Въпрос: Защо Рабаш в своите статии толкова често се връща към един и същ момент, сякаш се върти в кръг?

Отговор: Той никога не се връща и не повтаря. Едни и същи слова звучат от различни състояния, различни стъпала на авиют (сила на желанието). Той повтаря изречението на друго, по-дълбоко ниво. След като завършите първия „кръг” и изясните за себе си казаното, вие преминавате на по-дълбоко стъпало и започвате анализа привидно от същото изречение, но по-близко до истината, до корена.

Ние преминаваме през четирите стадия на развитие, достигаме до „човешкото ниво” и на него преминаваме отново през четирите стадия, докато достигнем стъпалото „човек в човека”. Всичко това идва от висшето, от пряката светлина (ор яшар). И само последната степен, четвъртата в четвъртата, може да откликне с отразена светлина (ор хозер). Тя самата не разбира на кого откликва, защото по обратния път развитието, през което тя преминава остава неясно, докато достигне корена.

Единствено в края ние разбираме началото и целия път. Ние съществуваме в една цялостна система и докато човек изясни всички детайли, всички взаимовръзки между душите и всички въздействащи им способи, той непрекъснато е принуден да уравновесява себе си. Затова човекът е непрекъснато обект на промени.

Разбирането идва само в края на поправянето, когато цялата система стане уравновесена за теб. Казано е: „Всеки ще Ме познае, от най-малкия до най-големия”.

От урока по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34862]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко се състои от два триъгълника: висш с пряка светлина и нисш с отблъсната светлина. Триъгълникът с пряка светлина се смалява поради спускането на световете отгоре надолу, за да даде на творението място за съществуване, в което то може да осъществи отдаване, да издигне отразена светлина.

Можем да направим прорез на всяко стъпало и да видим тези триъгълници: в зависимост от силата на пряката светлина, творението е способно да повдигне отразена светлина. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-големи са пряката и отразената светлина.

На нас ни изглежда, че живеем в някакъв свят, но в действителност няма нищо освен желание и светлина, и ние винаги изпълняваме работата на Твореца: искайки или не, разбирайки или не, осъзнавайки или не, съгласявайки се или не. Ние винаги работим за Твореца, но разликата е само в нашето желание или нежелание.

Неживото, растителното и животинското ниво на природата работят неосъзнато, чрез природните инстинкти. Но на човешкото ниво ние трябва да разберем, да постигнем корена, да се съгласим с него и едва тогава да действаме правилно.

Затова докато сме се развивали като „примитивни хора” в продължение на хилядолетия до много скоро (освен кабалистите, които са разкрили висшия свят, започвайки с първия „човек”, Адам Ришон), ние напредваме под натиска на нашето егоистично желание, тласкащо ни към развитие.
Ние положихме много усилия през историята. Работихме усилено, за да приберем реколтата от земята, за да произведем различни неща и продукти, борихме се, изобретихме машини и нови технологии, строихме домове само за да ги разрушим по-късно, правихме революции във всички области и нива на живот. На кратко, ние положихме усилия за да съществуваме, за да получим пряката светлина. Тези усилия са били нашата отразена светлина в духовните светове.

Това е същността на нашето материално развитие. Нарича се материално, защото се е случило вътре в егоистичното желание.

В нашето възприятие на реалността изглежда, че произвеждаме бетон и арматура, отношения в обществото, реколти, но всъщност ние произвеждаме отразена светлина и вътре в нея получаваме пряката светлина. А на нас ни изглежда, че работим в материалния свят, заобиколени от машини, заводи, къщи, поля и продукти.

Така ни изглежда на нашето егоистично желание, а в действителност желанията (келим) с екран и светлина на неживо, растителни и животинско ниво са работили. И всички ние сме се държали като послушни деца, изпълнявайки всичко, което Творецът иска. Никой не би могъл да избегне това, тъй като така работят желанието за наслаждение и светлината, която му въздейства.

Но когато достигнем до човешкото ниво, започват съвсем други разчети. Затова повече нямаме сили… Творецът ни казва: „Направи го ти сам!”. И аз съм в объркване: „Да го направя аз, докато никой не ме заставя…?”.

Творецът понякога ме пробужда и очаква от мен отразена светлина. Сега Той иска сам да го направя. Това е работата, която трябва да изпълним.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 08.02.2011

[34827]

Filed under: Вътрешна работа, Егоизъм, Ежедневен урок - Няма коментари→

Адам Ришон (първият човек), само се нарича така, което ни обърква и ни кара да мислим, че си приличаме с него, защото също се наричаме хора. Но това е духовен парцуф (система за отдаване), с която засега нямаме никаква връзка, нито една допирна точка.

В степента, в която придобивам желание за наслаждение заради отдаване, започвам да се включвам в тази система. Но това ще бъде не онова „аз”, с което се възприемам сега, нито моето физическо тяло и моята личност. Това е напълно ново желание, ново намерение, възприятие, усещане – всичко е ново.

Затова, засега не си струва да си мислиш, че се отнасяш към духовния парцуф Адам Ришон – това е конструкция на поправената душа. И ако се намирам в отдаване на ближния, приемам неговото желание и на практика работя с него, в резултат изграждам до себе си парцуфа Адам Ришон (първия човек).

Но ако нямам желание да отдавам на ближния, тогава не разполагам с материал за създаването на този парцуф. Трябва да създам в своя материал/желание намерение за отдаване, да го обработвам, организирам, разделям на „рош-тох-соф” (духовни глава-тяло-краници), да работя с намерение, да планирам, да действам.

Ако формирам по този начин себе си, тогава ще стана част от Адам Ришон и ще се нарека „човек” (бен-адам/син на Адам). Но засега, нямам никаква връзка с него.

Тялото на Адам Ришон е желанието на всички души. Ако искам да стана част от Адам (а всеки от нас накрая трябва да направи това), необходимо е да включа в себе си чуждите желания на целия свят и да започна да ги използвам.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.02.2011

[34975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да се възпитава детето, за да бъде по-добре подготвено за възприемането на духовния свят?

Отговор: Трябва да му се даде само способността да работи със силата, която се нарича сила на любовта. А тя може да бъде получена само от правилното обкръжение и от никъде другаде. На човек не му трябва нищо друго, освен това.

Главното е, детето да се постави в правилно обкръжение. И ако получи усещане за това, какво е и ненавист по отношение на ближния, тогава, с помощта на това чувство, то само ще разреши всички проблеми. Именно тази чувствителност към любовта и ненавистта към ближния, определят човека в нас.

И тогава всичко, което вижда и чува, преминава в него през това възприятие и то ще тълкува всичко правилно. Не трябва нищо да му се обяснява, да се принуждава и чете морал. Единственото необходимо нещо е общество, което непрекъснато ще го въвлича в отношения на конфронтация или любов – и всичко в името на духовната цел. Тоест това общество трябва да се управлява от правилните възпитатели,  от кабалисти.

Детето не трябва нищо повече да знае – никакви премъдрости, колко са ангелите на небето. Трябва само да му се даде усещане за ближния – с това разрешаваме всички проблеми. То започва да вижда истинската реалност, защото тя се разкрива само по този начин. Детето започва да вижда, че всички хора са свързани и какви са отношенията между тях.

И това не са някакви психологически отношения – то ще разкрива висшата сила, която е скрита вътре, програмата на творението, съгласно която сме свързани заедно.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 09.02.2011

[34908]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли корени, които водят своето начало от разбиването?

Отговор: Разбира се. След разбиването се появяват допълнителни елементи от разкриването на егоистичната система, която също се разпространява отгоре надолу. Всички ние произхождаме от разбиването. А състоянието до разбиването – нашия корен, не постигаме.

Въпрос: В какво се състои трансформацията, която се случва с корените след разбиването?

Отговор: След разбиването се разкрива истинското желание, което преди е било скрито от творението. Вече разкрито, желанието се проявява в своя истински вид: то няма екран. Ние трябва да постигнем този екран. Преди разбиването, екранът се спуска към малхут от деветте първи сфирот. По време на разбиването се появява самата малхут – без покриването на деветте първи. Сега, трябва заедно с деветте първи да намерим покриване именно на тази малхут – в това се състои цялото поправяне.

Въпрос: Защо разбиването увеличава броя на елементите?

Отговор: Деветте първи сфирот се размесват с малхут и така ни дават възможност да видим как да ги уравновесим. Без увеличаването на елементите, това е невъзможно да се направи, защото е необходимо всяка частица да се съедини с тази, която й съответства.

Затова, трябва да проверя с какво намерение, желание и в какъв ред трябва да изградя поправения свят, с помощта на различните детайли, с които разполагам, а това е възможно само, в резултат на разбиване и смесване.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Събитията, разиграващи се днес в Египет и в другите арабски страни, са неразривно свързани с новото състояние, в което се намира човечеството. Мисля, че тук трябва да се отделят два момента.

От политическа гледна точка е целесъобразно, правителствата да се състоят от всички сили, действащи в обществото. Това е най-балансираното състояние, което може да съществува.

Например, щом съществува „Хизбула”, то и тя тябва да бъде представена. С нея нищо не може да се направи, така че по-добре да седи в парламента. Всички най-разнолики и „разнофлангови” партии трябва да имат свое представителство във властта. Правителството трябва да включва всички идеи битуващи в народа. В противен случай, ще бъде далеч от истината.

Само при наличието на такова правителство, се появява възможност за предприемане на ефективни действия. Вместо борба с анонимното планинско нелегално движение „Ал-Кайда”, ще знаеш кой е пред теб и при необходимост ще можеш да предприемеш силови мерки, санкции.

Защото днес, ако изцяло бъде спрян крана, страната ще се задъха за две седмици. И всички отлично го разбират.

От друга страна, с диктаторските режими е невъзможно да се работи. Там има само една „голяма клечка”, а всички останали „седят в мазето” – в полулегална опозиция. В резултат на това, не можеш да стигнеш до другите течения, които често са много силни. Вместо  взаимоотношенията да се изгладят цялостно, ти общуваш с един човек.

Ето защо, за предпочитане е широкото представителство във властта, а не „нелегалните формати”. Колкото и да е странно, това ти развързва ръцете. А и народът, вместо светлите надежди на опозицията, ще види реалното положение на нещата.

Неслучайно, досега не са намерени по-добри форми на управление, от демокрацията, при която всички имат достъп до властта, и то в такива съотношения, които примерно съответстват на вижданията на народа. Това несъмнено е най-близо до духовната форма.

И затова, независимо от разбъркването, днешните процеси трябва да се разглеждат в положителна светлина. Те водят до проявяване на истината. Това вече е напредък, развитие.

От урока по статията „Мир в света”, 04.02.2011

[34804]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако човешката природа това е желанието да се наслаждаваш, защо тогава голяма част от човечеството се задоволява с малко и не търси вечното наслаждение?

Отговор: Веднъж случайно срещнах стар мой приятел – още от детските години. Още тогава той събираше марки. Когато аз “преболедувах“ това увлечение, му подарих цялата си колекция. Спомням си как марките изгубиха ценността си в моите очи, а той получи от тях удоволствие.

И сега, когато се видяхме той ми каза:

– Освен марки, сега вече събирам и пликове.

Той така сериозно каза това, че аз му обещах да му изпратя наш плик. В това няма нищо смешно: човека цени нещо, в него има определено желани. Аз дори и не опитах да поговоря с него за светлините и вечното наслаждение. За какво – щом си говорим за марки и пликове?

Всичко произтича от желанието. Докато в мен имаше желание – аз също събирах марки. В детството всеки преминава през такива периоди. А в него това желание си остана – аз как да му предам своето желание? Това е невъзможно.

Виждал съм много деца, които порастваха около Рабаш, неговите ученици и роднини. Ако в детето има желание – има, ако не – не. Да го принудиш не можеш. Той вижда с какво се занимаваш ти, останалото зависи от неговия стремеж. И нищо не можеш да направиш.

Така че ние не можем да изискваме от човека да работи по обединението. Колко хора в света са наистина загрижени за това и желаят да видят света като единна проста светлина, една Сила? Кой иска да възприема единствено така картината на реалността и то така, че да не усеща себе си в нея? Или притежаваш това желание, или – не!

Да, с помощта на групата ние можем да ускорим развитието, но отново по същия начин, без да притискаме човека.

От урок по статията на Рабаш, 10.02.2011

[34965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко в нашия свят произлиза от висшите корени, то откъде се взeмат различните изкуствено изобретени неща, които не съществуват в природата – например, автомобилът на колела?

Отговор: Цялата природа е картина, възникваща в мен и тя, цялата ми се спуска свише. В духовния свят няма автомобили, но трябва да съществува самото понятие – иначе, как бихме го измислили?

В явен вид, корените на висшия свят се проявяват пред нас като четири нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. А всичко останало, стига до нас под формата на мисли – всички наши, уж изкуствени изобретения (ракети, автомобили) изхождат от висшата мисъл, а не вследствие на наблюдения върху природата.

Това не се разпространява пряко, по задължителния път отгоре надолу, а се измисля от човека, който допълва за себе си недостигащото в този свят.

Четирите стадия на пряката светлина се разпространяват, раждайки светове, парцуфим, сфирот и техните всевъзможни съчетания – отгоре надолу, от света на Безкрайноста до този свят. И на всяко стъпало всичко, което го има в нисшето, идва към него от висшето – всички негови форми. Макар да ни се струва, че на нисшето ниво същствуват по-развити форми, защото недостигащото му съвършенство изисква разкриване на по-голямо разнообразие на материала и неговите съединения.

Горе, в света на Безкрайността, всичко се обединява в едно, в общо единство. Колко е прост, в сравнение с нашия сложен свят. Но всъщност, нашият свят не се явява по-наситен, а просто е задължен да се раздели на такова количество съставни части.

Долу съществуват милиарди елементи на природата: неживи, растения, животни, човек и във всеки от тях има безкрайно множество детайли. Съгласно степента на издигане по стъпалата на световете, ние ги виждаме все по-малко на брой.

Защото, за да може да се разшифрова понятието за единство, съществуващо горе в Безкрайността, в нашия свят има нужда от безкрайно количество елементи, които съединявайки се правилно помежду си, могат да пресъздадат това единство. И ясно е, че тук съществува огромна разлика между висшето стъпало и нисшето в степента, в която нисшето е по-материално и затова изисква по-голяма детайлизация.

Но при това, в нисшия няма нищо, което да не съществува във висшия. Просто в нисшия се разкриват такива отделни детайли, които във висшия са слети в единство и се възприемат от теб като едно цяло. Всъщност, това не е просто едно. Както в света на Безкрайността всичко се обединява в едно в стремежа си към отдаване, и не виждаме никакво разделение – но това не означава, че всички тези понятия не съществуват там.

В света на Безкрайността същестуват безкрайно множество от елементи, но те са обединени в едно и по тази причина, това се нарича проста безкрайна светлина, изпълваща цялото мироздание. Всъщност, това не е „простата” светлина Нефеш, а НАРАНХАЙ де-НАРАНХАЙ, 620 пъти повече, която само се възприема като проста.

А най-ниското стъпало, само постига себе си в такъв „сложен” вид. Ние създаваме в него толкова различни неща, само за сметка на слабостта си, тъй като сме неспособни да постигнем висшия по друг начин. А когато постигнем висшето стъпало, всички тези добавки престават да са ни необходими.

Защото излишъкът от детайли, които имам на нисшето стъпало произлиза от това, че съм ги добавил, за да се допълня по отношение на висшето стъпало. Но отгоре надолу се разпространяват едни и същи елементи.

Същият единен свят на Безкрайността съществува в нашия свят. А цялото множество добавени от мен или разкрити ми в природата детайли, произтича от това, че не съм способен да възприемам „простия” свят на Безкрайността. И всичко около мен се нарича въображаем свят. Всички светове са само „изчезващи скривания” на света на Безкрайността, в който няма нищо, освен желание, изпълнено с проста светлина.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34741]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако значителна част от човечеството започне да се обединява, както го правим на конгресите, то в света трябва да има по-малко нещастия. Така ли е?

Отговор: Несъмнено, нашите действия носят полза. Също така, няма никакво съмнение, че днес страданията се проявяват в света в много по-лека и по-мека форма и това нямаше да е така без нашите външни и вътрешни усилия. Но доколко те са по-леки, ние не знаем, тъй като не виждаме връзката между нашите действия и различните събития.

Ето защо не можем да кажем, доколко се е снижил процентът на наводненията или пожарите благодарение на конгресите, но положително това е станало. Картината на въздействието може да се види само, ако имаме такова колективно зрение, като при интегралното обкръжение/общество – тоест ако се изкачим макар и на първото духовно ктъпало – първото стъпало на обединението.

Въпрос: Излиза, че в егоистичните си органи на чувствата, никога няма да видим как, посредством обединението сме предотвратили терористичен акт или природна катастрофа?

Отговор: Можеш да го видиш при условие, че имаш екран, за да разкриеш информацията не, заради любопитство или придобиване на вътрешно спокойствие, а за да можеш по този начин да  изпълниш отдаването на ближния. Необходимо ти е знание, за да отидеш по-високо от него: отначало се проявява необходимостта да идеш над знанието, а после, съгласно това се разкрива по-висшето (глобално, интегрално, духовно) знание.

Въпрос: Значи, не си струва да обвинявам себе си, че не съм положил достатъчно усилие в обединението и по тази причина нещо се е случило? Това не е от полза за поправянето?

Отговор: Това е системата на природата: ако тази информация ти беше нужна, то тя щеше да се разкрие – всичко действа съгласно една програма и придвижва света към крайното му поправяне.

Сега не можеш да го видиш, но по-късно ще стигнеш до състояние, когато това ще бъде възможно. Все пак, ако знанието не е необходимо за отдаването, ти самият няма да поискаш разкриването му. Ако не е заради отдаване, то за какво ми се разкрива и ми се дава възможност да знам?! След това, светът ще ти се разкрие открай докрай – ще видиш и ще знаеш всичко! И ще кажеш: „А аз не искам нищо! Ще взема толкова знания, колкото мога да използвам за отдаване – за да се издигна над тях в отдаването”.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 09.02.2011

[34978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато езика не е свързан със своя духовен корен, ние не предаваме важност на неговите думи, названията на материалните клони.

Ако съвременният италиянец, грък или който и да е друг се срещне с човек от същата националност, живял преди 1000 години, те не биха се разбрали.

Някои езици са трудни за разбиране дори в този вид, в който са били преди 200-300 години. И всичко това е защото няма връзка на клоните с корените.

Само иврит свързава пряко клоните с корените и затова този език не се изменя. Ако сега при нас дойде Авраам, Адам, Моисей или Раби Шимон, ние всички бихме се разбрали един с друг. В древността произношението е било по-гърлено, но сега това сме го загубили, имало е чувствителна разлика  между буквите, които днес се произнасят почти еднакво, но самият език не се е изменил.

Макар и да сме загубили от него някои думи. Когато Рабаш четеше заедно с мен Теилим (Псалмите на Давид) понякога отбелязваше, че не знае някоя от думите. Т.е. в нашият свят не съществуват техните явни клони, а в духовния свят техния корен за сега не е явен и е неясен – затова връзката на корена и клона още не се е разкрила.

Излиза, че има думи, които ще ни се наложи да изясняваме. За сега те присъстват само в Псалмите на Давид, който олицетворява цялото общо постижение (Малхут). А кабалистите все още не са постигнали тези думи, защото обикновено те зависят от общото поправяне. Има множество клони и съответстващи им духовни корени, но все още не всички са ни се разкрили.

От урока по статията“Същност на науката кабала“, 10.02.2011

[35007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→