душа. Но за мен е неразбираемо, какво състояние трябва да си представя?

Отговор: Състоянието на постепенното обединяване на всички, съединяването на всички нас заедно – това е твоята душа, ако ти се стараеш да обединиш всички в едно цяло. Ако аз полагам такива усилия – това е моята душа. Ако някой друг го прави – това е неговата душа.

Всеки от нас е като клетка на тялото, която се старае да присъедини към себе си целия организъм. Така, самият ти придобиваш цялото тяло/желанието. То се нарича твоя душа.

Ако засега, все още вземаш само част от тялото и само в определена степен се съединяваш с нея, тогава имаш частична душа. Това означава, че се намираш по пътя, на стъпалата на стълбата.

А когато пристъпиш към завършването на пътя – стигаш до края на стълбата, до най-горното стъпало – Малхут на Безкрайността, където всичко се слива заедно, без каквито и да е граници, без край.

Но всеки от нас си представя тази Малхут на Безкрайността от своята лична гледна точка, защото всеки има свой особен корен на душата. Затова, нито един човек не се анулира, не отменя своята независимост.

Единственото, което е необходимо да изясним при четенето на книгата „Зоар”, са видовете връзките между нас. Във всяка отделна клетка има само желание. И цялата наука кабала е връзката между желанията, защото по този начин, те създават единение, цялата мощ на Малхут.

Например, в компютъра няма нищо освен плюс и минус. Но милиардите съединявания между тях образуват цялата негова мощ и възможности. На същия принцип, цялата работа на нашия мозък е основана на безбройни съединявания между „плюс” и „минус”, между желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Те могат да се съединяват повече или по-малко, в една или друга степен, или да не се съединят въобще. Освен това,  няма нищо друго. Но от огромното натрупване на всевъзможните части, състоящи се от различни вариации на връзката или на нейното отсъствие между плюса и минуса, ти имаш потресаващата мъдрост и наистина Божествената мощ.

И именно затова изясняваме видовете връзки между тези мънички части – душите.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 20.02.2011

[35838]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Кой е по-заинтересован от поправянето – ние или Творецът?

Отговор: Творецът. Иначе той не би ни пробуждал.

Въпрос: Тогава защо пробуждането на останалия свят е възложено на нас?

Отговор: Какво ни засяга това, ако Той е заинтересован? – Ние нямаме никакъв избор, Творецът ни задължава. Той ни пробужда, за да може ние да пробудим останалите.

Въпрос: Но защо той не пробуди целия свят?

Отговор: Ние ще узнаем за цялата система, ролята на всеки човек и неговите връзки с всички само когато постигнем съвършената, поправената система, и всеки ще включи в себе цялата тази система изцяло.

Тогава ти ще разбереш защо всички души са минали такъв път и такова поправяне. Невъзможно е да се пита за това сега, по средата на пътя. Това е подобно на развитието на зародиша, на който изведнъж пораства ръка, после – език, след това крак, появява се подобен на опашка израстък, после той изчезва, появяват се очи и така нататък. Ние не разбираме всички тези форми на развитие.

„Не показват на глупеца работата наполовина”. Ние засега още сме глупци, т.е. в нас няма светлина Хохма, светлината на мъдростта, която се разпространява в нашите желания/келим.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как малкият човек може да доведе много хора до съединението, от което зависи неговото поправяне? Нима той притежава такива средства?

Отговор: Малки и големи хора няма. Ние се намираме в система, която се нарича съвършен, цялостен организъм – свят на Безкрайността.

Ако в цялото има някаква повреда, то вече не е съвършено и цялостта му е нарушена. Затова, всеки е също толкова важен, колкото са и всички останали.

Представете си, че това е система, която има вход и изход, но пътят през нея води през всички без изключение, които са свързани в една верига. Нима в този случай има значение колко елемента вътре са повредени и разкъсват веригата – хиляда или само един?

Ясно е, че колкото по-малко повредени елемента са останали, толкова по-лесно е поправянето им. И от тази гледна точка, един повреден елемент е за предпочитане пред хиляда. Но ако гледаме, какво се получава на изхода от това, че системата не е цяла и повредена – тогава и един е достатъчен, за да я разруши.

Затова трябва да се разбере, че е важен всеки от нас, че няма малки и големи хора – всички са необходими и трябва да се грижим за всички. От гледна точка на Твореца, няма никаква разлика между хората, между душите.

От урока по статията „Свобода на волята”, 18.02.2011

[35687]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Възпитанието в днешното му понятие е загубило значението, което му е било присъщо в миналите поколения: възпитавайки децата да бъдат добри, доброжелателни, приятни, да се отнасят добре и т.н.

Затова днешното възпитание е вече нещо съвсем друго и то все повече се усеща като нещо задължително за всички. Защото „получавам възпитание” означава да знам как да се държа със самия себе си, с обкръжението, със страната си и със света, а също и в различните ситуации, които ни се случват.

С други думи, „възпитание” – това е човекът, който е в мен, а родителите и обкръжаващата среда ми помагат правилно да построя себе си, за да знам как да изживея живота си добре, уверено и правилно. Защото всичко, което учим в ранна възраст, след това става наша природа и тогава можем без усилие да се държим добре. Това се потвърждава от последните изследвания, резултатите на които доказват, че възпитанието на децата във възраст от две до 6-7 години полага неговите основи.

Нашето развитие през цялата история на човечеството е преминавало в егоистично направление, когато всеки е мислил само за себе си: как да преуспея, как да заработя, как да измамя всички, но така, че да не пострадам аз самия. Ето в такава проста егоистична форма по-рано са обучавали човека как да се устрои в живота. И наистина това се е смятало за правилно възпитание.

Днес, това започна да се изменя и ние усещаме, че светът е станал интегрален, т.е. свързан във всички свои части, на всички нива и във всички прослойки. Пред нас стои много сериозен проблем, защото ние не съответстваме на този нов свят, който се проявява и настъпва сега.

Става очевидно новото управление, новата методика и новият закон на Природата. По-рано ми е било все едно: тук мога да изкореня гора, а там да пресуша езеро и да правя в обществото всичко, което си искам. Всеки от нас, лично, можеше да прави всичко, което пожелае, без да пита другите.

Но сега достигаме до такъв  свят, в който не съществуват свободни личности. Сега ти не можеш да направиш каквото си искаш дори в собствения си двор, защото искаш или не, чрез общата мрежа на връзки между нас ти предизвикваш удар върху всички, ако това не е в наше благо.

Ние не знаем коя от нашите постъпки ще нанесе вреда и какви ще са последствията от това, доколкото в своето съзнание ние не сме интегрално свързани един с друг. И ако, да кажем аз имам намерение да изпълня някаква работа или да сключа с някого сделка, то аз трябва да взема в общия разчет целия свят. Но аз не съм способен да направя това и да приема вътре в себе си, че влияя на света и не знам на света ще му бъде ли добре или не.

А доколкото всички заедно представляваме единен организъм, то даже и най-малкото сътресение така, както и в нашия животински организъм влияе след това на цялата система. А ако ние нямаме правилно отношение към природата, която ни се разкрива сега, то какво ще стане с нас? Това означава, че аз не ще преуспея нито в бизнеса си, нито в работата си, нито във възпитанието, нито в отношението си към който и да е.

А скоро връзката между нас ще се прояви в такава степен, че ако не взема под внимание всички последствия от обръщението, да допуснем, в полицията или към хазяина на квартирата, в която живея, то аз задължително ще принеса вреда.

С други думи, както обяснява науката кабала, от нас, намиращи се на днешната степен на развитие, се изисква вече поправяне на природата на човека, състоящо се в това, че всички сме длъжни да се обединим, като „един човек, с едно сърце” по принципа „възлюби ближния както себе си”.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 08.02.2011

[35746]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам. Статия „Мир в света”: „Така че, и в нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни в света, и в същата степен човекът със сигурност е зависим от целия свят, подобно на колелото в машината.”

Казано е красиво и образно, но не ни достига чувство за ближния, за да може всеки от нас да стигне до такова сътрудничество. Не разбирам, как трябва да се въртя по отношение на всеки човек в света и какво означава „да бъда колело в машина”.

Възможно ли е да почувствам всеки човек така, както е в семейството? Защото там, ако някой макар и малко промени своето поведение, вижда как другият ще реагира на това – ще бъде ли в негова полза или във вреда, как ще се отнесе към това, какви чувства ще предизвика в него? Нима трябва по същия начин да преценявам в главата или в сърцето си цялото човечество?

Затова идва науката кабала и обяснява, че това е възможно, но не и в нашите келим. Само онази сила, която ни е сътворила и слиза върху всички нас като интегрална, може да ни промени и доведе до интегрална връзка помежду ни.

Но ние трябва да привлечем въздействието и върху нас, защото това не може да се случи от само себе си. Само тя може да измени нашата егоистична природа (когато се съобразявам само със своите интереси и не чувствам ближния) в друга, в която изведнъж ще почувствам, че съм свързан с всички и се намирам в една мрежа с тях – в един механизъм, съставен от зъбчати колела, където всеки знае как да се върти, какво предизвиква с всички свои действия и как всички останали му въздействат. И тогава, изхождайки от това, той изпитва общо усещане за целия механизъм.

Освен това, той става притежател на общия разум и общото усещане на всички. Тоест започва да чувства цялото човечество, неговите сили, мощ, мъдрост – всичко, което е във всички, чувства като свое. Освен това той започва да идентифицира онази сила, която е призовал за изменение на своята природа по пътя на включването и усещането на тази мрежа. Именно това се нарича разкриване на Твореца от творението. Същата тази сила, която ни е създала и съхранява егоистичната мрежа, след това ни задължава да я призовем, за да я променим и по този начин да я опознаем.

Всички промени, през които ни предстои да преминем, искането до което трябва да стигнем са необходими, за да се разкрие висшата сила – Творецът, и да Го усетим в мрежата на връзката помежду ни. Така че, в това има много добър, особен подем, през който трябва сега да преминем и да стигнем до новия интегрален свят – да бъдем свързани заедно и да разкрием вътре в нас висшата сила. Само така ще стигнем до осъзнаването, усещането, възприемането и разкриването на новата реалност без граници.

От лекция в  аудиторията „Кабала за народа“, 08.02.2011

[35743]

Filed under: Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние работим в „двойна”, дискретна форма чрез индивидуални импулси: да или не, връзка или не, подем или падение, дясно или ляво. По този начин, малко по малко,  стъпка по стъпка, и всичко това накрая се оформя в едно интегрално цяло.

Когато е нужно да пресметнем площта на определена сложна фигура, учените използват  интегрално уравнение: запълват тази сложна форма с квадрати, който могат да бъдат измерени,правят ги все по-малки, и накрая ги събират всички.

От една страна, свързващата мрежа, която работи между душите, в които ние съществуваме, е дискретна, с индивидуални импулси и действия. Но накрая, в резултат на нашето постижение, когато проникнем по-надълбоко, тя се трансформира в интегрална мрежа. С други думи, има огромно количество връзки и действия, които зависят едни от други толкова много, че ние получаваме безкрайност.

Това не е просто сума на стъпалото, където аз натрупвам всички тези свойства и действия, но е също и техен „обобщаващ” компонент, който има друга същност, от по-висока духовна степен. Обратно, от дискретната форма ние се движим към интегрална. „Интегралната форма”, сумата от тези дискретни форми е Творецът, Един, както е написано: „Той и Неговото име са едно”. Приближаваме се към тази интегрална форма дискретно, натрупвайки по малко повече всеки път, добавяйки нашите малки „тухли”, ние се свързваме с Твореца.

Ние сами никога не можем да Го достигнем. Правим всичко, което можем на нашето сегашно стъпало, натрупваме необходимата сума усилия и достигаме степента, равна на „10 сфирот”. И най-накрая се случва скокът към следващото стъпало.

Но аз не мога да скоча сам; висшата сила ме повдига. Тази сила е „обобщаващият фактор”, Единият. И тогава вместо „10” аз достигам „1”, като калкулатор, който след 10 мои натискания скача на следваща цифра.

Така ние постоянно натрупваме всички наши поправяния, докато силата на „Рав Паалин у-Мекабцизел” дойде и Гмар Тикун (крайното поправяне) се случи!

От урока по статия „Същност на науката Кабала”, 14.02.2011

[35318]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→