Неделната глава „Пкудей” от Тора описва кой взима участие в издигането на Храма (Итмар, синът на Аарон, Бецелел, синът на Ури, Олиав, синът на Ахисамаха), както и структурата на Храма, материалите използвани за обзавеждането  му, особености по изработване на всичките му принадлежности и свещени покривки… След като работата по построяването на Храма е завършена, те довеждат Мойсей, и той го благославя…

Храмът е твоята душа. Няма нищо по-важно от неговото построяване, тъй като цялата ни работа лежи в съграждането на интегрална душа, единство между всички нас. Всеки от нас е част от общата душа, която се нарича „Адам” (човек), и когато изграждаме  между нас правилна връзка, означава, че построяваме Храма.

Кабалистите ни предават знанието и програмата, която трябва да завършим, на езика на клоните. Когато ни разказват за дървета и скали, какви материи и метали трябва да използваме и точно кой трябва да извърши тази работа, те говорят за четирите нива на желанието (неживото, растителното, животинското и говорящото), и как тези желания трябва да се свържат помежду си. Като се съединяваме, ние постепенно съграждаме интегралната душа, където намираме присъствието на Твореца, висшата светлина. Така, Храмът става мястото на нашия духовен живот.

Написано е „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Това означава, че първо ние разбираме колко много се мразим един друг. Тогава променяме тази омраза и я превръщаме в любов и единство.

Съгласен съм, че е дълъг път, който не може да се опише с няколко думи, но когато постигнем взаимосвързаност и разкрием, че това всъщност е съсъдът, вместилището на висшата светлина и духовния живот, започваме да осъзнаваме каква трудна и деликатна работа е това. Ние трябва с голяма точност, с пинцети, да съберем този съсъд като свържем всички хора в света един с друг.

Ние ще трябва да направим това и тази работа вече е започнала в нашето поколение. Ние сме достигнали точката, когато глобалният егоизъм се е разкрил в нас. Затова, методът за неговото поправяне, мъдростта Кабала, също се разкрива.

Тя описва по какъв начин ние трябва да сме взаимосвързани и как да опознаем висшия, поправящата светлина, която ще ни помогне да се съединим, тъй като в нас, каквито сме, няма никакви предпоставки за това. До степента на нашето съединение, ние ще започнем да разбираме какво описва Библията, защото тя говори за степените на нашето поправяне, основаването на връзката между нас.

Това описание е представено като наръчник за построяване на къща с всичките ù принадлежности и обзавеждане, но тя става светилище. Свещен (кадош) означава отделен от егоизма, който е над нас. Когато се обединим помежду си в съюза на любовта, това се счита за святост. Това е степента Бина, стъпалото на отдаване, което придобиваме чрез любов към другите, когато се свързваме във взаимно поръчителство като един човек с едно сърце.

Когато постепенно създаваме такава връзка, ние отново се сливаме в една душа и намираме светлината, която ни напълва, присъствието на Твореца. Чрез силата, която се разкрива в съюза между хората, ти можеш да се издигнеш на по-високо стъпало.

Това е въпреки факта, че се случва в безплодната «пустиня», тоест човек няма повече сили, няма къде да отиде и не знае как да се движи напред, и все пак висшата сила се разкрива, тя ни показва как да се издигнем по-високо и по-високо, докато не достигнем земята на Израел, желанието, напълно насочено към Твореца. Нашето егоистично желание напълно се променя за отдаване, за добро на другите, според принципа «обичай ближния както себе си».

От програмата „Неделна глава”, 03.03.2011

[37860]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Общата душа "Адам", Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Душата, която придобивам, присъединявайки към себе си чуждите желания, се дели на пет части, съгласно нивата на авиюта/силата на желанието – шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4. Освен това, на всяко ниво на авиют, душата се състои от 613 (ТАРЯГ) желания.

Излиза, че в мен се намира цялото това множество от желания, всяко от които нараства в своя авиют от ниво шореш до далет. В степента на моето израстване, всички тези желания нарастват едновременно и на всяко стъпало имам 613 желания, намиращи се във всевъзможни връзки помежду си на определеното ниво на авиюта.

Тоест на всяко стъпало трябва да осъществя 613 връзки, взаимодействия на нивото на авиюта, присъщо на това стъпало.

Изкачвайки се по тази стълба от стъпала, аз постигам един след друг всички светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К и стигам до Края на Поправянето (Гмар Тикун), света на Безкрайността.

Излиза, че всеки път се издигам и постигам нов свят – но не веднага, а на части, защото във всеки свят има 25 парцуфим – 25 вътрешни стъпала, които постепенно постигам. По този начин, на всеки подем от този свят до Безкрайността,  преминавам 125 стъпала = 25 парцуфим х 5 свята, докато не постигна цялата обща душа.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38563]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Духовният свят – това е единната душа, една за всички. И всеки, съединявайки се с другите, постига тази обща душа. В статията „600 хиляди души” Баал а-Сулам пише, че няма в света нищо, освен една душа.

Всеки човек, постигайки тази обща душа, я постига по своему, съобразно със заложените в него решимот (духовни гени). Така, както сега ние гледаме обкръжаващият ни свят и всеки го вижда малко по-различен. Аз не мога да сравня с другите вкусът, който усещам в същата храна, или своето впечатление от същата картина. Всеки се впечатлява по друг начин, съгласно своите решимот.

Така и нашите постижения в духовното. Даже, ако пред нас стои една и съща картина от духовното, същите светове, парцуфим, – във всеки случай всеки получава от нея лично впечатление. И тази самобитност не изчезва. Как се съединявам с общата душа? – С помощта на желанията. Да си представим, че аз се намирам в центъра на духовните светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (А”К) или света на Безкрайността.

Излизайки от себе си, от своето его, и съединявайки се с другите, аз постигам пространството на общата душа, и в него усещам духовния свят. Колкото повече аз излизам от егото си, придобивайки келим/желанията на другите, толкова по-висок свят усещам – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К, света на Безкрайността.

Как правя това? Аз „купувам” нови желания, защото в мен има само точка – зачатък на душата. Новите желания, които придобивам, съединявайки се с другите, – това е и кли/съсъда на моята душа.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 18.03.2011

[38566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Кабалистите, които изследват висшата реалност, ни разкриват, че цялата ни еволюция е започнала от света на Безкрайността, Ейн Соф, където всички сме били свързани като един човек с едно сърце, в едно цяло – толкова здрава е била нашата връзка. Тази връзка първоначално е била поддържана от силата на Висшата светлина, която ни е контролирала и напълвала.

Но по-късно сме започнали да се спускаме от света на Безкрайността, тъй като нашата връзка започнала да отслабва. Между нас се формирала дистанция, която продължила да нараства (Световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия, на чертежа по-долу), докато сме паднали на нивото на сегашното си състояние, най-ниската степен на света Асия.

Спускането означава, че под влиянието на Висшия, постепенно сме загубили Светлината, която  запълва пространството между нас. Светлината е продължила да низхожда умишлено, сама, и накрая дистанцията се появила между нас.  Докато в света на Безкрайността всички сме били свързани до момента, в който  достигаме света Асия и започваме да се отделяме един от друг на голямо разстояние. Сега ние усещаме себе си като две отделни реалности: твоята и моята. Нашето его, което ни управлява, е отговорно за разделящото ни разстояние. Така всеки от нас се чувства.

Сега има седем милиарда отчуждени егоисти-индивидуалисти в нашия свят. Но е истина, че в света на Безкрайността ние съществуваме като един човек! И според нашите усещания, реалността също се е променила, тъй като ние я изпитваме като усещане в желанието ни, в нашити свойства.

Но трябва да разберем, че се занимаваме с две големи несъответствия: реалността, която чувстваме, и реалността, в която фактически съществуваме. Чувстваме се много чужди един на друг, далеч от съвършенството, вечността и безкрайното напълване, някъде в покрайнините на вечното творение, в този преходен свят. И все пак, връзката между нас остава, и тя е много силна. Ние все още сме свързани чрез взаимното поръчителство като един човек с едно сърце.

Просто не искаме да следваме тези условия и това е единственият проблем. Но природата ни възлага да сме свързани, въпреки всичко. Просто тази връзка ни се открива не на нивото на закона на света на Безкрайността, но до степента, до която сме отдалечени от нея.

С други думи, от нас не се очаква веднага да отговорим на всички условия на поръчителство, което управлява света на Безкрайността, в който сме напълно свързани с всички наши желания като едно цяло и има само една душа в центъра на творението. Ние само трябва да разберем, че оставаме свързани, ти и аз, и че има връзка между нас.

Тази връзка съществува между всички души, които в миналото са били свързани, но днес са разделени. Ние всички трябва да се върнем към центъра от където сме дошли.

От урок на тема „Поръчителството като условие за получаване на Тора”, 14.03.2011

[38052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Ние живеем в единна реалност, която се нарича Елоким (Творец), висшият, отдаване. Тя е висша в смисъла на това, че надхвърля нашата сила. Това е по-мощна и по-доминираща сила, която е формирала реалността, в която ние представляваме едно цяло.

Представете си огромна капка вода в безтегловност, поради липсата на силата на гравитацията или на взаимното привличане на молекулите – там цяла кофа с вода може да бъде една капка. Така ние сме взаимносвързани в обща „капка” без нито една от разликите, които си представяме тук.

Тази капка, едно желание и една светлина, започва принудително да се просмуква свише, чрез силата на разединение. Светлината прилага натиск върху желанието и отпечатва в него своята противоположност. Тогава единното желанието изведнъж усеща, че се троши, разпада се и се разделя на много различни части.

Това разбиване се извършва чрез силата на светлината, която разпръсква първоначалната капка на милиарди отделни пръски. Те се разделят една от друга и в тях се появява обратен отпечатък на Твореца – Фараонът, егоизмът, злото начало, нечистотата, вместо силата на съединение, наречена „Святост”, която царува сред тях.

Сега нашето отношение един към друг е противоположно на висшето състояние, на Твореца. Поправянето лежи в разбирането, че ние сме разделени целенасочено, за да пожелаем да се свържем и да разкрием първоначалното състояние, в което свойството на Твореца – отдаване, любов и съединение – царува сред нас.

Нашата работа е само в това да разграничим подходящото желание или нужда. Желаейки да се върна, аз се връщам към съвършенството стъпало след стъпало. Затова всички ние сме разпръснати и отделени чрез омраза, противоположната страна на Твореца, тъмнина, обратната страна на светлината. От тази тъмнина ние трябва да разкрием желанието, което се стреми към светлината.

Аз го разкривам посредством различни видове импулси, които се пробуждат в мен и които идват към мен отвътре или отвън. Аз се нуждая от тези „дразнители”. Но след това аз трябва да вложа собствени усилия и в усещанията, и в разума. В резултат, аз разграничавам, че състоянието на свързване, което е било създадено за нас от Твореца като единственото съществуващо състояние, е най-доброто състояние.

Нашето сегашно състояние, реалността на обратната страна, която ни разделя, е нежелана, защото нейната сила ни разделя един от друг. Тя ни разделя по особен начин, хитро и ловко, извиквайки всякакъв род сблъсъци между нас, проблеми и негативни импулси, за да ни пробуди към доброто.

Започваме с материалното стъпало и тогава преминаваме към духовно търсене. Накрая, ние предпочитаме едното пред другото. Сякаш Творецът ни казва: „Вземи Моята противоположна страна. Остани отделен и разединен, това няма значение. Най-важното е: наслаждавай се от това.” Но ние трябва да работим над това да предпочетем Неговото лице, Неговото разкритие пред нашето собствено напълване. Нашата задача е да направим особен анализ, за да се върнем в състоянието, където сме заедно в Неговото свойство, което царства между нас – свойството на съединение.

За да ни пробудят да се издигнем от състоянието на сегашната реалност на този свят, на нас ни изпращат различни негативни импулси като цунамита, революции, войни, пожари, икономическата криза и т.н. Всичко това има за цел да ни накара да се чувстваме некомфортно на нашето материално стъпало, в нашите сегашни желания (келим) и да усетим колко неустойчиво е нашето съществуване.

Това ще ни накара да търсим други състояния и тогава освен чувствата, ние ще активираме и разума: „Какво имаме? Как можем да достигнем по-добро състояние?”. Ние ще направим анализа: „Какво сме опитали вече? Както трябва да опитаме?”. Може би ще спрем да се лъжем и може би наистина ще започнем да търсим решение без да позволяваме различни групи да се възползват за наша сметка и да ни въвличат в гибелна криза.

Така ние всички заедно ще видим настоящата ситуация и ще потърсим по-добро състояние.

От урок на тема „Глобализация – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38045]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, а ние сме противоположни на нея”.

Първата част е: Изследването на природата и обществото показва, че всички сме свързани един с друг. Хората са единен организъм, единна система вътре в системата на природата.

Като частите на живото тяло, трябва да се обединим помежду си, над всички различия – за благото на общото тяло.

Днес постепенно откриваме това и по тази причина наричаме сегашното състояние на човечеството глобално и интегрално. Глобално е, защото в наши дни принудително се проявява взаимната връзка между цялото население на света. Сред всички негови части, във всичките му различия, във всичко възможно – връзката се разкрива като задължителен фактор.

Това идва от страна на природата – работата тук не е в нашето желание да бъдем или да не бъдем свързани помежду си. Просто такъв е фактът – ден след ден разкриваме все повече връзката между нас.

Възниква въпросът: съществувала ли е тази връзка и по-рано? Или преди сме били разединени, а чак сега тази връзка се формира и проявява?

Този въпрос трябва да се раздели на две части. От една страна, ние винаги сме взаимосвързани и се намираме в пълно, съвършено единение. Такова е нашето състояние по отношение на Твореца и то се явява критерий за измерванията. Това единство се нарича „безкрайност” (Ейн Соф): състояние на Безкрайността, свят на Безкрайността, Малхут на Безкрайността. Все още ни предстои да стигнем до него в усещанията си.

Но сега се намираме на стъпалата на развитието – цялото човечество. И всеки миг трябва да модернизираме взаимната си връзка. През цялата история сме се развивали на неживото, растително и животинско ниво, стигнали сме до човешкото, а след това отново сме преминали през същите под-нива: неживо, растително, животинско – докато в съвременната епоха не сме стигнали до човешкото стъпало на човешкото ниво, на „човека в човека”.

По този начин сме преминали през целия процес на човешката подготовка и сме започнали да развиваме човека в себе си.

 „Човек в човека” – това е подобието на Твореца, което днес трябва да придобием. Подобие на Твореца или глобална, интегрална взаимовръзка между всички нас – това е едно и също. Днес се намираме в началото на етапите на обединяване, което е осъзнато, осмислено и желано. Такова трябва да бъде то от наша страна.

Затова разчетът с нас сега се прави не по отношение на света на Безкрайността, а спрямо това, доколко разбираме, съзнаваме и сме готови да приемем формата на единството, която природата или Творецът поставят пред нас.

Не се опитвай да бъдеш праведник, независимо от това какъв си го представяш. Трябва да бъдеш поправен съобразно условията, в които се намираш. И „поправен” означава обединен. Предписали са ни само едно – да се обединим един с друг. По пътя към единството ще преминем през етапа отдаване заради отдаването („не прави на другия онова, което е ненавистно за теб”), а след това – през получаване заради отдаването („възлюби ближния като себе си”). Но принципът е неизменен: цялото възпитание на човека се състои в обединяването с ближните.

Природата разкрива себе си като все по-глобална и затова, ние също трябва да бъдем глобални и да се обединяваме с нея.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 16.03.201

[38252]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят има много различни форми на обединение. Какво обединение иска от нас природата?

Отговор: Природата иска от нас да бъдем обединени, като един човек с едно сърце, да бъдем цялостна, глобална, интегрална система, подобно на самата природа.

В мислите, желанията и потребностите да се усещаме един друг, да обезпечим всеки с това, което иска, с каквото му е необходимо. Да поддържаме всеки в общото единение.

Това повдига много въпроси, но в крайна сметка такова е искането на природата към нас. Природата иска от нас да бъдем подобни на нея – като един. Защото самата тя представлява единна система.

В тази система ние не трябва да бъдем част, която пречи на всички, изпада от общото съвършенство, отделя се със своята порочност. Ние не трябва да бъдем ракова клетка, изяждаща тялото или повредена част, която ще забави двигателя и ще го доведе до прегряване. Ние трябва да се приведем в съответствие с природата, за да се поправяме динамично в съответствие с нейните темпове.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38231]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Какви са причините за бедствията, които ни се случват? Съгласно прогнозите, нас ни очакват още трусове. Можем ли всички заедно да предотвратим тези събития тук и по целия свят?

Отговор: За да отговорим на този въпрос, трябва първо да разберем къде сме ние. Ние се намираме в „кръгъл” свят. Това ни обяснява науката кабала в раздела „Възприемане на реалността”.

Нека да не чакаме за болезнени потвърждения от този вид, проявяващи се в нашия свят. По пътя на болезненото усещане разкриваме, че всички ние сме взаимосвързани, че светът е глобален и интегрален и в него съществува „ефектът на пеперудата” и т.н. Нека да не учим уроците си от бедствията, които непрекъснато ще се случват, за да ни убедят в това. Нека вместо това, да учим науката кабала.

Докато нашият жизнен опит започне да работи, може да стане много късно. Още колко цунамита, земетресения и други бедствия трябва да се случат, за да поумнеем? Нека вместо това, се обърнем към науката и мъдростта. Написано е: „Мъдър е този, който учи”. Какво учи мъдрият човек?

Знаем от науката кабала, че цялата реалност се усеща вътре в нас, защото е вътре в нас. Моето възприятие се разделя на пет равнища. Три от тях са моите вътрешни усещания: корен, душа и тяло. Те се „обличат” в мен отвътре. Освен това, има външни детайли на възприемане, които аз възприемам отвън, извън мен: одеяние и дворец. Това е целият свят извън мен. Одеянието е всичко в сферата, до която моето тяло или усещания могат да достигнат, а дворците са отдалечени, непостижими неща или казано иначе, нещата неподвластни на мен.

Така е разделена реалността. Нейната вътрешна част се нарича Галгалта ве Енайм (ГЕ), а външната част се нарича АХАП. Това разделение е било предизвикано от духовното разбиване и поради тази причината ние едва, едва усещаме ГЕ вътре в себе си и нямаме никакво усещане, че АХАП е част от нас. Така ще разделяме нашата действителност до самия край на поправянето, когато ГЕ ще се обедини с АХАП в целите десет сфирот.

От тук ние трябва да направим следния извод: ние чувстваме всичко вътре в нашите келим. Това може да бъде цунами, Земята или Вселената с всичките и звезди и галактики. Всичко е вътре в моето егоистично желание. „Аз” е ГЕ, коренът, душата, тялото, а „извън мен” е АХАП, одеяние и дворец, двете външни категории на възприемане.

Различни промени се случват в моите вътрешни и външни келим. Гледайки на стихийните бедствия, е много трудно да се разбере защо тези болезнени събития се случват във външните келим, а не във вътрешните. Защо тези промени повлияват днес на определена част на моята душа, наречена „японци”? Защо катастрофата се случва имено на тях?

Моята душа също включва други части, които аз възприемам като свои приятели. В действителност те не съществуват сами по себе си, а в моите очи, като части от мен. Това ще бъде така докато не завърша своето възприятие, и тогава всички ще се обедини в едно цяло, в едно желание, споено и напълно насочено към отдаване. Това е поправената форма.

Ако не виждаме действителността от тази позиция, ние никога не ще можем правилно да възприемем какво се случва, включително войни, катастрофи, корупции или нещо друго. Ние никога няма да оправдаем Твореца или да разберем как всичко се движи по посока на поправянето.

Но ние няма да се справим без да имаме правилния възглед за нещата, без да имаме картина на „кръглия” свят, който е вътре в човека и зависи от неговото поправяне. Няма нищо извън мен. Аз съм всичко. Това е моята земя, моето земетресение, моята Япония, моята Либия, моят Израел, моята планета и моята Вселена. Всичко това отразява моите свойства, които все още са непоправени.

От урока на тема „Екологическият проблем и пътят за неговото разрешаване”, 13.03.2011

[37956]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Цялата свобода на избора, с която разполага всеки от нас (късче от многомерно „лего” на творението) е в това, да разкрием абсолютната връзка с всички останали, в рамките на прага на търпимост на всеки.

Той се съединява с всички тях чрез горната си част /Г”Е/ и долната част /АХА”П/, а в него самия остава само точка, в която той решава да осъзнае тази своя преданост към тези, които са над него и тези отдолу.

Такова осъзнаване на състояние си трябва да минем постепенно, по стъпалата на пробуждащото се в нас желание, в цялата му дълбочина /авиют/ и във всичките му видове. И всеки път ни се открива възможност за нова, многостранна връзка с висшия и низшия.

Това празно пространство, което ни се разкрива всеки път във връзката с висшия или низшия – е желанието, което трябва да поправим. Самото желание винаги се състои от „620” части и затова тяхното поправяне се нарича „изпълняване на 620 заповеди” при помощта на светлината, възвръщаща към източника, която се нарича Тора.

Затова е казано, че човек трябва всеки ден да изпълнява „620 заповеди”, благодарение на изучаването на „Тора”. Тоест той се учи, как да използва тези „620” желания заради отдаване, за да се съедини с всички висши и низши, относително себе си, части на творението.

Така ние постигаме своето състояние, в което изначално се намираме и постепенно го разкриваме за себе си. А сила за това получаваме от обкръжението – тоест от същите тези „късчета лего”, с които сме свързани: от висшите части на своята душа, АХА”Пите на които се съединяват с нашите Г”Е, или от низшите, към Г”Е на които ние се присъединяваме със своя АХА”П.

Творецът винаги ни дава възможност да намерим сили за предвижване в такова „многомерно” съединение. Винаги може да се намери празна област, в която да се разкрие „Тора”, светлината и „620” желания, които можем да поправим и да се свързваме помежду си чрез тях. Така е устроена цялата тази система.

От урока по статията на Рабаш, 15.03.2011

[38124]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Започвайки от Второто Съкращение (Цимцум Бет) и по-нататък, духовните обекти (парцуфим) започват да се раждат не така, както преди, в света Адам Кадмон – един под друг. Тъй като, във всеки от тях сега има долна част, която не се използва – АХА”П, то тя се спуска на по-ниското стъпало.

Тоест, парцуфът работи със своите Галгалта ве-Енаим (горната част), а неговия АХА”П пада вътре в Г”Е на нисшия. А, АХА”П на нисшия пада вътре в Г”Е на още по-ниския парцуф и т.н.

Получава се, че горната част на всеки парцуф се облича в долната част на висшия парцуф над него, а неговата долна част се спуска вътре в горната част на ниския парцуф. А къде е самият той, независещ нито от висшия, нито от нисшия?! В него няма нищо от самия себе си!

Ето откъде се вземат тези скачени ”зъбни колелца” на душите – това е същият принцип. Ти не си свободен от връзката с никого. Ти вече си създаден вътре в такава конструкция, вътрешната структура Малхут на общата душа, където няма нито една част, която да не се съединява с всички останали.

Всяко желание, на всички нива (авиют) е съединено с всички останали – всички се свързват с всички, и в нито един няма, нито една свободна част, нито една степен на свобода. Винаги висшият ми указва какво да правя, а нисшият установява, как трябва да служа на нисшия.

Така всеки от нас е свързан, точно като с въжета от двете страни, и е невъзможно да направи нито едно независимо движение.

Но как тогава да стана свободен и притежаващ избор?! Ако ти, вместо всичките тези вериги, започнеш да усещаш веригата на любовта, взаимното участие, то ти ще се излекуваш от тази „клаустрофобия”, от усещането, че си здраво свързан и зазидан жив в такава система, където нямаш ни най-малка собствена мисъл или желание, нямаш твоето „Аз”.

А свободата се купува само с любов – заради любовта, аз сам ще поискам да служа на всички, аз ще поискам да бъда в тази връзка. Тази връзка ще стане желана от мен! И така, аз ще получа свобода, свеж въздух, а цялата тази система ще стане моя – аз ще бъда Творец, относно нея.

Такова чудодейно свойство идва при нас след Цимцум Бет, когато Малхут получава искра от Бина, и благодарение на нея, получава възможността да се отнася към другите с отдаване.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.03.2011

[37467]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→