АХА”П на висшия е предназначен да предаде нагоре молбата (МА”Н) на нисшия. Висшият е „по-вътрешен” по отношение на нисшия, а от рисунката излиза, че сякаш нисшият е по-голям от него.

Но само ни се струва, че нисшият обхваща висшия, обличайки се в него – той се облича отвън, именно поради своята непоправеност.

АХА”П на висшия е по-вътрешен, по-скрит, неуловим, той е много по-силен и безкрайно по-голям от нисшия. Затова, АХА”П на висшия усеща и взема от Г”Е на нисшия съдържащата се в тях молба, МА”Н.

Г”Е на нисшия, не могат сами за нищо да помолят – това е желанието за отдаване. АХА”П на нисшия им предава своята молба, желанието да се възроди от информационните гени (решимот). Това желание въздейства на АХА”П на висшия и той усеща молбата, която се нарича МА”Н – и я издига нагоре, в своите Г”Е.

А в отговор на молитвата, Г”Е на висшия привличат светлината, която преминава през тях в АХА”П на висшия, после в Г”Е на нисшия и накрая в АХА”П на нисшия, за да поправи неговите решимот и да възроди този АХА”П за живот.

Единственото, което не ни достига е молбата за поправяне, МА”Н. Нищо не се постига без нея.

МА”Н издига този, който има намерение да получи заради отдаване. И такава молба се издига всеки миг, през цялото време се обновява – едно действие веднага  следва след друго действие. В духовното не съществува пустота, интервал между действията. Ако някакъв период от време е изминал напразно, без молба за поправяне – това е престъпление, „клипа”.

В духовния свят не съществува физическото понятие за време, което тече само по себе си.

Ако всеки миг от своя живот възприемам като проявление на АХА”П на висшия и искам да се прилепя към Него, за да разкрия Твореца, който е „Добър и носещ само благо”, това означава, че търся контакт за своите отдаващи желания (Г”Е) с АХА”П на висшия.

В мига, в който започна да се отнасям към Него правилно, виждам, че Той не се скрива, а е разкрит пред мен и ми свети!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 27.03.2011

[39432]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По пътя към целта човечеството преминава през противоположни състояния: природни катастрофи, войни, терористични актове и т.н. Ние трябва да ги приемаме като целенасочени, но какво да правим с простия човешки страх пред тези заплахи? Да слушаш за тях на урок е едно, а да ги преживяваш на собствения си гръб – е друго.

Отговор: Засега все още ни се струва, че опасностите се крият на разни места, при определени обстоятелства. Но работата може да дойде до това, че всяка секунда ще усещаме злото, проявяващо се явно или тайно прокрадващо се.

Въпросът е в това, разбираме ли, че всичко зависи от нас? Със своето несъотвествие на природата, на единството, ние създаваме подобни условия. Влизайки в противоречие с висшите светове, пребиваващи в абсолютен покой ние сами предизвикваме тези ужаси, които след това се прехвърлят на нас.

Съществува програма на развитието, задължителна за изпълнение, но ние не я изпълняваме. И затова няма кого да виним. Причината е в нас. Това е написано във всички кабалистични книги.

Няма смисъл да призоваваме природата към абсолютно добро. По такъв начин тя ни подтиква, „разтърсва ни“, за да можем в края на краищата да заприличаме повече на хора, за да се замислим за живота и неговото предназначение. Разбира се, че това е неприятно, но именно това ни се полага. Заслужихме си го!

„Как могат да стават такива ужасни неща!“ – крещим ние. Хайде да покрещим на самите себе си: защо достигнахме до такъв живот? Хайде да открием книгата Зоар и да прочетем, какво пише тя за това. Свише на нас ни се разкриват не страдания, а недостатъци, които трябва да поправим. Ако не ги поправим, то те се превръщат в страдания.

Така възпитават детето. Отначало му казват: „Направи така. Ако го направиш ти ще се научиш на нещо, ще разбереш нещо. Трябва само да приложиш усилия и да го направиш“. Но то се отказва. Ние му крещим, но то пак не се помръдва от мястото си. Тогава го шляпваме, и в отговор на това то казва: „Лоша майка!“

Така че, в случващото се няма нищо удивително. Ние стоим пред абсолютно добро, а всичко глупаво, което сме направили в света, сме го направили сами. И като добавка към това заради нас страда неживата, растителната и животинската природа.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 25.03.2011

[39551]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Нашето настроение определя връзката с духовността, с Твореца, със Светлината, с напълването, което сме имали в света на Безкрайността. Но когато се стремим към добро състояние, ние естествено мислим за напълване и забравяме, че това напълване предполага поправяне, намерението „за да отдавам”.

С други думи, ние преди всичко трябва да придобием намерение за отдаване; напълването ще последва. Следователно, ни е дадено усещането за празнота, липсата на напълване, за да не се фокусираме на него, а на намерението, тоест на напълване на другите, а не на себе си.

Това е необходимо, за да построим в себе си „неутрално” отношение, освободено от егоистично наслаждение, когато можем да използваме напълването заради другите, а не за себе си. Просто си представете какво би станало, ако ни беше дадена способността да напълним себе си егоистично с Висшата светлина! Ние бихме мечтали за нея през цялото време вместо да мислим за това как да напълним другите!

Следователно, Висшата светлина е скрита. По този начин ни е дадена възможност да мислим за Висшето напълване неегоистично, освободени от нашия егоизъм, който не разпознава скритото духовно наслаждение. Дори ако не съм съвсем щастлив и приятелите също не изглеждат съвсем радостни, това е единственият начин да потисна егоизма си и жаждата за наслаждение да заспи, и да използвам това празно пространство за построяване на връзка с останалите.

Това е изключително ценна помощ и трябва да сме благодарни за нея! В противен случай, вероятно бихме останали да прислужваме на егоизма и нямаше да имаме никакъв шанс да се откъснем от него. А тук, даден ми е шанс да търся себе си и изкуствено, в смисъл не според моето желание, но почти от нулата, започвам да рекламирам радост, важността на духовната цел, на обкръжението, на всичко, което ми липсва!

Аз самият пробуждам тази радост и важност, построявам ги изкуствено и ги предоставям на обкръжението. Действам като дете, което играе с играчка, и по този начин я въвежда в живота си. То тегли колата играчка и бръмчи, и изглежда сякаш колата действително се движи и моторът ù работи.

Това е начинът, по който и ние задействаме Висшата система с желанието си. Това желание – единственото нещо, което трябва да достигнем – е нашата молба (МАН). Ние изразяваме нашето желание, така че да го реализираме без никаква охота от страна на нашето его, без предварително усещане, но напълно изкуствено. Така ние започваме да строим нова форма от нулата.

Не би трябвало да се срамуваме от това, че е очевидно изкуствено. Със сигурност не е автентична форма, в смисъл, че не произлиза от предишните ни желания. Напротив, ние трябва да се гордеем, че това не са нашите истински, естествени (егоистични) желания, а е игра на отдаване!

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На практика аз нямам свободен избор. Природата ме управлява. Тогава наистина ли всичко зависи от мен?

Отговор: Творението започва от неживото ниво. После следват растителното, животинското и човешкото. 

Човешкото ниво също започва да се развива от неживото и преминава през същите стадии. Така е протекла еволюцията в продължение на милиони години.

В крайна сметка сме стигнали до стъпалото „човек в човека” и сега сме в процес на търсене. До този момент сме живели като животни – под ръководство, но сега към нас се предявяват изисквания. Искаме това или не, днес трябва да пристъпим към определени действия.

Няколко хилядолетия след Древния Вавилон, отново сме получили в ръцете си методиката за поправяне. Свободният избор и съпровождащата го отговорност започва именно от „човек в човека” – от нивото, на което се намираме сега. По тази причина говорим за абсолютното добро, за целта на творението и за това как да поддържаме правилния курс, за да напредваме без катаклизми.

Осмисленото развитие започва сега, а до този момент егоизмът се е развивал, пришпорван от страданията. Без тези „убождания” той не би се помръднал от място.

Неживата, растителна и животинска природа нямат избор. Човекът, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, също няма избор. Изборът се появява едва сега. Защото сега ти имаш точка в сърцето, с която можеш да се присъединиш към другарите и във вашето единство да намерите Безкрайността.

Без вътрешна борба няма възможност за избор. Ти избираш с кого да бъдеш – с другарите или сам със себе си. Или ние, или аз.

В края на пътя, всички ги очаква абсолютното добро, но ти си получил възможност да избираш и затова веднага можеш да се насочиш към него. За тази цел постоянно се придържаш към средната линия, използвайки едновремено своето „Аз” и обкръжението.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 25.03.2011

[39546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Статия на деня - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да чувствам всички тези кабалистични термини, които изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот” – например НЕХИ или нефеш?

Отговор: Когато постигнеш духовния свят, ще започнеш да усещаш светлината, която ще наречеш „НЕХИ”, или светлината нефеш. Ти ще усетиш това! Също така, ще разбереш какво пишат кабалистите.

Това се нарича „душата учи човека”. Ти ще усетиш, и пак от своето усещане ще разбереш как се нарича това. Сякаш попадаш в непознат град, гледаш някакви здания, които е невъзмножно да разпознаеш отвън и казваш: „Това е театър. Той е построен преди 300 г. А това е музей” – и така описваш всичко, което виждаш. Разпознавайки ги, разкриваш техните имена, същност – абсолютно всичко.

Това се нарича духовно постижение. И то означава, че душата учи човека. Сякаш в теб има някакъв инструктор, който те обучава – твоята душа. Защото, ти се включваш към същия източник. Откъде кабалистите са получили цялото това знание? Само от своето постижение.

Как е измислил това Адам Ришон – първият човек? Пред него се е разкрил вътрешният му свят – духовният. Това не е онзи въобръжаем свят, който ни се представя като нашия свят, в тази външна обвивка на тялото ни.

Когато проникнем навътре, виждаме духовния свят. И там, на Адам му се е разкрило всичко. Тогава, той е започнал да назовава всички части на реалността с различни имена. Той им е дал имена. По същия начин, и ти ще знаеш как се нарича всеки елемент на духовния свят.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 25.03.2011

[39512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как имате сили и търпение да отговаряте на едни и същи въпроси, които Ви задават?

Отговор: Преди всичко, голямата любов към човека, който искрено пита, желаейки да напредва. Той не разбира и пита отново, и отново не разбира – и пак задава въпрос.

На останалите им се струва, че чуват един и същи въпрос. Но това съвсем не е така! Всеки от вас може да попита за едно и също, но вие пробуждате в мен напълно различни желания, недостиг на напълване.

Ако съм сам, нямам какво да кажа. Задължително ми е необходима аудитория и идващите от хората въпроси. Аз идвам на лекция, усещам публиката и в този момент знам какво да кажа.

Понякога излизам на сцената, пред мен има хиляди хора и до последната минута се намирам в нещо като затъмнение, без да знам какво да кажа. Мога преди това да разлиствам книги, да планирам лекции, но никога не мога предварително да кажа за какво ще започна да говоря.

Изведнъж се появява контакт с публиката – и край, уловил съм тяхната потребност, желание – работя над това желание.

Затова, когато хиляди хора ми задават един и същи въпрос, при всеки той е продиктуван от различно желание. Възприемайки желанието на един, на втори, на трети чувствам, че то изхожда от друга точка и това не ме дразни, защото всеки път при мен идва сякаш нов въпрос.

От урока по статията „Предисловие към Птиха”, 25.03.2011

[39422]

Filed under: Въпрос-отговор, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Девизът на бъдещия конгрес е „Ние правим това реално”. Но в същност, какво правим, за да стане това реалност?

Отговор: „Ние правим това реално”. Иначе казано, откриваме истиската реалност, а не тази, която ни се представя през призмата на егоизма, желанието за получаване.

Защото, ние включваме в себе си двете сили: желанието за получаване и желанието за отдаване. И ако се намираме под властта на желанието за получаване, а желанието за отдаване ни дава само малко жизнена сила, то това, че чувстваме определящата роля на получаването се нарича наш свят.

Ако стигнем до състояние, когато желанието за отдаване ще определя всичко, това ще се нарича висш, духовен свят.

И така, в света съществуват две сили и ти определяш какво искаш да усещаш, в какъв свят, в каква реланост искаш да бъдеш.

Ако твоето желание за получаване властва над желанието за отдаване, тогава чувстваш този свят. И тъй като желанието за получаване е ограничено от кличеството наслаждения, които може да събере в себе си, то и нашият живот е ограничен.

Но ако искаш да се усещаш в желание за отдаване, тогава ще почувстваш отдаването, а това вече е живот и вечно, неограничено развитие.

Нашето пребиваване в желанието за получаване е реално – то съществува и ние се намираме в него, но то е далеч от живота, защото само си въобразяваме, че наистина съществува. А цялата реалност на желанието за получаване, на самата му материя произлиза от намиращото се в него желание за отдаване.

Затова, то е нереално и подобно на детска надуваема играчка. Създава се впечатление, че тя е жива, но въздухът, който я изпълва, цялата жизнена сила, всъщност произлиза от желанието за отдаване и не се явява нейна собствена. Ето защо, нашият свят се нарича „въображаем свят”.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39368]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Молитвата за обществото е стремеж към отдаване на ближния, раждащ се вътре в човека. В началото, той усеща като „ближни” само своята група, нейното вътрешно желание.

Но после ще види, че целият свят се намира в единство и че той, целият е запълнен с Шхина, с Божественото присъствие. И тогава ще му се разкрие духовния свят, висшата реалност.

Сега, вече започва да разбира, защо е бил принуден да премине през ненавистта. По този начин е бил организиран процесът на неговото развитие свише, за да не може да усилва егоизма си чрез обществото и да не използва другите за своите користни цели, а да отиде там, за да се принизи, да се преклони пред онази сила, която се крие в обществото. За да поиска да се включи в тази сила на отдаването, да се съедини с нея и просто да потъне в нея.

Именно това е обществената молитва, защото той моли за мир в това общество, тоест стреми се да постигне свойството отдаване – докато не се съедини с това общество така, че между тях да не остане никаква разлика и те се слеят в едно цяло.

Когато човек придобие формата на обществото, напълно съединявайки се с него, това означава, тяхното единство, „ударното сливане” (зивуг де-акаа). Защото това е съединение, което работи срещу неговия егоизъм. Той удря по своето его, за да се съедини с другите и в тази степен изгражда своите духовни парцуфим, формите на съединение – придобива свойствата на Твореца.

Формата, която е замислил в главата си, сега се осъществява в него – разпространява се в неговото „тяло”, изпълва го и той получава формата на Висшия. След като желанието за наслаждение получи намерението „заради отдаване” и се облече в светлината Хасадим, става годно за получаване на напълване, на светлината Хохма – формата на Твореца.

Светлината Хасадим няма форма – тя се разпространява нашироко, като дарове на „щедра ръка”, към всички и без никакво ограничение. Но когато в желанието започне да се облича светлината на наслажденията, Хохма – тя му придава определена форма на отдаването, която се нарича „с името на Твореца” – формата на Висшия. Така, благодарение на ударното сливане (зивуг де-акаа), човекът постига Твореца.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Цялото човечество трябва да достигне крайната цел. Затова, всяко отклонение от правилния път изглежда много плашещо…

Отговор: По същество, винаги поправяме нашето движение, основано на отклоняване. Със всяка стъпка, която правим, се отклоняваме от точното движение към целта – и изследваме това отклонение.

Ключът е да проверяваме отклонението преди да направим друга стъпка. Само една стъпка в погрешната посока и тогава човек трябва веднага да се върне, за да избегне да направи две и особено три стъпки по неправилния път. В последния случай човек напълно загубва възможността да провери себе си и ще се отдели от пътя със сигурност. (Ние учим това в Талмуд Есер Сфирот в частта за излизането на светлината от Парцуфа и връзката с предишните състояния преди третата стъпка.)

От урок по книгата „Зоар”, 28.03.2011

[39296]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намирам се в мрежа от сили, които ми въздействат. Именно съвкупността от тях е природата. Каква е нейната цел? Какво иска тя от мен? Към какво ме води?

Ясно ми е, че моето развитие протича целенасочено. Убеждавам се в това от другите части на природата. Например, от малкия, кисел плод израства голяма, сладка ябълка.

Както се развива растителната и животинската природа, така се развивам и аз, като при това, преминавам през противоположни състояния – лоши и добри. Невъзможно е да се напредва само от едната страна – аз ги редувам: лява стъпка, дясна стъпка, отново и отново. Всеки път ми се разкрива недостиг, съответстващ на бъдещото напълване.

Тук ще направя равносметка: към какво води този процес? Накъде ме насочва природата? И тогава виждам, че тя ме задължава към социалното развитие. В продължение на последните хилядолетия, на човечеството е било необходимо все повече и повече да развива обществото, а в обществото – взаимната връзката между нас.

Разкривали сме злото – нашия егоизъм, нашата ненавист един към друг, а в резултат започваме да разбираме необходимостта от обединяването. В съвременния глобален свят, това става ясно.

Каква е ползата? Ползата е, че се изкачвам на следващото стъпало от своето развитие, на нивото на общата природа на мирозданието. Ще постигна абсолютното добро, ще придобия подобието на съвършената природа.

И затова, не вземам предвид междинните състояния, през които преминавам по пътя. Ако държа пред мисления си поглед целта, постоянно мисля за нея, то и сега ми е добре. Главното е „да изплувам” над всички текущи усещания – както лоши, така и добри.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39449]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→