Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Радващият се на празници, но не даряващ на бедните”, т. 175: „И е казано: „Защото по празниците Творецът се явява, за да огледа Своите разбити души”.

Защото по празниците, когато човек изпълнява заповедта „да се радва по празници” на изобилието на блага, дарени му от Твореца, тръгва Творецът, за да огледа Неговите разбити души, с помощта на които, на човека е предоставена възможност да изпълнява действия „ло лишма” (не само заради отдаването, но и за собствена изгода, за да стигне до пълно отдаване).”

В тази статия „Зоар” говори за това, как трябва да използваме своите свойства във всяка дадена ни ситуация, за да я издигнем до сливане.

От всичко, което имаш, трябва да съставиш правилна структура, да видиш разбитите си келим, своето поправено състояние, доколко можеш правилно да си го представиш вътре в групата. Поправеното състояние и разваленото – това е въпрос на твоето отношение към групата: наличното и желателното.

Моето сегашно отношение към групата е: аз съм егоист и искам само едно – всички да ми служат. Това е наличното състояние. А желателното състояние е, когато виждам себе си в служба на групата, другарите, стигам до сливане и се включвам в тях.

Разривът между тези стъпала се явява и място на моята работа. Когато, след всички мои усилия разбирам, че не съм способен тук да направя нищо, когато викам, плача, моля Твореца, висшата сила, висшата светлина, създали цялата тази реалност, също да поправят своето деяние. Той е направил това, аз съм разкрил какво е сътворил и сега изисквам да го поправи.

Тогава става поправянето. В какво? В това, че усещам себе си слят с обкръжението, с групата. Тогава, в това сливане, разкривам също и връзката си с Твореца – с тази сила, която е развалила, а после по моя молба е поправила състоянието, и затова се намира с мен в цялото това поправено състояние.

А ако е обратното – не използвам правилно същите свои заложби, свойства, условия и всичко, което ми се разкрива – това означава, че пренебрегвам всичко, което ми е подготвил Твореца. И тогава настъпва времето, за което е казано: „По празници Творецът се явява, за да огледа Своите разбити келим”, които Той е разбил специално, за да ни даде възможност да разкрием нашата независимост.

Ако не извърша тези поправяния в онова, което се разкрива в мен, тогава сякаш влизам „в бой” с Него и Той ме учи какво трябва да правя по нежелателния начин. Така възпитаваме детето, което не иска да слуша.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.02.2011

[34605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко снизхожда на 4 етапа, 4 стадия – действителността като цяло и всяка нейна част. Постепенно осъзнаваме къде се намираме, под чия власт, през какъв процес преминаваме, кой го определя и контролира, какво иска Той от нас.

До какъвто и да е въпрос, до какъвто и да било детайл на възприятието да дойдем, то се случва, защото Той лежи в края на веригата. Спускайки се отгоре надолу, Той е предизвикал в нас съответната реакция.

Откликвайки ние произвеждаме множество действия, които съответстват на четирите стадия юд-кей-вав-кей, и се повдигаме отдолу нагоре, докато не достигнем Корена. Едва тогава разбираме целия процес.

В „Предисловие към Книгата Зоар” Баал а-Сулам обяснява това, разказвайки за три състояния: начално (1), промеждутъчно (2) и крайно (3). Той говори, че главното в това придвижване на човека е осъзнаването на важността.

Ние представляваме желание за наслаждение и трябва отново и отново да се борим за важността на целта, за да може ценността за нас да бъде неегоистичното желание, каквото се проявява то отгоре надолу. Подчинявайки му се, преминаваме неживото, растително и животинско ниво на развитие.

Това желание започва с получаване, а след това според импулса, заложен му свише, се старае да познае „Собственика”, подобно на гост, и да Му придаде важност в собствените си очи. Използвайки всички средства, свързани с обкръжението, учител, книги и група – то може да добави от себе си реакция на човешко ниво и да познае Корена.

И всичко е благодарение на това, че човек изучава процеса, който протича в него. Състоянията, които се сменят в този процес, той може да отнесе към Висшето, към Корена, а от себе си прибавя своето осъзнаване. Това осъзнаване зависи от степента на авиют (дълбочината на желанието), от свойствата на човека, от отношението на неговата душа към останалите души в общата система и от други детайли, относно които ние засега нямаме голяма яснота.

Усещането на разума, реакцията на човека – всичко това се случва свише, без никакъв принос от негова страна. Истинският „човек” в него започва след това – когато той пристъпва към анализа на своите реакции.

И така, свише идва самото състояние, неговото първично осъзнаване и реакцията на него. Но заедно с това човек иска да внесе своя принос, да осъзнае Кой произвежда в него тези действия, какво иска Той, как може да асоциира себе си с Него, как да се приближи до Него. Това осъзнаване и отклик, желанието да бъде активен участник в процеса – това е именно онази добавка, която аз трябва да внеса.

Разбира се и тук остава въпросът: действително ли това е моя добавка? Баал а-Сулам обяснява това в статията „Отпред и отзад Ти ме обгръщаш”. Обаче каквото и да е положението, тук трябва да разбираме, че ни е дадена система, изхождайки от която можем да разкрием допълнителна реакция, добавка от разбиране и осъзнаване. Ние можем да познаем самия Творец не просто като някаква Сила, която възбужда и побутва, задължавайки ни, а Твореца като такъв, Неговата цел.

И ние сме длъжни да направим това въз основа на тази реалност, която Той е поставил пред нас.

От урок по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 35, „Кой няма синове”: „Дърво, което не дава плодове е подобно на бездетен човек, който никога не ражда. Човекът и Тора се наричат безплодни, ако нямат синове.”

Въпрос: Как да изострим общото намерение, насочено към помощ свише?

Отговор: Помощта идва само, ако желаем да се съединим. Затова учим заедно – привличаме светлината на поправянето. Всички заедно трябва да проявим желанието да се обединим (общата молитва) – иначе нито в един от нас няма да възникне правилната молба, няма да имаме сили да продължим по пътя.

В човека има базисно желание – да му бъде добре. И когато към него, допълнително се появи въпросът за смисъла на живота, желание да придобие светлината, той започва да изучава науката кабала. До появата на това допълнително желание, човекът е като животно – развивал се е само според указанията на земното желание. Ние го вземаме под внимание от момента, в който той се устремява към нещо по-високо.

Как използва човекът всички принципи, които му дават? Защото развитието е възможно само, благодарение на добавяне на желание от общото кли, в което той трябва да се включи – подобно на дървото, получаващо всички сили от заобикалящата го среда: земя, въздух, слънце и т. н. Ако човекът знае как да приеме всичко в полза на духовното израстване, тогава приема от обкръжението потребността и с нея, по време на учене се обръща за светлина, връщаща към Източника.

Тази светлина изгражда в човека вътрешен процес, по време на който израстват свойства, указания, определения. Той напредва именно по този начин.

Всеки път мисли как да получи подем от обкръжението. За тази цел, трябва да наведе глава пред другарите, да ги извиси в своите очи като най-добри хора в поколението. На урока, не трябва да забравяш защо учиш. В крайна сметка, човекът получава от групата само допълнително възбуждане, а след това трябва да дойде светлината и правилно да го насочи.

Така, с помощта на всички тези фактори, човекът си осигурява сили за израстването. Той трябва да проверява себе си: донасят ли тези сили някакви плодове? От една страна, напредва в лявата линия, всеки път все повече разкрива злото начало, което е създал Творецът. И едновременно с това, разкрива Тора като подправка – разбира какво прави със злото начало и как го разкрива с помощта на Тора в качество на светлината, на свойството отдаване.

И ето, изпълнявайки съветите на кабалистите, човекът стига до някакво усещане. Макар това, все още да не е истинско обличане на светлините в съсъдите, все пак в него се проявяват нови детайли на възприятието – отблясъци на светлината, обличаща се в келим. Вярно е, че тя все още не се усеща във вид на напълване, а като обкръжаваща светлина – светлина, връщаща към Източника. Човекът, още се намира на пътя към Източника – дори в малка степен не е постигнал благото. Но напредва.

И затова, най-важно е да се страхува, че няма да име синове, че ще остане без силно желание, че ще спре по средата на пътя и ще залинее в пресъхващия източник. Ако имаш желание, необходимо е да видиш в него злото начало, което е безформено и противоположно на духовното напредване. И към това, трябва да добавиш Тора като подправка – светлината, връщаща към Източника. Ако Тора даде плодове, вече не е бездетна.

От урока по статия на Рабаш, 08.02.2011

[34790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може човек да приеме с радост тежестта, която го отдалечава от групата и целта?

Отговор: Това всъщност е доближаване, а не отдалечаване. На иврит „жертва” означава „близост” (קרבן – קרוב). Това е още един слой от непоправеното желание, скрито в мен, за което не съм знаел и с което не съм можел да работя. И сега то се е проявило.

Това, което се разкрива като тъмнина, като тежест на сърцето, е заложена в мен част, която сега се осветява. Аз мога да получа допълнително светлина в нея, ново разбиране и усещане. Затова ѝ се радваме.

От урок по статия на Рабаш, 09.02.2011

[34866]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а–Сулам, “Мир в света“: Не трябва да се удивляват на това, че аз смесвам понятията за мира в едно общество и за мира в целия свят. Защото в крайна сметка ние вече достигнахме такова равнище, когато целия свят се счита за едно общество.

С други думи, доколкото всеки човек в света обезпечава своето съществувание за сметка на цялото човечество, дотолкова и той е принуден да му служи и да се грижи за благото на целия свят.

Ние все още не чувстваме това в неговата пълна величина – просто, защото егоизмът скрива от нас истинската картина. И още повече, ние встъпихме в нова ера, дори без да усетим този преход към тотална зависимост от целия свят.

Просто до вчера, ние знаехме какво е да си сам “домакин“, притежавайки в своите страни всичко, което ни бе необходимо, а днес вече не ни се отдава да произвеждаме нито храна, нито дрехи, въобще нищо, ако сме отделени от света.

Изведнъж ще забележим, че у нас нямаме нужните хранителни компоненти, машини и т.н. Вече е възникнала съвсем нова ситуация: днес в света няма нито един, дори и малък детайл, който ние бихме могли с чиста съвест да запишем на своя сметка без оглед на другите.

Днес е невъзможно да не сме свързани с всички. И значи сме длъжни да създадем съответната система на взаимоотношения – тъй като благополучието на индивида и света зависят един от друг.

През призмата на егоизма на нас ни се струва, че бихме могли безболезнено да се избавим от половината човечество. Технически това е възможно и така: няколко милиарда души изглеждат само като безполезен товар. Но трябва да помним, че ние не виждаме общата картина. Всъщност ние сме в “семейна“ ситуация: старите вече са осигурили младото поколение и повече не могат да работят, а младежта подраства, така че навреме да приеме това, което е приготвено за нея.

И по различни начини абсолютно същото се случва и с целия свят. Дори и човек нищо да не прави и само да събира милостиня, дори и той да живее на едното подаяние някъде из Африка или Индия – е все едно – той се явява част от общата система, и ние скоро изцяло ще разберем колко важен е всеки в нея. Дори безполезните според нас детайли са важни и необходими за цялото.

В човешкото тяло също има много органи и системи, които ние не сме разгадали още до край. Но постепенно ще разкрием и това, че нито една дреболия не трябва да смятаме за ненужна.

И затова без да унищожаваме каквото и да било, ние трябва да използваме всяка вещ в съответствие с нейното предназначение. Всеки друг подход ще се окаже разрушителен – особено за този, който прибегне до него.

От урока по статията „Мир в света“, 04.02.2011

[34808]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

До сега учехме себе си и децата как да живеем в този свят, основавайки се на опита, който сме натрупали в продължение на цялата история. Но днес целият този опит не струва нищо. Ден след ден, месец след месец, ще започнем да виждаме все повече доказателства за това и ще се озовем в напълно чужд свят.

Ние не разбираме какво се случва изведнъж с този свят, един ден на едно място, следващия – на друго. В крайна сметка, сега светът ни се разкрива като свързана, аналогова система, а не като несвързана и цифрова. Вече не е съставена от изолирани части, всяка от които има определена свобода на действие.

Свойството на аналоговата система е пълна взаимовръзка, от началната точка до крайната, във всички състояния. Това е подобно на жив организъм, където нищо не може да бъде заменено без това да пречи или да променя функцията на другите части. Ако ние, бидейки в такова деликатно, зависимо състояние не можем да усетим в каква система се намираме, сме загинали. Затова, всеки човек трябва да учи мъдростта на Кабала.

До сега сме учили децата си как да живеят в този егоистичен свят. Но това няма да им помогне днес. Трябва да дадем знанието за света, което изведнъж се е спуснало на главите ни, и на децата, и на възрастните – на всеки, който ще продължи да живее на тази земя.

В миналото системата на висшето управление се е спускала върху нас, за да даде до определена степен свобода на всеки един. Днес, обаче, системата от сили, която се спуска върху нас, слага всеки на мястото му, без да оставя никаква свобода. Ако човек се движи, той влияе върху цялата система.

Всеки, който започва да се отклонява, разстройва цялата система и затова тя действа толкова непредсказуемо днес. Точно това ще ни се разкрива все повече в най-ужасяваща форма.

Преди няколко дни имах среща с главния секретар на ЮНЕСКО, който разбра това много бързо, и попита „Значи, според Вас, възпитанието също трябва да бъде глобално?”, тоест то трябва да включва цялата система. Решението на проблемите е точно в това: трябва да възпитаме и деца, и възрастни как да живеят в новия свят, в който изведнъж се озовахме.

Хората засега нито разбират това, нито го усещат; приемат го трудно. Въпреки че последиците са очевидни за всички, човек вижда това, което иска. Накрая болката ще го принуди да си отвори очите. Но ние трябва да разпространим това знание преди да дойдат ударите, за да намалим страданието до минимум.

От урока на тема „Учението на мъдростта на Кабала”,04.02.2011

[34443]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Много неща се появяват и изчезват от този свят според степента на техническото развитие, като се заменят с по-съвършени. Но сега започва друг процес и скоро всички тези автомобили и самолети ще изчезнат от нашите усещания и ще загубят важност.

Действат само силите: пряката и обратната светлина, заедно с желанието за наслаждение – и цялата тази картина някак ни се представя на екрана в задната част на мозъка.

Затова хората преминават към работа с клавиатурата на компютъра. Пита се, какво могат да произведат чрез нея: дрехи, дом? Те създават някакви изкуствени ценности: уважение, власт, научни знания – вещи, откъснати от телесните потребности: храна, секс, семейство. По такъв начин ние създаваме връзката между хората – тези усилия не са проявени в материала, защото е важно само да произведем обратната светлина и ако можем да я създадем играейки на клавиатурата, то това е достатъчно!

Формата на реалността, в която живеем, зависи от самите нас. Ако аз започна да виждам всичко в обратната светлина, то съединявайки клоните с корените ще видя духовните корени в представящият ми се свят. А след това ще започна да придавам на тези духовни корени още по-голяма важност, отколкото на материалните им клони. До такава степен, че материалните клони постепенно съвсем ще изчезнат от моето възприятие, тъй като аз все повече ще задействам духовните си усещания.

Аз използвам в материалния свят само това, което ми е нужно за поддържане на живота в своето тяло – а повече от това няма да ми е нужно. И така този свят ще започне да става все по-прозрачен. Но това зависи не от всеки човек поотделно, а от общото поправяне на света за сметка на всички души.

Ако нашите души се съединят, те ще създадат помежду си духовния свят! В тях вече има съвместно усещане за висшия свят и тогава те чувстват реалност, която е над материалната реалност и е милиарди пъти по-мощна от нея. Дори най-първата духовна степен е безкрайно по-голяма и пo-мощна от нашия свят.

Ако започнем да я усещаме, то тя ще замъгли този свят. Тъй като и сега в него има множество дребни неща, които не забелязваме. Желанието за наслаждение няма да пропадне. Но когато цялото човечество започне да изгражда между всички обща система за отдаване, т.е. място за духовния свят – ние започваме да живеем в него да му предаваме цялата важност!

А нисшата, материалната плоскост, започваме да издигаме на нивото на духовното. Т.е. сега аз разглеждам материалното като част от духовното, тъй като виждам действащите сили зад всичко и не забелязвам никакъв материал, както е било по-рано. По отношение на мен той се превръща в сили – това означава, че светът Асия и всички останали светове се издигат до самият свят на Безкрайността.

Но това работи не по отношение на отделния човек, а по отношение на цялото човечество, което започва да се обединява помежду си в единна обща душа.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.02.2011

[34818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Няма никакви машини, самолети, електричество, хляб, вода – аз създавам всички тези форми от своето желание за наслаждение и те ми се представят по този начин. Има само сила на получаването, сила на отдаването, екран и отразена светлина – съгласно това, как  могат да се облекат една в друга.

Естествените форми, съществуващи в природата, идват от пряката светлина, а изкуствените, създадени от човека – от отразената светлина. Всичко, което произвеждаме в този свят със своята работа, са форми на нашето желание за наслаждение, създадени със собствените ни усилия, с обратната светлина.

Аз вземам своето желание и започвам да моделирам от него автомобил – като от пластелин или от тесто. Това е моята реализация, моята форма, а материалът, който ми е даден свише е желанието за наслаждение. Цялата картина се променя само на нашия екран. Както човекът, който дотолкова е привикнал с екрана на компютъра, че вече не иска да погледне встрани. За него, екранът на компютъра е станал истинската реалност. Ако винаги съществувахме вътре в екрана, нямаше дори да подозираме, че освен него има още нещо.

През цялото време, на всички нива, работи един и същи механизъм, изграден върху пряката и обратната светлина. Но картината започва да се променя от това, че искаме да станем такива, каквато е вътрешната сила, управляваща цялата тази реалност. Няма да ни бъде достатъчно да съществуваме вътре в тази реалност – ще поискаме да се обединим със силата, която я движи отвътре. Ще я търсим, желаейки да сме заедно с нея!

И тогава, ще възприемаме реалността просто като материя, а не като наша неразривна част. Сега живеем вътре в материята, управлявана свише. Но аз искам да проникна вътре в молекулите и атомите, за да разкрия там духовната сила, висшия разум и замисъл, за да живея в него. Ние ще управляваме материала заедно с Нея! Тоест аз ще се издигна по-високо от материята, по-високо от неживото, растителното и животинското ниво.

Но, какво да прави човекът, който днес намазва с вакса своя любим автомобил – как да се съгласи, че целият този свят е блъф? Никаква застраховка няма да компенсира неговия автомобил, изчезващ в обратната светлина – и какво ще получи в замяна?

Нека да не се вълнува, защото ще почувства, че може да полети и без автомобила. За да се придвижва, няма да му трябват никакви спомагателни средства от неживото, растително и животинско ниво: нито камила, нито каруца, нито самолет. Той ще лети със своите сили – силите на човека! Майката-Бина ще му даде своите крила.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 08.02.2011

[34814]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”, Статия „Тора и молитва”, т. 182: „Виж – това е съвет за човека, когато се изкачва през нощта на ложето свое: той трябва да приеме над себе си висшето царстване (Малхут) с цялото си сърце и предварително да предаде душата си на Твореца в залог”.

… И когато постъпва така, никое нощно управление не може да му навреди и да го откъсне от радостта от служба на Твореца, тъй като при него вечерта и утрото вече са един ден. И няма нощ, а само неразделна част на деня.

И затова, той веднага бива избавен от всички лоши болести и зли духове, които не властват над него. Тъй като неговата нощ вече е излязла от владенията на нечистите/егоистични сили (ситра ахра)  – защото няма нищо повече, което да го разделя от стената, Шхина/малхут. И силите ситра ахра вече не властват над него.

Ако човек се подготви правилно, тогава е свързан с Шхина, с Твореца, дори в онези състояния, когат в него настъпва тъмнина, под въздействие на силите, разделящи него и Твореца, групата, науката кабала и целия процес на учене, напредване и поправяне.

Всичко зависи от подготовката. Ако той се подготвя правилно, никога няма да се случи разрив. Напротив, чрез правилната подготовка ще бъде способен да обърне всички сили на нощта в сили на още по-голямо сливане, когато „тъмнината ще засияе като светлина” и той ще постигне много повече в светлината на утрото и деня, който ще дойде след нощта.

Какво означава „ще дойде след нощта”? Човекът сам обръща тази тъмнина в ден. Нощта не се сменя сама с ден, според часовете – както е в нашия свят. В духовното смяната става под въздействие на промените в човека, когато той, сам в себе си, обръща тъмнината в светлина.

А ако не се подготвя правилно да срещне тъмнината, тогава тя си остава тъмнина. Той забравя за деня, за Твореца, и се откъсва, спускайки се към състоянието на  „смърт” , към пълно отделяне от духовното, когато вече нищо не усеща, както е казано: „Мъртвите са свободни”. И тогава, постепенно отново се пробужда, сякаш тръгва от самото начало, за първи път.

Паденията, тъмнината, идваща към човека, се оценява в противовес с онези възможности, които са му били дадени преди да се е подготвил за тази тъмнина и да я е обърнал в ден.

Например, ако нивото на авиюта/дебелината на желанието, което трябва сега да получа е „10” кг ожесточение на сърцето, на желанието, тогава ми се дават всички възможности, за да съм готов да обърна тези „10” кг. в „+10” – от сила на разделяне, в сила на сливане. Всичко зависи от подготовката. Тогава, след нощта настъпва ден.

А ако не се подготвя правилно, идва тъмнината, настъпва нощта – и аз обръщам тази нощ в пълно отделяне и „смърт”. Защото, за мен е нощ, когато усещам силата на разделянето, отделяща ме от свойството отдаване, от Твореца. А след това, вече не желая нито свойството отдаване, нито Твореца като свойство отдаване – нищо! Мисля само за себе си – кога ще ми бъде добре. Тогава излизам от състоянието нощ и тя се сменя със смърт, а после дори и с ниво, което е по-ниско от нея, когато не усещам абсолютно нищо.

Трябва напълно да вярваме на мъдреците, че Творецът, светлината, винаги ни подготвят чрез стъпки по системата и в тези стъпки, всички падения и подеми, сили на разделяне и сили, които са ни дадени за използване, са премерени така, че винаги можем правилно да използваме силите на разделяне, за да ги обърнем в сили на сливане. Човекът е длъжен да вярва в това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 07.02.2011

[34719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „светлината, връщаща към източника”, чудесната сила (сгула)?

Отговор: Сега, силата, която искам да постигна ми действа отдалеч. Още не съм стигнал до нея, но тя вече ми свети отдалеч, в степента, в която се стремя към нея.

Вътре в нас има двойки информационни гени (решимот) – от светлината (решимо де-итлабшут) и желанието (решимо де-авиют). И решимо от светлината, винаги е на едно ниво по-високо: например, решимо 0/1 (шореш де-авиют и алеф де-итлабшут). „Алеф де-итлабшут“ е моето следващо стъпало и това решимо ми дава възможност да почувствам някякъв стремеж към бъдещото стъпало – аз го искам!

„Алеф де-итлабшут“ е самата обкръжаваща светлина, която ми свети, ако пробудя в себе си желанието на това решимо „алеф де-итлабшут“. В мен вече има някакво обличане (итлабшут) на тази светлина – нещо от следващото стъпало! Защото решимот от светлината са винаги на по-високо ниво от желанието: 0/1, 1/2, 2/3…

Тези информационни данни (решимот) са останали в нас от слизането ни отгоре надолу. Това са понятия, които могат да бъдат усетени, абсолютно научни са – свойства, точно изразени с числа и дискретно променящи се според степента на моя подем от стъпало на стъпало при реализирането на решимот.

В резултат на това, че работя със своите текущи решимот, аз пробуждам светлината на по-високото стъпало, защото в това мое решимо има част от бъдещата светлина. Ние сме се спуснали отгоре надолу, така че в нас е останала връзката между стъпалата – долната част на висшето стъпало е потопена във висшата част на нисшето стъпало.

Това е напълно ясна система. Наричаме нейното действие „чудо” (сгула), защото сега не сме способни сами да я проверим в своите желания, инструменти на възприятието – засега, те само растат за сметка на онази светлина, която привличаме. Но всичко е точна физика, а не някакви чудесни фокуси и молитви за онова, което може да се случи, а може и да не се случи.

Ако ясно задействаш тази система – точно, както обясняват кабалистите, тогава включваш нейните механизми. Намираш се вътре в нея и пускаш тази машина, за да работи над теб – именно на това те учат.

И не е необходимо да стигнеш до самия край, за да видиш някакви резултати. Постепенно започваш да виждаш потвърждението на онова, което учиш. Макар и все още да не си стигнал до реално духовно усещане, вече забелязваш как по този път се разкрива твоя вътрешен свят,  чувственото възприятие, разумът, знанието за взаимната връзка вътре в реалността. Започваш да забелязваш това, дори по отношение на материалния свят и разбираш колко детинско е поведението на обикновените хора около теб, и до каква степен са объркани.

От урока по статиято „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34623]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→