Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички проблеми в света са предизвикани от това, че Исраел, т.е. устремените към Твореца, не изпълняват това, което им е възложено. Така пишат кабалистите. Ние не донасяме на света методиката на поправяне, не го обучаваме.

Всъщност, светът не е длъжен нищо да прави, той просто приема от нас тази методика, а ние я реализираме. Така че цялата работа лежи само на нас. С нас тя започва и с нас завършва.

Светът ти предава желания (келим), ако намериш начин да се обърнеш към него и да ги получиш от него. Сам той не осъществява никакви действия. С други думи, неговите действия произтичат от самата природа. Казано е, че „народите на света ще понесат Исраел на раменете си”. Те ще направят това, когато се разкрие поправянето.

Но свободния избор притежават само тези, в които има две сили: женска и мъжка, желание да се наслаждаваш и желание да наслаждаваш. Точно те се наричат „Исраел”, което означава: „направо към Твореца” (яшар Ел). В средната линия те могат да привлекат възвръщащата към Източника светлина за целия свят.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35197]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек се ражда със сили и свойства, които е получил от родителите си. После попада в определена среда и се развива в зависимост от това, какво обкръжението внася в него, как го „моделира”. „Комплектът”, получен по този начин през първите петнадесет години, също става част от неговата природа – сякаш с това се с родил.

Обкръжението постоянно прониква в човека, в неговия жизнен път. Така природата по естествен начин го подтиква към развитие: като дете, той иска да научи всичко – гледа околните, учи се от тях и им подражава. Човекът, намиращ се в едно или друго обкръжение го копира върху себе си, като допълнение към онова, което е получил от родителите.

Въздействието на средата също се отпечатва в него, подобно на вродена природа и после цял живот е принуден да реализира онова, което е получил, да кажем през първите 15 години от живота си.

За измъкването от този коловоз са необходими много големи сили. Човек ще ги намери само, ако се съпротивлява на своята природа и влезе в общество, което напълно ще зачеркне всичко, което е получил в детството.

И така, ние имаме вродена природа и придобита природа. Неслучайно, именно през първите години даваме възпитание на човека: светско, религиозно и изобщо, най-различни видове. Човекът не избира възпитанието – родителите, обкръжението, страната, света избират възпитанието му. Така сме напредвали по пътя на еволюцията, в продължение на хилядолетия.

Но след това,  дошло времето да се издигнем по стъпалата на човека (адам), подобния на Твореца, да реализираме свободата на избора и да не зависим от нищо. И тогава, човечеството се завъртяло във вихъра на промените, започнали брожения, революции. При евреите, това се проявило в епохата на Аскала (просвещението), когато хората започнали да се отдалечават от религията, от навиците, станали втора природа, от задължителното родителско възпитание.

В резултат, част от народа се освободила от получените в детството традиции. Защо се случило така? За да може човек след това, по-лесно да реализира своя свободен избор.

Дотогава, въпреки традиционното възпитание, се появявали отделни велики личности, които били способни да излязат от неговите непоклатими рамки, да му се противопоставят, да разбият това възпитание и да се издигнат над него. Те избрали за себе си духовния път на развитие, вместо да разчитат на заложената в тях природа.

Има хората, които следват полученото по рождение и в детството. Тъй като не е по силите им да се съпротивляват срещу това, те плават по течението на радиовълните и телевизионните канали заедно с човешкото общество, от което вземат пример.

Има и други хора, задаващи си въпроса за смисъла на живота: „Защо живея? Именно аз, отделеният от всички, особеният. Искам да узная, да разкрия какво се случва с мен в собствения ми живот.” Те се издигат над естеството, получено от възпитанието и обкръжението, а после, с помощта на група, изучавайки науката кабала, разбиват и своята вродена природа, наследена от родителите – желанието за наслаждение.

И тогава, издигайки се над тези две начала, те влизат в природата на Твореца.

Тези хора се наричат „избраници на сгула”. Днес, всички ние трябва да станем такива избраници. И макар, че наименованието подразбира единичност, изключителност – това е така, защото човек трябва да почувства себе си противопоставен, особен, отделен от обкръжението, от възпитанието, от заложената в него природа. Отсега нататък, той върви сам напред и решава да придобие друго естество. Той е съвсем сам срещу Твореца и затова се нарича избраник на сгула.

„Сгула” е дълбоко понятие – то насочва към средната линия, към светлината, връщаща към Източника.

По такъв начин трябва да се издигнем от едно стъпало на друго. Първото стъпало е стъпалото на масите. Ние сме се родили на него, получили сме неговото възпитание. Това е духовно неживото ниво, от което произтича всичко. А после, оттук, се издигаме на стъпалото на единиците, на избраниците.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35073]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: За да порастне ново растение е необходимо зърно, което притежава целия  необходим потенциал, но след това то напълно изгнива и от него трябва да пробие новият кълн.

Може ли да се вземе този пример за духовното развитие и необходимо ли е някакво разкъсване преди подема на следващото стъпало?

Отговор: Между стъпалат съществува разкъсване и желанието трябва да направи скок, за да достигне следващото стъпало. Аз извършвам 99% от работата на стъпалото, на което се намирам за да достигна такова остро желание да се издигна от него, че оставането ми там да е по-лошо от смъртта.

Аз действам над знанието, отменяйки разума и чувствата си, не желаейки нищо друго, освен повече отдаване, каквото притежава по-високото стъпало. Аз с всички сили се залепвам към учителя, обкръжението, книгите – само да мога да завърша този останал ми процент. Но аз съм уверен и зная, че само светлината може да ми помогне да извърша този скок.

Защото остава разрив като между два електрода, през който трябва да прехвърчи искра. Аз съм предвижил „електрода” си, сегашното си стъпало към следващото, колкото съм могъл, но сега те трябва да бъдат съединени от огнена, електрическа дъга, а това не е по силите ми. От мен зависи само усилието, моето желание да унищожа този разрив, да го дам на късо!

Това е същият този процент, който вместо теб завършва Твореца, когато си направил всичко зависещо от теб и си се приближил така, че между стъпалата е останало само „каменното сърце” /лев а-евен/, което не можеш да дадеш „на късо” – и тогава Твореца прави пробив за теб и осъществява този скок.

Защото между стъпалата съществува безкраен разрив. Не можеш да минеш от едното на другото – можеш  само да прескочиш. Разликата между стъпалата е като между „еш”/има и „аин”/ няма /Твореца и творението/, тъй като на следващото стъпало ставаш в нещо подобен на Твореца. Преминаваш от стъпало „творение“ на стъпало „Творец“.

А на следващото стъпало става същото, когато напълно го реализираш на ниво творение, отново трябва да преминеш на стъпало Творец, по-високото от теб.

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35176]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да обучаваме детето на езика на клоните, за да може то по-бързо да стигне до разбирането за корените?

Отговор: Аз бих чел с детето ТАНАХ (Петокнижието) и бих му обяснявал неговия вътрешен смисъл. Децата имат добра памет, въображение, и те с лекота превеждат външния разказ към вътрешния процес, който им обясняваш.

А след това наобратно, бих им предложил да запишат това, което те виждат в нашия свят, от по-вътрешна гледна точка, на езика на корените, а не на клоните.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 10.02.2011

[35136]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.203: „… По такъв начин, страхът се съдържа в двете страни, в страната на доброто и на любовта, и в страната на строгия съд, и ги включва в себе си.

Ако страхът се съдържа в страната на доброто и на любовта, то такава любов е съвършена, както би трябвало. … Защото няма любов, ако тя не е от двете страни, тоест – ГАР и ЗАТ на Бина.

И любовта на тези две страни не е съвършена, ако във всяка от тях не присъства страхът. Така, както не може да има Хохма без Бина, тоест любов без страх.”

Тук се обяснява завършването на цялата наша работа: как да постигнем любовта в келим/желанията за отдаване, а после, дори в получаващите келим. Всъщност, това вече е пълното поправяне на творението в Малхут, която се съединява с Бина, дотолкова, че достига Кетер, когато отдаването й е свършено във всичките нейни келим.

Въпрос: Какво е страх?

Отговор: Страхът е първата заповед, тоест първото поправяне, през което трябва да преминем, – тревогата и страхът на човека: способен ли е да постигне отдаването на Твореца. Именно това е страхът: ще постигна ли това, способен ли съм да го направя, ще го пожелая ли някога? Тогава човекът има работа.

По правило, нашата работа е насочена към съхраняване на постигнатото. Баал а-Сулам пише за това (писмо № 2, 1920 г.): „Мъдростта идва само с опита, а аз ще те посъветвам да пробудиш трепета вътре, преди охлаждането на любовта между нас, макар разумът да отрича такъв поглед върху нещата. Все едно – затруднявай се. Ако някой има възможност да добави любов, а не я добавя, това също ще бъде сметнато за дефект. Подобно нещо се случва, когато човек дарява другаря си с голям подарък. Любовта към другаря, разкриваща се в момента на самото действие в сърцето на получаващия подаръка, не прилича на любовта, която остава в сърцето при завършването на действието. Ден след ден, тя се охлажда и може да се стигне до пълно забравяне за дара на любовта. Затова човекът, получаващ подарък, е задължен да измисли трикове, за да гледа всеки ден с нови очи”.

Духовното е изградено върху това, че не забравяме и всеки път съхраняваме същото въодушевление, което сме постигнали – само го разширяваме все повече и повече.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.02.2011

[35207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако правителствата повече не могат да вземат правилните решения, то кой ще управлява страната, за да не настане анархия? Кой ще управлява света?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че ние стигаме до такова състояние, когато светът ще се управлява от „Синедрин” (Висшето събрание на мъдреците- кабалисти). Да допуснем, че в него ще има 120 човека (както в древния Синедрин), определящи целият процес на поправянето, който трябва да премине светът.

Единственото, което те трябва да решат – това е как да напредваме към сливането с Твореца, в каква най-добра форма да направим това, за всяка прослойка от населението, за всяка възраст и националност. Но това ще бъде нашата единствена цел, относително която ние ще оценяваме. Тогава ни чака успех.

Трябва да си поставим духовната цел и да осъществяваме поправянето на цялото общество, от горе до долу. И за това не ни трябват никакви революции, освен една – в образованието, което трябва да стане глобално.

Днешните управляващи действат само от своята егоистична полза. Те не са способни да създадат истинско правителство, защото правителство – означава съединение. А какво съединение може да има, ако всеки мисли как да се добере до властта и да изпревари всички останали. Тоест, всеки мисли как да използва всички, за да излезе напред.

Такава е нашата егоистична природа, затова нищо не можем да чакаме от тях – можем да видим само неуспех след неуспех. И народът ще сменя правителствата, но ще става само по-зле. Докато накрая не разберем, че трябва да изменим само възпитанието.

Светът трябва да разбере, че се намира в дисхармония с природата. Ако отгоре върху нас се спуска общата, интегрална мрежа, действаща и възприемаща само всички заедно, а всеки от нас мисли за себе си индивидуално, то ние противостоим на силата, която ни управлява. Нищо няма да ни помогне, освен новото възпитание. По-нататък…

Ние трябва да установим тук долу такива отношения между хората, както тази глобална мрежа, която ни управлява отгоре. Ние трябва да бъдем подобни на нея, и колкото повече е това подобие – толкова повече спокойствие и добро ще има в света.

Висшата мрежа не се променя, тя си остава същата, но само все повече се спуска и се приближава към нас. И ако ние не се променяме съгласно нея, то ще започнем да се усещаме все по-зле година след година, и даже ден след ден!

Единственото, което трябва да направим – това е да изменим самите себе си! Човечеството тук, долу също трябва да стане глобално и интегрално. А това може да се постигне само с възпитанието на новия човек.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.02.2011

[35080]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек иска поправяне, заради отдаването?

Отговор: Не става въпрос за това, защото никой не знае това за себе си. Цар Соломон също си е задавал въпроса за любовта между мъжа и жената: кой може да я разбере? Защото това е сърдечна страст, желание, а желанието се създава от Твореца. Ние трябва само да използваме всички възможности, които могат да насочат това желание към целта.

Творецът ми е дал всички средства, а аз трябва правилно ги да използвам, за да се движа напред. Ако не правя това, Той ми помага, „побутвайки” тук и там. В крайна сметка все едно, ще ми се наложи да използвам правилно всичко, с което разполагам.

Желанието и обкръжението са ми дадени от Твореца, а аз трябва само вярно да ги организирам, скрепявайки ги във връзката „Исраел, Тора и Творец” и използвайки ги по предназначение, да напредвам към целта.

Самият аз, освен тези „растановки”, нищо друго не правя. А и разпределяйки всичко по местата, аз, преди всичко използвам Висшата сила. Ако Творецът не построи моя духовен дом – кой ще го построи?

От урока по статията на Рабаш, 10.02.2011

[34961]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как оценявате събитията, ставащи сега в света?

Отговор: Засега е трудно да се дават каквито и да е било оценки, защото положението все още не е определено и е неизвестно с какво ще завърши това. Но единственото, което може да се каже сега е, че съгласно съответствието на клоните с духовните корени, в правителството трябва да участват всички партии и течения, съществуващи в народа – каквито и да са те.

Всяка сила трябва да бъде представена в правителството, в съответствие с количеството поддържащи ги хора. Това е форма, която е най-близо от всички до духовната. Ако правителствата на всички страни в света така реално отразят своя народ – това ще е голям напредък, и света ще страда по-малко.

Да се надяваме, че ще стане така, в спокойна, демократична форма, без големи сътресения. Но кой знае как ще се държат политиците и главите на правителствата в нашият егоистичен свят.

Правителството, трябва да отразява своя народ. Вече завърши епохата на царете и диктаторите. Днес вече е невъзможно да се продължи така, това спира целия свят и ни поставя в противоречие с интегралната природа. Ние трябва да достигнем състояние, в което частното и цялото напълно си съответстват. Това произлиза от законите на природата, а не от някакви социалистически възгледи.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 09.02.2011

[34914]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всички духовни парцуфим и сфирот се разделят и редуват последователно, съгласно своята природа: Хасадим/Хохма, действие и преход за предаване на това действие, „през един” – висшия обект през следващия след него въздейства на по-ниския.

И така въздействието се предава през един по веригата: един действа/един не, един действа/един не и т.н. Работят през един в хохма и в хасадим, както деня и нощта, както вълната.

През цялото време става преобръщане „с главата надолу” и се редуват Хохма-Хасадим-Хохма-Хасадим или захар/нуква (мъжко свойство/женско свойство), паним/ахораим (лицева страна/обратна страна)…

Това е точно като променлив ток или импулси, смяна на фазите, докато всички не се съединят в своето крайно поправено състояние в една аналогова система – в един свят на Безкрайността, постоянен, вечно съществуващ.

А дотогава всички процеси се редуват, и именно това, че има такова течение и постоянна смяна на Хохма и Хасадим, това преобръщане, ни позволява за сметка на отделните, изолирани действия, в крайна сметка да достигнем „аналогова”, интегрална форма – съвършенство, „кръг”, където всичко се слива е едно цяло.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.02.2011

[34723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→