Обвинителите
Книга „Зоар”, глава Бо: „Колко е нужно на хората да вървят по пътя на Твореца, за да се удостоят с бъдещия свят и да се спасят от всички обвинители!”.
Ако групата е добавила към човека 5-процентно искане за отдаване, то и светлината му въздейства по съответния начин.
А останалите 95% от неговото желание още не са свързани с групата и се стремят към получаване. Върху тази част, също въздейства светлината, връщаща към източника, но под формата на „помощ на обратно”, на корекция на курса, за да види човекът, че тук неговите искания не са устремени в тази посока.
„Помощта на обратно” идва във вид на „обвинители”, които сякаш се противопоставят на пътя, на целта, на групата – на всичко, което се отнася към духовното. Фактически, това сме ние самите в дадения момент – защото нашата молба още не е чиста.
Всъщност, свише идва единната светлина. Тя не се разделя така, както е на рисунката, а просто въздейства по различен начин на моите желания и свойства – степента на положителния и отрицателен натиск варира. Всичко се случва единствено, за да ме ориентира правилно по пътя.
Ако съм включен в група, то тя ми напомня, че не трябва да се сражавам с „обвинителите”. Задачата на тези „врагове” е да ми помогнат и да ми дадат още сила.
Не трябва да се борим със съблазните на нашия свят или с оплакванията по духовния път. Вместо това, трябва да молим Твореца за сила, издигайки се над „обвинителите”, а не воювайки с тях лице в лице.
По същият начин е невъзможно да воюваме с Фараона – можем единствено да избягаме от него. Аз просто проявявам злото и, когато то достигне пълния си обем, в мен се появяват сили за бягство.
Към „обвинителите” трябва да се отнасяме практично, защото те са силите, които работят над нас. Тяхното съпротивление е предизвикано от това, че аз, все още нямам правилен контакт с Твореца. Това е мой недостатък и той трябва да се поправи.
За човека е трудно да се провира през всичките си претенции към Твореца, помнейки, че именно Той ги е изпратил. Тук са необходими общото мнение, общата основа, общия стремеж и съгласието на групата.
В групата, ние се държим твърдо за принципа: всичко идва от Твореца и затова трябва да се обръщаме към Него, а не към „обвинителите”. Тогава, бързо и точно използваме всичко по неговото предназначение.
В крайна сметка, човекът благодари за „злото” по същия начин, по който благодари и за доброто, и се обединява с единния Източник, който му изпраща само добро.
От урок по статия на Рабаш, 20.10.2010
[24297]
Обкръжението не е просто входен билет за духовното и не е нещо, което само ме съпровожда по духовния ми път. То е моята душа – мястото, на което разкривам връзката си с Твореца.
Когато човек изучава законите на интегралната система, му става ясно, че нищо не може да промени.
В процеса на развитие, достигайки осъзната възраст, ние вече сме въоръжени с огромно количество образи и понятия за този свят.
Въпрос: Как да предам светлината на живота на всички части от системата?
Всъщност, ние и сега представляваме не физически тела, а души. Творецът е създал желанието за наслаждение, и няма нищо друго освен това. И ако усещаме земна материя, това не е защото съществува друга, отделна реалност. Има само желание, което усеща себе си във физическо тяло. Това е същата душа, която усеща само себе си и само вътре в себе си. Тя не възприема нищо, което е извън нея.
Въпрос: След влизане в духовното, мога ли да си представя своите по-издигнати състояния?
Въпрос: Как на Конгреса да подходим с вяра над знанието, да направим и да чуем?
За да може човек да почувства, че „шестстотин хиляди предано обичащи го се намират наблизо, готови да направят всичко за него”, той е длъжен по същия начин теоретично да е готов да ги подсигури.
Въпрос: С помощта на книгата „Зоар“, ние желаем колкото се може по-силно да усетим нашата взаимна зависимост при поостигането на духовното.