Въпрос: Когато авторите на книгата „Зоар”, Раби Шимон и неговите ученици, са учили заедно в пещерата, и по-късно, когато е имало малки кабалистични групи, те са знаели, че всеки зависи от другия в мислите, желанията и намеренията. Те са били единствените в света. Но днес ние учим заедно със стотици хора, които виждаме на компютърния екран, и хиляди други, за които изобщо не знаем…

Отговор: Аз възприемам целия свят като части от моята душа. Очевидно, аз не виждам света по такъв начин, но трябва да си го представям така и да се отнасям към него така. И въпреки факта, че светът е пълен с ненавистници, врагове и какво ли още не – всичко това са мои вътрешни качества. Ако те се променят, аз ще видя съвършен свят пред себе си, света на Безкрайността.

Затова, аз трябва да се отнасям към всичко около мен така сякаш то ми е изпратено, за да поправи възприятието ми за реалността и най-после да усетя себе си в съвършено желание, напълнено с безкрайната светлина. За да направя това, на мен ми е дадено обкръжението, относително малка група. И въпреки че тя може да съдържа няколко милиона приятели от целия свят, аз все пак трябва да се стремя да усетя всички тях, тъй като те са мои желания, частите на моята душа, които се пробуждат за духовното. Аз мога да ги събера, да ги свържа в една сила и с нейна помощ да поправя другите части на моята душа. В крайна сметка, целият свят е моята единна душа. По такъв начин трябва да виждам реалността.

Следователно, ученик на Раби Шимон, учениците на Ари и ние възприемаме реалността по относително подобен начин. Светът все още е същият, както са отношението и методът. Има разлики от гледна точка на технологията – по-развитата връзка между нас – и в глобалния подход към първоначалните източници и пробуждането на света. Но личната работа и отношение остават същите.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.03.2011

[37448]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Общата душа "Адам" | Add Comment →