Когато получиш духовно постижение, ще започнеш да усещаш преди всичко някои духовни явления вътре в своето желание. И ти ще разбереш изведнъж как се наричат те и какво представляват.

И тогава изведнъж ще започнеш да разбираш за какво е говорила книгата, и ще си спомниш как си чел за това или как някога си учил. Изведнъж ще си спомниш всичко, което се отнася към това духовно явление, което сега ти се разкрива.

В теб всичко изведнъж ще се съедини, и думите, с които се нарича всичко това и разбирането на това духовно състояние и спомена за това, къде то е било описано, когато си го учил. Всичко това ще се проясни и ще се свърже за теб с духовните явления, които сега разкриваш и усещаш.

Но преди всичко, трябва да дойде усещането, самото постижение без думи! И веднага след това, ще се прояснят думите, определенията, връзките – според степента на твоята готовност за това.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 10.02.2011

[35004]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Книгата ”Зоар”. Предисловие. Статия „Заповедите на Тора. Първа заповед”, п.192: Заплакал раби Шимон, разбирайки: „Лошо, ако разкажа, и лошо, ако не разкажа!

Ако разкажа, то ще разберат грешниците, как да служат на своя Господар! Ако не разкажа, то приятелите ще бъдат лишени от това!”.

Въпрос: За какво се говори тук?

Отговор: Грешници и приятели, праведници и престъпници – всичко това са вътрешни състояния на всеки човек, и никой не може да ги избегне през цялото протежение на своя духовен път. Даже и в края на пътя, във всеки човек се разкриват всевъзможни грешници и праведници.

Въпросът е в това, относително какво се разкрива Тора – относително грешниците или относително праведниците в човека, как може той да използва това правилно? Тоест как е устроена висшата система?

Построена ли е тя така, че да ни се разкрива само по такъв образ – когато ние вървим в правилния път, то я използваме правилно и не понасяме неуспехи, или може да се заблудим, както е правило това цялото човечество в религиите и в различните методики.

Вижте какво са направили те от науката кабала, какво мислят за края на поправянето, за Машеаха, за доброто и злото, за всичко! Те са превърнали това в съвършено материални понятия, считайки, че става въпрос за действия в този свят, а не вътре в човека, добавили са към това различни външни действия, обреди и т.н.

Затова в кабалистите съществува проблем, как да направят така, че човечеството по-малко да се обърка? Разбира се, тези грешки трябва да стават, защото това е част от поправянето и всичко върви по плана на Твореца.

Но винаги имаме пътя на Тора и пътя на страданията, и винаги има възможност да се извършат превантивни действия или такива поправяния, за да може и в грешниците и в праведниците, които ни се разкриват, и в грешниците и в праведниците, които се разкриват в душите, да направим така, че всичко да тръгне по пътя на Тора, а не по пътя на страданията.

Затова раби Шимон плаче (плачът – това е малко състояние, катнут): как да уреди системата така, че в нея светлината да свети на душите и да им дава колкото се може повече надеждни вътрешни определения, за да не се объркат те и да не започнат да материализират духовното (и това е най-главното!) – вместо да възприемат всичко като идващо от Твореца, заради поправянето, защото поправянето е във връзката между душите. Всичко това са много точни условия, единствено вътре в намерението за отдаване.

И в това грешат на всички нива, на всяко стъпало и във всяко състояние. И за да не започнат да възнасят това в култ, да не мислят, че с помощта на разума може да се постигне нещо, или че всичко приключва с действията в групата, човек трябва да бъде точен в своите вътрешни определения, за да може винаги в края на всяко свое състояние да намира точка на съприкосновение с Твореца.

Ако разкриваш поне малко методиката на поправянето, с това ти несъмнено даваш възможност да я използват неправилно. Нищо не може да се направи! Ако ти предоставиш на човека свобода на волята, и той се намира в точката на свободен избор, как може тук да се намеси висшата система, наричана „раби Шимон” или „Зоар”? Как може още по-добре да се уточни, още по-добре да се приведе тази система към състояние, че съхранявайки свободата на избора на човека, той може уверено да съществува и занапред?

Затова „плачът на раби Шимон” означава, че той строи все по-ниска система, слизайки все по-ниско и ниско, – до такова състояние, в което практически може да се спусне към човека. Това означава, че той седи и плаче, как ще я използват – правилно или неправилно. Това е построяването на адаптираща система между разбитите души и висшата светлина, наричана „Зоар”.

Ние никога не възприемаме праведниците, за които разказва ”Зоар”, като хора от този свят, а техните действия – „плаче” или „се смее” – като човешки постъпки. Всичко това са действия на висшата система.

От урока по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 09.02.2011

[34886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1990 г, статия 7, „Човекът и животното”: „Творецът изпраща на човека подарък – „бедняк”, т.е. оскъдност на разбирането, когато тялото не разбира как може да работи за благото на Твореца. Защото това е срещу природата.

И тогава, човекът вижда, че е беден не само откъм разум, но и откъм дела:  не извършва нито едно действие за благото на Твореца, а всичко само за своята изгода.”

Въпрос: Запазва ли се усещането за бедност постоянно, до самия край на поправянето?

Отговор: Очевидно е, че то нараства всеки път.

Но проблемът тук е следният. Да допуснем, че се чувствам опустошен и нищо не ми се прави. Съгласявам се с това състояние, „погребан” съм в него и не намирам никакви сили, за да напредвам. А и не страдам много от това.

Но може би, вече ме „понаболява” и се опитвам да предприема нещо.

А може и да не се отнасям към ситуацията като към наказание свише, като към препятствие, което е необходимо да преодолея, а приемам тези неща в качеството им на нови келим.

Това е много важен момент.  Ако виждам в даденото състояние „обременяване на сърцето”, тогава ми е тежко да се измъкна от него – не знам какво да направя и изобщо, защо това се е стоварило върху мен.

А от друга страна, мога да разкрия това състояние с радост, като трамплин към ново познание. В натрупващата се върху мен тежест, Творецът е внесъл самия себе си: „Искаш ли да Ме познаеш? Моля, заповядай”. Разбира се, стоя пред нещо, което засега е неизвестно – но вече предусещам пробива.

Науката кабала се различава много от всички подходи, които човекът е разработил за себе си. В кабала изучаваме правилното, еднакво отношение към двете страни на медала: към „ангела на живота” и „ ангела на смъртта”, към Твореца и Сатаната, към светлината и тъмнината. Защото всичко идва от Твореца – няма никой, освен Него.

Не е възможно нито в едно действие да се разпознае пряко или косвено влияние – всичко е от Него и всичко е в целите на поправявето. Само нашето възприятие придава на този „поток” пряка или косвена форма. Но човекът, във всяко състояние е длъжен да си каже, че то еднозначно изхожда от Твореца.

Човечеството, потопено в тъмнината, е заимствало някаква информация от науката кабала и е започнало да разделя единството на „добро” и „зло”,  да прави разграничение между тъмнината и светлината, между Твореца и Сатаната. Така са се появили митовете за битката между „добрите” и „лошите” сили. Тук, на първо място, човекът трябва да разбере, че отвън няма нищо – всичко се случва в него.

А на второ място – че няма разлика между „доброто” и „злото”. Само в кривото огледало на моя егоизъм, общата картина се пречупва и раздробява на две части. А онова, което ми се струва зло, което наричам „скверно”, всъщност може да е светлина.

Въз основа на какво излагам своето мнение? Ако вече се намирам в светлината и виждам приближаващата се тъмнина, тогава мога да говоря така.

А по принцип, в духовната работа, с човека никога не се случва да не отнася, които и да е свойства, сили или действия за сметка на Твореца.

Възложено ни е само едно: правилно да съберем и изградим детайлите на нашата небалансирана картина, за да стигнем до единството между Исраел, Тора и Твореца, до принципа: „Няма никой, освен Него”.  По този начин, всеки миг и във всяко състояние допълваме себе си с онова, което сме получили този път от Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 09.02.2011

[34869]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние най-сетне узряхме за човешкото ниво и станахме свободни. Затова нашето възприятие за реалността ще се промени от чисто материално на все по-духовно.

Всичките ни машини, станции и фабрики ще станат по-малко материални и повече „прозрачни”. Дори днес половината от хората вече работят на клавиатурата на компютър. Но какво могат да произведат там?

Ясно какво може да се произведе с работа на полето, на конвейера или с добиване на нефт и въглища. Но какво можеш да произведеш като чукаш по клавишите? Скоро целият свят ще седи пред екрана на компютъра. Значи ще можем да променим света чрез тях?

Всъщност така ние създаваме нов материал, който е по-духовен. Вече няма да ни трябват коли или самолети, защото всичко ще премине в тази виртуална форма. В действителност няма никакво значение в каква форма си представяме всичко. Най-важното нещо е нашето усилие, отразената светлина, която създаваме.

Творецът постоянно се отдалечава, за да ни даде възможност да разширим нашата интервенция във висшето царство с нашата отразена светлина. Такова движение започваме от днес напред.

Всъщност цялата разлика е само във възприятието на човек, неговото усещане за себе си. В миналото той е бил тласкан да работи чрез егоистичното желание за наслаждение, но сега неговото усилие е в това да предпочете отразената светлина и отдаване над получаване. Това се нарича човешкото ниво.

Във всеки случай, по един или друг начин, всеки човек ще работи. Единственият въпрос е дали ще го прави против волята си или с желание. Цялата човешка история до днес също е била духовна работа само че неосъзната. Така Творецът или природата ни е задължавала да работим.

Но сега вече Той не иска нашия робски труд. Той иска ние да станем като Него, като се издигнем над нашата природа и играем с нея самите ние така както Той си е играл с нас. Трябва да погледнеш себе си отгоре и да направиш същите неща на себе си, които Творецът ти е правел. Така ставаш равен на Него.

От урок по статията „Същност на науката Кабала”, 08.02.2011

[34824]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

При спускане в нашия свят, духовните корени се обръщат в своята противоположност в него и егоизмът на нашия свят изпълнява висшата заповед на любовта съгласно своето разбиране – тоест отива да убива. Но решавай какво искаш да правиш: да останеш в тези материални клони или да се издигнеш към духовния корен?

Ако искаш да израстнеш, работи в групата и участвай в нейната игра на братска любов между всички. Тогава ще разкриеш, че не си способен на такава любов и всичко това е лъжа и ще поискаш поправяне. И отгоре ще дойде сила, която ще ти даде връзка с останалите и любов.

Тази връзка не съществува в плоскостта на нашия свят – а само на по-високото стъпало. Гледайте душите, а не телата!

Все едно пред мен има екран на компютър, на който мога да виждам или материални действия или духовни. Ако гледам с духовните очи виждам любов, а с материалните очи – убийство.

Но ако някой ме напада и иска да ме убие, това не значи, че той го прави с любов – той действа, подтикван от егоизма. И затова е казано, че дошлият да те убие, трябва да бъде изпреварен и убит преди това.

По този начин ти го поправяш, защото той е дошъл да те убие – значи неговият егоизъм е по-голям от твоя. Затова, убивайки го, ти правиш поправяне, работейки с по-малък егоизъм от този, който те е нападнал.

Тук всичко е много логично и не е построено на сляпа вяра. Защото аз не съм искал да го убивам, той пръв ме е нападнал, за да ме убие. И когато това е ясно с цялата си очевидност, тогава поправянето се състои в това да убиеш по-голямия егоизъм за сметка на по-малкия. Това е твое задължение, висша заповед: „Убий дошлия да те убие”.

Не съществува нищо друго, освен поправянията. Или те протичат на неживо, растително и животинско ниво неосъзнато и неразбираемо за нас, или това е истинското поправяне при работата с групата на човешкото стъпало.

За всички убийства в нашия свят е виновен егоизма ни, изисквайки такива жертви за своето поправяне. Но моля ви, ние можем да прехвърлим това поправяне на духовното ниво, ако поискаме! Можем да повдигнем всички тези действия на висшето ниво и тогава няма да видим и да почувстваме никакво зло в света.

Но това е само при условие, че ние повдигаме цялото си егоистично желание, извършвщо всички тези злодеяния, на по-високо стъпало – и там всички негови действия ще бъдат прекрасни, противоположни на тези, които виждаме сега. Хората изведнъж ще започнат да се обединяват, да се прегръщат, чувствайки се близки.

От урока от статията „Същността на науката кабала“, 09.02.2011

[34911]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как обикновеният, редовият човек може да използва в живота си закона за корените и клоните?

Отговор: Желае ли той или не – неговият живот ще се преобърне.

И по-добре е за човека да знае какво трябва да се случи с него, за да участва и сам в този преврат, – защото така или иначе той ще се случи. Но ако човекът взема  участие в това, то той ще усеща себе си добре, докато в противен случай – зле.

Човекът трябва да разбере, че възприемането на реалността е относително и зависи от отправната точка, която може да бъде променена. И по този начин се променя и реалността, защото тя съществува само относително човека, който я усеща.

Затова, ако той иска да измени живота си –  това ще означава изменение на реалността. И това е по силите на човек дори и днес: от настоящия момент и нататък и от този свят – към света на Безкрайността.

Въпрос: Всичките тези човешки изобретения – самолети, автомобили и т.н. не означават ли – неосъзнат стремеж на хората към обединение?

Отговор: Разбира се! Това е човешкият стремеж към сливане с Твореца, желанието да постигне Висшата степен. Човек не извършва и едно действие, което не би било насочено към тази цел.

И дори и когато той се занимава с нещо съвършено противоположно, когато той яде, пие и се развлича – всичко това е само подготовка, всичко това е включено в неговото движение към своя корен.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.02.2011

[34901]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Във висшия свят съществува любов и единство, но докато те достигнат до нашия свят, се преобръщат – тъй като нашия свят е противоположен на духовния.

От върха – от Твореца към нас се спуска абсолютна любов, а ние тук виждаме света такъв, че сякаш по-лош от него няма! Светите действия на отдаване във висшия свят въздействат на нашето егоистично желание тук, в този свят и предизвикват в него обратни реакции. А самите сили са прекрасни!

Все едно аз да дойда при теб с любов и подаръци, от цялото си сърце, желаейки да споделя всички свои богатства. А ти виждайки колко те обичам, се радваш, че имаш възможност да измъкнеш всичко, което аз притежавам. Мислиш си: “Колко хубаво, че той е толкова добър, сега ще успея да го ограбя до кости и да го унищожа“.

От мен излиза любов и хубаво отношение, но ти го възприемаш наобратно – за да се възползваш. По същия начин е и с Твореца – Той ни дава всички възможности, цялото благо, но ние, използвайки Неговото добро отношение, включваме своя егоизъм, задействаме го с всички сили и – правим всичко наобратно!

Творецът е добър, съвършен и неизменен – това е единствената сила, управляваща цялото мироздание. Обаче вътре в нас това добро се разкрива с такива действия, в такава форма, както ние сме успели да възприемем това Негово добро. И затова ние виждаме, как в нашия свят хората се убиват един друг, и че това е свят, по-ужасен от който не съществува!

Но ако аз променя своето виждане, тогава ще видя съвършения свят на Безкрайността, Висшата светлина, изпълваща цялото мироздание, светата Шхина. И в крайна сметка нищо и не се е променило – просто съм си купил нови очила…

От урока по статията „Същност на науката кабала „, 09.02.2011

[34921]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо ми е да виждам на своя екран това огромно количество външни детайли: автомобили, самолети и т.н., ако те изобщо не трябва да се изменят? Ние всъщност говорим за вътрешни неща, за да преминем от взаимна ненавист към любов…

Отговор: Ненавист и любов – това са съответно егоистичното желание да напълниш себе си и алтруистичното желание да отдаваш. Това е намерение заради себе си, или намерение в името на отдаването, природата на творението или природата на Твореца.

Цялата разлика е в това, дали виждаш реалността в егоистичното си желание за наслаждение, или се приповдигаш над себе си. В мирозданието няма нищо освен тези две сили. И всичко зависи от това, с коя от тях се отъждествяваш.

А всички тези детайли съществуващи в нашия свят ти позволяват да усетиш своята природа в цялата и дълбина, на неживо, растително и животинско ниво, с изключение на човешкото ниво. Без това ти няма да видиш пълната картина.

Защото ние трябва да достигнем света на Безкрайността и там ти трябва да усетиш единната реалност, в която ще бъдеш слят с Твореца, в пълно подобие на Него. Ти и Той ще станете единно цяло в целия спектър на желанията и свойствата вътре в желанията.

Затова трябва да включиш в себе си целит процес, през който творението преминава: от неговата начална точка „еш ми айн” (нещо от нищото) и до този момент, когато то стане „еш ми еш” (нещо от нещото). Ти сякаш свързваш в себе си тези два края: „еш ми еш” и „еш ми айн”.

Това е, което всъщност трябва да направиш. Творецът иска от теб да станеш напълно подобен на Него.

Но ти трябва да разбереш, че „светът се движи по свои закони” и че „няма в съдията повече от това, което виждат очите му”. Но ако този „съдия” се изменя, то и неговите очи виждат по друг начин!

Затова не предавай значение на обкръжаващата действителност, а се погрижи за това да измениш намерението на своето желание, отношението към себе си, към ближния, към света, към Твореца.

Вместо инстинктивно да мислиш през цялото време само за това на теб да ти е добре, ти едновременно с това трябва да се безпокоиш за благото на ближния, вътре в който ти ще откриеш Твореца. Тъй като между Твореца и ближния няма разлика. Това е светлина и кли/желание.

Въпрос: Какво означава – любов към ближния?

Отговор: Да обичаш ближния означава, че изпитваш непреодолима ненавист към него – ти, под въздействието на светлината, възвръщаща към източника, я превръщаш в любов.

С други думи, вместо да ненавиждаш ближния, ти ненавиждаш своето свойство, което предизвиква в теб ненавист към ближния. И тогава там, където е било ненавист, ти усещаш любов, а любовта към себе си се превръща за теб в ненавист към твоите свойства, към тази клипа.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.02.2011

[34896]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко, съществуващо в този свят се явява отпечатък на духовния свят, основан на любовта, то как в нашия свят може да съществува убийството?

Отговор: Всичко идва към нас от света на Безкрайността, от постоянното и съвършено състояние, от пълното сливане с Твореца. Но в творението всички тези съвършени корени се разкриват, съгласно неговото несъвършенство, показвайки ни доколко не съответстваме на висшето съвършенство.

Във висшия свят действа програма, която помага да разкриеш самия себе си и да разбереш какво ти е необходимо да допълниш, за да се издигнеш към корена. В корена всичко се случва в най-чист, поправен и съвършен вид. Но в нашия свят, поради разликата в стъпалата, в световете, това се разкрива в противоположната форма.

Ние разкриваме духовното действие, но виждаме колко то не е духовно, според степента, в която не съответстваме на висшето стъпало. Това се нарича: „Всеки съди, според собствената си непоправеност”. Виждам или извършвам някакви непристойни действия, защото самият аз съм лош. Ако поправя себе си ще видя, че тези действия са добри.

Вчера съм видял, че хора се убиват един друг?! Днес виждам, че си подаряват един на друг подаръци! В корена, действието не се е променило, но аз съм  допълнил себе си до корена и по тази причина съм променил своята гледна точка. Бих могъл да видя, как в духовния свят е унищожено егоистичното намерение, а виждам как в нашия свят стават истински убийства.

Висшият и нисшият свят се състоят от едни и същи елементи, но във висшия свят между тях има любов, а в нисшия – ненавист. В нисшия свят всичко се преобръща на обратно! Остават само детайлите, а всички видове връзки между тях се променят, защото в нашия свят тези връзки са напълно разбити и ни разделят ненавистта, отхвърлянето, пренебрежението към другите. Докато във висшия свят, ние сме свързани и безкрайно предани един на друг.

Както съществуваме с теб в този свят, така и във висшия свят съществуват духовните ти и аз, само че там сме съединени и се обичаме един друг, а тук сме разделени и се ненавиждаме. Разликата между световете се превръща в разлика на отношенията между мен и теб.

Висшите корени определят, че между нас нещо трябва да се случи – но какво и как да се случи, определяме сами, със своята непоправеност или поправеност: ще се ненавиждаме и ще се убиваме един друг или ще се обичаме и ще се прегръщаме.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 09.02.2011

[34925]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да молиш помощ от светлината?

Отговор: Когато човек започне да изучава науката кабала, му се струва, че в него има желание. Той с ентусиазъм се стреми да разбере, да познае, да направи нещо. Този порив му се струва безкраен и пригоден за по-нататъшното напредване.

Едва след много време човек започва да разбира, че устремът напред не се пробужда в него. Това разбито желание той придобива във взаимодействието с обкръжението, с другарите. Човек съвсем не иска да се обедини с тях в едно сърце, встъпвайки в поръчителство. Той ясно вижда разбитото желание: зло, ненавист вместо любов, отблъскване, неспособност към обединение.

Това желание спира човека, и с него той сега трябва да се обърне към светлината, връщаща към Източника.

Но къде трябва да се върна? Към какъв Източник? Що за желание е това?

Тук се изискват две много различни стъпки, и границата между тях е доста проблематична. За разума това е просто, а за усещанията на човека сякаш минава отчетлив ясен разрез: „Оказва се, със своите собствени стремежи аз само се добирам до вярното място, и не по-далеч. А след това на мен ми е необходимо да придобия ново желание, разбито сега между мен и ближните”.

Аз трябва да разкрия ненавистта към ближния и с помощта на светлината да видя злото в нея. Трябва да разкрия, че поправянето на тази ненавист – това е и връщането към доброто.

Тогава и ще ми потрябва светлината – не просто напълването, а силата, която ще поправи моето зло и ще ме върне към Източника, към доброто. А доброто за мен – това е единението с ближния.

Тези неща трябва ясно да се осъзнаят. Трябва да си изясниш, че е именно така, а не иначе. И проблемът е в това, че без поддръжка на обкръжението, човек е неспособен сам да работи над себе си. На него му е необходима външна форма, физическа поддръжка, а след това, устремявайки се към целта, той открива в групата такива неща, които не забелязват и самите другари.

Работата се води отвън и отвътре, но цялата тя е насочена към това да се разкрие мястото на разбиването между нас, да се разкрие злото в това разбиване и доброто при неговото поправяне.

В усещанията трябва да ми е абсолютно ясно: ето болестта, която ме убива, и само светлината, връщаща към Източника може да ме спаси. Аз самият не съм способен. А спасението е в единството, само то е лекарството за мен. Всичко останало аз не вземам в разчет, записвам в графата нулево или отрицателно, лошо влияние.

С общи усилия ние трябва да се стремим да усетим това за напред. И тогава можем да изискваме светлината, връщаща към Източника. Аз не просто се мъча, неизвестно с какво, не просто искам да узная нещо, не просто се стремя към духовността – защото всичко това е проникнато от егоизъм. Не, аз се стремя само към обединение, искам да придобия потребност в сплотяването с другите. Това се нарича „молитва преди молитвата”.

Само с такива крачки, макар и показни, макар и театрални, макар скрепявайки сърцето, ние постепенно ще се движим напред. Напред – към истината: не към голата истина на нашия „живот”, а към същинската, духовната истина. За това е казано: „Сред народа си живея”.

Искате да разкриете Твореца? „Творец” – това е свойството за отдаване. То се разкрива само в нашата правилна взаимовръзка. Колкото повече ще говорим, ще пишем за нея, ще я обсъждаме, колкото по-конкретно, по-непосредствено, по-ясно, по-отчетливо ще правим това, недопускайки това да стане привичка, толкова по-близо ще бъдем до реализацията.

От урока по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→