Въпрос: Ако излизането от Египет става много бързо, защо е нужна подготовка?

Отговор: Едното няма отношение към другото. Подготовката е необходима, за да съм способен да стигна до напълването. За тази цел трябва да изпитвам недостиг. Защото ние не излизаме от Египет с краката си, а с желанията – от едно желание в друго.

Ако не изпитвам потребност от новото състояние, значи не съм се подготвил за излизането от Египет. Трябва да поискам да стигна до отдаването – до такава степен, че пред себе си да виждам само него. Нека силата на отдаването да ни обедини в едно цяло – ето какво искам.

Нека всички се разтворим и слеем там, без каквито и да е различия – няма никой, който е отделен, а има само една обща сила на отдаването. И тогава висшата светлина ще ни напълни.

Изпитвам ли потребност от това? Ако не, тогава не съм готов за излизане от Египет. Възможно е още да не чувствам в себе си изгнанието, още да не съм завършил „седемте плодородни години”. При мен всичко е наред: групата учи, прави общи трапези, пикници, конгреси…

Само когато състоянието стане нетърпимо, когато почувстваме необходимост да се обединим помежду си и точно това бъде за нас спасението – тогава се подготвяме за излизането от Египет.

Въпрос: Тогава защо излизаме много бързо?

Отговор: Човек не може предварително да знае, кога ще се напълни чашата на неговите усилия. В духовното няма време. В момента, в който чашата се напълни, когато е проявил своето желание в достатъчна степен, веднага става скок и ти преминаваш към действие – към бягството от Египет. Но дори миг преди това, все още не знаеш, че още малко – и чашата ще бъде пълна. Напротив, предишният миг може да ти се стори като най-отдалечен от излизането – египетската тъмнина, бедствията, които те мачкат…

Защото до последно, докато не се откъснеш от Фараона, ти се асоциираш с него. И затова изпитваш много силни и тежки удари, без да виждаш възможност да се спасиш от тях. Всеки удар само ти показва колко си слаб и неспособен на нищо.

И внизапно, именно в тази тъмнина се разкрива силата, посредством която можеш да избягаш от Фараона. Разкрива ти се мракът и това ти помага при бягството. И веднага – в мига, в който желанието най-накрая се е проявило – започва спасяването.

От урок на тема „ Подготовка за излизането от Египет”, 10.04.2011

[40280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как книгата „Зоар” ни обучава чрез методите за съединяване помежду ни?

Отговор: Баал а-Сулам допълва „Зоар” с коментар, който предотвратява материализацията на текста на книга „Зоар”. Той ни подготвя за формирането на духовното състояние в нас, извън пространството и времето, извън образите на нашия свят, за да пожелаем да го усетим в себе си, а не отвън.

Коментарът „Сулам”, както и всички книги на кабалисти са написани за хора, вече притежаващи духовно постижение, за да им помогне да разберат, какво усещат. Обясняват ми, какво точно усещам сега – аз съм на нивото, когато „душата на човека го учи”. Тогава, от четенето на кабалистичните текстове започвам да разбирам, точно какво усещам.

Но до появяването на духовните усещания в мен, кабалистичните текстове се явяват не източник на знания, а „сгула” (особено въздействие), защото при четенето им, в мен се проявява въздействието на висшата светлина, измивайки ме като с поток от жива вода.

Затова не искам да обяснявам, за какво говори всяка фраза в „Зоар” от гледна точка на парцуфим и сфирот, за да не се успокои човек с повърхностно знание. Искам да се старае да изнамери в себе си, в своите усещания, какво може да е това. Тогава, той ще се устреми повече към разкриването, като по такъв начин изгражда в себе си желания, потребност от него.

От урок по книгата „Зоар”, 11.04.2011

[40370]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: За да изляза от Египет, трябва преди всичко да разкрия, че именно Творецът ме държи в Египет…

Отговор: Творецът не те държи в Египет, а те учи как да излезеш от него. Не желае да останеш там. Той те обучава, за да бъдеш готов да излезеш от него в новите свойства/желания/келим.

Така учим детето да ходи. Ти го пускаш, а то стои и плаче от страх. Не може да направи и крачка към теб. Защото за тази цел, трябва да вдигне краче и да се задържи на другото. То не може да го направи. Може да стои само на два крака. Но да вдигне едното краче, да се задържи на другото, да прекрачи напред и така последователно – това, то още не може. Ние трябва да го научим. Но това не означава, че искаме да го оставим в сегашното му състояниен – не го задържаме.

Въпрос: От една страна, трябва да стигна до разкриване на единствената сила, която властва в реалността – „Няма никой, освен Него”. От друга страна, трябва да постигна взаимната грижа в групата. Как да работя с тези две съставни? Каква е следващата крачка, която трябва да направя сега, на този етап, в деня на празника Песах, който ние обявихме за атака?

Отговор: Да бъдем заедно! Нищо повече. Само заедно!

Засега, още се намираме в такова състояние, че ако мислим за „заедно”, то забравяме за Твореца. „Заедно” – това сме ние, а Творецът е сякаш нещо чуждо, допълнително.

Вярно е, че засега чувстваме по този начин. Но трябва изкуствено да се стараем да си спомняме за Него. И въпреки, че през цялото време мислим за нашето обединение, трябва да се постараем понякога да се появява и мисълта за това, че без Твореца не постигаме единство, че се нуждаем от Него – засега, за да се съединим един с друг. Грубо казано, искаме да Го използваме, за да се обединим заедно.

После, в резултат на цялото наше развитите, ще стигнем до такова състояние, че ще пожелаем да бъдем свързани помежду си, за да се уподобим на Твореца, да Му служим, да се включим в Него.

Но това идва поетапно, стъпаловидно. А сега, в нашето сегашно състояние – заедно!

Написано е, че Творецът се разкрива само при излизането от Египет. А преди това, човекът не може да си представи тези свойства, защото все още се намира в своето его.

От урока по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[40250]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е недостатъчно просто да сме съвместно загрижени за целта, а трябва и всеки да е загрижен за всеки?

Отговор: Общата загриженост – това е нещо неясно, неразбираемо. Грижата на всеки за всеки, това не означава, че аз преживявам именно за него.

Аз се вълнувам за такова понятие като група, означаващо за мен нашата взаимна връзка, при която вътре в много стотици хиляди точки в сърцето се строи новата реалност.

Има отделни точки – стремежи към духовното, и има съединение на тези точки – система, в която се съединяват тези отделни части. А има нещо, което превръща това съединение в едно цяло – и аз съм загрижен за това цяло, за това, доколко тези точки се сливат в едно.

Представи си, че точките в сърцето са късчета олово, което ти събираш едно до друго, а след това те се разтапят от топлината на любовта и се обединяват в една сплав. Тоест тук се създава новата същност – един съсъд, едно желание.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как групата противостои на Фараона и излиза от Египет?

Отговор: В духовния свят всички процеси произтичат един от друг, по веригата на причините и следствието. Затова, всеки следващ етап – това е разкриване на предходния. А засега следващият етап не се е разкрил, той въобще е незабележим и е невъзможно да го разгледаш и да си го представиш.

Винаги, съвършено неочаквано, идва ново усещане, нова мисъл, ново разкритие, и човек изведнъж започва да разбира къде се намира и, че сега е получил свише някакво ново състояние.

Затова е нереално отрано да разказваме за всички тези етапи, които ни предстоят да преминем – освен това, което разказва историята за изхода от Египет. Но всички те са насочени към съединяването между нас за сметка на висшата сила. Това е всичко, което засега може да се каже.

А всички тези етапи ще се разкриват в зависимост от нашите усилия да ги осъществим – опитите да се съединим благодарение на висшата сила, силата на отдаването.

Невъзможно е чувствено да си представим тези състояния по моите словесни описания, докато не се приближим до тях. Вие ще ги почувствате когато вече бъдете практически готови за тях. Аз мога да давам само обяснения за ума – на това, което ние преминаваме в усещанията, за да може разумът да въведе ред в чувствата. Но, ако в човек засега няма такива чувства и впечатления, моите думи ще му се сторят сухи и изкуствени, лишени от жив смисъл. Той няма да може там да се захване за нищо, с нищо да ги свърже. Преди всичко ние трябва да преминем и натрупаме в себе си различни впечатления.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40218]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо условието да станем „като един човек с едно сърце” възниква вече при планината Синай, а не още при изхода от Египет?

Отговор: „Един човек с едно сърце” – това вече е поправянето, което ние можем да достигнем само при условията на разкриване на Твореца.

Той произвежда над нас такова поправяне. А как е възможно да задължиш хората, които досега са пребивавали в „Египет”, в своето егоистично желание, да се съединят точно като един човек с едно сърце?

Ако аз засега съм потопен в своя егоизъм и още не съм избягал от Фараона, не съм се издигнал над своето его – то как ще мога да се съединя с другите като един човек? Аз излизам от Египет с помощта на светлината, благодарение на своето желание да изляза оттам, да изскоча от своето его! В мен има една точка, от която искам да изляза и да се отнеса към нея, да се отъждествя само с нея. Аз искам да се свържа с останалите само чрез тази точка. Засега аз само искам – но все още не се намирам в това!

Ние заедно бягаме, спасяваме се. Но между нас все още няма съединение – цялото това бягство се осъществява с помощта на висшата сила. Ние не разбираме, че сами засега нищо не правим, а само се подготвяме доколкото това е възможно.

Написано е: „И застенаха синовете на Исраел от тази работа!”. Ние стоим пред Фараона, пред египетските наказания, и няма изход – тези удари преминават по нас и ни помагат да се отделим от своето его. Кой страда от тези удари? Фараонът вътре в нас, нашият егоизъм. И аз вече така съм се настрадал от него, че съм готов да го оставя.

Представете си, какво ще стане., ако на света се стоварят такива египетски наказания, че няма да има какво да се яде и пие, какво да се диша – нищо няма да може да се получи, действайки егоистично! И тогава няма да остане избор, как само да избягаш – незнаейки къде, в тъмнина, затваряйки очи, само да се спасиш от съвършено безизходното състояние. Ние разрушихме Земното кълбо, разрушихме човешкото общество и стигнахме до състояние, когато всеки преживян миг предизвиква страшна болка. И тогава сме готови на бягство.

Това засега е само общо бягство заради спасението, а не единство. Ние разбираме, че трябва да се обединим като един човек с едно сърце, но засега не можем да си представим какво е това. За това на нас все още ще ни потрябва да дойдем до планината Синай (планината от ненавист), преминавайки по пътя през Крайното море (Ям Суф).

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40240]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Материалният живот ми казва да бъда лидер, да изтъкна себе си и да достигна своите цели. А в духовното аз трябва да се разтворя в групата. Откъде идва това противоречие?

Отговор: Свързването с групата не означава, че се анулираш. Ти само получаваш от приятелите силата, която ти помага да развиеш своето Аз. Както една капка сперма, която се захваща за маточната стена, така и ти се анулираш, за да получиш прехрана, сила за растеж. И точно това расте, а не нещо друго.

Аз анулирам част от себе си, за да получа силата на висшия парцуф, и при това той не трябва да ме контролира, а напротив, с негова помощ аз трябва да се развия, да отгледам своето Аз. Иначе няма да има растеж и в следващото състояние няма да мога да се задържа за маточната стена.

Тук се съчетават две противоположности. От една страна, аз отменям себе си пред майката, за да не стана чуждо тяло, предизвикващо натравяне. От друга страна, отменяйки себе си, аз получавам кръв от нея и благодарение на това, развитие. Моите свойства и гени се развиват дотолкова, че аз дори мога да стана мъж, въпреки че тя е жена.

От урока по статията „Свобода на волята”, 08.04.2011

[40094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да не пропуснем възможността за изход от Египет? Какво тук зависи от мен?

Отговор: Само чрез обединението. Трябва да разберем, че групата ми е дадена вместо цялото човечество. С човечеството мога да сгреша, Творецът е прекалено висш и само групата ми позволява ясно да работя над себе си.

Ние се намираме в света на Безкрайността. Вътре в него е човечеството, вътре в човечеството е групата, а вътре в групата съм аз. С групата мога да поддържам истинска взаимовръзка, позволяваща ми да изясня къде в действителност се намирам аз. Е, а с човечеството и с Твореца всичко е много по-сложно.

Важното е да не пропускаме този анализ. Групата за мен е целия „народ на Израел”.

От урока на тема „Подготовка за изход от Египет“, 10.04.2011

[40271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Към масите не можеш да се обърнеш с нашето духовно послание. То изобщо не е предназначено за тях. Напротив, те не бива да те свързват с него, тъй като иначе, ти ще се окажеш «не във ред». Твоята цел е противоположна на масите. Казано е за това: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора“.

Досега ние направихме достатъчно за разпространението на науката кабала сред хората с точка в сърцето – по целия свят и на всички езици. Който притежава точка в сърцето, той винаги ще ни намери.

Сега нашият проблем е да възпитаваме човечеството като цяло. Това именно е началото на общото поправяне. Досега ние разпространявахме кабала за хората, които се наричат „Исраел“, за да ги съберем от целия свят. А сега настъпи време за това, за което Баал а-Сулам  пише в статията „Зовът на Машиах (Месията)“ – за разпространение науката кабала сред народите. При това, на първи етап – без споменаване на думата кабала.

Ние трябва да доведем хората до ново разбиране и усещане, благодарение на което на следващ етап те да могат да се съгласят с това, което казва именно науката кабала. Дай им малко да посвикнат. Рамбам казва, че на „жените“, „децата“ и „робите“ същността разкриват постепенно. Ето че и ние действаме в съответствие с това, което ни е написал този велик кабалист.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40100]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо изходът от Египет се е случил на тъмно, късно през нощта – нима изходът е свързан с времето?

Отговор: С течение на времето в духовното не се случват никакви изменения, само животинското тяло със своите земни желания расте. А в духовното няма време. Ако не си извършил никакво движение, значи времето е спряло.

В духовния свят не съществува времева ос, а има ос, на която се наслагват нашите действия. Времето в духовното – това са количеството действия, веригата от реализирани от теб причини и следствия.

От урока по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40231]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→