Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: През какви етапи преминава човек при постигането на науката кабала?

Отговор: Започвайки да се занимава, човек преди всичко се учи да възприема правилно този свят, въпреки че изучава по-високото стъпало, следващото измерение, в което всички сме съединени заедно, тоест интегралния свят.

Но, изучавайки го, ние тепърва започваме да разбираме доколко тук, в този свят сме отдалечени един от друг и всеки от нас изяжда цялата система, вместо да работи за нейното допълване заедно с всички.

Всеки човек съществува като ракова клетка в общото тяло. Такова усещане и разбиране идва именно при проучване на глобалното състояние на системата. И тогава разликата между тези две нива: висшето, което е съединено в хармония, и нашето, което е напълно раздробено на индивидуалисти егоисти, започва много остро да се усеща от човек.

С това, че учи заедно с всички останали другари от целия свят, той започва да привлича към себе си силата на развитието, която малко по малко му влияе. Тази сила присъства вътре в природата и започва да го променя – да го прави по-свързан с останалите. В резултат, той започва да възприема света като единна, обща система.

Това се случва по естествен начин – отвътре. А не изкуствено, както днес, насилствено свързваме едно нещо с друго. И тогава, отношението на човека към света, към живота и самия себе си, неговите планове за живота – всичко това се променя. И тъй като той започва по-добре да чувства света – по-правилно, по-глобално, светът става прозрачен за него.

Той вижда връзките, действащи зад външната картина на света, между всички части на реалността. Това е като бродерия, от лицевата страна на която се виждат цветовете, а от опаковата – свързващите нишки, съединяващи всички части помежду им.

Човек вижда всичко това и вече не е на тъмно. Той чувства, как всичко е свързано заедно, става по-мъдър и повече не прави глупости. Това е първият етап на постигане на науката кабала.

А след това, човекът прониква още по-дълбоко в нея – започва да разкрива нивата на връзката между всички части на реалността. Започва да работи с всички тези свързващи сили. И тогава му става ясно, че в този свят, всички действат като марионетки.

Вижда, как всичко се управлява от нишките, простиращи се на обратната страна на „бродерията”. А ние, живеещите в този свят, нямаме никаква свобода на избора и нашето поведение се определя от гените, хормоните и управляващите ни сили. А той вече постига нивото на вземане на решения и може сам да определя как да се държи и как иска да види своето бъдеще.

Защото вижда правилно цялата обща система и се включва в нея, ставайки едно с нея. Неговото желание започва да действа заедно с желанието на тази система. Това е вторият етап на постигане. А след това има още етапи – общо пет.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35043]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Адам Ришон (първият човек), само се нарича така, което ни обърква и ни кара да мислим, че си приличаме с него, защото също се наричаме хора. Но това е духовен парцуф (система за отдаване), с която засега нямаме никаква връзка, нито една допирна точка.

В степента, в която придобивам желание за наслаждение заради отдаване, започвам да се включвам в тази система. Но това ще бъде не онова „аз”, с което се възприемам сега, нито моето физическо тяло и моята личност. Това е напълно ново желание, ново намерение, възприятие, усещане – всичко е ново.

Затова, засега не си струва да си мислиш, че се отнасяш към духовния парцуф Адам Ришон – това е конструкция на поправената душа. И ако се намирам в отдаване на ближния, приемам неговото желание и на практика работя с него, в резултат изграждам до себе си парцуфа Адам Ришон (първия човек).

Но ако нямам желание да отдавам на ближния, тогава не разполагам с материал за създаването на този парцуф. Трябва да създам в своя материал/желание намерение за отдаване, да го обработвам, организирам, разделям на „рош-тох-соф” (духовни глава-тяло-краници), да работя с намерение, да планирам, да действам.

Ако формирам по този начин себе си, тогава ще стана част от Адам Ришон и ще се нарека „човек” (бен-адам/син на Адам). Но засега, нямам никаква връзка с него.

Тялото на Адам Ришон е желанието на всички души. Ако искам да стана част от Адам (а всеки от нас накрая трябва да направи това), необходимо е да включа в себе си чуждите желания на целия свят и да започна да ги използвам.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.02.2011

[34975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Много неща се появяват и изчезват от този свят според степента на техническото развитие, като се заменят с по-съвършени. Но сега започва друг процес и скоро всички тези автомобили и самолети ще изчезнат от нашите усещания и ще загубят важност.

Действат само силите: пряката и обратната светлина, заедно с желанието за наслаждение – и цялата тази картина някак ни се представя на екрана в задната част на мозъка.

Затова хората преминават към работа с клавиатурата на компютъра. Пита се, какво могат да произведат чрез нея: дрехи, дом? Те създават някакви изкуствени ценности: уважение, власт, научни знания – вещи, откъснати от телесните потребности: храна, секс, семейство. По такъв начин ние създаваме връзката между хората – тези усилия не са проявени в материала, защото е важно само да произведем обратната светлина и ако можем да я създадем играейки на клавиатурата, то това е достатъчно!

Формата на реалността, в която живеем, зависи от самите нас. Ако аз започна да виждам всичко в обратната светлина, то съединявайки клоните с корените ще видя духовните корени в представящият ми се свят. А след това ще започна да придавам на тези духовни корени още по-голяма важност, отколкото на материалните им клони. До такава степен, че материалните клони постепенно съвсем ще изчезнат от моето възприятие, тъй като аз все повече ще задействам духовните си усещания.

Аз използвам в материалния свят само това, което ми е нужно за поддържане на живота в своето тяло – а повече от това няма да ми е нужно. И така този свят ще започне да става все по-прозрачен. Но това зависи не от всеки човек поотделно, а от общото поправяне на света за сметка на всички души.

Ако нашите души се съединят, те ще създадат помежду си духовния свят! В тях вече има съвместно усещане за висшия свят и тогава те чувстват реалност, която е над материалната реалност и е милиарди пъти по-мощна от нея. Дори най-първата духовна степен е безкрайно по-голяма и пo-мощна от нашия свят.

Ако започнем да я усещаме, то тя ще замъгли този свят. Тъй като и сега в него има множество дребни неща, които не забелязваме. Желанието за наслаждение няма да пропадне. Но когато цялото човечество започне да изгражда между всички обща система за отдаване, т.е. място за духовния свят – ние започваме да живеем в него да му предаваме цялата важност!

А нисшата, материалната плоскост, започваме да издигаме на нивото на духовното. Т.е. сега аз разглеждам материалното като част от духовното, тъй като виждам действащите сили зад всичко и не забелязвам никакъв материал, както е било по-рано. По отношение на мен той се превръща в сили – това означава, че светът Асия и всички останали светове се издигат до самият свят на Безкрайността.

Но това работи не по отношение на отделния човек, а по отношение на цялото човечество, което започва да се обединява помежду си в единна обща душа.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.02.2011

[34818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

До днес ние сме се развивали в егоизма си под влияние на информационните гени, „решимот“ – всеки сам за себе си. А сега започваме да се развиваме под въздействие на общите решимот – всички заедно. И виждаме, че целият свят е свързан, като една единна система.

Ако по-рано на всеки му се е разкривал неговият собствен „прозорец“, като в компютър, в който той е строил своя живот, без всякаква връзка с останалите и е можел да прави всичко, което е искал, то днес това вече не работи. И проблемът е в това, че не ни е известна връзката между нас и мястото на всеки в общата система, където той е съединен с всички останали.

Трагедията ни е, че сега се оказахме пред система, разкриваща ни се като единна мрежа, обхващаща всичко, а ние не сме ѝ подобни и не знаем какво да правим с нея. Тъй като вътре, всеки от нас до сега си е останал индивидуалист-егоист, желаещ да действа така, както му се иска.

Но върху нас въздейства вече съвършено друга система! Предишната епоха завърши и настъпи ново време! Върху нас започнаха да влияят сили, работещи с всички нас заедно. И затова не ще можем да се разминем без да изучаваме тази обща интегрална система: как тя е устроена, как ни въздейства и как да се приспособим към нея. Без такова обучение ние просто няма да преживеем – затова, всеки е длъжен да се занимава с кабала.

От урока на тема „Занятия по мъдростта на кабала“, 04.02.2011

[34447]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Кой се отнася към човешкото ниво на развитие, а кой – към животинското? Зависи ли това от региона, в който живее човекът?

Отговор: Това няма отношение нито към един от земните параметри. Във всеки от съществуващите на Земята хора има нежива, растителна, животинска и човешка природа. И всеки, в резултат на своето развитие, е задължен да достигне съвършеното състояние.

Целият въпрос е в стремежа към това, което абсолютно не зависи от всеки от нас. Има пълно събрание на всички души в тяхното изходно състояние, в изходния информационен запис, наречен в кабала „решимо”. И всеки от нас има свое място в тази йерархия от души.

Ето защо, когато идва времето и някаква точка от този глобален механизъм трябва да се развива, човекът, в когото тази точка работи, усеща определен натиск и това го тласка напред.

А по-нататък,  скоростта на реализация и нейния вид зависи само от него : или добър и ясен, или бавен и лош. И нищо повече.

Така че във всеки регион може да има хора, които вече се стремят към духовното и се намират в напреднали крачки. И това не зависи от това, къде и как живее човекът.

Засега, най-малко такива хора откриваме именно в Европа. А в Русия и в Южна Америка те са повече.

Но по принцип, те са навсякъде. И в Китай, и в Иран, и в Япония, и в Африка, и в Австралия – навсякъде има наши другари, принадлежащи към съвършено различни раси, нации и слоеве на човечеството. И ние не можем да кажем още кой от тях, как и къде ще се устреми напред. Това е напълно непредвидимо. Ние не знаем в какъв ред се развива общата душа, всяка нейна част, както е при бебето.

Както зародишът в утробата на майката се развива в определена последователност, така и частите на самата обща световна душа, ние всички се развиваме в такъв ред. По този начин и по подобие на общата душа се развива и всяка частна наша душа.

Въпрос: Може ли да се каже, че ако в човека възникне въпрос за смисъла на живота, т.е. в него се е появила точката в сърцето, то той вече работи на нивото „човек”?

Отговор: Да. Ако в него е възникнала точката в сърцето и от нея той започва да пита за смисъла на живота, той вече работи на нивото „човек”.

Но на това ниво той може да се консервира за дълги години. Ако той не се окаже в група, наред със същинските източници, наред с учител, то той практически нищо не може да направи. За съжаление такива хора има. Мъчно ми е да ги гледам. Те са били с нас, а след това са си отишли и са „застинали”. Аз ги чакам бързо обратно.

От урок по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 14.01.2011

[33127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Намирайки се в общата система на душите и достигайки нивото на Твореца, ние все така ли оставаме зъбни колелца в тази система?

Отговор: Намирайки се в тази система и уподобили се на Твореца, ние все така оставаме зъбни колелца. Но всеки от нас получава абсолютна свобода, защото, въртейки се заедно с всички, съгласно желанията на всички останали, той  в това усеща пълната свобода.

Ако аз ги обичам, ако аз се въртя само заради тях с всички свои свойства, то аз съм абсолютно свободен. Разбира се, от егоистична гледна точка, това изглежда точно наопаки.

Но ако аз се отнасям към тях алтруистично, с любов – това е именно така. Защото аз нямам повече никакви желания, освен да се въртя заради тях. Ако имам тази възможност – аз съм свободен.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33120]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „А ти виж тайната по линиите на ръката“, п.161: Три малки линии преминават през онези, които вървят надолу – у този [човек] по тялото има черен белег и три косъмчета висят от този белег, и този белег е като кръг, и отгоре на този белег има резка.

Този белег мъдрите в сърцето, знаещите тези тайни, наричат с името „главата на орела”. Този белег понякога се намира между плешките, а понякога на дясната ръка, а понякога и по дясната китка на пръстите.

Ние четем за частите на душата, която се съединява с другите и затова разкрива такива картини в съединението между душите. „Тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, тайните на всички части на тялото – тук навсякъде става дума за тялото на общата душа – Адам Ришон, за системата на връзки между душите.

В самите души няма какво да познаваме, защото това е желание да се насладиш. Ние познаваме връзките между нас – силите на тяхното взаимно отдаване, съединяващо ги като кръвоносни съдове.

Всички тези форми на връзки Зоар описва като познаване на „тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, „тайните на тялото на Човека” по всевъзможни външни и вътрешни признаци – докато ние не постигнем познание за целия Човек (човек/адам – от думата „едоме”/подобен на Висшия) – съвършена система, наричана „Творец”.

Затова не трябва да се забравя, че става дума за връзката между нас, която Зоар описва в такава форма.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 09.01.2011

[32301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Къде е нашата свобода? Не по своя воля съм се родил и не съм избирал в живота си нищо: нито семейството, нито страната, нито националността.

Създаден съм от гените на майка и баща, които определят абсолютно всички мои свойства, възпитаван съм бил в обкръжението, в което съм попаднал: дом, детска градина, училище, които не съм избирал – в мен няма нищо мое!

Докато стана възрастен, аз вече напълно съм се оформил и излизам готов, като пирог от печка.

Но работата не е дори само в това! Тъй като ние сме свързани като зъбчати колелца, както ни учи науката кабала и сме частици на единната обща душа, която след това се е раздробила на части. Сякаш от нас са направили „пъзел“ – отпечатали са една обща картина, а след това са я разрязали на малки парченца.

И в него на всеки от нас е отредено строго определено място, на което той най-много подхожда по всички свои параметри – 613 желания, чрез които зависим от един, втори, трети човек, за да се допълним с тях. Всеки зависи от всички във всичко, за да бъде пъзела пълен!

И това не е просто двумерен пъзел, ние не се съединяваме с прости контури – във всеки от нас има „613“ граници, чрез които всеки е съединен с всеки. Представете си такова 613 мерно пространство…

Но за каква свобода въобще можем да говорим?! Ако аз съм само малко парченце от пъзела, което е длъжно да подходи към всички останали по абсолютно всички параметри.

Затова, когато става дума за свобода – разбира се, че не се говори за човек сам по себе си и за неговия независим избор. Тази свобода е една за всички, тя зависи от всички нас! Ако човек може да направи някакво движение, то обезателно трябва да е съгласувано с движението на всички други части, с всички останали души и с всички техни свойства.

Ако се помръдвам в някаква посока, движението трябва да се случи в цялата система. И сега трябва да се намери: какво тогава се нарича свобода на волята ми?

От урока по статията „Свобода на волята“, 07.01.2011

[32126]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→