Сблъсквайки се с нещо противоположно, ние възприемаме тези събития по най-грубия начин: светлината въздейства на най-голямото желание. А когато започнем да размишляваме какво и защо се е случило, тогава работим в най-светлото желание. Излиза, че има разлика между въздействието на светлината върху желанието (колкото повече са противоположни, толкова по-голямо е въздействието) и как го възприемаме, което става според принципа за близостта, според възможността да се разберат помежду си.

Например, някой те е наругал. Ти си се обидил от цялата дълбочина на душата си – егоизмът ти е наранен, и в своето най-ниско желание си почувствал противоположността между вас. След това включваш разума, започваш да анализираш и малко да се приближаваш към него – в нещо да го разбираш, съгласявайки се и дори съединявайки се.

Мястото, където мога да разбера нещо противоположно, се смята за по-светло, по-високо. Обратната взаимовръзка на светлината и келим ще ни обърква, докато не почувстваме излизането и влизането на светлината в себе си – как става това спрямо изменението на авиюта. А дотогава, трябва да се отнасяме към това явление като към особено средство (сгула) за привличане на светлината, което е по-важно от знанията.

Това не означава, че не трябва да полагаме усилия да разбирем какво учим, смятайки, че най-важно е намерението. Не, намерението трябва да бъде свързано с умственото усилие и то се проявява по специален начин по време на ученето.

Защото всичко, за което говорим – авиют, парцуф, светлина – се случва само в намерението. Нищо не се променя, освен намерението, а всичко, което става долу е резултат от неговото въздействие. Строежът на душата, кли, което създаваме, получаваната в него светлина – всичко това е само намерение, и затова трябва да бъде свързано с всички части на науката, като наука за намерението.

Не е важно колко ще знаеш – важно е усилието. Затова няма значение какъв точно материал изучаваме. Усилието се състои в това, да се свържем с материала и да намерим в него своите вътрешни състояния.

Има ли в теб Малхут на Безкрайността? Намираш ли се в Окончателното поправяне? Получаваш ли НАРАНХАЙ? Да! Къде е това? Скрито е в моя вътрешен парцуф. Именно за него става дума!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[35126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Излизането на Раби Шимон от пещерата”, п. 186: И светлината стои от небесата до земята, и осветява целия свят, докато Атик Йомин, Кетер, дойде и седне правилно на трона, тоест до края на поправянето. И тази светлина е напълно включена в твоя дом, тоест в неговата дъщеря, тъй като дъщерята на Раби Пинхас е била жената на Раби Шимон Бен Йохая. И от светлината, която е била включена в твоя дом, малка и тънка светлина излиза, която е Раби Елазар – синът на неговата дъщеря. Той излиза и осветява целия свят.

Има система, наречена „светове”. Душите висят от нея, както плод от дърво. Има връзка между световете (дърво) и душите (плод), между самите плодове, тоест душите и между частите на дървото, тоест сфирот. Всички те са свързани заедно, и всички те са просто келим (желания) и светлини.

Подобно на това, всички персонажи, описани в книгата „Зоар”: Раби Шимон, Раби Пинхас и дъщерята на Раби Пинхас са осветяванията в келим, които са свързани чрез някакви връзки. Затова „Зоар” ги назовава с някакви имена от семейни връзки, като „дядо”, „баща”, „син”, „дъщеря” или „жена” – в зависимост от това, за кого се говори.

Но всичко това се отнася само до келим или до светлините.  Светлините са най-важни. Осветяването, което се излъчва от едно място към друго, се нарича „Раби Шимон”, „Раби Елазар” или „Раби Пинхас”.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 08.02.2011

[34797]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От света на Безкрайността, „състояние 1”, ние се развиваме (спускаме се) до този свят, който се нарича „състояние 2”. От това състояние ние трябва отново да се издигнем до Безкрайността в „състояние 3”, което е идентично със „състояние 1”. Има само една разлика между тях: ние осъзнато съществуваме в „състояние 3”. Също така то се счита за 613 пъти по-голямо от „състояние 1”.

В „състояние 2” ние сме се развивали от милиони години в нежива, растителна и животинска форма. Докато не сме се спуснали по световете Ацилут, Брия, Ецира и Асия, времето въобще не е съществувало. Времето възниква, когато достигаме този свят и се развиваме в продължение на около 15 милиарда години, достигайки накрая до „човешката” степен.

Разликата между „човешкото” и неживото, растителното и животинското състояния е в това, че човекът не съществува в природата! Изначално по своята природата човек е животно, но малко по-сложно. Той става човек само на стъпалото, на което почувства, че е глобално, обществено създание.

Тоест той повече не живее в индивидуална, егоистична форма, както е бил преди да достигне сегашната степен, а трябва да се включи в духовното развитие и да изкачи стъпалата, по които се е спуснал. От общото, обществено развитие ние със сериозност и отговорност трябва да преминем към духовно развитие. Това е същността на нашата работа.

Докато сме се развивали егоистично, ние не сме се сблъсквали с някакви проблеми, защото сме се развивали неосъзнато, естествено. Но след като достигнем до „червената линия”, т.е. до състоянието, в което всичко излиза, че е глобално и интегрално взаимосвързано, то това е знак, че ние трябва да придобием друга форма на съществуване в хармония с природата.

От урока на темa „Занятия по мъдростта кабала“, 04.02.2011
[34449]

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хиляди години кабалистичната методика се е разработвала от особени хора – от кабалисти. А сега ние я разпространяваме сред масите. Не губим ли по този начин дълбочината на тази наука?

Отговор: Безусловно я губим. И въпреки това, трябва да разпространяваме. Чрез нас тя преминава към другите.

Твоите родители например, с цялото ми уважение към тях, са били обикновени хора, а не свети праведници. Те са те родили и са ти дали възпитание на своето ниво. Същото правим и ние.

Разбира се, като разпространяваме кабала сред народа, ние я „разваляме”. Това се нарича „понижаване на стъпалата, спускащи се от света на Безкрайността”. Но, не може това да се случи по друг начин. Нима детето може наведнъж да получи готовата наука? Не, на него трябва да му дават адаптираната версия, добре обработена, съобразно неговото ниво. Каквото и да му обяснявам, каквото и да му показвам, с каквото и да го храня – всичко трябва да съответства на неговото сегашно състояние.

Пример за това е текстът на „Зоар за народа”. Взехме коментара на Баал а-Сулам за книгата „Зоар” и го изчистихме от допълнителните материали, които не се отнасят към главната нишка. В крайна сметка, те също са необходими. Баал а-Сулам не е направил нищо излишно. Но на настоящия етап, това пречи и на нас – а и широките маси, все още не са готови да се приближат към „Зоар”.

Отваряйки за първи път в своя живот книга, видях думи, написани с огромни букви: „МАМА, ДОМ, СЛЪНЦЕ”. И ние, по същи я начин трябва да даваме на хората материали, които са подходящи да тях. А след това, научавайки се, те ще се изкачат на високите стъпала.

Духовната стълба, несъмнено „разваля” висшата светлина, като много от нея се загубва по пътя към нисшето. Такава е нейната природа – защото иначе, нисшите не биха могли да попият дори капки от светлината.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35063]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В статията „Свобода на волята”, Баал а-Сулам пише, че човекът, който според замисъла на висшето управление е задължен да живее в обществото, трябва да изпълнява неговите закони. А законът на живота в обществото е да се следва мнозинството.

Възможно ли е това да означава, че е необходимо да се сравняваме с най-неразвитите, необразованите, некултурни маси, които са мнозинство в света? И днес, в много страни  хората живеят така, както преди стотици години. Дори техническият прогрес не ги е засегнал много – научили са се да използват само неговите външни плодове, без да получават никакви вътрешни промени, вътрешна култура.

Но законът „да се следва мнозинството”, ни задължава да се занимаваме именно с общото възпитание на целия свят. Необходимо е целият свят да се издигне на такова ниво, на което всички да разбират, че само с всеобщо обединение се постига съвършенството. И няма избор – невъзможно е това да се осъществи насилствено отгоре, за сметка на някаква неголяма група от хора, желаещи да извършат революция.

Някога, светът е съществувал благодарение на властта на управниците, но това време вече е минало. По този начин е било възможно да се съществува до края на периода на изгнанието. Но сега, когато влизаме в епохата на поправянето, в епохата на „последното поколение”, не е възможно да се живее по старому.

И в най-близко време ще видим, че масите ще станат все по-определящи във вземането на решенията, а на главите на държавите и правителствата ще им остане само възможността да следват народа. Защото светът е станал глобален.

Ето защо, необходимо е да се положат всички усилия за възпитанието на  широките маси, независимо на какво ниво се намират сега – да бъдат издигнати до висотата на окончотелното поправяне.

И в крайна сметка, от хората не се изисква да постигат някакви големи премъдрости – трябва само да знаят, как правилно да се свързват един с друг. Защото връзката между хората се осъществява не чрез разума, а чрез сърцето. Това е мъдростта на сърцето.

Законът „да се следва мнозинството” означава, че трябва да се обърнем към мнозинството и именно от тези обикновени широки маси ще започнат да се случват всички изменения в света, а не от онези, които притежават власт, богатство, образование. Казано е, че „от децата на бедняците ще излезе Тора”.

Поправянето зависи именно от това, доколко високо издигаме нашия общ духовен съсъд (кли).

От урока по статията „Свобода на волята”, 11.02.2011

[35089]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако Малхут е желанието за получаване на наслаждение, как може тя да събере всички души под крилото си?

Отговор: Малхут е желанието за наслаждение. Тя е включила в себе си цялото желание за получаване, създадено от Твореца. В последствие, тя се е разбила, за да даде на това желание способност да опознае себе си и Твореца, и основавайки се на това знание, да извършва самостоятелни действия. С други думи, тя се е разбила на множество отделни части, които усещат омраза и разединение.

Малхут е мястото, където всички разбити части са съществували. Сега, чрез тяхното собствено желание и усилие, тези отделни части постепенно достигат до единност в същата Малхут, в техния корен.

Може да се опише с други думи: творението, в своето усещане и възприятие е разделено на множество части, които изглеждат чужди едни на други. Тези части трябва да продължават да се съединяват, докато не се почувстват свързани. Пример за такова единство е висшият, Зеир Анпин, който се проявява според техния корен.

От урок по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34585]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистичният „език на клоните” е език, постигащ духовното. Той е непонятен на човека, непостигнал връзката на клоните с духовните корени.

Преди всичко аз трябва да почувствам духовния свят. А вече след това, когато чуя думите, принадлежащи на този низш свят, ще ми стане разбираемо за какви явления те намекват във висшия свят, в който се намирам заедно с авторите на книгите.

В мен вече ще се появи общ език с Раби Шимон, Баал а-Сулам – защото също ще се намирам на онова ниво, на онова място, за което те разказват.

Доколкото аз със своето физическо тяло се намирам в този свят, аз знам какво означават думите: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре”. Отначало узнавам самите тези понятия, а след това чувам техните наименования – думите, езика. Аз мога да дам на този реален, усещан от мен обект – „слънце” – название на всякакъв език. Така ние свързваме всички явления на този свят с определени имена, създавайки език, и можем да разбираме за какво се говори.

Ако се намирам освен това и в духовния свят, постигам още една реалност, която се нарича: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре” – усещам тези свойства и узнавам техните имена. А сега авторът на кабалистична книга започва да ми обяснява връзката между всички тези явления от духовния свят, указвайки на думите от този свят.

И доколкото аз се намирам в постигане на връзката между материалните клони и духовните корени, разбирам за какво говори той в духовния свят. Този „език на клоните” става мой език, той обяснява всичко.

Когато учим детето да говори, му показваме предмети и изричаме техните имена. И по същия начин може да се обясни на детето в духовния свят –то трябва да почувства духовната реалност и да разбере как се нарича тя. Т.е. трябва да му помогнем да разбере връзката между клоните и корените и връзката между частите на духовната реалност.

Кабалистите ни учат да се ориентираме в духовния свят с помощта на „езика на клоните”. Но отначало ние трябва да почувстваме какво е това цветя, трева, слънце…

Има такива духовни понятия, които човек още не усеща, и кабалистът му помага да ги усети. Този език ни придвижва, строи ни. Връзките вътре в езика ни обясняват значението на думите, защо думите са съставени именно от тези букви. Защото в иврит формата на буквите и техният порядък в думата указват на техните свойствата на духовния обект, носещ такова име. В такава форма ни се предава духовната информация.

Този език вече е приготвен за нас, защото всички светове са свързани между себе си – отгоре до долу. А ние се раждаме в този свят, усещаме го и познаваме връзката между всички думи. Сега трябва да се издигнат от низшия свят във висшия и ние вземаме от низшия свят всичко, което има тук, знанието на всички клони с всичките им имена, и започваме с това знание да се издигаме.

Връзката с корена се е протегнала нагоре до безкрайността. На всяко ниво е същото, което и в нашия свят, но всеки път това ни се разкрива в по-качествени понятия – тоест все по-силно свързано с един единен корен.

От урок по статията „Същност на науката кабала“, 10.02.2011

[34985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В живота се случва така, че някой ме оскърбява и се чувствам много уязвен и унижен. Какъв е реда, в който трябва да бъде извършен анализа на такава ситуация?

Отговор: В настоящото ни състояние, не можем да определим правилното отношение към реалността. Объркани сме по средата на пътя между небето и земята. Още не съм разкрил Твореца, но вече не се намирам и в пълно скриване. Всевъзможните премъдрости – цитати, изказвания, фрагменти от знанието възприемам като разкриване, а това не е така. Всичко се е смесило в мен.

И затова в „Предисловие към ТЕС” Баал аСулам пише, че през тези години, човекът трябва максимално да форсира своето развитие. Защото става дума за период на голяма бъркотия, когато не мога да разбера истината, но вече не съм съгласен с лъжата. Просто ме хвърлят от едната страна на другата.

От една страна, няма никой друг освен Твореца. Аз стоя пред Него. Как да се отнасям към реалността, ако около мен е само Той? А къде съм аз самият? Ако Той ме е наругал, трябва ли и аз в отговор да Го наругая? Но това е Творецът. Значи, през цялото време трябва да се въздържам? Да проявявам пълно смирение, дори ако ме заплашва смърт? Съществуват и такива възгледи.

В крайна сметка, в подобни случаи не можем да дадем много съвети, защото човекът се променя всяка секунда.

И затова, кабалистите ни предоставят определен ред на действията, обусловени от скриването. Защо ни дават тези съвети? Защото сме изложени на въздействието на две сили. Творецът не е създал просто едно състояние, при което стоя пред Него и Го разкривам, без да се разсейвам от нищо. Кой съм „аз”? Аз – това са силите на разединението, на раздялата с Твореца. При това, тези сили ми се представят като мен самия, като нещо, което е извън мен, но не като Творец. А Творецът, за мен е идеал, който е невидим и не може да бъде усетен.

Силите на разединението Го скриват от мен, а аз трябва да ги обединя в едно цяло. Тези сили ме отделят, отдалечават от Твореца, закриват Го. Те се подразделят на два свята – вътрешен и външен. По своята същност се отнасят към една природа – на разединението, на егоистичното желание, но ми се представят двояко, противоположно.

Така че, трябва да ги обединя помежду им и да разпозная в тях именно разединението. Наблюдавайки действието, мисълта, желанието на каквото и да е около мен, аз сплотявам и вътрешното и външното – сам за да постигна единство. И в такъв случай, ако съм способен да го направя, не греша.

Тук трябва да прилагаме само един принцип: „Човекът съди съгласно онова, което вижда”. Не се опитвам да стигна до Единния, който е скрит от мен. Но в момента, в който обединя всички сили – и своите, и чуждите в едно цяло – откривам вътре единния Творец.

От урок по статия на Рабаш, 10.02.2011

[34958]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм направил избор и съм станал член на групата, но в нея понякога има търкания. Как да се избавим от тях?

Отговор: Преди всичко трябва да осъзнаваме, че в групата има проблеми. Не да ги загърбваме и потискаме. Да допуснем в групата има 30-40 човека и всеки от тях дърпа към себе си или създават отделни фракции.

Трябва да се разбира: ние се намираме под висше управление, което предизвиква тези фракции и спорове. Защо? За да се издигнем над нашите проблеми към Единния, който им е дал живот. Той поражда всички проблеми между нас и го признава: „Аз създадох злото начало”.

Но защо? За да поискаш Тора като поправка, тоест да пожелаеш скритата в нея светлина, която възвръща към Източника. Искайки светлина, ти се издигаш над проблемите към единния Източник, от който произлиза и злото и доброто.

Въпрос: Да, но след това проблемите нарастват.

Отговор: Трябва да събереш необходимата мощ на желанието и поправящата светлина, за да се повдигнеш на първото духовно стъпало. Затова проблемите растат и ще порастнат още повече. Довери се на Твореца. Той е наясно с това. Затова Той говори за създаването на злото начало – за да разбереш: всичко произлиза от един Източник. Необходимо е просто да се приеме това за основа на работата. Друго нямаме.

Главното е да се придържаме към това. Нека някои другари веча да ни ненавиждат, а другите да са нито за, нито против, нека в групата да е смутно – но аз приемам всичко в „упаковката” Твореца. Той е предизвикал това, а аз съм длъжен заедно с другарите или въпреки тях, във всевъзможни състояния постоянно да греба към единството.

Това значи да бъдеш „ като един човек с едно сърце”. А иначе на каква основа, чрез преодоляването на какво ще се обединим? В основата на нашето обединение не са „послушните дечица”, а заядливците и побойниците. Ние се караме и се ненавиждаме – и над това се спояваме в единно цяло. Именно над това възниква любов към ближния като към себе си. И тогава достигаш до получаването на Тора.

Съгласен ли си или не, този принцип няма да се промени. В групата трябва да решим, че няма изход, че точно сега ние се съгласяваме с това, изкуствено. Ние спираме да се караме и започваме все едно да се обичаме един друг. Ние се учим, надявайки се, че светлината, възвръщаща ни към Източника, ще ни повлияе и ще построи връзка между нас. На урока всеки мисли: „Нека ни помогне поне малко!”.

Защото иначе ще се изпокараме, безсилни да извършим упражнението, което ни е дал Твореца. Именно той ни е „въвлякъл” в това, все едно ни е поставил в компютърна игра, в полигон, ограничен от рамките на екрана. И ето ни вътре. Какво да правим?

Тук ние сме длъжни да установим нови отношения, които искаме да достигнем. Какво не ни достига на това игрално поле, където всички се ненавиждаме, разхвърляни като точки по дисплея? Какво да правим?

Трябва да разкрием светлината, възвръщаща към Източника. Нека да се учим и да искаме това да се случи.

На думи е лесно, но после… Проблемът е в това, че тук трябва да се разкрие цялата мощ на стъпалото, а това отнема време. Защото първото стъпало е необичайно високо, не е толкова просто да скочиш на него. Сравнени с него, останалите стъпала са вече по-лесни.

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което можем да направим е да привлечем към себе си обкръжаващата светлина. А затова трябва да се учим заедно и да изградим от себе си духовна реалност, не от физическите тела, а от нашите желания. Затова ние се обединяваме по цялото земно кълбо в едно желание и започваме да се стремим към нещо по-висше.

Но това е невъзможно да се направи без общ език за всички! Няма значение, че общуваме чрез преводач, но по някакъв начин сме длъжни да си представим това наше общо желание! Всяко стъпало има много сложен строеж / 10 сфирот, 3 линии /, който трябва да се разкрие, за да разберем, че това е част от Безкрайността.

Затова в езика на кабалистите няма нищо случайно – всичко е определено абсолютно точно, от първата до последната буква и вече съществува в завършено състояние в света на Безкрайността. Не са възможни никакви случайности, още повече при издигането на цялото човечество отдолу нагоре.

Ние използваме единствено съществуващата система и друга възможност да бъде използвана няма. Езика на нашия свят определя връзката между всички негови части, а езика на клоните по същия начин установява връзка между нивата – материалните и духовните. И такава способност няма нито един език, освен иврит.

Това не е просто разговорен език, a е като езикът на програмирането, определящ връзката между елементите. Той показва как да се премине от едни свойства към други, от едно състояние в друго, използвайки друг вид желания /авиют/, информационните гени /решимот/, келим, връзката между душите – всичко заедно. Има начално и крайно състояние и всичките средства, за да се премине от едното състояние към другото – всичко това се нарича език.

А „точката в сърцето”, която се пробужда в човека, e всъщност желанието да се свърже клона с корена. Защото искам да знам какво ми намеква и какво иска да ми каже целия този свят!

От урока по статията „Същността на  науката кабала“, 10.02.2011

[34995]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→