Разказът за излизането от Египет и свързаните с него традиции са предназначени само да посочат нашите вътрешните състояния. Намираме се в теснина, в беда, под удари, в атмосфера на бягане, бързане, тъмнина. Всъщност, този процес на духовно раждане е сходен с раждането на физическото тяло.

До него трябва да стигнем. Но как? Защото ние, винаги бягаме от страданията. Как да не избягаме от състоянието на излизането от Египет? В материалния свят мога да се окажа в ситуации, от които има само един изход.

Но в духовното, всичко става в съответствие с моето желание. Ако не искам да преживявам египетските наказания, то няма и да ги изпитам. Наистина тогава, заедно с човечеството ще тръгна по трънливия път, под натиска на „развитието на валяка”. Но аз искам да ускоря пътя. Така няма ли сам да попадна „под удара”?

На това кабалистите отговарят: ударите и проблемите трябва да разкриеш не къде да е, а в текущото състояние. Как? Нима в своето усещане трябва да „превъртя” действителността от доброто към злото?

Да.

Но нали, усещайки злото ще избягам!

Няма да избягаш. Тъй като ще разкриеш злото спрямо висшата цел. Трябва да цениш духовното като нещо желано, наистина безценно – и тогава сегашните състояния ще ти изглеждат лоши. Така ще можеш да напредваш без да се отклоняваш от пътя.

Ние пробуждаме духовната цел, за да ни свети. Тогава ще  пожелаем да я постигнем, а текущото състояние ще стане за нас изгнание, тъмнина и египетски наказания. Това ще позволи да извисим духовното в своите очи, да извисим важността на отдаването, на любовта към ближния, на единството на другарите – до такава степен, че изгнанието ще стане непоносимо и ще бъдем длъжни да избягаме от него.

Въпрос: Ако излизането от Египет става в такива тежки условия, как да го съчетаем с оптимизма и енергията, които ни напълват след конгреса?

Отговор: Ние се стремим само към доброто – и тогава сегашното състояние ни се струва нетърпимо. Чрез ускоряването, разкривам добрите състояния, намиращи се напред и в сравнение с тях, текущата ситуация ми изглежда лоша.

Съвсем не съм длъжен да страдам в безизходното положение, не знаейки къде да се скрия. Това се нарича „напредване в своя срок” – докато „развитието на валяка” все пак не ме подтикне напред.

Трябва да разкриваме доброто напред. В това се състои цялата разлика. Сравнявайки текущото състояние с желаното единство, с любовта към ближния и отдаването, чувствам, че съм в беда, в тъмнина. Така, сам се подготвям за духовното възприятие –  сега, вече формирам в себе си духовните ценности. Извисявайки в очите си отдаването, аз се подготвям за спасението и ускорявам пътя.

От урок на тема „ Подготовка за излизането от Египет”, 10.04.2011

[40267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята”: „Обществото е длъжно да пази като зеницата на окото си идеите на личностите, за да не изчезнат от този свят.

То трябва да знае с пълна увереност и несъмнена очевидност, че прогресивните и истински идеи се намират в този свят не в ръцете на властващото мнозинство, а именно в най-слабите, тоест в незабележимото малцинство.

Защото цялата мъдрост и истина идват в този свят в незначително количество. Затова ние сме призвани да пазим идеите на всяка личност, тъй като способността на потискащото мнозинство на обществото да се ориентира в тях е слаба.”

Това се проявява във връзките между нас, в науката, във възгледите. Колкото по-любознателен трябва да бъде анализът на мненията, толкова по-малко са хората, способни да разберат, да се ориентират и да ги проявят за света. Това е проста йерархия, действаща във всичко, включително в науката кабала. Защото всичко идва от Твореца и се разпространява от Него, от общата душа, през цялата пирамида на душите, докато не стигне до масите.

Проблемът на масите е да изберат за себе си лидер, тъй като при това те се ръководят от своята цел в живота. Съвременните лидери са майстори на обещанията:

– Какво искате? Пари? Ще ви дам пари! Здраве? Ще ви дам здраве! Безопасност? Ще ви дам безопасност!

Казано по друг начин, лидерът върви след народа. Той чувства очакванията на народа и по съответстващ начин се изказва пред публиката.

По аналогичен начин провеждам лекциите си. Ако публиката, която се е събрала е напреднала – също като нашата аудитория на уроците, тогава чувствам, че трябва да покажа на хората истинската цел – не желанието на „утробата”, а истинското желание, целта, която е противоположна на егоизма на всеки. Така влизам в ролята на лидер, който води след себе си своите ученици.

Но ако отида на лекция, а пред мен седят „котки” и ме гледат по котешки? Тогава трябва да им разкажа, че в духовния свят всеки има много мишки, мляко и сметана.

Именно в това се състои разликата: дали да следвам личността или мнозинството. Отнасям се по различен начин към различните аудитории: пред учениците поставям истинската цел и ги тегля напред, а на масите давам „бонбони”, разказвайки им за материалните ползи – за здравето и обезпечаването на живота, за увереността в утрешния ден, за възпитанието на децата и т.н.

Затова, ако искаме да постигнем духовния живот, нямаме друг изход – длъжни сме да сведем глава пред мнението на личността. За нас, това са Баал а-Сулам и Рабаш, които със своите книги ни насочват към Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40111]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Завърши конгресът в Америка, и още на момента трябва да започнем подготовка за следващия конгрес, който ще се проведе в Москва. Няма време да изпадаме в униние, а после да се чудим как да се измъкнем от падението. Нямаме това право.

Да допуснем – аз съм настинал, но в къщи имам и малко дете, което също се е разболяло. За какво ще мисля аз – за своята болест или за неговата? Разбира се, че ще положа всички сили да излекувам него.

И тук е същото! Пред нас сега стои много по-сериозен проблем, и нима ние можем да си позволим да униваме?!  Няма време за това, за подготовка остават само два месеца! А времето ще се компеpсира още повече, затова трябва да се подготвим отсега за това. Точка!

А вие ми разправяте, че се намирате в някаква меланхолия, като в мъгла.. За какво изобщо говорите?! Няма нито миг за губене! Аз веднага след конгреса започнах да мисля за следващия, още по пътя от Ню-Йорк към Торонто.

Нашата работа е съвсем проста: да укрепваме връзката между нас, докато вътрешното ѝ напълване – взаимното отдаване един на друг не се отъждестви с  отдаването на Твореца, да стане съвършено подобно с Неговото и равно по големина и качество.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 08.04.2011

[40212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В материалния живот действа правилото: „следвай мнозинството”. Това трябва да ни е ясно! Тъй като според логиката на нещата, ние трябва да говорим с човека съгласно неговото ниво и да се обръщаме към масите според това, колко те могат да понесат.

Ние обясняваме само реално изпълнимите условия, посредством които хората могат духовно да се развиват. По такъв начин именно мнозинството определя нашия подход.

Точно така на малките деца между 3 и 5 години не трябва да им поставяме условия, подходящи за деца от 10 години и нагоре.

И затова, що се отнася до обикновения живот ние трябва да „следваме мнозинството”. Например, в нас винаги възниква проблем как да обясним насъщно необходимата потребност. Баал а-Сулам казва, че всички трябва да бъдат обезпечени с насъщното в живота и никой не трябва да получава свръх това. Не е важно дали човек е велик или малък, преуспяващ или не – какъвто и да е, в материалния живот ние разглеждаме животинските потребности на всеки. А животното употребява напълно определени неща.

Да кажем един е привикнал да употребява 10 кг хляб, а друг – 5 кг. Съответно, на всеки трябва да бъде обезпечено толкова, колкото е привично за него, колкото изисква неговото тегло. Разбира се, всеки си има своя големина на порцията, но по принцип, става дума за нужда на тялото, а за не нещо повече от това.

Ето защо ние следваме „мнозинството” – с други думи, следваме материалните нужди. На всяко „животно” трябва да се обезпечи нужното препитание.

От друга страна, в духовния живот няма ограничения. Там всеки от нас е човек, пред който е открит безкраен, безпределен свят. Моля, развивай се колкото можеш и вземи всичко, което ти е нужно. С това няма да ощетиш останалите. Главното е – расти колкото можеш по-нависоко.

По такъв начин, в духовния живот действа правилото: „следвай личността”. Става дума не само за лидера, вървящ пред тебе, не само за Твореца или за наставника, който те обучава как да станеш като Него. Между другото, наставника винаги трябва да насочва ученика към Твореца, а не да поставя себе си вместо Него.

Така, че всеки има собствен, свободен избор, свой път, свои възможности и способности за постижение, свой темп. На никого тук не налагаме никакви изисквания – това е избор на всеки от нас. Обществото само ни тегли напред чрез общо, „фоново” влияние. Но не трябва да оказваме върху човека личен или групов натиск, тъй като с това не му предоставяме свободно място за духовна самореализация, за свобода на избора и свободен духовен напредък.

Свобода за себеизява, свобода на избора, способността на човек да бъде свободен – това е възможно само в духовното. А тук, в материалния свят, желанието за свобода е просто фалш, лъжа. Тук не сме способно на това и никога не ще бъдем способни.

Ние виждаме как природата ни води към все по-голяма и по-голяма взаимозависимост. Аз с радост бих избягал от нея, аз не искам да се женя, не искам да имам деца, не искам да бъда свързан с никой. Оставете ме на мира, дайте ми отделна кола, отделна квартира, за да мога да се скрия надеждно от всички зад компютърния екран.

Само че това не помага. Заемам защитна позиция, предпочитам гласова поща, е-мейли и смс-и, съкращавам до минимум всякакви контакти – но напразно. Природата, Творецът искат да ми покажат сякаш напротив, точно обратното. Опитваме се да издигнем между себе си колкото се може повече прегради – бетонни, виртуални, електронни и т.н. Всеки се е скрил в дома си, в колата си, в работния си ъгъл, но никакви стени и щори няма да ни спасят от света.

Наред с всичко това, независимо от влечението към уединение, природата ни затяга така, че няма къде да се денем един от друг. В крайна сметка дори и да издъхна не мога, без това да не се отрази на някого. Възлите, които ни свързват ще станат истински вериги. И какво ще правим тогава?

Ето защо е толкова актуално днес да идентифицираме и разграничим закона за следване на множеството и закона за следване на личността.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: За да се обръщаме към хората без точка в сърцето, навярно ще ни се наложи много по-силно да се обединим помежду си и да се фокусираме…

Отговор: Разпространението сред масите изисква от нас повишена концентрация. Защото искаме в думите, като че ли несвързани с кабала, да е заложена силата на единството, духовната сила. Можеш да пишеш за някакви външни събития и обстоятелства, но вътрешно трябва да вложиш нашето единение.

Както е трудно да се пишат детските книжки. С най-прости думи, те трябва да обясняват много дълбоки неща.

Опитай да обясниш на дете как е направен самолетът. Как може да лети тази тежка грамада? Представяш ли си каква мъдрост е необходима, за да се постигне това в простата и ясна форма.

Тук трябва специалист, запознат с всички детайли, който ги усеща, и освен това  е талантлив. Подобно на раби Аба, който облякъл в обвивка думите на раби Шимон, той трябва да представи своите знания на достъпен език и да ги подаде на детето в готов вид, за да разбере то всичко.

Разпространяването за широката публика е много сложно нещо.

От урок по статията „Свобода на волята”, 08.04.2011

[40097]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Желанието за отдаване развива ли се с помощта на желанието за получаване? Ще ни промени ли и ще ни свърже ли отново в общата душа?

Отговор: Мъдростта на кабала твърди, че целият път на нашето поправяне се свежда до това да се съединим заедно и да достигнем свойството отдаване (Твореца) в нашата връзка, защото това свойство ни сближава.

Развитието се случва чрез съединяване. И когато желанието за отдаване влезе в желанието за получаване, то му дава силата на развитие като улеснява различни връзки. И понеже е желание за отдаване, то съединява различни части.

Обратно на него, желанието за получаване остава там в положение на неживо ниво и не се свързва с нищо. Затова, ако искаме да се приближим до желанието за отдаване и да се развиваме, ние трябва да улесним връзките между нас и нашето взаимовключване.

И няма значение, че сме разделени чрез разстояние, различия в характерите, мненията и възпитанието. После ще видим, че нашето предишно развитие (като различни отдалечени народи, които се мразят и се пренебрегват едни други) е необходимо, за да можем над него да започнем да формираме нашите взаимни връзки. И между тези връзки ни е отредено да разкрием свойството отдаване (Твореца).

То съществува, но е скрито вътре. Точно това искаме да разкрием на нашите конгреси.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39374]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към групата, за да доставим удоволствие на Твореца?

Отговор: Групата – това е съсъд, в който се намира Творецът. Тъй като Творецът няма образ. Видовете връзка и взаимно отдаване между душите, които ти разкриваш вътре, се наричат образ на Твореца.

Всъщност Творецът/“Боре“– това е „Ела и Виж“/“Бо-ре“, когото ти разкриваш. А „Кадош Барух Ху“ (Свят и Благословен от мен) – това е общият Му образ, който впоследствие разкриваме напълно.

„Елоким“ – това е частичен образ на Твореца, Бина. А Кетер – това е формата на всеобщото, абсолютно отдаване, която ще се разкрие на всички, когато  всички души се съединят във взаимно отдаване, без никакви разлики помежду им, и свойството отдаване ще се възцари в тях без никакви граници. И даже тяхното его – „каменното сърце“ ще заработи за отдаване.

Целият този единен организъм, всички души ще работят изцяло за отдаване, с всичката си сила. Това се нарича Кетер – тази висша светлина, това свойство, от което е започнало творението. Всички останали негови проявления, съответстват вече на стъпалата на неговото спускане, намаляване и скриване, на които творенията само частично го постигат. Защото самият Кетер не постига никого. Ние ще го постигнем само в бъдеще.

Затова имаме много имена на една и съща отдаваща сила – единствено съществуващата сила на природата. Всички останали нейни проявления – това са  видове от частичните й въздействия върху нас, според степента на  нашата способност да ги възприемем. Защото силата е винаги една. Но аз възприемам само нейните ограничени форми – и ги наричам с различни имена.

Да кажем, „Кадош Барух Ху“ – това е ограничена форма от тази висша сила, за която изобщо няма име. „Кадош Барух Ху“ – това е З“А на света Ацилут, с който ние работим, постигайки го също по части, в определени форми.

Елоким, АВАЯ, Адни, Еке, Шадай – всичко това са явления в мен, в моето желание/кли. Поправяйки себе си, в това поправено кли аз постигам свойството отдаване – и го наричам „Творец“. Но къде се разкрива то? В моето отношение към другите, в моето включване в групата – не външната, а вътрешната група – в нашите общи желания и мисли.

От урока по книгата «Зоар», 11.03.2011

[39534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Природата е абсолютно добро и ето защо всичко трябва да бъде оценявано според крайното състояние, до което ни води. Като цяло, „природа” и „Творец” е едно и също. Защо природата подрежда така нещата, че в процеса на развитие ние трябва да преминем през толкова много неприятности, проблеми и отвратителни състояния на пътя към добрата финална права?

Отговорът е прост: Добротата като такава не съществува. Ние я разкриваме само при сравнение със зло. Няма добро без зло и ето защо трябва да разкрием недостатъците заедно с техните възнаграждения отново и отново. Това е единственият начин, по който можем да придобием дълбочина на усещанията. Контрастът между добро и зло ни носи разбиране и на пътя, който води през редица състояния, ние натрупваме опит в прехода от зло към добро.

В това постоянно движение натрупваме цялото зло вътре в нас и над него цялото добро и тогава осъзнаваме пропастта между тях, бездната между безкрая със знак минус и безкрая със знак плюс. Всичко това се случва вътре в нас, абсорбирано е в нас и става нашият съсъд или обемност.

Добро и зло, плюс и минус не могат да съществуват отделно в нас. Няма Творец без творение. Говорим за Светлината само в рамките на съсъд, който вече се явява вътре. Ние не разглеждаме Твореца отделно от творението, което Той е създал. Невъзможно е да се каже дали нещо е съществувало до този момент, защото самото понятие за време, самата основа на възприятие изчезва. Няма кой да каже нещо за него. Всичко е само постижение на творението, въпреки че то е вторично по отношение на светлината – това е само от гледна точка на причина и следствие.

Ари пише: „Ето, че преди творенията да бъдат създадени, Висшата проста светлина запълвала всичко.” С други думи, Светлината вече запълвала реалността, съществувала в нея, обект е на възприятие и усещане. След като са достигнали до тази реалност, кабалистите ни казват за нея. Ние никога не бихме могли да говорим за нещо, което не сме постигнали в нашите съсъди.

От урок на тема „Принципи на глобалното възпитание“, 25.03.2011

[39430]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Много хора смятат, че духовното е обичаен способ да напълнят себе си. Човек си мисли, че много скоро Творецът ще му се разкрие, и тогава той ще може да получи целия свят. Но това е грешна представа, защото всъщност духовното е отдаване.

С други думи, аз се чувствам напълнен не от това, което ми се разкрива, а ако отворя правилно себе си, то аз се напълвам с отдаване. В крайна сметка, светлината никога не влиза направо в кли (желанието), а само когато се облече в отразената светлина. Значи аз трябва да стана отдаващ и да се наслаждавам от отдаването. Но как да направя това?

За да достигне това, човекът се нуждае от обкръжение, което да му въздейства, за да мисли, че отдаването е много важно, високо свойство, че то е напълване. Всеки един трябва да издигне важността на отдаването в очите на своя другар, предавайки му така своята част от поръчителството. И тогава, благодарение на осъзнаването на важността на тази цел, човек получава осветяване, което му помага да се придвижи в духовното.

Но вместо това, човек трябва да разбере, че всичко е игра, тъй като от своето сегашно състояние, той не може да види целта. И затова цялата негова работа се нарича подем към състоянието, което за момента е неясно, недоловимо за него, противно на това, което може да възприеме днес. С други думи, човек трябва непрекъснато да мисли за важността на някаква лъжлива цел. Но тя е лъжлива само за него, защото тя е противоположна на неговото егоистично желание.

Затова обкръжението трябва да възпита човек, да му осигури правилната скала от ценности и да бъде достатъчно силно, за да превъзмогне неговата егоистична природа. А що се отнася до човека, той трябва да подпомага своето обкръжение, да се принизи пред него, да му се подчини и буквално да се разтвори в него. Тогава той ще може да получи от него важността на целта, въпреки своето его, което се разкрива все повече и повече в него.

Иначе той няма да може да се предвижва, тъй като има две сили, които участват в това: силата на отблъскване и силата на привличане. Силата на отблъскване, на съпротива се проявява по естествен начин – това е неговото его. И въпросът лежи само в това, дали ще може да му се противопостави с по-голяма по величие сила, силата на обкръжението, която ще го повлече към духовното.

Затова всеки един трябва да мисли как да организира за себе си правилното обкръжение. Това и означава, което Рабаш описва: „Ние се събрахме тук, за да се издигнем до стъпалото на човека.”

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[39113]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нека ти разкрия една тайна, но само между мен и теб. Слушай: Ние живеем в забележителен, чудесен свят. Всичко е прекрасно, навсякъде цари добро, покой и умиротворение. Но ти не усещаш нищо от това. Ти си изключен, лежиш в безсъзнание, без чувство, без всякакъв проблясък.

Защо? Защото твоята реалност е едностранна. Без да се свържеш с нейната противоположност, ти нищо няма да усетиш. Затова си бил сътворен, а творението не може да различи светлината без тъмнината.

Неподвижен и безчувствен, ти съществуваш в Твореца. Как може Той да разкрие за теб този прекрасен свят – т.е. да разкрие Себе си? Как може Творецът да ти се разкрие?

Има само едно средство: да нарушиш своя сън с капчица злина, така че, вкусвайки я, да се пробудиш и да откриеш себе си в безкрайна доброта. И това е, което Той прави.

Иначе ще останеш завинаги безчувствен. Ти няма да можеш да оцениш своето състояние, да го измериш, да разбереш къде си и кой си. Ти няма да имаш почва под краката си.

През съня ти чуваш и се надяваш, че можеш да привлечеш връзка към тази вечна основа, в която съществуваш, да поставиш себе си в постоянна зависимост от нея и, без значение какво се случва, само чрез нея да измерваш и проверяваш своите усещания.

Когато направиш това, всичко се подобрява за теб – в твоя свят няма зло. Това е така, защото всичко, което ти се разкрива, всичко противоположно, тъмните очертания са призвани само да подчертаят и изтъкнат в твоите очи доброто и светлината.

От урока на тема „Принцип на единното възпитание”, 25.03.2011

[39447]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→